Концепция за развитие на регионален туристически

1. 
   Въведение.
   

Общините Пещера, Батак и Ракитово са локализирани в непосредствена географска близост в рамките на област Пазарджик. Освен географската близост, тe също така имат и значителни сходства в наличните ресурси.

2. 
   Анализ на туристическите ресурси.
   

1. 
   Природни ресурси.
   

1. 
   Местоположение
   

Община Пещера е разположена в подножието на незначителните по височина северозападни склонове на Западните Родопи, сред живописна котловина на площ 135.4 кв.км. Град Пещера е център на общината, в която влизат и селата Радилово и Капитан Димитриево.

По дефилето на пещерската р. Стара река минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат и язовирите "Батак", "Беглика", "Широка поляна", "Доспат".

На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината - с. Радилово и с. Капитан Димитриево.

Град Пещера се намира на 20км от Пазарджик, 40км от Пловдив и на 125км от София.

Местоположение на община Ракитово

Общината е разположена в Западните Родопи, в югоизточната част на Чепинската котловина при надморска височина от 811 м. През града тече р.Стара река, приток на р.Мътница / от поречието на р.Марица /. На югоизток, почти вдадена в града е височината наречена “Бърдо”, а на юг се простира обширен лесопарк, известен с наименованието “ Парка”.

В землището на Ракитово се намират част от курортната зона “ Цигов чарк “/ край югозападния бряг на язовир “ Батак “/ и резерватът “ Мантарица “, включен в списъка на биосферните резервати по международната научна програма на “ Юнеско” – “ Човек и биосфера “.

Местоположение на община Батак

Община Батак обхваща 677,2 кв.км. площ. Общината включва селата Нова Махала и Фотиново и гр. Батак, който е и общински център. Батак е разположен в Западните Родопи, по склоновете на Баташката планина, на 1 036 м. надморско равнище.

Извод: Местоположението на трите общини е достъпно и е подходящо за развитие на туристическия сектор, приоритетно както за вътрешния, така и за външния пазар.

2. 
   Климат
   

Климатът е умереноконтинентален към преходно континентален, с черти на планински, без резки температурни колебания.

Релефът е хълмисто-планински. Средната надморска височина е над 500 м. Общините обхваща южните склонове на Бесапарските ридове на Западните Родопи, северните склонове от Баташкия дял на Западните Родопи и югоизточните склонове на западнородопския рид Къркария (Снежанка). Няма открити находища на полезни изкопаеми.

Средномесечната януарска температура е – 0,3°С; средната юлска е 21,9°С, а средногодишната е 11,5°С. Средногодишната температурна амплитуда е сравнително ниска - около 22 °С. В планинските части с надморска височина над 1000м. съответните средни температури са по-ниски с 3-4°С. Средногодишните валежни количества варират между 500мм. в ниските и 750мм. до 1000мм. във високите части при средни за страната 650мм. Относителната влажност на въздуха е между 55% през август, най- сухия месец, и 83% през месец януари и декември. Денонощните колебания на влажността са по-малки – между 90% в сутрешните и 75% в обедните часове.

Преобладаващите типове почви са канелено-горски и алувиално ливадни. Земеделските земи са 38% от територията на общината. Почвените и климатични условия благоприятстват развитието на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството и тютюнопроизводството. От земеделския фонд 78% е от обработваеми земи. Животновъдството е многоотраслово. Горският фонд възлиза на 53 % от територията на общината, а растителността е предимно широколистна. Значителният запас определя възможност за развитие на дърводобива, дървопреработването.

Извод: Особености на природата са благоприятни и имат потенциал да бъдат развивани в различни насоки – от ловен до селски туризъм. Няма екстремни колебания на климата, кoeто създава предпоставки за практикуване на различни видове туризъм – целогодишно.

Благоприятният климат е условие за отстраняване на някои характерно слаби страни на туризма като неравномерното натоварване на туристическите ресурси, което причинява своите социално-икономически и екологични последици, поради което е уместно развитието на промоционалния микс на региона с цел равномерно натоварване на туристическите ресурси.

3. 
   Растителни и животински видове.
   

Горския фонд възлиза на 7 309,7ха. от територията на общината. От тях 6 292,3 ха са общинска собственост. Стопанисването на горите е възложено на ДЛ – Пещера. Пещерският технически участък се залесява по 172 дни годишно.

От общата площ горите със специално предназначение са следните:

1. 
   I. Защитни гори и територии - 1 446,8 ха;
   
2. 
   II. Рекреационни гори и територии - 2 076,2 ха;
   
3. 
   III. Защитни и природни територии - 2 837,0 ха;
   
4. 
   IV. Други - 821,9 ха;
   

1. 
   - Иглолистни - 34,4% от залесената площ, като след проведени мероприятия площта ще се увеличи още с 3,4 %.
   
2. 
   - Ширoколистни - заемат 65,6 % от площта
   

Общият размер на ползването за десетилетието, считано от 1997г. до 2006г. включително е 389 575куб. м. и годишно ползване 38 957куб. м.

Ползването се осъществява от главни сечи - 48,6 %; отгледни сечи - 41,3 %; реконструкции - 5,4 %; санитарни сечи - 4,3% и др.

Предвидено е ползване от недостъпни гори, в които до ревизионния период не е влизано със сеч - общо 51 740куб. м. или 13,3%.

На територията на лесничейството са обособени два разсадника, които задоволяват изцяло нуждите от фиданки, които предоставят и на други лесничейства.

Залесяване: През десетилетието е предвидено да се залесят 645,6ха. или средно годишно 64,6 ха. Необходими фиданки за залесяване – 5 061 300 броя.

За периода 1997-2004г. в пещерския горскостопански участък са залесени 710 дка.

По участие на дървесни видове най-голямо е участието на иглолистните - 83,8 % и широколистните - 16,2 %. Белият бор заема 42,4%, черният бор - 30,3 %, зимният дъб - 8,9 %, букът - 2,7 %, сребролистната липа - 2,8 % и др.

Дивечовият запас е следният: Елени – 4; сърни – 30; диви свине – 25; зайци – 450; глухари – 5; фазани – 30; яребици – 520; лисици – 40.
Растителни и животински видове, характерни за община Ракитово.

Общината е с богата и запазена флора и фауна . Във флората преобладават представителите на широколистните видове, по-характерни от които са: дъб (Quercus pubescens), габър (Carpinus betulus), и др. Иглолистните видове са представени от бял бор (Pinus silvestris), черен бор (Pinus nigra), ела и смърч. Типични храстовидни растителни видове за територията на общината са шипка, глог, трепетлика, дрян и др.

От лечебните растения се срещат бял равнец, жълт кантарион, мента (Menta piperika), мащерка (род Thymus), котешка стъпка (Clinopodium vulgare) и др.

Животинският свят е представен от мечки, елени, сърни, дива свиня, заек, лисица и др. видове от бозайниците; птиците са представени от орли, соколи, черен щъркел, лещарка, гривяк, кълвач и др.

Седем вековни дървета на територията на дивечовъдната станция са под специаната закрила на закона, като най- впечатляващи са буковете–близнаци на над 150 години – “Двата братя“ в местността “Локвище“ и близо петстотингодишния бял бор в местност “Чукурска поляна“. Няма друга община в областта с такова растително богатство.

Защитените територии в община Ракитово са:

    С обширните си билни заравнености релефът на резервата е типичен за Западните Родопи. В района има и много карстови форми.

        Хидрологичната мрежа е гъсто разчленена, често с големи наклони на надлъжните профили и с променлив воден оток. Най-голяма река е Ели дере. Всички останали реки в района са нейни десни притоци. Изключение е долът Тупавиците, който се влива в язовир „Батак" при Цигов чарк.

Водите, които текат на север от Пашино бърдо, чрез много долове се събират в Стара река.                                                                         
    Специални проучвания на флората и на фауната в резервата не са правени, поради което не е известен целият видов състав. Най-разпространен е Смърчът (Picea abies), но чистите смърчови гори са малко. Най-често смърчът се придружава от Ела (Abies alba), от Бук (Fagus sylvatica) и от Бял бор (Pinus sylvestris). Почти всички смърчови гори са 100-130-годишни. Пълнотата им е 0,5-0,8. Дърветата са много високи. Средно височината им се движи между 22 и 27м., но отделни дървета достигат над 40м. На второ място по разпространение след смърча е елата, което е рядкост за иглолистните гори в нашата страна, защото почти навсякъде тя отстъпва на смърча и на белия бор. Еловите гори са в много добро състояние. Средната възраст на дърветата е от 90 - 100  до 130 – 140 години. Чисти елови гори почти не се срещат. Преобладават елово буковите и елово-буково-смърчовите. След тях са елово-смърчово-буковите. Понякога елата се придружава и от бял бор, Трепетлика (Populus trmula).    На трето място по разпространение в Мантарица са горите, в които преобласава букът. Той също не образува чисти съобщества, а се придружава обикновено от ела или от ела и смърч. Единично или на групи в буковите гори може да се види още бял бор, трепетлика или ива. Буковите гори са много стари (100-150 години).

    Поради липса на флористични проучвания не може да се дадат данни за храстовата и тревната растителност. В резервата са разпространени едри бозайници, характерни за нашите гори - благороден Елен (Cervus elephas), Сърна (Capreolus capreolus), Дива свиня (Sus scropha) също и Мечка (Ursus arctos). Среща се и Глухарът (Tetrao urugalis), за който Мантарица предлага отлични условия.

Природните дадености, богатството и разнообразието на горски масиви са предпоставка за съществуването на добри дивечови запаси - елени, сърни, глигани, диви кози, мечки, вълци, лисици. От дребните бозайници се срещат зайци, таралежи, катерици, от пернатите - глухари, гълъби, врани, яребици, дроздове, а около водните площи - диви патици и гъски.

Разнообразният релеф и пещерните образувания са атракция, която е типична за региона, като условията предпоставят развитието на природно-познавателен и пещерен туризъм.

Налице са условия, които предполагат и развитие на нестандартни специализрани видове туризъм като билкарство.

2. 
   Ресурси от екологично значение и състояние на околната среда.
   

• 
  Въздух
  

Извършени са замервания по показателите общи въглеводороди, въглероден оксид, озон, сериен диоксид и летливи органични съединения /ЛОС/.

Резултатите от изследването показват, че за този период няма завишение на стойностите по посочените показатели. Въздухът се замърсява при частични /случайни/ изпускания на пречиствателните съоръжения на “БИОВЕТ”АД, от преминаващите през града МПС, от изгарянето на дърва, въглища, нафта и др.

За селата Радилово и Капитан Димитриево замърсяването е нищожно и е в границите на допустимите норми.

В Общината няма стационарен пункт за мониторинг на атмосферния въздух от националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда.

• 
  Води
  

Като основни замърсители са констатирани: амоняк, натриев азот, фосфати, детергенти и др.

Главните източници на замърсяване са: промишлените предприятия, сметищата, неекологосъобразното извършване на стопанските дейности - животновъдството. Около 50% от отпадните води - промишлени и битови на гр. Пещера се пречистват от ПСОВ на “Биовет”АД. След нейното разширение и реконструкция на канализационната мрежа на гр. Пещера се предвижда да се поемат и останалите 50%.

За селата Радилово и Капитан Димитриево отпадните води се изливат непречистени поради недовършената канализационна мрежа и колектори. По проект, с който ОА кандидатства пред ПУДООС към МОСВ са отпуснати средства за довършване на реконструкцията на водопровода и изграждането на главен колектор в с. Капитан Димитриево.

За летовище “Св. Константин” отпадните води се изливат в септични ями.

• 
  Почви
  

В резултат на повлияване на почвите от водна и ветрова ерозия, в последните години се извършват залесителни мероприятия от ДЛ гр. Пещера за борба с ерозията на почвите.

В екологично отношение територията на Община Батак е една от най-съхранените в рамките не само на Пазарджишки регион, но и в рамките на Република България.

В разглежданата територия не съществуват екологични проблеми, породени от миграцията на замърсители, което се дължи на географското разположение и топографската характеристика на общината.

Всички реки водят началото си в рамките на общинската територия, при което миграция на замърсители от извън общински произход по гравитачен воден път са невъзможни. Трансфер на замърсени водни маси от съседни общински територии е изключен предвид височинното разположение на Община Батак и отсъствието на близко разположени промишлени райони в тези общини.

В районите около дърводелските цехове понякога се изхвърлят дървестни отпадъци. Това е един от екологичните проблеми в Баташката община. Неконтролирано изхвърляне на отпадъци се наблюдава и в районите на курортните местности, особено през активния сезон.

Защитените територии се опазват съобразно действащото законодателство, на също потенцално са застрашени от замърсяване, което може да бъде релизирано от недобросъвестни туристи.

Липсата на производства от отраслите на тежката индустрия благоприятства за относително запазване на естествения екологичен фонд в общината.

Ресурси от екологично значение и състояние на околната среда на община Ракитово.

В екологично отношение територията на община Ракитово е една от най-съхранените в рамките на област Пазарджик. На територията на общината липсват производства от отраслите на рудодобива, нефтодобива, металургията и др., което благоприятства за запазване на естествения екологичен фон в района.

• 
  Качества на атмосферния въздух
  

Оценката на качеството на атмосферния въздух се извършва за основните контролирани показатели – прах, фини прахови частици (ФПЧ),серен диоксид, азотен диоксид, тежки метаки, както и за други специфични замърсители, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух. Като цяло ЮЦР може да се определи като район с най- влошени качества на атмосферния въздух, като според различните съставки определящи замърсяването основно се визират Пловдив, Асеновград и Смолян. Територии на област Пазарджик не се цитират в публичните данни, като територии с превишения на установени норми на качества на атмосферния въздух.

• 
  Емисия на вредни вещества във въздуха. При контролни измервания от РИОВС-Пазарджик е установено, че емисиите на вредни вещества във въздуха са неравномерно разпределени по общини. Наличието на серни окиси, азотни окиси, въглероден двуокис показват най-високи стойности в общините Пазарджик, Панагюрище и Пещера, докато в общини Ракитово, Лесичово, Белово стойностите с изключение на тези на въглеродния двуокис са минимални. По статистически данни по години се отчита намаление на вредните емисии във въздуха. В планинските райони на областта поради липсата на големи промишлени предприятия измерванията показват данни под допустимите норми.
  

• 
  Замърсяване от промишлени и битови отпадни води. Промишлените битови отпадни води за предприятия ползващи над 36 000 м3 вода се характеризират с непречистеност между 10% и 50% за различните общини. Това се дължи на факта, че нито едно предприятие няма капацитет за пречистване на 100% на отпадните си води. По години се отчита намаляване обема на отпадните води, което вероятно също се дължи главно на намаляване обема на промишленото производство.
  
• 
  За битовите отпадни води оценката е: в почти всички общини това е един от основните замърсители, следователно приоритет в общинските планове следва да бъде изграждане на канализационна мрежа и пречиствателни съоръжения за битови отпадни води. В повечето села няма изградена канализация и съоръжения за пречистването им и битовите отпадни води се заустват в локални септични ями.
  
• 
  Замърсяване от промишлени и битови твърди отпадъци. Пред всички общини в областа стои проблема за изграждане на депа за твърди битови отпадъци и евентуално на технологични линии за преработката им.
  
• 
  Борбата с ерозията се осъществява от Държавните лесничейства по мероприятия предвидени в лесоустройствените проекти, но общините също могат да кандидатстват по различни програми и да предвидят мерки в тази насока в своите общински планове.
  

• 
  Състоянието на чистотата в населените места се контролира от общинските власти.
  

Неприятните миризми се отделят и при производството на някои хранителни продукти (клане на животни, месопреработка, млекопреработка).

• 
  На територията на община Ракитово няма производства, които постоянно да изхвърлят вредни емисионни потоци в атмосферата.
  
• 
  Качеството на въздуха на територията на общината е добро.
  
• 
  Значително е намаляло изхвърлянето на вредни газове от автомобилния транспорт в рамките на урбанизираните територии на общината.
  
• 
  Увеличил се е потока на МПС, преминаващи в посока към курортните центрове – Велинград и “Цигов чарк“ .
  

• 
  
  Каталог: attachments -> article
  article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
  article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
  article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
  article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
  article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
  article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
  article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
  article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година
  article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година
  
  
  
  Изтегляне 1.63 Mb.
  
  Сподели с приятели: