Концепция за развитие на регионален туристически продукт на туристически район
Антропогенни туристически ресурси
Изтегляне 1.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 0.3.2.Културен календар
0.3.Антропогенни туристически ресурси0.3.1.Археологически обектиНай-значимите археологически обекти се намират на територията на Стара Сердика. Два храма имат ключова роля в развитието на региона като духовно и религиозно средище през вековете – Ротондата „Свети Георги” и Базиликата Света София. Те са най-емблематичната част от археологическия резерват на древния град, носят образа на устояли през времето културни паметници, действащи и до днес.
Ротондата се намира в самия център на днешна София, във вътрешния двор на Президентството и хотел "Шератън София". Първоначалната сграда е била построена за тържествени церемонии, свързани с посещенията на св. Константин Велики в древната Сердика. Предполага се, че в нея са провеждани заседания на Сердикийския събор (343/344 г. ). През V век сградата е била разрушена от хуните, но по-късно е издигната отново, вече като православен храм. През XIV в. , по време на османското робство, храмът е превърнат в джамия. До XV век уникалните й стенописи - част от тях са на възраст 1500 години, са били скрити от мазилката. Р  отондата е открита едва през 1953 г. по време на разкопките при изграждането на сградата на Министерския съвет. Запазеният днес храм-музей е част от голям археологичен комплекс, на изток от който се намират разкопките на римско селище и по естествен начин се свързва с археологическите разкрития по Ларгото, Източната стена и античния Стадион.
Ротондата е част от голям античен комплекс от сгради от края на ІІІ век - началото на ІV век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Още от ІV век се е използвала за покръствания. Куполът ѝ се издига на 13,70 м от пода. През хилядолетното си съществуване е била е ползвана като обществена, култова и дори представителна жилищна сграда. Запазени са във фрагменти 5 слоя стенописи (първият — римско-византийски с растителни мотиви от ІV век; вторият — български с ангели от Х век; третият — от ХІ век и ХІІ век - фриз с пророци и фрески, изобразяващи Възнесението, Успение Богородично и др. ; четвъртия — от ХІV век с ктиторския портрет на епископ северно от входа и пети — орнаментален от времето на превръщането на храма в джамия). Изключителен сред всички стенописи е този, изписан в 10 век най-вероятно по времето на цар Симеон I Велики, цар Петър I или на цар Самуил. Уникален е одухотвореният и човешки образ на глава на ангел, изписан под купола, като той е може би най-въздействащата творба, която дава представа за високото майсторство на българската художествена школа от златния век на Първата българска държава.
Предполага се, че още след архитектурното й преустройство по време на управлението на император Юстиниан тя е посветена на Божията Премъдрост, т. е. дадено й е името Света София. Това било пряко свързване с величествения катедрален храм "Св. София" в Константинопол, който бил посветен от Цариградската вселенска патриаршия на Божията Премъдрост. Този символен жест на императора - посвещаването на още един храм на Божията Премъдрост в голям административен център по Диагоналния път говори за ролята на стара Сердика в преходната епоха в края на античността. П Вече е обявен и план за създаването на уникален музей в комплекса на Храма. Експозицията под повърхността на базиликата ще разкрие 41 гробници и общо над сто гробищни съоръжения, които датират от различни периоди между I-V век. Ще бъдат експонирани и около 70 кв. м изцяло запазена цветна мозайка от III-IV век, която ще бъде поставена точно на местата, където се е намирала. Археолозите са открили и уникална гробница с цветни стенописи, която за щастие също е запазена. Двата обекта са емблематични за историческия преход към утвърждаване на християнството през ІV век.
През 324 г. след победи срещу претендентите за престола на цезаря при Одрин, Босфора и на азиатския бряг Константин се утвърждава като единствен император. Константин I Велики обявява християнството за официална държавна религия на Империята и решава да премести столицата от езическия Рим в нов град, който ще построи на Босфора - Константинопол. На следващата 325 година Константин свиква в Никея Първият вселенски събор с цел да се спрат разногласията в църквата, предизвикани от арианството. Значението на Сердика като духовен и политически център от тази бурна епоха се потвърждава и от факта, че само няколко години след Никейския тук се провежда Сердикийският събор, свикан от синовете на св. Константин Велики, управляващи разединената вече империя - източният император-арианин Констанций II и император Констанс (Констанц). Сердикийският събор утвърдил православното учение за Света Троица и Символа на вярата, приети на Първия Вселенски събор. Въпреки че съборът останал в историята като поместен, значението му за Църквата е огромно. Някои от сградите, в които са заседавали и обитавали отците от Сердикийския събор, са запазени и до днес. Това са базиликата “Св. София”, “гражданската” сграда непосредствено до ротондата “Св. Георги”. Други, които не са запазени , са резиденцията на губернатора, която се намирала под днешната църква “Св. Неделя”. В днешните сборници с Правила на Православната църква са включени правила от Седемте Вселенски събора, а също и още само десет особено важни поместни събори, които се определят като "канонотворчески". Сердикийският събор е един от Седемнадесетте канонотворчески събори на Църквата. Градовете, в които са се провели канонотворческите събори, са общо единадесет. Десет от тях от много векове насам се намират в нехристиянски държави. И само един - Сердика-София - днес е в традиционно православна християнска страна. Това високо историческо наследство придава особено достойнство на днешната столица. Регионът продължава да е сцена на драматични събития от историята на християнството. Превземането на Сердика от Крум през 809 година слага началото на силното присъствие на българската държава върху Диагоналния път. След покръстването на българите градът придобива значението и на религиозен център, за което свидетелстват и невероятните по художествена експресия фрески от Х век в ротондата „Свети Георги”. Усилията да се утвърди независима Българска православна църква продължават няколко века, докато през 1235 годна е провъзгласена и призната Търновската патриаршия. Това е началото на развитието на манастирските центрове като религиозни и духовни средища, в които се съсредоточават книжовни дейности и изкуства. През този ХІІІ век около Сердика започват да се изграждат верига от манастири, които бързо получават общото име Софийска Света Гора. Този комплекс се развива в пазвите на Витоша, Плана и Лозенската планина – на юг и в полите на Стара планина на север. Изграждани на основите на малки черкви тези манастирски комплекси, следват и развитието на връзките със съседни страни – и по този начин бележат едно важно кръстовище на Диагоналния път на север към старите граници на империята – Дунав. И на юг – към Рилската обител и други центрове на Православието като Атонската Света Гора. В определени периоди тясна връзка между манастирите се изгражда и в западна посока – към Сърбия. Важна характерна черта на тези манастири е посвещаването им на светци, тачени в процеса на устояване на духовната идентичност и самоопределение на българите – Света Петка и Свети Иван Рилски – българските покровители, или християнски мъченици, вярата в чиято чудодейна мощ е втъкана в народния бит и поверия. След нашествието на турците и разрушаването на защитните съоръжения, много манастири се изграждат и в близост до местата на разрушените от завоевателя твърдини – като усилие да се запази споменът за държавността на българите. Някои от манастирите в Софийската Света гора след османското нашествие са издигнати наново и изписани от Свети Пимен Зографски – свидетелство за продължаващата блестящата иконописна традиция.
Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през 1382 г. В 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида и на двамата му синовете Никола и Страхил са с особена стойност. Възстановен в средата на ХV в. манастирът става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV-ХVІ в. това е центърът на Софийската книжовна школа. Тук са преписани и създадени редица български християнски книги. Между 1562 г. и 1612 г. в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ от монаха Йов Касинец (Шишатовец) Граматик от Темешвар е направен откритият от Виктор Григорович в 1854 г. в Боянската църква препис на Поменик на българските царе - Боянски поменик на българските царе. От Драгалевския манастир е Четвероевангелие от 1469 г. в което поп Никола е отбелязва манастира като "месте Царскьй обители", напомняйки за неговото създание като царски. Храмов празник – 15 август
На мястото му през ІХ-Х в. е съществувал манастир "Св. Петър", който е играел ролята на Лавра (централен) и е най-издигнатият сред четиринадесетте манастира, образуващи Софийската Света гора. Разрушен през ХІV в. от турците, основите му са разкрити през 1925 г. Черквата е построена през 1947 г. , върху могилен некропол, като под черковния наос се намира запазена антична гробница (ІV - нач. на V в. ), в която се слиза по каменни стълби откъм притвора. Начинът на строене на гробницата-източна и западна стена,свързани със свод; следите от стенописи по стените-кръст и котва; намерените вътре две погребения с главите на запад, свидетелстват,че тя е била ранно-християнска. До манастира има и аязмо, за водата на което легендата твърди, че е лековита. Манастирската църква е осветена през 1950 г. Жилищните сгради са построени в периода 1965-77 г. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
Възстановен е през 15 в. и в продължение на два века се превръща в духовно средище в този район. През 18 в. кърджалии го ограбват и опожаряват. В1818 г. местните хора успяват да построят на това място малка еднокорабна църква, вкопана в земята. Едва през 1885 г. манастирът е възстановен напълно като на мястото на скромната еднокорабна църква е издигната нова. От стария храм са запазени части от иконостаса, каменен надпис и няколко икони на почитани български светци – Св. Св. Кирил и Методий, Свети Йоан Рилски и Света Петка Търновска. От ХVІІ век в манастира се развива активна книжовна дейност свидетелство за което е запазеният в Народната библиотека „Германски сборник”, в който са поместени жития служби на български отшелници и духовни дейци Иван Рилски и Йоаким Осоговски. Тук е създаден и ръкопис „Миней” от Роман Загорец, който също се съхранява в Народната библиотека. През Възраждането манастирът поддържа тесни връзки с Атон, обменял е книжнина от своята богата библиотека – свидетелство за което е притежанието на създадения в края на ХV век от Георг Цаноевик от Цетина „Псалтир” – един от малобройните славянски инкунабули. Друга забележителност на манастира са секвоите, посадени от Фердинанд, княгиня Мария-Луиза и от Борис ІІІ. От 1928 г. манастирът и неговите имоти са владение на българския манастир в Атон „Св. Георги Зограф“ като продължение на традицията в него да се подготвят монаси за българските обители в Атон. Обявен е за паметник на културата
Стръмна пътека води до манастира а от него е имало път към Бистришкия, Драгалевския и Боянския манастир. Този път местните са нарекли Цар Ясенов път. В „История Славяноболгарская” Пайсий Хилендарски описва, че след падането на Търновград Цар Иван Шишман още няколко години остава в крепостта Урвич. Манастирът се намира недалеч от мястото на старата крепост Урвич, с чийто манастир „Свети Никола” е образувал общ комплекс. Кокалянският е разположен високо над река Искър в Плана планина, а крепостта Урвич се намирала на южния склон на Лозенската планина на другия бряг на реката. Манастирът е изграден през 11 век, по време на управлението на цар Самуил. В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавраил (включително и похвалното слово от Климент Охридски), както и Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски. По времето на османското владичество в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. След Освобождението в края на 19 век е възстановен напълно. През 1969 година манастирът е обявен за паметник на културата. Манастирът чества два празника - в деня на Св. Архангел Михаил – 8 ноември и храмовия на единия от параклисите - „Успение на Света Богородица” – 15 август.
Историческата местност “Урвич” е разположена в Панчаревския пролом на река Искър, в живописен меандър обявен за природна забележителност, който по своите природни дадености прилича на Велико Търново с причудливите извивки на река Янтра. Самата укрепена територия заема хребета “Средобърдье” в близост до пресечната точка на трите планини – Лозенска, Плана и Витоша. Урвич се е създала като крепост някъде към IX-X век, но най-често се споменава в хрониките от ХIV век при отбраната на Втората българска държава. Особено много нараства ролята на твърдината по време на продължителните битки за София, когато турците владеят вече Ихтиман и Самоков и се насочват от югоизток към града. Някъде около 1371 година, в околностите на Средец, вероятно на Чамурлийското /Шишмановското/ поле, което днес е под водите на яз. Искър се е водила тежка битка между войските на цар Ясен (Асен) и нашествениците, като турците са отблъснати зад Траянови врата към Пловдив. Падането на София е станало няколко години по-късно. Смята се, че зад името Ясен се крие братът на Иван Шишман – Иван Асен V, от втория брак на Иван Александър. Той е прокарал и на него е кръстен панорамния път в подножието на Витоша – от Кокаляне, през Панчарево, Бистрица и Драгалевци за Бояна – т. нар. „Цар Ясенов (Асенов) път“ чрез който “Урвич” осъществявал комуникация с крепостта “Батил” над Бояна, както и с други по-малки укрепления с отбранителни функции, включени в първия отбранителен пръстен около Средец. Именно в тези важни събития, подробно описани от разнородни по характер извори се разполага и “Урвич”. Самата крепост освен, че е пазила изключително важният подстъп от юг към Средец, била използвана и за охрана на манастирите от Софийската Света гора.
Разположен е на 5 км югоизточно от софийското село Долни Лозен (днес източната част на село Лозен), дълбоко в недрата на Лозенската планина под връх Полуврак (1182 м), върху естествена тераса с изглед към по-голямата част от Софийското поле. Манастирът е разрушен при османското нашествие при превземането на Софийско, отново е възстановен през ХVІІ век като приютява книжовна и калиграфска школа. За важността на този духовен център в българската история говори и фактът, че манастирът е смятан за място, от което започва едно от българските въстания срещу поробителя - Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско през 1737 г. При подавянето на въстанието са избити към 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително Самоковския митрополит Свети Симеон Самоковски. Заради участието на монаси във въстанието манастирът "Свети Спас" за пореден път е разрушен от турците. През 1821 г. манастирът е възобновен отново върху старите си основи. Изградена е едноапсидна, еднокорабна манастирска църква "Свето Възнесение Господне". На входната врата на черквата е запазен възпоменателен надпис върху каменна плоча. Той свидетелства, че през 1874 разрушеният манастир е възстановен и изписан от отец Кирик. 1886 година бележи ново въздигане на обителта майстор Цвятко Тодоров от Радомирско издига три големи купола върху съществуващата цилиндрична постройка – доста необичаен за времето строителен похват. В следващото десетилетие самоковският живописец Никола Иванов Образописов изографисва куполите на храма и наред с евангелските сцени рисува Св. Св. Кирил и Методий, Свети Иван Рилски, Свети Евтимий Търновски. Това е един от малкото манастири, в които има толкова много образи на български духовни дейци. Интерес предизвиква и иконата с образа на Св. мъченик Иван Владимир Дуклянски, сръбски княз, зет на цар Самуил, женен за дъщеря му Косара и починал през 1016 г. – свидетелство за запазения спомен през вековете за връзките между балканските народи в общата им историческа съдба. Манастирът чества своя празник в деня на Възнесение Господне – 28 май Спасовден. В северната дъга от манастири от групата на Софийската Света гора влизат Буховският манастир „Света Мария Магдалена“ — 16 век, недействащ, Буховският манастир „Свети Архангел Михаил“ — 16 век, недействащ, Елешнишкият манастир "Свето Успение Богородично", Курилският манастир "Свети Иван Рилски", Кремиковският манастир "Свети Георги Победоносец", Подгумерският манастир "Свети Великомъченик Димитър", Сеславският манастир "Свети Николай Мирликийски"
Обявен е за паметник на културата, а храмовият празник се отбелязва на 8 ноември – Св. Архангел Михаил.
Манастирът е основан вероятно по време на второто българско царство. В началото на XIX век манастирът е разрушен от кърджалиите и повторно възстановен през 1832 г. Църквата, чието изграждане се отнася към XV - XVI век, е еднокорабна и едноапсидна. Открити са три живописни пласта, като най-добре запазен е стенописът от 1616 г. Стенописът е характерен със сцените от живота и чудесата на Христос, както и от живота на Света Богородица, представени са светците отшелници Иван Рилски и Йоаким Сарандапорски и други. Смята се, че манастирът е изписан през ХVІ век от Пимен Зографски и част от тези стенописи са запазени с образи на Св. Иван Рилски, Св. Георги Нови Софийски, Св. Никола Нови Софийски. През 1618 г. в манастира е преписан Ноемврийският миней, съставен от Пимен Зографски. Стенописите от ХVІІІ век са впечатляващи с блясъка си и запазената свежест. Срещу височината, на която се издига обителта е имало римска крепост, чиито останки личат и днес. Легендата разказва, че в крепостта някога е имало манастир „Света Мария”. Крепостта е разрушена от турците, но местните хора отбелязвали всяка година на мястото празника на този манастир – 21 юли.
В манастира се пазят оцелелите останки от изгореният през ХVІ век мъченик Георги Кратовски канонинизиран като светец под името Георги Нови Софийски. В началото на ХVІІ век манастирът е обновен, а храмът презографисан. Върху пояса на северната стена са изобразен впечатляващи сцени като образите са облечени в скъпи златоткани и копринени, орнаментирани платове – дрехи на първенци и велможи от отминалата славна епоха на Балканския полуостров. Изображенията с детайлите си сочат, че майсторът на ктиторския портрет и на другите изображения е бил от старите иконописни школи на късното средновековие. През Възраждането Кремиковският манастир е един от главните центрове на развитие на културния и просветния живот. Сравняват неговото значение сред манастирите в Софийското поле на ролята, която е играл Драгалевският манастир сред другите манастири от полите на Витоша. Известно е Кремиковското евангелие от 1497 година, изработено в Драгалевския манастир и подарено на манастира от ктитора Радивой. Всяка година на 6 май – Гергьовден манастирът е домакин на събор и курбан в чест на патрона-светец.
Манастирът е разположен в малка котловина в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина. Отстои на около седем километра източно от Нови Искър и на пет километра североизточно от с. Подгумер. Понастоящем е периодично действащ. Предполага се, че манастирът е основан през XIII век. От запазен надпис над вратата на манастирската църква личи годината 1597 - вероятно времето на обновяването на храма. Разрушаван и опустошаван многократно, манастирът е възстановен отново през 1848 година със средства на жители от околните на Подгумер села - Курило, Гниляне, Кумарица, Желява и др. Стенописите са дело на Пимен Софийски, изографисал повече от петнадесет черкви и манастири в България. В периода ХVІ-ХVІІІ в. манастирът е бил едно от книжовните огнища в Софийско и в него е имало богата библиотека, а някои книги и документи са били писани от обитаващите го монаси. Манастирът е притежавал екземпляр от първото издание на Софрониевия "Неделник" ("Неделно поучение"), отпечатано в Рим през 1806 година. През 1897 г. в библиотеката му все още е съществувала и книга за всичките празници за дванадесетте месеца на годината (Миней).
Създаден е вероятно през втората половина на Х век, по време на царуването на Петър І. Като Германският манастир и той носи името на Св. Иван Рилски. Разрушен е при османското нашествие заедно с крепостта Бели града, намираща се в началото на Искърския пролом. Възстановен е два века по-късно и също е зографисан от Пимен Зографски. Сред иконите в черквата на манастира правят впечатление иконите, свързани със светците, свързани с отстояването на националната идентичност - Св. Панталеймон, Св. Петка, Св. Иван Рилски, Св. Георги Софийски. Тук до 1865 г. са пазени мощите на Св. Иван Рилски. Оттогава култът към небесният пазител на България в този край се запазва и до днес. На храмовия празник на обителта в деня на Св. Иван Рилски - 19 октомври, наричан Очов ден, населението от околностите се събира на народен събор в манастира. Дори и след пренасянето на мощите на светеца в Рилския манастир, се запазва легендата за чудодейната сила на Курилския манастир в цялата страна. Библиотеката на манастира е разполагала с една от редките български първопечатни книги Евангелието от 1512 г. (сега в Църковния историко-археологически музей в София)
Старо предание гласи, че манастирът е основан през ХІ век от брата на Петър Делян, замонашил се под името Гавраил след неуспеха на антивизантийското въстание. По стар обичай в деня на Рождество на Богородица - на манастирския празник 8 септември, хората изпълвали манастира след залез слънце със запалени фенери. След среднощното бдение всеки бързал да напусне храма, за да не остане недъгав или несретен. Този странен обичай е описан от Елин Пелин в разказа "Спасова могила". Отдалечен в планината, манастирът съществува пълноценно до ХVІІІ век, когато е опустошен, вероятно и поради факта, че давал подслон на легендарни хайдути. Обновен е през 1868 г. Основното пространство на кръстовидната сграда на храма е разделено на седем параклиса - престола, което дава и новото име на манастира. Единствено куполът е изографисан, а силните художествени елементи в пространството на храма са дърворезбите - полилей, тронове, и олтарите в параклисите. През Възраждането Осеновлашкият манастир е средище на просветна дейност, в библиотеката му се съхранява Дванадесети миней, подарен на манастира от руската императрица Екатерина Велика, жития и други ценни църковни книги.
0.3.2.Културен календарСтолична община ОП „Туристическо обслужване” чрез сектор Туристически информационен център съставиха и издадоха събитиен календар на София за първото полугодие на 2012 година. Календарът на събитията обхваща прояви от сферата на културата, бизнеса, науката и спорта. В изданието са включени едни от най-големите и значими събития, които се провеждат в София: традиционни фестивали, които ежегодно събират почитатели на музиката, танца, изобразителното изкуство, архитектурата, фотографията и множество други изкуства; концерти; изложби; театрални постановки; спортни събития с национален и международен характер; различни конгреси и конференции и други. В Календара на събитията важно място заемат и националните празници на България, църковните празници, както и бележитите дати, които ни открояват като нация и запазват националното ни самосъзнание и самочувствие. Събитийният календар на София представя два от основните туристически продукта, разработени и разпространявани от ОП „Туристическо обслужване” - безплатната пешеходна обиколка „Опознай София - централна градска част” и поклонническите маршрути: поклоннически път „Рилският чудотворец”, поклоннически път „Покров Богородичен”, „поклоннически път „Възнесение Господне” и поклоннически царски път „Света Троица”. Безплатните продукти на предприятието се ползват с голяма популярност не само сред български граждани, но и от чуждестранните гости на страната. Изданието „Календар на събитията” има за цел да популяризира и насърчи развитието на събитийните форми на туризъм като фестивали, музикални прояви и традиционни празници, да популяризира София, като атрактивна и разпознаваема туристическа дестинация и да привлече все повече туристи. По-важните фестивали в културния календар на Столична община са:
Най-авторитетното европейско списание за нова архитектура – холандското А1О обявява Sofia Architecture Week за едно от най-важните архитектурни събития в Югоизточна Европа. Sofia Architecture Week:
предлага допълнителна програма – отворени лекции и презентации - Фестивал „Пиано Екстраваганца” - През 2011 г. , в залата на Централния военен клуб се проведе първото издание на фестивала. След успешния дебют, тази година в програмата са предвидени десет концерта на световно известни български и чуждестранни музиканти – шест клавирни рецитала, три камерни концерта и една песенна вечер. Съгласно програмната насоченост на фестивала, пианото е задължителен инструмент в музикалните изяви. - Международен фестивал „Млади музикални дарования” - Международният фестивал „Млади музикални дарования” съществува от 1994 г. , когато за първи път се провежда международен конкурс за изпълнители в областта на класическата музика със същото име. През сцената на фестивала са преминали много млади и талантливи изпълнители като Диан Чобанов, Мартин Пантелеев, Георги Черкин, Мила Георгиева, Максим Ешкенази и др. И през 2012 г. целта на събитието е да даде престижна сцена на млади, изгряващи диригенти и изпълнители. - Международен фолклорен фестивал „София” - На открита сцена пред НДК гостуват фолклорни танцови състави от различни държави, както и български фолклорни колективи. Съпътстващи прояви има на открити сцени в различни райони на София. Фестивалът се организира под патронажа на председателя на Столичен общински съвет. - Международен фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите” – 2012 г. - Фестивалът се провежда като биенале, няма състезателен характер. Международна витрина на всички най-високи постижения на кукленото изкуство, в национален и световен мащаб, един специфичен културен обмен на идеи и тенденции от цял свят. Основната цел на фестивала е да представи разнообразието на различните школи и жанрове в кукления театър. От 2010 г. се поставя акцент и върху уличните пърформанси и акции, като за целта паркове, градини и площади в столицата се превръщат в театрални пространства. - „Европейски музикален фестивал” - 12-то издание на Европейския музикален фестивал. Ярки имена от световната сцена и любими български музиканти фокусират вниманието на ценителите на класиката. От създаването му до днес София, Варна, Русе, Плевен и Пловдив са били домакини на артисти от над 20 държави. Престижни оркестри като „Солисти Венети” с диригент Клаудио Шимоне, „Цукерман чембър плейърс”, „Концертгебау”, Литовски камерен оркестър, „Московски виртуози”, Будапещенски камерен оркестър, Софийската филхармония, Македонската филхармония, Камерен ансамбъл „Софийски солисти” и основният партньор на фестивала – Класик ФМ М-Тел оркестър са присъствали на концертния подиум на Фестивала. Публиката се е срещала с Найджъл Кенеди, Шломо Минц, Миша Майски, Гидон Кремер, Пинкас Цукерман, Давид Валтер, Йълдъз Ибрахимова, Мила Георгиева, група „Лауреат” и Васко Василев, Пако Пеня и др. - Международен фестивал „София Джаз Пик” - Фестивалът „София Джаз Пик” се организира за първи път през 2003 г. като наследник на музикалната част на „София мюзик и филм фест”. Концепцията на събитието се опира на максималната свобода в дефиницията за джаз музика, проправила пътя на съвременни джаз музиканти, соул звезди и изпълнители на уърлд музика, много от които гостували на българска сцена. Публиката се е срещала с музиканти от класата на Ал Жеро и Джордж Бенсън, Маркъс Милър, Мейсио Паркър и много други. - Международна конференция „Сердикийският едикт /311 г. /: разбирания и реализации на идеята за религиозна търпимост” - Интердисциплинарна научна конференция, която има за цел да утвърди и популяризира – у нас и в чужбина – ролята на модерна София като съвременен град с древни и изключително значими културни традиции - „Софийски театрален салон” и Национални театрални награди „Икар” 2012- Столична община за седми пореден път e съорганизатор на Софийски театрален салон и Церемонията за връчване на наградите „Икар”, заедно със Съюза на артистите в България и Министерство на културата. Форумът представя най-високите творчески постижения в областта на драматичния и куклен театър от цялата страна за изминалата година. Постановките се селектират от експертна комисия, която излъчва номинации на най-добрите в своите жанрове. Номинираните спектакли се представят в рамките на Софийския театрален салон. Втора комисия излъчва носителите на наградите. Награждаването се провежда на Тържествена церемония на 27 март – Световен ден на театъра, в Народен театър „Иван Вазов”. - Международен музикален фестивал „Софийски музикални седмици” - 43-то издание на Фестивала. Програмата включва концерти, спектакли и съпътстващи дискусии, изложби, майсторски класове, представяне на книги и DVD. Международният музикален фестивал „Софийски музикални седмици” е приет от 1982 г. в Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет. Отстоява основната цел да представя най-значимото от световното и българското музикално творчество и изпълнителско изкуство - Рок-фестивал „Цвете за Гошо” - Фестивалът се провежда на открита сцена в Южния парк, в чест на големия български музикант Георги Минчев. Участват изявени български рок музиканти, както и групи от младото поколение. Всеки от участниците изпълнява и песен от репертоара на Георги Минчев. - Фестивал „СОФИЯ: ПОЕТИКИ” - Международно събитие, съчетаващо съвременна поезия, проза, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широка градска публика. В него участват актуални български творци – от утвърдени през годините имена до млади, сега пробиващи автори. Основен акцент на Поетиките е поезията като изкуство, което осъществява връзки с всички останали. Вече са реализирани пет издания на фестивала. От 2011 г. „София: Поетики” има две различни като концепция годишни издания - тематично /пролетно/ и традиционно /в края на лятото/. През 2012 г. за първи път се провеждат Седмици на четенето /11-24 май/. - Хартиен арт фест - През 2011 г. се проведе първото издание „София Хартиен Арт Фест” – международно арт събитие, представящо над 200 автора от 36 държави, в пет модула. През 2012 г. проектът продължава във формат Хартиена Арт Академия, с 15 работилници, в период от 2 седмици. Нейната цел е да разпространи и обучи голям кръг от млади творци в това ново изкуство, под ръководството на световни гостуващи артисти от няколко партниращи държави. - Салон на изкуствата - Многожанров международен фестивал с широк репертоарен обхват. Ежегодният афиш съдържа конкурси, академии, творчески студиа и фестивални форми: Радиотелевизионен фестивал на програми за изкуство и култура, Фестивал на поезията, Конкурс за есеистика, Детски фестивал. Представят се и отделни национални и регионални култури. Ежегодно в Салона гостуват прочути световни трупи и изпълнители, гастролират някои от най-известните ансамбли и оркестри. По време на Салона на изкуствата се връчват: Годишна награда на НДК “Св. Св. Кирил и Методий” – за изключителни постижения в областта на изкуствата и литературата, за личен и обществен принос в българската духовност и култура; Голямата награда и наградите на Салона; Годишната журналистическа награда на НДК. - Фестивал „Малък сезон” на Театрална работилница „Сфумато” – ежегоден мултижанров фестивал на открито, който се провежда в продължение на десет дни, с основна цел да представи продукция на млади творци. - Театралeн фестивал на моноспектаклите „София Моно” – Фестивал на открито, представящ утвърдени моноспектакли на едни от най-добрите артисти в България. Първото издание се проведе през 2011 г. , на сцена в парка на Военна академия „Г. С. Раковски”. - „Световен театър в София” - Международен фестивал „Варненско лято” представя хитови чуждестранни трупи и спектакли в София. - Фестивал „София диша” - София диша” е мултижанров фестивал, който има реализирани две издания – през 2010 г. и 2011 г. През тази година се провежда „Лятна София диша” /месец август/ и „Зимна София диша” /месец декември/, както и съпътстващи инициативи като - Folk Color, „Пролетна разпродажба“, „Паркът - място за изкуства“, „Квартали на изкуствата“. - Шести Фестивал „ Изкуството на Барока” - Концертите в рамките на шестото издание на фестивала поставят акцент на най-впечатляващите творби от различни региони на Европа, носещи своите национални характеристики, но в същото време подчинени на изградилия се в епохата на барока „обединен европейски вкус”. Композитори като Телеман, Хендел и Бах се свързват с оформянето на този музикален феномен, наречен Gouts Reunis. Изпълнението на техните шедьоври на оригинални инструменти от епохата, което е приоритет на фестивала, приобщава публика от различни възрасти към наложилата се в последните десетилетия в Европа тенденция за изграждане на единно европейско културно пространство. В предвидените в програмата на фестивала музикални изяви участват както утвърдени изпълнители от световна величина, така и редица български инструменталисти, специалисти в сферата на старинната музика. По традиция концертите са съпътствани от образователни прояви за млади професионалсти и за широка детска аудитория Община Своге Културният календар на Община Совге обхваща националните празници и празниците на всяко населено място. В общината се честват и “Дни на Искърското дефиле”, по време на които се организират разнообразни мероприятия, включващи спортни турнири и концерти. Празникът на града Своге е на Петровден, a всяка втора събота срещу неделя на август се провежда събор на връх Церецел Ежегодно в града се организира и фестивал на самодейността ''Огньове в дефилето''. Конкурсът се организира по идея на Настоятелството на НЧ ”Градище” – гр. Своге и под патронажа на кмета на Общината. Целта на конкурса е да насърчи любителското танцово и певческо изкуство на самодейните състави от общината. Идеята на организаторите е той да стане традиционен и в последствие в него да се включат любителски състави от цялата страна и чужбина – безспорна гаранция за адекватното развитие на общо- културното пространство в региона. Фестивалът е един своеобразен преглед на самодейността с автентичен и неавтентичен фолклор, с награди и състезателен характер. Община Ихтиман По-важните събития, включени в културния календар на Община Ихтиман, са: - Майски дни на изкуствата - От 2006 година насам, в края на месец май, в Ихтиман се събират творци от всички краища на страната. Тогава, градът се превръща в своеобразен център за различните видове музикално-сценично изкуство, а всеки ден е посветен на различен жанр. Наред с класическата и рок музиката, на този истински празник на народното веселие задължително присъства и българското народно творчество с песните, носиите, обичаите и танците, които участници от цяла България представят по време на празничните дни. Всеки посетител, който проявява интерес към автентичното, неподправено и съхранено от незапомнени времена творчество под формата на песен, танц или шевица, може да обогати представите си за необятните възможности на творческото въображение на българския народ. За тази инициатива, Община Ихтиман е награждавана от Национален конвент на експертите със Златна значка, Златен печат и Златен Калоянов пръстен. Златният печат се връчва на уникални със своето минало и настояще селища; Златният Калоянов пръстен - за уникално културно и историческо наследство, а също и за активна съвременна културна дейност. Само с няколко издания досега, "Майски дни на изкуството" в Ихтиман, се превръщат в утвърден форум за изява на художници, танцьори и певци от различни възрасти. Фестивалът е пример за неумиращия творчески дух па българина, дори и в това трудно за изкуството време. - Държавни игри на спортистите от малките селища - Ихтиман се очертава като най-сериозен кандидат да организира XVII държавни игри на спортистите от малките селища. Община Ихтиман има идея полигонът за летен биатлон край близкото Стамболово да се модернизира и да се превърне в база за подготовка и на националните отбори. Ако градът поеме организацията на спортния празник, това ще бъде петият му прием на малките спортисти. За първи път Ихтиман организира спартакиадата през 2008 година, а в следващите години бе съорганизатор, заедно с Ракитово, Костенец и Момин проход. От централата на БАСС вече са определили датата 5 юли 2012 година за началото на състезанията. По традиция прегледът на спорта в малките селище се провежда в рамките на две седмици. Застъпени в програмата са десет вида спорт: баскетбол, волейбол, ръгби, хандбал, футбол, борба, лека атлетика, конен спорт (прескачане на препятствия), тенис на маса и шахмат. - Събори по населени места; Празниците на манастирите и храмовете от Софийската Света гора:
Каталог: pressecentre -> obshtestveni%20poruchki obshtestveni%20poruchki -> Документация за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет obshtestveni%20poruchki -> Проект №dir-592113-1-9 "Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община" obshtestveni%20poruchki -> Столична община д о к у м е н т а ц и я obshtestveni%20poruchki -> Бюра за социални услуги Изтегляне 1.76 Mb. Сподели с приятели:
|
о-късно през ХV век храмът ще даде и новото име на града – София. 
рагалевски манастир „Света Богородица Витошка“ 
ремиковският манастир „Свети Георги“