Концепция за развитие на крайградски парк Бачиново град Благоевград



страница3/4
Дата18.06.2018
Размер0.61 Mb.
#74061
1   2   3   4

Методологическият подход разрешава последователно следните проблеми:

  • чрез нормативите и метода на прогнозирането се определят потребностите на населението от среда за отдих;

  • анализират се състоянието и капацитета на съществуващата туристическа инфраструктура;

  • чрез райониране, функционално зониране и определяне на местата за локализация на дейностите на отдиха се дефинира териториалната основа за развитие на рекреационна дейност;

  • осигуряват се условия, при които да се гарантира максимално рационално усвояване на рекреационния ресурс и опазване на природната среда.

Наборът от методи, чрез които се реализира устройственото планиране на средата за отдих обхваща:



  • методи за анализ на рекреационните ресурси (подценява се социалният фактор);

  • методи за дефиниране на рекреационните дейности;

  • икономически методи (статистически техники за оценка на алтернативите, анализи на приходите и разходите, математически модели);

  • методи свързани с човешкото поведение (индивидуални вкусове и предпочитания, мотивация в туризма);

  • комбинирани методи (определят се от групите ползватели, потенциални клиенти и посетители);

  • оценка на въздействието върху околната среда (екологични, социални, културни, естетически и икономически фактори).

Крайградската територия с характер на слабо урбанизирана среда дава възможност за създаване на рекреационни структури, които във функционално отношение допълват вътрешната за населените места зелена система и имат основното предимство на естествени природни богатства. Местата за отдих извън населените места са разположени върху обществени или частни терени. Териториалното разрастване на населените места по отношение на функциите обитаване и труд поставя изисквания за развитието на масов краткотраен отдих в крайселищни пространства. Тези потребности на населението от среда за отдих са още по-осезаеми при насищането на крайградските зони с производствени, транспортни и обслужващи локализации, обитаване и комунално стопанство както и губещата значението си земеделска дейност.

Непрекъснатото усвояване на извънградските територии налага териториалноустройственото и градоустройственото планиране да използват подходи за регулиране на урбанизационните процеси в тях, а урбанизираните райони да се редуват с буферни зелени пояси и рекреационни зони. Така се решава проблема със стихийното концентрично нарастване на градовете и се повишават хигиенните условия на средата. За целта обект на сериозно внимание са опазването на природната среда, създаването на хармоничен културен крайградски ландшафт.

В крайградската територия се различават следните видове терени:


  • залесени терени (паркове, лесопаркове, зелени зони, защитни гори, изолационни пояси);

  • терени за спорт и рекреация (спортни игрища, стадиони, хиподруми, водни и ловни бази,туристически бази, вилни зони);

  • производствени терени (промишлени обекти, складови бази, стопански дворове, ферми, оранжерии, разсадници, рибарници, строителни бази, кариери);

  • терени за комунално стопанство (сметища, пречиствателни станции, водоохранителни зони, гробищни паркове);

  • терени за движение, транспорт и инфраструктура (пътища, ж.п. линии и ареали, пристанища, летища, електропроводи, газопроводи, помпени станции, продуктопроводи);

  • селскостопански терени (обработваеми и необработваеми земи);

  • терени на защитени обекти (защитени природни обекти, археологически обекти, исторически местности, архитектурни и етнографски обекти);

  • водни площи и течения (естествени – реки, морска акватория, езера и изкуствени – водоеми, язовири, канали);

  • терени за временно и постоянно обитаване;

  • терени за обществено-обслужващи обекти (търговски, крайпътни, бензиностанции, автосервизи);

  • специални терени (военни и др.);

  • нарушени терени (пустеещи земи, изоставени кариери, свлачища, блата и мочурища, хвостохранилища, насипища).

В крайградската територия преобладават неурбанизираните природни елементи (залесени, озеленени, селскостопански) като от първостепенно значение са еколого-хигиенната и рекреационната функции. Природните ресурси за рекреация (гори, реки, водни площи, поляни, плажове, скали и хълмове) са естествена среда за отдих и имат санитарна роля за микроклимата на населеното място. Всеки български град притежава една или повече такива характерни природни елементи и това предопределя възможностите за развитие на отдиха и курортолечението в извънселищните пространства.

Типични елементи на крайградската територия у нас са крайградските паркове и лесопаркове, локализирани в традиционни местности или устроени като паркове в последствие. Често такива паркове, които са локализирани близо до планина добиват статута на народни паркове (Витоша край София, Сините камъни край Сливен, Врачански балкан край Враца).

С оглед максимално ефективно усвояване на терените в крайградските паркове с цел задоволяване на потребностите от отдих на нанаселението, често се съчетават рекреационни, спортни и атракционни обекти, с което се задоволяват вкусовете на по-голяма част от населението, привличат се повече посетите и инвеститори, създават се условия за „разтоварване” на компактната градска структура от социални дейности. Такива обекти са спортни и детски площадки и игрища, язовири с гребни и риболовни бази, летни театри и сцени, атракционни заведения, зоокътове, хотели и туристически домове, почивни домове, заведения за хранене, плажове, ботанически градини. В рекреационните крайселищни територии се срещат два основни типа среди за отдих – свободни природни и застроени селищни (вилни зони, земи за земеделско ползване и отдих).

Рекреационният капацитет на територията се определя чрез параметри за физическо натоварване на средата (максимален брой посетители), екологичнo натоварване (максимално рекреационно използване на територията, което да не доведе до необратими деградационни процеси), социално-психологически аспекти (максимален брой посетители, така че да не се влошава рекреационния комфорт) и икономически аспекти (перспективите за съчетаване на отдиха с други стопански дейности в територията). Рекреационният капацитет подлежи на анализ (климат, релеф, растителност, води) на функционалната, естетическата и хигиенната стойност на територията, оценка на средата (технико-икономически и природозащитни показатели) и оразмеряване (с нормативи за насищане с посетители на единица площ - д/ха). Съвременна тенденция при анализа и оценката на ресурсите е използването на електронно-изчислителната техника, симулационни модели, интердисциплинарни колективи. Капацитетът на цялата териториална единица за отдих представлява сума от капацитетите на отделните й части.

Според анализ на потребностите от седмичен извънградски отдих у нас, се наблюдават следните закономерности – седмичният отдих се реализира в извънградска предимно природна среда; броят на жителите (в %), които предпочитат да практикуват седмичен отдих извън населеното място нараства правопропорционално с броя на постоянното население - т.е. колкото по-голямо е населеното място, толкова повече негови граждани предпочитат да прекарат почивните си дни извън него; най-голям дял от населението използва за седмичен отдих обекти като лесопаркове, плажове, хотели и вилни зони, по-малък дял - туристически хижи, водни, ловни и риболовни бази и най-малък дял - обекти за курортолечение (санаториуми, горски „зелени” училища и др.). Възприети са изохрони за достъп със средства на масов градски транспорт до средата за седмичен отдих – за София (90 минути), за големи градове (60 минути) и за средни градове (45 минути).

Съществено за планирането на среди за седмичен отдих е и определянето на резервни ресурси за бъдещи нужди, чрез което ще се избегнат претоварванията на определени зони, ще се регламентира балансираното развитие на територията и ще се осигури целогодишен интерес към рекреационния ресурс.

Териториалните рекреационни единици могат да бъдат ресурсно (обектно) и потребностно (субектно) ориентирани – крайградските среди за отдих са по-скоро субектно ориентирани и при тях водещ фактор е близостта, а не уникалните природни ресурси, въпреки че у нас често тези два типа рекреационни единици се застъпват или покриват.



Обхватът и границите на крайградската зона зависят от големината на населеното място – в европейската практика не са посочени конкретни методи за дефиниране на тези граници, но се съблюдават административните граници и в повечето случаи за милионните градове крайградските зони обхващат разстояние до 40-50 км, а при градовете с население по-малко от един милион – до 10-15 км. Териториите за отдих се оразмеряват за определена част от населението на града – за Русия този показател е 17%, а в САЩ – до 50%. У нас планирането на крайградските територии се осъществява чрез общите градоустройствени планове, а нормативът сочи, че извънселищните паркове се оразмеряват за 12% от населението (на големите градове) и 7,5% от населението (за средните и малките градове), а за един посетител се предвиждат 500-800 м2.

Основни принципи и похвати при планирането на крайселищните среди за отдих са:



  • приоритетно утвърждаване на еколого-хигиенната роля на зоната (дори пред рекреационната функция);

  • преобладаване на незастроените природни елементи над застроените техногенизирани такива;

  • залесяване с типични растителни видове, а не създаването на изкуствена растителна покривка;

  • осигуряване на широк обществен достъп до средата за отдих;

  • при наличие на условия за дълготраен ваканционен отдих приоритетно се развива краткотрайния отдих;

  • планирането трябва да спазва принципите за единтво между градската и крайградската среда чрез зелени клинове с широко обществено предназначение;

  • обвързване на градските и крайградските паркове в единна зелена система;

  • локализирането на специализирани терени за спорт, атракции и активен отдих трябва да става в близост до градската структура с цел по-лесен достъп;

  • транспортните мрежи и съоръжения улесняват достъпа от града до крайградската зона и е редно да се съчетават с обществените функции по направление протежение на природна даденост (например линейни паркове);



  • в структурата на крайградската територия йерархично се поместват отделни функционални зони – постепенно намаляване на техногенното натоварване от център към периферия и плавен преход към природната среда;

  • планови подходи като залесяване на теренни понижения и провеждане на зелени коридори подобряват санитарно-хигиенните условия в средата;

  • към нарушените терени се подхожда чрез мерки за рекултивация, укрепване и ландшафтно възстановяване;

  • в крайградски територии не се допуска наличие на гори със селскостопанско предназначение – те се обявяват за защитни, санитарно-охранни, изолационни или рекреационни гори, тъй като освен естетическа имат и екологична функция.

Допълнителни елементи за повишаване рекреационните качества на крайградската територия са изкуствено създавани водни елементи. Освен екологичните си функции, не бива да се забравя, че крайградските паркове имат и социални такива – общуване в природна среда, екологично възпитание, икономически предпоставки за създаването на нови работни места. Влиянието на външните (процеси на урбанизация и дезурбанизация, демографски промени, степен на моторизация, политическо устройство, екологични и икономически промени) и вътрешните фактори (конкуренция на пазара за туристически продукти, нови форми на отдих, продължителност на туристическия сезон, богат набор от изисквания, социална среда, институционална намеса) за развитие на отдиха, е определящо за рекреационните ресурси.
Устройството на ландшафта в територията обект на настоящата диплома работа, следва да бъде съобразено с принципите на планиране засягащи водните течения, крайградските зони и рекреационните ландшафти.

Устройството на ландшафта край водни течения отчита характеристиките на естествените и изкуствените водни течения и площи и ландшафтно–екологичните им особености. Реката е удължен елемент и заедно със своя хинтерланд подлежи на цялостно планиране и устройство на водосборния си басейн от една страна и детайлно разраборване на водното течение от друга. Фактът че река Благоевградска Бистрица съчетава екосистемата си с горската, ограничава значително антропогенната намеса в зоната на парк Бачиново – крайречните екосистеми трябва да бъдат защитени от въздействие на посетителите и затова уместно е трасирането на пешеходни алеи с панорамни площадки и места за сядане, както и пешеходен достъп до малките съоръжения по нея. Изкуственото езеро в парка би могло да подобри ландшафтното си устройство чрез опростени елементи – масиви от храсти, ливади, живи плетове и моделирани теренни форми, които да формират силно разчленена структура. Общоприета практика е залесяването с дървесно-храстова растителност типична за района, внедряването на подходяща водна растителност, която да осигури биологичното опазване и самопречистване на водата. В практиката се поставят и изисквания за обемно-пространственото изграждане на растителността в зависимост от изложението на терена - склоновете със северно и западно изложение се оформят с плътни горски насаждения, служещи като фон, а по бреговете с източно и южно изложение преобладават откритите пляни, налага се растителния детайл. Съставът на използваната растителност се обуславя от местните условия и фитогеографската област, в която попада водната площ. Моделирането на бреговата линия и коритата на водни басейни, качествен контрол относно съдържанието на кислород, вредни вещества и чистотата на водата са устройствени мероприятия, които трябва да бъдат съобразени с индивидуалните характеристика на ландшафта.

Устройството на ландшафта в крайградските зони следва да бъде интегрирано относно екологични, икономически, естетически, социални, композиционни и функционални критерии. В съответствие с индивидуалните особености на територията и степента на развитие на обществото, мерките засягащи повишаване на качеството на средата съобразни всички тези критерии се включват в оптимален вариант за развитие на крайградската територия с минимални промени в ландшафта.

Туризмът не бива да бъде разглеждан като панацея за всички проблеми на населените места, но чрез интегриране на икономическия, екологичния и социално-културния подход в развитието му и щадящо отношение към природната и социалната среда, именно той би могъл да ограничи неприятни явления като икономически проблеми, деградация на природната среда или загуба на културна идентичност.

За целите на настоящата дипломна работа и поради комплексността на голяма част от посочените по-горе принципи и методи, подходящи са: анализ на състоянието на съществуващата туристическа инфраструктура, функционалното зониране на разработваната територия, усвояване на рекреационния ресурс с оглед минимално негативно антропогенно влияние върху природната среда и съчетаването на рекреационни, спортни и атракционни обекти. В концепцията са заложени: преобладаване на незастроените природни елементи над застроените техногенизирани такива, залесяване с типични растителни видове, осигуряване на широк обществен достъп до средата за отдих.


3. Примери от паркоустройствената практика.

СВЕТОВНИ ПРИМЕРИ: Крайградски паркове в Амстердам – Слотерплас, Амстердамска гора, Яселмеер; парковете в Рим; линейни паркове по долината на река Ли в Лондон; паркове в Бразилия.

ПРИМЕРИ В БЪЛГАРИЯ: парк Аязмото, град Стара Загора; парк Кьошковете, град Шумен; парк Кенана, град Хасково; парк Стратеш, град Ловеч; парк Кайлъка, град Плевен; лесопарк Хисарлъка, град Кюстендил.






Анализът на територията проследява актуалното състояние на парка и съществуващите в него функции, за да се изведат проблемните пунктове. За целта освен провеждане на непредставително моментно анкетно проучване, са дефинирани и три системи подлежащи на анализ – комуникации и алейна мрежа, социална инфраструктура и зелени площи и градски дизайн.

Връзката на града с планината и съществуващите там туристическа инфраструктура (местностите Бодрост и Картала) и резерват Парангалица следва да се реализира и посредством парка. Тази връзка обаче е нарушена и автомобилите преминават транзитно покрай него. Общинската власт като собственик на терена не стопанисва парка ефективно. Липсва план, чрез който той да се управлява с цел успешна реализация на функцията си като среда за отдих и да бъде доходоносен за общинската хазна. Необходими са действия за стимулиране на инвестиционния интерес към тази територия и по-строг контрол от страна на общинските служби за вече съществуващите обекти осигуряващи обществено обслужване.





КОМУНИКАЦИИ И АЛЕЙНА МРЕЖА

ИЗВОДИ:



  1. Липсва масов обществен пътнически транспорт от града до парка.

  2. Не е подсигурен достъпът за хора в неравностойно положение до парковата среда.

  3. Улицата свързваща града с курортната местност Бодрост се нуждае от рехабилитация.

  4. Липсва обособени входове към парковата територия.

  5. Алейната мрежа е недоразвита, забелязва се силен контраст в качеството на настилките.

  6. Площадните пространства са недостатъчно и с влошени характеристики.

  7. Липсват достатъчно паркоместа, паркингите са в лошо състояние.

  8. Мостовете се нуждаят от рехабилитация.

ОБЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ:




  1. Включване на разработваната територия в системата на масовия обществен пътнически транспорт в града и въвеждане на маршрутни линии на частни превозвачи.

  2. Подсигуряване на достъпа за инвалиди, майки с детски колички и трудноподвижни лица до средата съобразно нормативните и технически изисквания.

  3. Подобряване на асфалтовата настилка, маркировката на улицата по посока Бодрост и велоалеята (вертикална и хоризонтална), поставяне на мантинели и обособяване на тротоарни платна в съответствие с нормите валидни за улици от трети клас.

  4. Обособяване на главен и няколко второстепенни входа към парка – пешеходни и автомобилни.

  5. Подобряване на настилката и маркировката (за велоалеите) и обвързването на отделните маршрути в мрежа.

  6. Рехабилитация на площадните пространства, обособяването на нови – представителни при входовете и значими обекти на социалната инфраструктура и обслужващи при обектите предвидени за масови мероприятия.

  7. Рехабилитация на съществуващите паркинги (настилки, маркировка) и създаване на няколко нови в зависимост от капацитета и посещаемостта на отделни обекти в парка.

  8. Оценка на състоянието на мостовете и предприемане на мерки за подобряване на техническите им характеристики





СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА

Анализът на социалната инфраструктура дефинира нисък обществен интерес към определени части от парка за сметка на други – естествено по-близките до компактната градска структура терени са по-предпочитани от посетителите, те са и по-наситени с обекти на общественото обслужване, по-поддържани са.

Атрактивните за населението обекти са разположени дисперсно в територията. Във връзка с местоположението им като най-често посещавани се дефинират заведенията за хранене в началото на пешеходната алея, свързваща парка с града и тези, които са по-отдалечени, но до тях е осигурен автомобилен достъп. Спортните терени и съоръжения в рамките на парка предлагат различно качество на обслужване – аква паркът и тенис-кортовете заедно с бейзболното игрище, които са отдадени под аренда на частни фирми, са по-добре благоустроени и поддържани от площадките, които стопанисва общината.

Това е автоматично превръща общинските терени в неконкурентноспособни на фона на изградената инфраструктура за спорт в града като комплекс за обществено обслужване. Създаденото в миналото езеро не функционира по предназначение, с което се отнема и възможността за плажуване на населението извън комплекса на скоро открития аквапарк. Пространствата около река Благоевградска Бистрица, които традиционно са с таква функция са неохранявани и неподдържани.



Университетският център „Бачиново” е изолиран от територията на парка и града, което затруднява пълноценното му функциониране.


ИЗВОДИ:


  1. Територията на парка не е достатъчно социализирана – не се използва потенциалът й за развитието на културния и научния живот в града, спортът и атракциите.

  2. Обектите на социалната инфраструктура са ситуирани дисперсно, не са обвързани в единна система.

  3. Не са обособени зони с преобладаващи функции, които да следват модел на плавен преход от наситени с обществено обслужване терени към терени предназначени за пасивен отдих и контакт с природата.

  4. Потенциалът за рекреация на водните площи (естествени и изкуствени) не е усвоен.

  5. Потенциалът на спортните терени не е усвоен.

  6. Липсва контрол от страна на общинската власт по отношение качеството на предлаганото обществено обслужване.

  7. Липсва политика за привличане на инвестиционен интерес към територията.

  8. Липсва охрана на парка – предпоставка за обособяването му като криминогенна среда.


ОБЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ:


  1. Включване на парка в културния календар на града, организиране на научни симпозиуми, извънучилищна дейност, спортни състезания.

  2. Детайлно изследване на потенциала на територията по отношение на допустимо натоварване с функции на социалната инфраструктура.

  3. Дефиниране на зони с преобладаващи функции и регламентирано участие на общинската власт като собственик на терените.

  4. Мониторинг и контрол по експлоатацията на водните площи, хидросъоръженията и водосборния басейн на река Благоевградска Бистрица в качеството й на десен приток на река Струма.

  5. Регламентирано отношение на общинската власт към експлоатацията на спортните терени и отдаването им под аренда съобразно законовата рамка.

  6. Осигуряване на системен контрол върху качеството на предлаганото обслужване в обектите на сициалната инфраструктура – хигиенни инспекции.

  7. Включването на парковата среда в плановете и стратегиите за развитие на града като по-задълбочена разработка с оглед икономическия й потенциал.

  8. Създаване на режим за охрана на територията.

ЗЕЛЕНИ ПЛОЩИ И ГРАДСКИ ДИЗАЙН
По отношение на градския дизайн и благоустройството в парка също се наблюдават диспропорции, но като цяло поддръжката и броят на тревните площи, пейките, кофите за смет и детските площадки може да бъде оценена като крайно недостатъчна. За охрана на тези пространства никога не е мислено и правено каквото и да е, така че паркът наистина е криминогенна среда – липсва осветление, растителността е занемарена, някои участъци и маршрути се избягват от посетителите. Пространствено са обособени опасни зони, в които все по-малко хора се осмеляват да се разхождат сами, сериозен проблем е чистотата, поддръжката на тревните площи става все по-често по инициатива на обществени организации и екологични акции.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница