Предложение за бранд на туристическия район

2.3.Предложение за бранд на туристическия район

Като една от водещите дестинации в страната, София своя установен бранд в съзнанието на потребителите, доминиран от ролята на града на административна и бизнес столица на България, и съставен преди всичко от образи, свързани със «столица», някои културно-исторически паметници, бизнеса, възможностите за забавление, Витоша и др.

В контекста на интегрирания туристически продукт на района този бранд предстои да бъде надграден и обогатен с нови образи и послания, които да кореспондират както с разширения териториален обхват на марката, така и най-вече с богатото културно наследство и множеството от възможности за туризъм в и извън София, например:

• 
  Антична история, средновековни шедьоври, модерен дух
  
• 
  Земя на светци и владетели
  
• 
  Град на религиозната толерантност
  
• 
  Древна култура, съхранена природа; модерни удобства и развлечения
  
• 
  Космополитна София
  
• 
  Дестинация за ценители
  
• 
  Фестивалното сърце на България
  
• 
  Където всеки ден нещо се случва
  
• 
  Древните пътища на вярата
  
• 
  Преживяване, което си струва
  
• 
  Международна дестинация с конкурентни цени
  

3.Маркетингово проучване и анализ на потенциала и търсенето на продукта

За целта на проучването е ползвана информация от различни източници, в т. ч. официалната статистика на НСИ и проучвания на туристическия поток, реализирани от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. При проучване на тенденциите на макро- и национално ниво са взети под внимание изследвания на Световната организация по туризъм (WТO), Европейската пътническа комисия (ETC), Стратегическия план за развитие на културния туризъм в Република България, експертни оценки и др.

3.1.Тенденции в търсенето на макро ниво

Туристическата индустрия е силно зависима от демографските, икономическите, политическите и екологични тенденции в световен мащаб. Външната среда на туризма, като среда в която се формира туристическото търсене, ще продължи да определя тенденциите на генетичните пазари.

• 
  Като цяло, свободното време ще нараства, но за определени ключови групи ще остане ограничено. По този начин ще се формират по-чести, но по-кратки пътувания, т. е. ще има търсене за повече продукти, повече преживявания, културни събития и атракции. Short-breaks ще се предприемат по-често през годината, особено на европейския пазар. Това разкрива възможности за мероприятия и прояви извън активния сезон.
  
• 
  Нарастващите средна възраст на населението и грижите за здравето определят високо търсене към продукти на здравния туризъм и спа услуги. Ще нарасне и търсенето към културния туризъм и програми за по-възрастни туристи.
  
• 
  От друга страна, младежкият пазар ще търси по-активни продукти, включително различни форми на приключенски туризъм.
  
• 
  Тези общи тенденции ще определят предимство на индивидуалните почивки за сметка на традиционните пакети, следователно луксозните дестинации за индивидуални туристи ще се развиват по-силно.
  

• 
  Могат да се очакват промени в туристическите потоци – нарастване на пътуванията извън летния сезон и нарастваща популярност на летни дестинации през зимата;
  
• 
  Ще нарастват разходите за поддръжка на основните природни ресурси – плажове, писти, езера и т. н. , ще се повишават таксите върху горивата
  
• 
  Търсенето на повече „природни” продукти и опазването им ще даде предимство на останалите до момента съхранени дестинации.
  
• 
  Предоставянето на информация за устойчивостта на един продукт ще повишава търсенето към него, като масовия потребител ще се повлиява от имиджа на устойчив продукт.
  

• 
  Създава се необходимост Европа да засили своя маркетинг като дестинация, включително да разработи нови продукти.
  
• 
  Глобализацията ще повлияе върху броя и очакванията от пътуванията на младите хора. Основно значение ще има информацията да бъде достъпна през най-съвременните интернет/ комуникационни канали.
  
• 
  Глобализацията ще засили и ролята на „глобалните номади” и временните миграции, което ще засили пътуванията за посещение на приятели и роднини. Например чуждестранните студенти в Европа в момента са 600 хил. и нарастват с 5 % годишно.
  

Тенденции в потребителското търсене:

• 
  В търсене на различен опит, потребителите ще се насочват към дейности с по-висока експериментална стойност и с повече интензивност на преживяванията.
  
• 
  Ще има нарастване на търсенето на „духовни” продукти, което ще се комбинира с настоящия бум на здравни и спа-продукти.
  
• 
  Интернет ще е определящ за дистрибуцията на следващото поколение туристически продукти. В момента той се възприема все още като източник на безплатна реклама, отколкото като медиум, който трябва да се използва креативно и стратегически в конкурентна среда.
  
• 
  Нарастващо значение придобива познаването на мотивацията и интересите на потребителските сегменти с оглед да се привлече вниманието им към предоставяната им информация. Това поставя акцента върху сегментирането и позиционирането на продукта.
  
• 
  Маркетинговите послания, базирани на опит и чувства ще имат по-голямо значение при вземането на решение за пътуване. Ще се генерират много по-фокусирани и персонализирани продукти.
  
• 
  По-малките финансови възможности на определени сектори от населението ще изискват формирането на „бюджетирани” продукти и нуждата от „надеждни марки”;
  
• 
  Туроператорите и туристическите агенти ще имат нова роля по начина, по който добавят стойност в продукта чрез своите услуги за обслужване на клиентите.