Концепция за развитие на крайградски парк Бачиново град Благоевград

Анализът на баланса на поземлените ресурси показва, че най-големи териториални резерви за развитие на отдиха има необработваемата земя извън населените места, в чиято структура участват и парковете, игрищата и градините. Развитието на град Благоевград като национaлно и регионално културно средище, като научно-образователен и университетски център, като спортно, медицинско, лечебно-възстановително и балнеоложко средище, изисква изграждане на туристическия сектор като самостоятелен и структурообразуващ елемент. Икономическите, транспортно-съобщителните, административно-управленческите и другите обслужващи функции на града предопределят формирането на голяма по обхват зона на влияние.

За постигането на една качествена, балансирна и устойчива жизнена среда е необходимо органично и функционално обвързване на компактния град с околоградския район и околните терени в екологично, икономическо, художествено и културно отношение и създаване на протранствени условия за разитието на Благоевград, околоградския район и зоната на активно влияние в динамичната национална и балканска мрежа.

За природните елементи и зелената система на града следва да се предвиди обвързването на централните паркове и градини за създаване на единна зелена система, тъй като в момента тя обхваща 20% от градската територия, а се предвижда нарастването й до 40%.

Прогнозите и хипотезите за социално-икономическото и пространственото развитие на града трябва да се основават на целите на развитието, тенденциите и стимулиращите фактори в съответствие със законовите регламенти.

Промените в пространствените връзки между централните зони и териториите за труд и отдих, създадената нова информационна политика (глобализация на знанията, труда, капитала и конкуренцията), нарастването на ролята на бизнеса и значението на местната културна идентичност, изискват едно преосмисляне на пространствата за отдих, разширяване възможностите за развитие на различни видове туризъм.

Промените в подхода за планиране и устройствено развитие на Благоевград се свързват с преструктуриране на социално-икономическия комплекс и възможностите за инвестиционна привлекателност, които се оценяват като добри от гледна точка на транспортно-стратегическата „комуникативност”, функциите на града като университетски център, концентрацията на управленски функции, съхранените производства.

Характерът на релефа благоприятства стопанското усвояване на територията и не затруднява строителната и благоустройствената дейност в урбанизираните и извънурбанизираните територии, не е пречка и за развитието на транспортната и другата инженерна инфраструктура.

Водата от минералните извори е подходяща за лечение на ревматични заболявания, хронични заболявания на нервната система, гинекологични заболявания и др.

Горските територии на община Благоевград се използват като ресурс за стопанското развитие на града, за целите на отдиха и някои специфични форми на туризъм.

Икономическите предпоставки за изграждането на специализирани центрове, които съчетават функции като отдих, туризъм, спорт, атракции и търговия са: възможността за смесено финансиране с частен и обществен капитал и пазарните условия (търсене и предлагане). Критерии за ефективността им са: теренната осигуреност, достъпът (транспортен и социално-икономически), връзката със зелената система на града, отчитане на природните и културно-историческите дадености. При наличието на конкурентен пазар в сферата на услугите, територията на града и парк Бачиново имат значителни възможности за развитие. Не е за пренебрегване и участието на местните власти, които могат да предоставят на концесия публична общинска собственост при благоприятни условия и в съответствие с екологичните, естетическите и социално-икономическите съображения.

Инфраструктурата на спорта в град Благоевград е с предназначение за нуждите на високото спортно майсторство и за масовата физкултура и спорта. Базата за ежедневен и седмичен отдих на населението в землището на града обхваща градските и по-малките квартални паркове, крайградските паркове, атракционните паркове и зоопарка. Площта им е редуцирана като резултат от реституцията.

Постепенно се изработват нормативи за съхраняване на биологичното равновесие в крайградските зони – в Русия като допустима натовареност на лесопарковете Родичкин препоръчва 5,4д/ха; в Чехословакия е очертана най-външната зона около градовете като природна или „зелена” (зона на спокойствие и зона на отдих), парковете се оразмеряват по показател 60м²/жител; в САЩ популярност набира екологичният метод за планиране въведен от Ян МакХарг. Приоритет при обновяването на крайградските територии са водните фронтове, за които са възприети принципи отнасящи се до: подобряване обвързаността им с градската структура; увеличаване обществената достъпност до тях; развитие на дневни и вечерни дейности; обвързването на исторически, културни, информационни и рекреационни дейности в единна система и др. Главни насоки в устройственото планиране стават: запазване на екологичните, социалните и естетическите функции на крайградските територии; тяхната структурираност като пряко следствие от преобладаващата им функция и степен на рекреационно натоварване; радиусите определящи обхвата им са в съответствие с конкретните параметри на територията, големината на населеното място, степента на развитие на комуникациите и градския транспорт.

До началото на Първата световна война у нас са въведени практиката с улично озеленяване, принципите на единство между техническите и биологическите средства в композиционните решения. Военният период задържа нормалното развитие на градовете ни, но до началото на Втората световна война се наблюдава подем на градинско-парковото строителство, което е зависимо от градоустройството – разширяват се общоградските паркове, създават се нови градини и скверове.

Много градски паркове и градини (в София, Русе, Ямбол и др.) са създадени през 20-те и 30-те години на миналия век, с което се поставя началото на втори етап в развитието на ландшафтната архитектура у нас. Паркоустройството е резултат от съвместната дейност на държавните и общинските власти, а в композиционно отношение все още се различава европейското влияние.

Третият етап в развитието на паркоустройството започва след Втората световна война, наречен „социалистически”. С Постановление на Министерски съвет № 460 от 10.06.1952г. се регламентират: задължения за инвентаризиране на озеленените площи в селищата, подобряване на състоянието им, създаването на нормативни документи за зелено строителство. Така се слага началото на българската паркоустройствена наука, формират се групи за парково проектиране към проектантските организации („Софпроект”, „Главпроект” и др.), появява се нормативното изискване за проект за озеленяване към всички обществени сгради, започва да се издава и специализирана литература. Редица големи паркове се преустройват в паркове за култура и отдих (парк Аязмото, Кьошковете, Кайлъка, парковете в Бургас и Варна и др.).

Тенденциите в композиционните решения са за разчупване на геометричните композиции и симетрията, чисти и опростени детайли, без еклектични елементи.

По-късно парковото и градинското изкуство се прилагат масово при устройството на Черноморски курортни комплекси, градски центрове и площади, пешеходни зони във всички нива на проектиране под ръководството на инженери по паркоустройство и озеленяване (в София, Плевен, Сандански, Банкя, Русалка, Албена и др.).

Социално-икономическите и политическите промени у нас след 1989г. очертават четвъртия етап в развитието на паркоустройството – отчитайки историческото развитие и етапите в развитието на градините и парковете, ландшафтната архитектура обръща поглед назад към природата и нейните ценности, заради екологичните въздействия върху живота на хората и принципите на устойчивото развитие. Отличават се екологичен, социален и икономически подход в ландшафтното планиране.

2. Теоретични постановки.

Теоретичните постановки в изграждането на средата за отдих са разработени в България в периода на 80-те години на миналия век заедно с изготвянето на ЕТУП, както и след промените в страната през последното десетилетие. Планирането на отдиха и туризма се реализира на национално равнище (ЕТУП), на регионално равнище (РТУП, специализирани териториалноустройствен план на отдиха и туризма) и на локално равнище (ОТУП на общината, ТУПО). Главната цел е отдихът и туризмът да се развиват интегрирано с обитаването, труда, комуникациите и то по начин, който най-добре осигурява опазване на рекреационните ресурси (природни и антропогенни) и ограничаване на негативните последствия за територията и населението.