Концепция за развитие на регионален туристически продукт на туристически район



страница3/16
Дата23.07.2016
Размер1.76 Mb.
#2477
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

0.2.Природни ресурси

Природните ресурси на туристическия район се отличават с относително разнообразие, като в комбинация с малката територия това е основното им предимство, за сметка на спецификата за рамките на България.


0.2.1.Релеф



Столична община
Столична община се характеризира с разнообразен релеф. Като цяло той може да бъде характеризиран като котловинен, долинно-склонов и планински. За релефа на Столична община е характерна определена зоналност. В посока от север на юг релефът е планински (билно и долинно-склонов), на юг преминава в котловинен (Софийска котловина с най-ниските подножия на Стара планина). На юг котловинния релеф отново преминава в планински (Витоша, Плана, Лозенска планина, Люлин). За високите части на Витоша и частично за Лозенска планина характерни за релефа са билните заравнености (високопланински платовиден релеф).

Извършените проучвания за вертикалното членение на релефа показват, че около 18% от територията на Столична община е с показател за вертикално членение на релефа под 10 m/km2. Това са земите, включени в обхвата на Софийската котловина. Малки части от Софийската котловина и ниските предпланински подножия са с вертикално членение от 10-25 m/ km2. С нарастване на надморската височина се увеличава и вертикалното членение на релефа – например в северното и южното от котловината и в подножията на оградните планини показателя за вертикално членение е от 50 до 100 m/km2.

Хоризонталното членение на релефа отчита гъстотата на речната и ровинна мрежа на територията на Столична община и не се влияе от надморската височина. С най-нисък показател за гъстота на речната и ровинната мрежа (под 0,5 kм/kм2) е по-голямата част от Софийската котловина и платото на Витоша (31,9%от територията на). С по-високи стойности на разглеждания показател са територии от планинската част на Столична община - 1,5-3,5 kм/м2, както и малки части от Софийската котловина.

В резултат на активната стопанска дейност, осъществявана в земите, попадащи в днешния обхват на Столична община, са създадени и редица антропогенни форми, които допълват естествено формирания характер на релефа. Такива са изкуствените водоеми (яз. “Искър”, Панчаревското езеро), пътно-инженерни съоръжения (виадукти и мостове на автомагистралите “Хемус” и “Тракия”), нарушените терени, кариери и кариерни езера, табани, насипища и др.


Община Своге
Релефът на територията на община Своге е предимно планински със средна надморска височина 818 м и денивелация от 345 м. На територията на общината попадат части от Мала планина, южните склонове на Козница и Голема планина, както и Искърският пролом, където е концентрирана по-голямата част от населените места. Особеностите на релефа и геологическите структури определят района като свлачищен.
Община Ихтиман
Релефът в северната част на Община Ихтиман, която обхваща Вакарелските възвишения, има хълмисто-предпланински характер. Централното било на тази планина представлява обширно плато с къси, полегати до наклонени склонове. Най-високите точки са слабо изразените върхове "Гарваница" и "Брънкова китка". В североизточната част на Общината, Ихтиманското поле се затваря от "Белица планина", като най-високият й връх е "Голяма Икуна" - 1221 м. , а билата в по-голямата си част са стръмни.

Югоизточната и източната част е заета от "Еледжишкия дял" на "Ихтиманска Средна гора" с най-ясно изразено било - "Абар чукар" - вр. "Еледжик" -"Калето". Най-високият връх в тази планинска верига е връх "Бенковски" - 1180 м.

В южната част на община Ихтиман се издига Карабаир. Тя е най-младо нагънатата планина в района и за това склоновете са стръмни и отсечени. Тук се намира и най-високата точка на община Ихтиман - връх Тръна с височина 1275 м.

В източната част на Общината се включват хълмисто - предпланинските части на "Същинска Средна гора", разположени около язовир "Тополница". Оградена от Ихтиманска средна гора , Еледжик и Карабаир в южната част на общината се намира Ихтиманската котловина която е със средна надморска височина 650 м.

Релефните особености и наличието на разнообразна дървесна растителност предразполагат за развитие на туризъм, лов и риболов. Планинският природо-териториален комплекс предразполага, наличието на средноевропейски гори и възможности за развитието на горско стопанство.

0.2.2.Климат

Според географското си разположение Югозападният планов район попада в умерено континенталната подобласт на европейско-континентална област като включва три климатични района с техните подрайони и части.


Столична община
Оценките на климата и климатичната характеристика на Столична община са направени от гледна точка на влиянието им върху стопанската дейност и условията за живот на населението. Територията на Столична община попада в обхвата на умереноконтиненталната климатична област в България. Средната годишна температура на въздуха се изменя от +10. 0оС в Софийската котловина до +1. 8оС - във високопланинския пояс.

В нископланинския пояс и среднопланинския пояс средногодишната температура на въздуха е между +8. 0 и +5. 0оС. Средните януарски температури са отрицателни и намаляват с увеличаване на надморската височина - от -1. 5 до -7. 0оС. Средните юлски температури също намаляват с увеличаване на надморската височина - от +20. 5оС (София) до +9. 0оС (Черни връх - на Витоша).

Преобладаващите ветрове в Софийската котловина са западните и северозападните, следвани от източните. В среднопланинския и високопланинския пояс се увеличава честотата на южните и югозападните ветрове. Количеството на валежите в общината нараства от ниските към високите части. Годишната сума в Софийската котловина е около 600 мм, а във високопланинската част на Витоша - около 1100 мм. С увеличаване на надморската височина нараства и броят на дните със снежна покривка - от 42 в Софийската котловина до 180 във високата част на Витоша.

На основаната климатичните оценки и влиянието им за икономическото развитие на Столична община се обособяват три климатични зони (територии):

• с умереноконтинентален климат, благоприятен за стопански дейности – аграрен сектор, транспорт, строителство и др. (обхващаща земи от 500 до 800 м. надм. височина);
• със среднопланински вариант на умереноконтинентален климат -относително благоприятен за развитие на планинско земеделие и животновъдство, за развитие на горскостопански дейности, строителство и за отдих и туризъм (от 800 до 1800 м. надм. височина);
• с високопланински характер на умереноконтинентален климат- неблагоприятен за стопански дейности с изключение на планински и ски-туризъм и спорт (надм. височина над 1800 м).
Община Своге
Климатът е умереноконтинентален, а във високите части на общината – планински. Средната годишна температура е около 12°C, а годишната сума на валежите е около 700 мм. Това обуславя студена зима, прохладно лято и ранно настъпваща есен. По поречието на река Искрецка (приток на река Искър) има специфичен микроклимат, изключително подходящ за балнеолечение на белодробни заболявания.
Община Ихтиман
В климатично отношение районът на Общината попада в умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област или по-конкретно в климатичния район на високите полета в Западна Средна България.

За формирането на климата на общината съществено влияние оказва преобладаващия северозападен пренос на силно трансформирани океански въздушни маси, идващи от Северозападна Европа, идващите от север - североизток континентални въздушни маси и проникващите от юг топли тропични въздушни маси.

Средната годишна температура е сравнително ниска и най-студените месеци през годината са януари, февруари и декември. Не са изключени и резки понижения на температурите през пролетта и есента. Като най-топли се очертават месеците юли и август. Типичен пролетен месец е април, а типичен есенен - октомври.

В района на община Ихтиман съществува опасност от късни пролетни и ранни есенни слани - през втората половина на месец май и през първата десетдневка на месец септември. Основна причина за това е котловинния характер на релефа.

Разпределението на валежите през годината по месеци и сезони е неравномерно - ясно изразен континентален климат. Количеството на валежите е най-голямо през май и юни, а най-малко - през февруари и септември. Средната годишна сума на валежите е под средната за страната. Валежите от сняг са в периода ноември - април.

Това разпределение на валежите подчертава типичния умереноконтинентален характер, със зимен минимум и вторичен такъв в края на лятото и максимум в края на пролетта и началото на лятото.


Изводите, които се налагат от гореизброените показатели са, че регионът е благоприятен за човешкия организъм от климатична гледна точка и е подходящ като територия за възстановителен туризъм. Умерените температури през голямата част от годината в комбинация с разнообразните релефни форми благоприятстват развитието на еко-туризъм и организирането на разнообразни дейности на открито.

0.2.3.Води



Столична община
Столична община е бедна на повърхностно течащи води. Основен елемент на хидрографската мрежа в Столична община са реките и водоемите. В речната мрежа на общината главната река, отводняваща територията й е р. Искър. Приточната речна мрежа е развита асиметрично и е представена от многобройни леви притоци и от единствения десен приток р. Лесновска (Стари Искър). Водоемите на територията на областта са антропогенно създадени - едни са изкуствено изградени (язовири) за регулиране на речни води с оглед на комплексното им използване, а други са възникнали на места с открит добив на скални материали (обикновено алувиално-езерни пясъци). Язовирите на територията на Столична община са яз. “Искър” с водна площ о около 30 km2 и максимален обем 673 млн. m3, яз. ”Панчарево” с площ около 0,900 km2 и обем 6,7 млн. m3, яз. ”Пасарел” с площ 0,330 km2 и около 10 микроязовира (включително и изравнители) със сумарна площ около 1 km2. Езерата в изкопи се срещат във вид на многобройни групи около селата Негован, Чепинци, Челопечене, Долни Богров, Кривина, Казичене, Горубляне, Враждебна и източно от Аерогара София или на малобройни групи и единично - около селата Къпина, Световрачене, гр. Нови Искър, кварталите Гара Искър и Дружба. Сумарната им площ възлиза на 3,340 km2. В структурата на водните ресурси, освен повърхностно течащите води с особено значение за разглежданата територия са и подземните води. В източните части на Софийското котловинно поле (около реките Лесновска и Искър) подземните води залягат на малка дълбочина - средно 0,5-1,0 за до 1,5-2,0 m. , а в района на Казичене - Лозен - Равно поле те са на дълбочина предимно на 2,0- 3 м.
В Столична община, основно в гр. София и в някои части от Софийското поле са разкрити около 50 минерални водоизточника, от които 12-15 са консервирани (на практика неизползвани в момента). От всичките минерални водоизточника 10 са класифицирани като находища с национално значение, а 8 са подходящи за бутилиране. По своя характер това са 8-10 типа минерални води с различни химични, физични и приложни характеристики. Общият им дебит е между 400 и 500 литра в секунда, а геотермалната им енергия се оценява на около 40-50 Мвт.. Характеристиката на минералните води в Столична община показва голямо разнообразие в локализацията, дебита, химическия, минералния състав, температурния режим на термоминералните води. На територията на Столична община към момента се разкриват 23 обособени находища на минерални води, от които само 8 се появяват на повърхността чрез естествени извори. София може да залага на експлоатация (вкл. и чрез усвояване и на нови) на 30-35 обособени или спрегнати хидрогеоложки находища. По своя характер една значителна част от находищата са от т. нар “филтрационен“ тип (т. е. възобновяващи се води), което ги превръща в перспективни в далекосрочен план. Общият им дебит е значителен – 133,9 л. сек. С по-висок дебит, т. е. по-водоообилни са изворите в находища Банкя (25 л. /сек. ), Железница (20 л/сек. ), Панчарево (17,5 л. /сек. ), София–център (16,5 л. /сек. ), кв. Свобода (12,0 л-/сек. ), Княжево (10 л. / сек. ), Горна баня (10 л. /сек) и др. От консервираните (неизпололзваеми в момента) извори с голям дебит са тези в района на Зона Б-5, в района на Борисовата градина и др. От действащите находища 5 са с национално значение. Това са София–център, Банкя, Княжево, Железница и Панчарево.
Община Своге
Водните ресурси в община Своге се формират от р. Искър, която е най-дългата вътрешна река в България и нейните притоци - реките Искрецка, Батулийска, Тодорица, Скакля, Пробойница, Лесковска.
Община Ихтиман
На територията на община Ихтиман преминава единствено р. Мъти вир, която няма голямо значение за стопанския живот и селското стопанство. Водният дебит на реката е непостоянен, с пролетен максимум и минимум през юли и август.

Община Ихтиман разполага с 8 язовира от местно значение. Общата площ на язовирите е 1 247 дка. , но само част от тях се използват и имат стопанско приложение. Най-големият язовир “Бакър дере”, намиращ се в землищата на с. Веринско и с. Живково, е с 1 210 000 м3 полезен обем. Язовирът се използва за риболов, както и за напояване на селскостопанските земи. От останалите язовири по-големи са “Джахов мост” в местността Карговица (114,338 дка. площ), “Дермен дере” в землището на с. Борика (99,825 дка. площ), Язовир “Сухи дол” в местността Средна гора (36,089 дка. площ). Най-чист и годен за развитие на различни рекреативни дейности е язовир “Джурджин дол” (19,241 дка. площ) в землището на с. Веринско. Неизползваеми и замърсени са Язовирите “Хаджийско дере” (30,306 дка. площ) и “Кочиово” (8,487 дка. площ) в местността Друсаница.


0.2.4.Биоразнообразие и Защитени територии



Столична община
На територията на Столична община са разположени редица защитени територии.

Природен парк Витоша с два резервата – “Торфено бранище” и “Бистришко бранище” и природните забележителности – Боянския водопад - на Боянска река, „Самоковището” - водопад на р. Бистрица, пещерата "Духлата" (най-дългата пещера в България), “Кътинските пирамиди” – земни пирамиди в землището на село Кътина, местност “Големия дол” ,паркът „Врана” - паметник на градинско- парковото изкуство и др..
Зоните по Натура 2000 за местообитанията в обсега на гр. София и Софийска община се отнасят за: Витоша – BG0000113, територия- 27360,00 ха; Плана - BG0001307, територия – 2785,71 ха; Лозенска планина - BG0000165, територия -1296,04 ха.

Общите цели на горните три защитени зони се състои в опазването на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона. В Натура 2000 по директивата за птиците в обсега на Столична община се намират:

• рибарниците в Челопечене, код BG 0002114, OBM код BG 114,територия 65,19 ха. Защитената зона се създава с цел опазване, възстановяване и поддържане на местообитанията на застрашени видове птици по време на гнездене, миграция и зимуване; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района; природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.

• влажната зона край Долни Богров – Казичене, код BG 0002004-ОВМ код BG004, територия 2251,16 ха. Защитената зона се създава с цел поддържане на местообитанията на гнездящи застрашени видове птици, определени в Приложение№2 на Закона за биологичното разнообразие.


Община Своге
На територията на община Своге попадат части от Природен парк “Врачански Балкан”, както и Лакатнишките скали (с височина 250 м. ), които са свързани с началото на алпинизма в България и са обявени за защитена местност. В границите на общината попадат множество пещери, от които 9 представляват сериозни спелеологически забележителности. Най-дългата пещера в Стара планина е “Темната дупка”, която се намира в подножието на Лакатнишките скали.
Община Ихтиман
Община Ихтиман граничи с община Костенец част от която се намира в национален парк «Рила». Достъпът до планината от община Ихтиман е добър, посредством общинската пътна мрежа на двете общини. Като защитени територии са определени следните обекти:

- Ловно стопанство «Искър», до с. Борика, граничещо и с язовир «Дермен дере», където се отглежда за отстрел всякакъв вид дивеч. В него успешно се развива международен ловен туризъм

- Държавна дивечовъдна станция «Арамлиец», разположена и на територията на съседната община Елин Пелин, което развива организиран ловен туризъм. Разполага с леглова база от десет легла, достъпа до базата е по асфалтиран път.

- Местността «Шиндар» също е определена за защитена територия, на нейна територия са изградени 5 хижи, собственост на общината, Български туристическия съюз (БТС), Ловно-рибарския съюз (ЛРС), Държавно лесничейство и “Чугунолеене” АД. Местността е чудесна за туристически маршрути, но обслужващата инфраструктура не е достатъчна и е необходимо нейното подобряване и доизграждане.

- Връх “Еледжик” е историческо място определено със Заповед 4334 от 28. 10. 1975г. на Министерството на горите и опазване на околната среда. Прекатегоризирано в защитена местност с Протокол от 17 януари 2001 г. на Министерството на околната среда и водите. Обхваща отдели от 309 до 315, включително 326 и 327 с обща площ 661,4 хектара. В местността се съхранява вековна букова гора, както и окопите и загражденията, изградени по време на Априлското въстание.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница