Концепция за развитие на регионален туристически продукт на туристически район


Предложение (Концепция) за регионален туристически продукт



страница8/16
Дата23.07.2016
Размер1.76 Mb.
#2477
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

2.Предложение (Концепция) за регионален туристически продукт

2.1.Принципно разбиране за туристическия продукт

Компоненти на продукта в своите множество варианти на комбиниране и разгледани в различен възможен мащаб, дават възможност за формиране на туристически продукт на различни нива.


На ниво Дестинация туристическият продукт обхваща цялостното предлагане на определената територия(държава, регион, община, населено място), като дори да отчита цената като съществена своя характеристика („скъпа дестинация”, „елитарен продукт”, „масово предлагане”), не е обвързан с конкретна цена. Акцентът се поставя върху многообразието, качеството на отделните компоненти и връзките между тях и цялостното им промотиране като интегриран туристически продукт или отделни тематични продукти (най-често на основата на отделни ресурси – еко-туризъм, религиозен туризъм, морски рекреационен туризъм и т. н. )
Туристически продукт на дестинацията.
canvas 2

Изт. : Наръчник на туристическия бизнес, МИЕТ
Основните компоненти на туристическия продукт са:

  • Туристическите ресурси са първия основен компонент на продукта. В повечето случаи те са причината за туристическото пътуване и със своите характеристики имат най-сериозна тежест при цялостното оформяне на продукта. Съобразно своя произход и естество туристическите ресурси се разграничават като природни туристически ресурси и антропогенни туристически ресурси.

  • Туристическата база (Курортно-туристическа база) представлява материално-техническата основа, която трябва да спомогне за усвояване на туристическите ресурси и реализацията на туристическото пътуване. В нейния обсег е както суперструктурата - средства за подслон, места за настаняване, заведения за хранене и развлечение, така и компоненти от общата инфраструктура, осигуряващи достъпа и използването на конкретен ресурс и/или обект – пътища, водоснабдяване, съобщения и т. н. В рамките на инфраструктура като част от туристическия продукт се развива и специализираната инфраструктура – информационни центрове, посетителска съоръжения, маркировки и т. н. , която опосредства експонирането и интерпретация на ресурсите.

  • Използвайки ресурсите чрез създадената туристическа база, персоналът предоставя туристически услуги и реализира туристически дейности, които са последният компонент на продукта. Възприето е като основни услуги в туризма да се смятат настаняването, храненето и транспорта. Доколкото всяко нещо от средата може да бъде обект на туристическо търсене, богатството на допълнителните услуги е наистина огромно. Най-масово разпространените от тях са услуги, свързани с пътувания, развлечения, спортна анимация, културно-познавателни, спа и медицински услуги, отдаване под наем на екипировка и оборудване и т. н. Допълните услуги в туризма на практика са тези, които придават специфика на предлагането и които могат да направят един продукт уникален, поради което нерядко са мотив за самото пътуване. Туристическите дейности – туроператорска и туристическа агентска, са свързани с формирането на продукта в определен аспект и реализацията му на туристическия пазар.



Целта на туристическия продукт е да удовлетвори нематериални потребности, което му придава спецификата на всяка една услуга1:

  • Неосезаемост – за разлика от стоките се усещат едва в момента на извършването им;

  • Неотделимост – извършването на туристическите услуги изисква едновременно и субекта, и обекта им;

  • непостоянство на качеството – зависи от това кой и как го предоставя

  • несъхранимост – загубите от липса на търсене (нощувки, посещения) не се компенсират, не могат да се складират и т. н. ;

В същото време туристическият продукт включва всичко, което може да е обект на туристическо търсене – физически обекти, услуги, ресурси и т. н. , което го прави многокомпонентен и му придава редица индивидуални специфики.


Пространствена консервативност. Тази характеристика се определя преди всичко от фиксирането на ресурсите в пространството, което създава основата на туризма като дейност и услуга – придвижване на туриста към продукта, а не обратното.
Вариативност и взаимодопълняемост. Туристическите ресурси в своето многообразие, различна възможна степен на експониране и акцент в тяхната интерпретация, избор на вид и категория на обслужващата суперструктура, наличие и качество на общата инфраструктура, осигуреност със специализирана инфраструктура, персонал, богатство и оригиналност на допълните услуги определят една невероятно широка рамка за формиране на туристическия продукт. На тази основа възможностите за различно комбиниране между отделните компоненти на продукта и между различните продукти в рамките на една територия, пазарната ориентация и ценовата стратегия определят една богата вариативност, като е обект на управленско решение какъв ще бъде изборът на конкретни комбинации за формирането на един продукт.
От маркетингова гледна точка продуктът е преди всичко „нематериален”. Разликата между два ресурса със сравнимо качество са „нематериалните” аспекти, които придават уникалност и конкурентност. В този смисъл главните продукти, които туризма предлага, са специфично изживяване и гостоприемство.

2.2.Дефиниране на регионалния туристически продукт


Идентифицирането на интегрирания регионален продукт и изборът на основните продукти е повлиян от комплекс фактори:

  • Стойността на ресурса. Стойността на основния използван ресурс в различните аспекти - научна, естетическа познавателна и т. н. предопределя степента на уникалност на продукта и влияе пряко върху неговата конкурентоспособност;,

  • Висок ранг или широко разпространение. При избора е отдаден приоритет на продуктите, които се базират върху ресурси от много висок ранг (т. е. уникални) или с много широко разпространение на територията на района, като основна предпоставка за генериране на сериозен туристопоток и съответно – широко разпределение на икономическите ползи от туризма;

  • Пазарен интерес. Формирането на продукта не е самоцел и се извършва с оглед задоволяване на конкретни потребности на конкретни целеви групи от конкретни пазари. В този смисъл установеното от проучването на пазара играе селективна роля спрямо съвкупността от възможностите на региона

  • Устойчивост. С оглед принципите на устойчиво развитие и прилагането на съответстващи му политики, интегрираният регионален туристически продукт трябва да бъде формиран и предлаган и да провокира такова туристическо търсене, което да гарантира опазването на ресурсите (т. е. да не води до претоварване или унищожение), да носи икономически ползи и да е в интерес на местната общност. Това разбиране допълнително стеснява кръга на подходящите алтернативи.


На базата на горните фактори и на резултатите от Анализа на актуалното състояние и Маркетинговото проучване и анализа на потенциала беше идентифициран регионалният туристически продукт на района „София – Своге – Ихтиман”

Работно заглавие:

  • духовните средища на Софийската Света гора

  • witneses of the medieval glory


Дефиниция: Регионалният туристически продукт е изграден върху съчетанието на атмосферата и културното наследство от Античността до Възраждането, съхранени в духовните средища – православните храмове и манастири от Софийската Света гора.

Те са разглеждани свързани с големият европейски път Виа Диагоналис и неговите разклонения на север и юг – като в съдбата им през вековете се правят множество исторически разрези и се проследява взаимодействие на културите на Балканския полуостров.
С вековната си история тези духовни средища имат потенциал да станат основа за създаването на туристическа дестинация. Тя не се дефинира само с тясното определение «поклоннически» или «религиозен»туризъм - но чрез проследяването на историята и културните взаимодействия – се откриват възможности за включване в по-големи трансгранични проекти като културно-туристическия маршрут "Пътят на римските императори", който предвижда България, Хърватия, Румъния и Сърбия да изготвят общ културно-исторически маршрут.
Анализ на културно-историческите ресурси

Не всички манастири от Софийската Света гора са действащи днес, но всеки от тях е запазил връзката с преломни епохи от историята на региона.



В посочените храмови комплекси и манастирски средища може да се проследят следите от прехода от късната античност към утвърждаването на християнството и забележителните периоди на разцвет на средновековните български държави. А в усилията на общностите да възстановят погубените в нашествия и размирици манастирски обители - да се усети постоянството в опазването на народната идентичност - през епохата на Османското владичество и Възраждането.

В тези духовни средища през вековете отпечатък е оставил и процесът на взаимодействия с множеството културни процеси, които се съсредоточават около Диагоналния път. Ето защо те имат потенциал да станат основа на една нова дестинация, която подчертава интеркултурната комуникация.

Регионът очертава една пространствена територия, която представлява пресечната точка на два основни пътя – Диагоналния и Западния трансграничен коридор:

Диагоналният път, преминава през Балканите, свързвайки Европа с Азия. Този културен коридор е една от най-древните артерии по направлението с трансконтинентално и дори световно значение. Наричан с най-различни имена – Виа Диагоналис, Виа Милитарис, Цариградски друм – Диагоналният път още от времето на Римската империя и до днес е най-важната комуникационна ос между Запада и Изтока. Коридорът е най-силното направление в Югоизточна Европа и играе ролята на своеобразен “водосборен”, събирателен вектор на всички останали културни оси в региона. Множеството му разклонения са от една страна географски обусловени – още от древността хората избират за преминаване долините на големите реки, низините между планинските вериги, удобните проходи, стремейки се към пролива на Босфора – допирната точка между двете големи суши. От друга страна, тези “ръкави” на Диагоналния път са исторически формирани – многобройните търговски пътища, обособили се още в праисторически времена до днешните комуникационни артерии. Наред с търговската дейност по направлението изток-запад протича непрекъснат културен, религиозен и политически обмен. Именно оттук, през Мала Азия се разпространяват християнството, монашеството, а по късно и ислямската култура в Европа. През Средните векове от Западна Европа на изток по Диагоналния път започват до навлизат влиянията на католицизма. Диагоналният път е силна връзка с поклонническите пътища в Европа - Поклонническите пътища към Сантяго де Компостела, Виа Францижена, Свети Мартин от Турс. По протежението на Виа Диагоналис преминават и разклонения на тези поклоннически пътища в посока Йерусалим, както и и походите на кръстоносците.

Западният трансбалкански път прекосява Балканския регион в посока север-юг. Коридорът обединява от векове териториите от двете страни на Балкана – Стара планина, свързвайки Западна и Централна Европа с Егейско море и Средиземноморието, пресичайки последователно Дунавския път, Диагоналния път и Виа Егнация. Този път е своеобразна ос на разпространение на древногръцката антична култура на север което става основа на съвременната европейска цивилизация. По-късно по същата линия ще преминава и християнската култура към европейските страни.



Карта на Римските провинции към 125 г. – отбелязани са Диагоналният път и пътят север-юг през Тракия, Мизия, Македония

Ако погледнем на избрания регион като пресечна точка на тези два исторически пътя чрез духовните средища можем да видим събрани в едно изключително разнообразие от културни и исторически ценности.

Те са материалните свидетелства за преломни моменти на прехода от античността към християнството (неслучайно те търсят връзката с тракийските или антични светилища или некрополи). В библиотеките им и книжовното им майсторство или в иконописта също може да се проследи тази дълговековна връзка и традиция.



Тази роля на медиатор между епохи манастирите запазват през вековете. Свързани с Диагоналния път и преминаващите по него културни влияния (чрез търговците, но и чрез войските на завоеватели) – те съхраняват особена културна идентичност.




Манастирите от Софийската Света гора формират едно от ключовите манастирски средища в Европа и макар по-често превратностите на историята да са ги обричали на погибел – те се възраждат отново и отново, защото имат дълбока връзка с живота на общността и нейната съдба. Като пространствени характеристики те неслучайно са разположени на места, които са били сцена на драматични и кървави сблъсъци през вековете - проходи, укрепени твърдини, недостъпни клисури. Най-критичната точка на Диагоналния път е наричана на името на римския император Траян (макар не той да е строителят на пътя), но във Византия дълго време е означава като „Българският проход”, заради разгрома, който нанася Самуил на войските на Василий ІІ и заради факта, че проходът е най-добрата защита на българския град. А крепостта Урвич и манастирския й комплекс няколко години устояват на напора на османското нашествие.



На базата на тези исторически факти, и на резултатите от Анализа на актуалното състояние на туризма, беше идентифициран регионалният туристически продукт на района «София-Своге-Ихтиман»:


Избраните тематични посоки за изграждане на туристическия продукт имат потенциал да станат основа за развитието на регионална стратегия, която да допринася за развитието на националната стратегия България да се развие като археологическа и културна дестинация.
Интегрираният регионален туристически продукт на туристическия район София-Своге-Ихтиман се формира от продукти в областта на културния и поклонническия туризъм, с подкрепящото значение на селски туризъм, фестивали & събития, бизнес-туризъм в големия градски център.
Всеки един от продуктите се изгражда въз основата на определен ресурс и включва специфични обекти, атракции, услуги и анимация и в същото се развива в контекста на останалите – в териториално, ресурсно и функционално отношение, като спрямо останалите продукти има диверсифицираща роля с предоставянето на допълнителни услуги и атракции.

canvas 21
духовните средища на Софийската света гора

Аналогична е зависимостта и по отношение на пазарите, рекламата и каналите за продажба. Всеки продукт има своя специфика, на която трябва да заложи в своя маркетинг, но същевременно с нея допринася за общия туристически маркетинг на региона.


Различният тип преживяване, което могат да предоставят едни и същи компоненти на продукта на отделните целеви групи съобразно техните предпочитания, мотивации, модели на поведение и т. н. , изискват компоненти да се комбинират и комуникират по различен начин – с различен водещ акцент (основния мотив за пътуване), различен тип настанителна база, различен тип допълнителни услуги, различна продължителност, цена и т. н.
Ето защо,изхождайки от актуалното ниво на предлагане и потенциала за реализация, в пряка връзка с целевите пазари, регионалният туристически продукт на София-Своге-Ихтиман е предефинирани в 3 основни продукта, ориентирани спрямо конкретни целеви групи.

2.2.1.Искри от векове на слава

Ресурсната база на културния туризъм традиционно е много широка, като е доминирана от културното наследство – материално и нематериално, от периода на античността до Възраждането. Съобразно различните пазари – България/чужбина, продуктът демонстрира известни различния:



Индикативните тематични маршрути са:

  • Антична Сердика

Познавателните посещения на архитектурни паметници от античността са утвърден продукт в предлагането на района. Задълбочаването и провокирането на нов интерес е свързано с разкриване на нови „пластове” и насочване към общи теми – градския център, публични сгради и храмова архитектура, жилищна архитектура от периода на античния град.

Разкритието на нови обекти през последните години – Стадиона и пресичащите се главни артерии на града – са допълнителен атракционен елемент.

Ключова роля в развитието на продукта ще играят новоизграждащите се експозиции – Музеят на Ларгото и античната експозиция в храма „Света София”


  • Сердика – градът на толерантността.

Съществуващите материални обекти – храмът Света София и Ротондата – стават основата на изграждане на разказ за ключов период в историята на християнството – Сердикийският едикт за отменяне на гоненията на християните в Рим (311 г) и провеждането на Сердикийския поместен събор (333-334 г. ), който утвърждава основни положения на християнския канон няколко години след обявяването на християнството за официална религия на империята и отхвърлянето на езичеството. В този момент Константинопол още няма утвърдената позиция на главен град в християнския свят и съсредоточаването на толкова важни събития в Сердика подчертава духовната роля на града.

Името което получава централният храм на града – „Света София” по волята на император Юстиниян е повторение на името на най-забележителния християнски храм в Константинопол (VІ век). Това също е свидетелство за ролята, която градът играе в преходната епоха на утвърждаване на новата религия.



  • Блясъкът на античното изкуство, отразен в изкуството на средновековието.

Запазените материални обекти – античните мозайки и стенописи (храм „Света София” и други антични обекти) съпоставени с изразителната сила на стенописите от Ротондата „Свети Георги” дават възможност да се проследи как през основните духовни средища преминава водораздел на художествените изразни средства и препредаването на креативна енергия. Каноничността на иконописните изразните средства – дългите периоди на съхраняване на изразната стилистика - позволяват да се види устоялата връзка с античната образност дори до късното средновековие. Такива следи се намират в библейските сцени в стенописите на манастирите от Софийската Света гора. А портретуването на ктиторите в Боянската църква и Кремиковския манастир дава представата за предренесансовата енергия и художествена мярка в края на Второто българско царство. Основни обекти в тази връзка са Боянската църква – паметник на ЮНЕСКО и Ротондата „Св. Георги”. Разказът за разцвета на изкуствата преминава и през стенописите на околните манастири и постиженията на книжовната школа.

Маршрути преминават на територията най-голямата община, но историческият разказ насочва и към венецът от манастири край големия град – с препратка към културното наследство, разположено и в другите две общини. Така и културното наследство на техните територии получава допълнителна стойност и те могат да го ползват за основен ресурс на региона и да добавят специфични обекти, атракции, услуги и анимация. За повишаване атрактивността на предложенията и удовлетвореността на гостите всеки маршрут включва и обекти/дейности, свързани с природното богатство на региона, което основно може да бъде предоставено от общините Своге и Ихтиман.


За пазар България: Искри от векове на слава

Описание: Продуктът има за цел да привлече и удовлетвори целеви групи от българския пазар като представи по атрактивен (и нетрадиционен) начин културното наследство, свързано с преходните епохи от античността до християнството и културния разцвет на Първата и Втората българска държава.
Сезонност: Оптималният период за продукта е април-октомври, но за специализираните интереси предлагането е целогодишно;
За чуждестранните пазари: Свидетели на средновековен блясък
Описание: Продуктът е предназначен за целеви групи от чужбина (пазари Румъния, Гърция, Великобритания и Германия), като предложи пълноценно преживяване от допира с атмосферата и архитектурата на града от епохата на смяната на културния код от античността (римския град) към една уникална християнска култура – с универсални измерения, но и със спецификата на българската православна традиция.

Сезонност: Оптималният период за продукта май-октомври, но определени маршрути са атрактивни и през зимните месеци (декември-февруари);
Индикативни елементи на продукта:

Обекти: антична Сердика и двата ключови обекта храм Света София и Ротондата, Археологически музей и експозиции на ОП „Стара София”, Национален исторически музей – Боянска църква, Кремиковски и Сеславски манастир, Драгалевски манастир.

Атракции и услуги: музейните експозиции, допир с уникалната природа на региона на час път от центъра на столичния град.

Места за настаняване: висококатегорийни хотели; семейни хотели



2.2.2.Светци и владетели - закрилници



Описание: Продуктът има за цел да популяризира културно-историческото наследство на региона, като го съчетае с възможностите на дестинацията като представи местата и техните възможности за релакс, дейности сред природна среда и познавателен туризъм:

  • пешеходен туризъм

  • участие в традиционни дейности (местни празници и събори по повод патронните празници на манастирите)

  • посещения на забележителности

  • участие в местни прояви и събития


За пазар България Продуктът е предназначен за целеви групи от страната като предложи пълноценно преживяване от допира с историческото наследство, запазено в Софийската Света гора. Главен акцент в изграждането на продукта тук е разказа за усилията да се запазят духовните средища в епохите на утвърждаване на българската държава, падение под нашествията и наново въздигане на манастирите.

Българските владетели са щедри дарители на венеца от манастири като начин да се утвърди присъствието на държавата в региона. А след османското нашествие – издигането им наново е символичен жест на усилието на общността да ги съхрани като надежда за ново възраждане на българското. Затова и в новоизписаните храмове толкова силно е присъствието на образи на български светци, ревниво се пазят легендите за Иван Шишман и последната битка срещу нашественика.



Сезонност: Оптималният период за продукта април-октомври;
Сезонност: Продуктът е ориентиран да удовлетвори потребностите от краткотрайно откъсване от големия град (април-октомври), както и търсенето към т. нар. „дълъг уикенд” (четвъртък-неделя) през цялата година с възможностите за семеен отдих и ваканции, хотели и къщи за гости извън големия град;
Индикативни локации:

  • Софийската Света гора

  • Най-северният манастир от групата Седемте престола отвежда в територията на Община Своге

  • Лозенският манастир Св. Спас , както и Урвишкият манастирски комплекс дават възможност да се разположат атракции на територията на община Ихтиман

Индикативни елементи на продукта:

Обекти:




  • иконописните артефакти – образите на българските светци и първенци, и спецификата на изписването на универсалните светци като народни пазители (почитта към делото на Свети Пимен Зографски)




  • природни обекти и културни пейзажи




  • нематериално наследство легендите за Иван-Шишмановия отпор на нашествието (разказа на Паисий за устояването на крепостта Урвич и битката при Чамурлийско поле);




  • култът към Св. Иван Рилски, чиито мощи до 1865 година се пазят в Курилския манастир, смята се че първите манастири от групата са изградени през Х век от владетеля Петър, известен с почитта си към „народния светец“.

Прояви и събития: народен календар – патронните празници на духовните средища; културен календар на региона

Атракции и услуги: практикуване на дейности от традиционния бит, запознаване с местен фолклор, пешеходни излети, пикници;

Места за настаняване: хотелите на големия град, къщи за гости, семейни хотели, в по-малките средища.

Описание: Продуктът е предназначен за целеви групи от чужбина (пазари Великобритания, Румъния, Гърция и Германия), като предложи пълноценно преживяване от допира с атмосферата на уединението на отдалечени от градската суета места и запознаване със спецификата на българската народна и православна традиция и поклонничеството.

Сезонност: Оптималният период за продукта май-октомври

Индикативни елементи на продукта:

Обекти: Кремиковски и Сеславски манастир, Драгалевски манастир, Урвишкия манастирски комплекс, Курилски манастир.

Атракции и услуги: музейните експозиции, допир с уникалната природа на региона на час път от центъра на големия град.

Места за настаняване: висококатегорийни хотели; къщи за гости и семейни хотели (предлагани като „българско гостоприемство)

2.2.3.Християнският път през вековете


Продуктът има за цел чрез темата за поклонничеството да дефинира региона като ключова точка от един от главните европейски културни коридори. Структурата на културните пътища се състои от съчетаването на белезите на културното наследство от различни епохи, които демонстрират интензивни взаимодействия и взаимни влияния между култури. Духовните средища в региона – манастирите от Софийската Света гора и други белези като останките от отбранителни съоръжения, нематериалните културни свидетелства, споделените обичаи и начини на комуникация – са свидетелства на множество прояви на такава интеркултурна комуникация.

Индикативните тематични маршрути са свързани с прехода към християнството и първите поклоннически маршрути към Светите земи, поклонническата традиция до Възраждането.

Няколко исторически репера определят важността на региона като поклоннически маршрут :

  • Официалното разделяне на Западната от Източната Римска империя през 395 година – като границата минава през укреплението Суки – Траянова врата.

  • Усилията за утвърждаване на българското присъствие в региона са белязани от превземането на Сердика от Крум през 809 г. , развитието на региона като духовен център по време на Първото българско царство, сблъсъците на Самуил с Василий ІІ – победата при Траянови врата, покровителството за средищата от Софийската Света гора и техният разцвет при владетелите на Второто българско царство.

  • Двата века на кръстоносни походи са най-мащабната комуникация между Изтока и Запада, която също се развива в земите на региона.

  • Оттук минават и маршрутите на поклонниците към Рилския манастир и монашеските пътища към Света Гора Атон (Западния трансбалкански път). Фактът, че светите мощи на небесния закрилник на България Св. Иван Рилски дълго време са в Софийската Света гора (до 1865 г. ) говори за представата за региона като обект на поклоннически пътувания.

Индикативни елементи на продукта:

Обекти:

  • материалните следи – културно-историческите обекти запазените манастири и старите отбранителни съоръжения (Урвич), следите от укрепени съоръжения;

  • съществуващите материални следи от движението на поклонници в региона – предмети и книги, изображения в стенописите и показващи светите места или изображения, свързани с чужди култури, мигриращи сюжети и др. ;

  • възстановка на марщрутите на монасите между манастирските средища и разпространението на книжовната култура; пътят на Паисий Хилендарски

  • възстановка на пътя на зографи и иконописци, дърворезбари, майстори




  • иконописните артефакти – образите на българските светци и първенци, универсалните светци като свързани с народния бит и съдба ;




  • Дарствените грамоти на българските владетели за манастирите от Софийската Света гора, манускрипти и приписките по богослужебните книги, появата на първите старопечатни книги




  • природни обекти и културни пейзажи

Прояви и събития: народен календар – патронните празници на духовните средища; културен календар на региона

Атракции и услуги: практикуване на дейности от традиционния бит, запознаване с местен фолклор, пешеходни излети, пикници;

Места за настаняване: хотелите на големия град, къщи за гости, семейни хотели, в по-малките средища.

За пазар България продуктът цели да представи разказа за постоянството в укрепването на народната идентичност и да се пренесе през бурните векове на историята. Продуктът е предназначен за целеви групи от страната като предложи пълноценно преживяване от допира с историческото наследство, запазено в Софийската Света гора. Акцент е разказът за културните взаимодействия в региона като кръстовище на Диагоналния път.
Сезонност: Продуктът е ориентиран да удовлетвори потребностите от краткотрайно откъсване от големия град (април-октомври, с допълнителен акцент върху православните празници на патроните на манастирите от Софийската Света гора и народните събори в региона), както и търсенето към т. нар. „дълъг уикенд” (четвъртък-неделя) през цялата година с възможностите за семеен отдих извън големия град;

За чуждестранните пазари: да добави към общия продукт „Дестинацията България” елемента на познание за традициите на поклонничеството, опирайки се на богатото културно наследство, археологически обекти и свидетелствата на нематериалното културно наследство, които говорят за региона като място на активна интеркултурна комуникация.
Описание: Продуктът е предназначен за целеви групи от чужбина (пазари Великобритания, Румъния, Гърция и Германия), като предложи пълноценно преживяване от допира с атмосферата на уединението на отдалечени от градската суета места и запознаване със спецификата на българската народна и православна традиция на поклонничеството.

Поклонническата традиция тук се разглежда като се акцентира на срещите между Изтока и Запада, комуникацията през вековете – дори и с разказ за драматичните сблъсъци (Разграбването на Константинопол от Четвъртия Кръстоносен поход и победите на Калоян, които слагат край на големите кръстоносни походи). Отделя се внимание на общите черти и различията в рамките на православната традиция – общият модел на изграждане на монашеските братства в духовните центрове (по модела на Атонската монашеска република, обменът на ръкописи, пътуванията на известни строители и иконописци) и различията – внимание към българските светци и духовни фигури, роля на манастирските средища в отстояването на народностния дух.

Сезонност: Оптималният период за продукта май-октомври

Индикативни елементи на продукта:

Обекти: Боянска църква, Кремиковски и Сеславски манастир, Драгалевски манастир, Урвишкия манастирски комплекс, Курилски манастир. Долно Лозенски „Св. Спас” (с изображение на сръбски мъченик – сроден със Самуил и изписан векове след смъртта му от български зограф);

Атракции и услуги: музейните експозиции в основните центрове от региона, допир с уникалната природа на региона на час път от центъра на големия град.

Места за настаняване: висококатегорийни хотели; къщи за гости и семейни хотели (предлагани като „българско гостоприемство)

Събития и прояви

Културният календар на региона включва множество събития, но малка част от тях генерират самостоятелно туристически интерес. От гледна точка на формирания продукт е необходимо пълноценното интегриране на събитията и проявите, върху които той акцентира да се обвържат със събитийния календар, за да се осигури неговата завършеност, разнообразие:



  • атракция и преживяване

  • водещ мотив за посещение

  • маркетингов и рекламен инструмент






Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница