Свързани проекти в областта на туризма

Свързани проекти в областта на туризма.

Проект за изграждането на историко-археологически парк на хълма „Св. Петка” „Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост “Перистера”, разположена на хълма “Св.Петка”, град Пещера”.

Важен елемент на проекта е разработването на план за “Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост „Перистера”, разположена на хълма „Света Петка”, град Пещера., който да очертае следващите етапи и действия по цялостно проучване, реставриране и консервиране на археологическия обект., неговата по.нататъшна социализация и възможни модели на управление. Липсата на развита културно-историческа инфраструктура в гр.Пещера до момента може да получи изключителния си шанс за териториално устройване в контекста на предстоящите археологически разкрития.

Възстановяването на крепостните стени ще придаде неповторим автентичен облик на град Пещера, поради факта, че хълма се вижда почти от всички части на града.

Реализирането на проекта за крепостта “Перистера” да окаже ключово въздействие върху развитието на културно-историческото наследство и културния туризъм в Пещерския регион.

Община Батак

От 2011 г. Община Батак е партньор в сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза.

МИРГ е форма на публично-частно партньорство (ПЧП) с участие на общините Батак, Девин и Доспат, физически лица, еднолични търговци или юридически лица, осъществяващи дейността си в сектор „Рибарство", както и в други социално-икономически сектори в рамките на територията на общини Батак, Девин и Доспат.

В периода ноември 2009 - декември 2010 бе реализиран процес за създаване на ПЧП в рибарската област, така че да се осигури прилагането на основните принципи за териториалния подход за развитие:

- взимане на решение „отдолу-нагоре”

- осигуряване на публичност и прозрачност в процеса на създаване на ПЧП

- балансирано представяне сред интересите от трите сектора и от трите общини.

Стратегическите приоритети са насочени към:

• 
  Добавяне на стойност към производството в сектор “Рибарство и аквакултури”
  
• 
  Възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми
  

• 
  Развитие на еко- и риболовен туризъм
  

3. 
   Стратегическа част.
   

1. 
   SWOT анализ на възможностите за развитие и обезпечаване на туристическия сектор региона на общините Пещера, Батак и Ракитово.
   

1. 
   Силни страни.
   

• 
  Наличие на природни ресурси за развитието на туризъм (климат, географски дадености, защитени територии, разнообразни възможности за туристически маршрути и пр.)
  
• 
  Наличие на уникални природни комплекси (пещери, форми на релефа и др.)
  
• 
  Наличие на пет язовира
  
• 
  Богат горски фонд
  
• 
  Богато разнообразие от билки и дивеч
  
• 
  Наличие на богат потенциал за развитие на ловен, селски и културен туризъм
  
• 
  Гостоприемство на местното население
  
• 
  Добра нагласа към чужденеца и хората от други населени места
  
• 
  Много добро съжителство между различни етноси, религии и култури.
  
• 
  Осъзнаване на важността от развитието на туризма от общината и бизнес кръговете
  
• 
  Воля в ръководството на общината да се развива туристическия сектор
  
• 
  Наличие на значителни туристически антропогенни ресурси
  
• 
  Близост до най-големите административни и туристически центрове – София, Пловдив
  
• 
  спокойна среда за живот
  
• 
  Наличие на институционален ресурс и нестопански организации активни в областта на туризма.
  
• 
  Наличие на квалифицирани специалисти в конкретните области
  
• 
  Наличие на специализирано образование по туризъм ???
  
• 
  Наличие на леглова база от най-различен тип.
  
• 
  Конкурентни цени на предлаганите услуги в сравнение с други европейски страни и региони в България
  
• 
  Натрупан опит и добри практики- създадени туристически бази , ползващи се с добро име
  
• 
  Традиции в областта на занаятите, обичаите и творческата самодейност и др.
  
• 
  Действащ екопатрул за целогодишен контрол за опазването на околната среда.
  
• 
  Липса на големи индустриални замърсители на околната среда
  
• 
  Добро техническо състояние на електроенергийната мрежа.
  
• 
  Изградена водна инфраструктура- водопроводна и канализационна мрежа и обезпеченост с водоизточници.
  
• 
  Добра телекомуникационна мрежа
  
• 
  Добре изградена пътна мрежа.
  
• 
  Наличие на една МБАЛ, три ДКЦ, спешна помощ, частни стоматологични кабинети
  
• 
  17 броя учебни заведения, от които ОДЗ – 2бр., ЦДГ – 5бр., НУ – 2бр., ОУ – 5бр., ПГ – 2бр., СОУ – 1бр
  
• 
  Натрупан опит в разработването и изпълнението на проекти и програми финансирани от български и международни донори
  
• 
  Добър потенциал за развитие на публично – частно партньорство
  

1. 
   Слаби страни.
   

• 
  Липса на имидж на туристическа дестинация
  
• 
  Липса на бранд
  
• 
  Ниска известност като туристическа дестинация
  
• 
  Липса на статистическа информация и анализи в отделни сфери на туризма
  
• 
  Ниска степен на познатост на туристическия продукти сред туроператорите и туристите
  
• 
  Липса на Мастер план и цялостен туристически продукт на територията на общината
  
• 
  Недостатъчно развита туристическа инфраструктура
  
• 
  Ниска активност при представяне на ключови външни пазари, туристически борси, посолства, културни институти и др.
  
• 
  Слабо използване на съвременни информационни технологии
  
• 
  Недостатъчна квалификация на обслужващия персонал
  
• 
  Тенденция към намаляване броя на населението и застаряване
  
• 
  Висок процент безработица сред ромската общност и демотивация за работа
  
• 
  Ограничени средства за поддържане на културните и исторически паметници
  
• 
  Липса на собствен инвестиционен капитал на местните предприемачи и слаби предприемачески способности
  
• 
  Липса на приемственост в сферата на занаятите
  
• 
  Силно изразена сезонност
  
• 
  Липса на добре развита спортно-техническа и материална база
  
• 
  Нужда от рехабилитация на ВиК система
  
• 
  Много пустеещи площи
  
• 
  Ниска координираност на отделните инициативи и проекти
  
• 
  Незадоволително използване на възможностите на публично-частните партньорства за развитие на туристическата инфраструктура
  
• 
  Липса на развити туристически фирми и НПО свързани с туризма
  
• 
  Липса на браншови съюзи
  

1. 
   Възможности.
   

• 
  Развитие на диверсифициран туристически продукт
  
• 
  Развитие на интегрирана туристическа мрежа.
  
• 
  Изграждане на имидж на туристически център от високо значение.
  
• 
  Развитие на алтернативни форми на туризъм.
  
• 
  Политика на правителството по отношение на малки и средни предприятия и приоритизиране на Туристическия сектор.
  
• 
  Макроикономическа стабилизация.
  
• 
  Реализиране на пазарни проучвания.
  
• 
  Инвестиции в местната инфраструктура.
  
• 
  Стимулиране на заетостта и насърчаване на предприемачеството.
  
• 
  Кандидатсване за финансиране за инвестиционни и „меки” мерки към международни и национални фондове.
  

• 
  Подобряване на взаимодействието между култура и бизнес
  

• 
  Разработване и прилагане на стандарти за местните туристически услуги
  
• 
  Реклама, промоция и маркетинг на местния туристически продукт
  
• 
  Обучение на специалисти в областта на туризма – умения,чуждо езикова култура
  
• 
  Развитие на целогодишен туристически продукт
  
• 
  Развитие на културен туризъм
  
• 
  Развитие на планински летен и зимен туризъм
  
• 
  Развитие на екологичен и селски туризъм
  
• 
  Развитие на ловен и риболовен туризъм
  
• 
  Развитие на конгресен туризъм
  
• 
  Възможност за увеличаване на потока туристи от ЕС и развитие на перспективните източните пазари
  
• 
  Подобряване на базата за туристически атракции
  
• 
  Рехабилитация на водоснабдителната мрежа
  
• 
  Проектиране и маркиране на пешеходни маршрути с подходящи атракции и оборудване
  
• 
  Организиране на традиционни прояви през годината, посветени на местни обичаи, продукти и др.
  

1. 
   Заплахи.
   

• 
  Възможно стихийно и разнопосочно развитие на туризма
  
• 
  Динамична международна икономическа обстановка.
  
• 
  Развитие на прекалено еднообразно предлагане
  
• 
  Потенциално разочарование на посетителите от състоянието на инфраструктурата или недостатъчно развити и с нисък стандарт услугите
  
• 
  Липса на активност на отделните участници в туристическия пазар и очакване общината да поема прекомерни организационни функции
  
• 
  Влошаване на качествата на природната и социалната среда в резултат на икономическото развитие.
  
• 
  Деградация и дори загуба на природно и културно наследство поради липса на финансови средства и икономически аргументи за опазването му.
  
• 
  Липса на инвестиции.
  
• 
  Рязко свиване на българския туристически пазар.
  
• 
  Недобро партньорство между местни и регионални власти и общността.
  
• 
  Демографски срив. Миграция на млади хора.
  
• 
  Безработица.
  
• 
  Липса на обществена заинтересованост и изолация.
  
• 
  Намаляване на общообразователното равнище.
  
• 
  Задълбочаване на регионалните различия.
  
• 
  Липса на обществен интерес към въпросите на опазването на околната среда и устойчивото развитие.
  

5. 
   Извод.
   

Силните страни са свързани основно с благоприятното географско разположение и богатото културно-историческо наследство, което е значителен ресурс за развитието на културния и алтерантивен туризъм.

Съществуват възможности за подобряване на инфраструктурата и развитие на доферсифициран и интегриран туристически продукт, за повишаване на конкурентоспособността на бизнеса и качеството на живот на населението.

Негативно въздействие най-вече от високата безработица, липса на съвременни технологии, лошото състояние на техническата инфраструктура, липса на възможности за разкриване на нови работни места, както и липсата на необходима квалификация и предприемачески умения в туризма.

Заплахите са свързани с общата негативна икономическа тенденция, силната финансова зависимост от националния бюджет, слабото кредитиране.

Наличните условия са основа развитие на целогодишен цикъл от туристически услуги и пакети за осигуряване на постоянно натоварване на създадените бази и постоянен поток на приходите от туристическа дейност. Устойчива трудова заетост ще се постигне чрез диверсификация на туристическия продукт и развитие на културен туризъм, исторически туризъм, климатичен туризъм (лятното ползване на ски курортите), еко-туризъм, пешеходен и велосипеден туризъм, екстремен туризъм, пещерен туризъм и др

2. 
   Анализ на търсенето на туристически услуги.
   

От чужденците, които най-често посещават страната ни, на първо място са тези от другите балкански страни (26 000 – 89 000 души за месец ноември), следвани от немците (12 000 души). Останалите славяни също съставят немалка част от посетителите, заедно с представителите на западните страни- Австрия, Великобритания, Италия и Испания(3 000 – 7 500 души). Извън Европа най-голям интерес се проявява от страна на САЩ (3 600 души) и Израел (1500 души). При туризма като водещ мотив за пътуването основни са Гърция, Румъния, Република Македония от нашите съседки (около 20 000 души) и Германия и Великобритания (около 5 000 души).

По време на престоя си в България през зимен сезон 2009/2010 един чуждестранен турист е похарчил средно около 70–85 евро на ден. Четиризвездните хотели са най-предпочитаните места за настаняване. Тази тенденция се запазва и от лятото и есента на 2009г. Средно ваканцията на чуждестранните туристи през зима 2009/2010 включва шест нощувки. В сравнение с тях, зимните пътувания на българските туристи са по-кратки. Преобладават ваканциите с 2 и по-малко нощувки – около 60%. Според проучването на МИЕТ почивката с предварително закупен пакет туристически услуги е популярна в България (47%).

Брой на реализирани нощувки по статистически райони и по области през третото тримесечие на 2011 година (по данни от НСИ)
Приходи от нощувки по статистически райони и по области през третото тримесечие на 2011 година в хил. лв (по данни на НСИ)

Пренощували лица по статистически райони и по области през 2010 година (по данни на НСИ)

Приходи от нощувки по статистически зони, статистически райони и по области през 2010 година (по данни на НСИ)

Чуждестранните туристи, посетили България през зимен сезон 2009/2010, определят страната ни като най-предпочитана дестинация за зимна почивка според проучване на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). По отношение на националността на туристите се наблюдава промяна в структурата на туристопотока през зимата, в сравнение с лятото и есента на 2009 г. през зима 2009/2010 най-висок е делът на туристите от балканските страни.

Основни конкуренти на България като туристическа дестинация са Гърция, Турция и Румъния за всички видове туризъм, Италия и Испания - за културен, СПА/балнео туризъм, Сърбия за селски туризъм.

Най-предпочитан начин за осъществяване на посещението е с помощта на туроператори за различните видове туризъм. Други предварителни резервации се правят по интернет или чрез установяване на директен контакт с домакините. Между 20% и 30% са туристите, пристигнали без предварителна резервация, като най-голяма част от тях практикуват селски туризъм.

Две трети от пътуването най-често се планира в период от един до няколко месеца предварително. Туроператорите са основният източник за информация и резервации в България, като средно се комбинират два източника. Препоръките на познати също са популярен мотив. Зимната почивка се планира в кратък срок преди пътуването – обикновено седмица (43%) или две (29%) по-рано. Еко-туристите са най-активни при търсенето на информация, а последни са спа-туристите.

Общоикономическата криза оказва своето влияние и върху потребителското поведение на българския турист, но въпреки това това не засяга драстично икономиката на туристическия сектор като цяло. Забелязват се тенденции да се предпочита като дестинация България пред чужбина с цел да се намалят разходите; друг метод е намаляване на дните престой или страничните разходи. Тези тенденции са се запазили в сравнение с предходни периоди.

Родопската област като дестинация е сред водещите за България. Процентът от туристическия поток, който влиза тук, е 10,9 за летния сезон на 2010г. и поставя Родопите на трето място по посещаемост след областите на Черноморието и Стара Планина. Наблюдава се тенденция на засилване на търсенето на този регион в сравнение с предходната година.

Наблюдава се константен спад на средния брой на закупени нощувки през годините, което може да се определи като реакция от влошаването на икономическата обстановка в България. Най-висок е процентът на средна продължителност от 3 до 6 нощувки – 38,5% през 2010г., а над 10 дена той е малко над 15% Трябва да се вземат адекватни мерки от страна на предлагащите туристическия продукт, съобразени с новото търсене.

Забележителен е процентът на лицата, отсядащи при свои близки, без да плащат за нощувката като туристическа услуга, като тази тенденция се е задълбочила осезаемо за една година. Успоредно с това е голям броят на посещаване на места от по-ниския ценови клас (квартири, хижи, къмпинги) за сметка на по-високия. В общините Пещера, Батак и Ракитово се предлага настаняване от различни типове, има добре развита база от хижи, станции и стаи под наем, които за момента са предпочитани от населението.

Пътуват предимно двама души, обикновено партньори, като друга често срещана комбинация е пътуване на семейство с деца. Друга предпочитана форма е туризъм с група приятели.

След традиционния лидер през летния сезон, морския туризъм, 20% от българите практикуват селски туризъм. Културният и еко-туризъм също имат привърженици в лицето на по приблизително 15% туристи. През пролетта и есента тези стойности се изменят с водещи позиции за селския туризъм (31%), 21% за планинския и 19% за културния туризъм, които са с добър потенциал за развитие в региона. (таблица 1)

Най-висок е броят на съчетаване от типа ‘селски плюс друг тип туризъм’ – 33% за 2010г. Най-разпространените варианти – селски и планински, селски и еко туризъм са в унисон с предлаганите услуги на общините Пещера, Батак и Ракитово. Тези варианти могат да се разширят и обогатят, за да се оползотворят ключовите ресурси на региона. Друг модел, който може да се разшири, е комбинацията между спа и друг вид туризъм, който има 17% търсене за 2010г.

Делът на предплатените услуги на фона на общото потребление е приблизително 10%. Водещо място в тази услуга заема спа туризмът както с продължителност на почивката, така и с направените от туристите разходи. Друг вид туризъм, който привлича потребителите, е приключенският туризъм, свързан с активни занимания. Тези услуги не са сред традиционно предлаганите и типичните в региона, но той разполага с необходимите ресурси и потенциал за развитието на предлагането им –работна ръка и разнообразни природни условия. Трябва да се отчете и че търсенето на пакетни услуги се свива в сравнение с предходни периоди.

Съществуват немалко фактори, които да мотивират туриста да избере неактивния сезон за почивка. За трудово активните жители е важно, че могат да се ползват от отпуски тогава. Особено важна мотивация са по-ниските цени и предпочитанието именно към този сезон (пролет, есен). Това дава поле за развитие на предлагането и промоциите в района за тези периоди, за да може да се намали сезонността и да се вложат по-пълноценно ресурсите, като човешкия фактор например.

По-ниската цена на предлаганите услуги, а също и традицията са водещи фактори за избор на почивка в България - 29% спазват традицията и почиват в страната си. Също така, важна причина е поканата от приятели или роднини, природните забележителности и положителни отзиви в интернет.

Подобно на чуждестранните туристи, и българите са недоволни от състоянието на основната инфраструктура и достъпността за хората с увреждания. Основни конкурентни туристически дестинации за лято 2010 отново са Гърция - 10% от туристите планират да я посетят, и Турция - 5%, сочи още проучването. В момента се наблюдава намаляване на интереса към лятна почивка в двете конкурентни на България туристически дестинации.
Визия за почивката

Областите дават условия за развитието на туризъм с различни визии за почивка – тип „релакс”, „антистрес”, приключенска почивка и за забавление. Сред дейностите, които се предвиждат, варират в голям диапазон - например грижа за себе си, сън и вкусна храна, отпускане, посещение на спа и уелнес процедури, а също и активен, дори екстремен спорт, посещение на интересни места и запомнящи се мигове. Ако се диференцират ресурсите на местността в тази насока, могат да се превърнат в запазена марка и по-желана дестинация.

Туристически Профил по Възраст

Наблюдава се сравнително равномерно разпределение на търсенето на туристическите услуги по възрасти през пролет ’10, като средната възраст е 41 години.

Туристически профил по образование

Преобладават туристи със средно образование, като това донякъде се дължи на ниската средна възраст на пътуващите. 28,3% е делът на висшистите, които предполагат по-висока платежоспособност.

Наблюдава се изключително висока степен на удовлетвореност след практикуване на туризма – около 95% са напълно или по-скоро удовлетворени. Като силни страни се посочват предимно природни фактори, които не зависят от намесата на човека, като слабостите са породени от обслужването и достъпността на обектите и други антропогенни фактори. Това обуславя и високата лоялност към България като дестинация.

3. 
   Основни ограничения и нужди в туристическия сектор.
   

Необходимост да се запазят настоящите позиции на традиционните международни пазари и да се привлекат нови пазарни сегменти за специфичните продукти и да се използва потенциалното търсене на туризъм на вътрешния пазар.

Туризмът e и много полезен инструмент за икономическо въздействие на международно, национално, регионално и локално ниво. Изграждането и развитието на адекватна и съвременна туристическа инфраструктура и развити услуги e крайъгълния камък за постигане на динамичен и устойчив икономически растеж. За осъществяването на заложените цели е необходимо справяне с някои характерни слаби страни и и отстраняване на негативните тенденции в сектора.
Ниска степен на развитие на алтернативен туризъм: Въпреки препоръките и добрите намерения да се развият алтернативи на традиционните туристически продукти, развитието на такъв вид туризъм в страната е все още ограничено. Вътрешните региони са слабо популярни като туристически дестинации и е необходимо да се създаде положителна представа за тях. Същевременно развитите региони имат трудности с диверсификацията на продукта, разширяването на пазарните сегменти, осигуряването на по-големи печалби, удължаване на сезона и повишаване степента на заетост на легловата база. Това допринася за фрагментираността на предлагането, липсата на цялостност на туристическия продукт, както и на ефективна продуктова диференциация и диверсификация. По този начин не се задоволява в пълна степен потребителското търсене, като остават високи нивата на потенциалното търсене, за сметка на реалното. Цели се развитието на туристическия продукт по екологично и икономически устойчив начин, основано върху продуктово и пазарно разнообразие и по- пълно и по-равномерно използване на туристическия потенциал.
Ниска степен на продуктова диверсификация: Липсата на цялостен интегриран туристически продукт допринася и за ниската продуктова диверсификация, което е една от основните детерминанти на потребителското удовлетворение и пазарния растеж. Ниските стойности на потребително удовлетворение и продуктово разнообразие допринасят за задържането и не осъществяването на стабилен икономически растеж. По този начин не се използват в максимална степен възможностите и наличните ресурси за динамизиране на сектора и повишаване на конкурентноспособността на региона.
Липса на единна регионална политика за развитие на туризма: На територията на трите общини въпреки сходните туристически ресурси и възможности липсва единна политика по развитие на туризма и региона.

Съществуващите атракции и продукти се рекламират поотделно, а не като част от един по-голям регионален продукт. Сътрудничеството и съвместните усилия за развитие на туризма на местно, регионално и национално ниво остават ограничени. В резултат на това много региони са развити предимно като „спирки”, а не като истински туристически дестинации и така не могат да осигурят по-дълъг престой на посетителите и свързаните с това икономически ползи.

• 
  Високи разходи за промоция и пласмент: Размерът на съвкупните средства изразходени за създаване и промотиране на локален туристически продукт на трите общини далеч ще надхвърлят размера на средствата необходими за осъществяване на единна комуникационна стратегия и кампания за изграждане на имидж на туристическа дестинация. Високите разходи противоречат принципите на доброто управление и на основните пазарни принципи за икономическа целесъобразност и рационализация на разходите - като отправна точка за икономически растеж.
  

• 
  Ниска ефективност на комуникационната политика: Липсата на единна политика определя и относително ниската ефективност на комуникационната стратегия на трите от общините. Трите различни и некоординирани политики за развитие на туризма, на базата на сходни и почти едни и същи туристически ресурси, превръща общините в неефективни конкуренти, поради липсата на достатъчен ресурс в различни аспекти и невъзможност за реализиране на пълноценна продуктова диференциация и диверсификация. Необходимо е надобщинско консолидиране на възможностите и капацитета.
  

• 
  Създаване на предпоставки за нелоялна конкуренция: Наличието на разнопосочни действия и мерки за развитие на туризма създават предпоставка за развитие на нелоялна конкуренция между отделните общини. Отношенията не се базират на основните икономически принципи на рационалност, свързаност, партньорство и по-висока ефективност, а по-скоро на разделянето на една неразвита туристическа територия. Така е невъзможно да се развие в задоволитена степен целия туристически потенциал на региона и областта. Междуобщинските отношения би зледвало да се развиват в посока на консолидиране и обединяване на подходи и капацитет.
  

• 
  Неефективност на инвестираните средства: Изхождайки от ситуацията на неефективни и формални отношения се определя недостатъчната ефективност на предприетите мерки и дейности за развитие на туризма. Реализирането на самостоятелни стратегии ще бъде в голяма степен неефективно, особено като се има предвид регионалният принцип на разработване и маркетиране в туризмаи възможностите на партньорския подход. Тази ситуация определя карайно нефективното разходване на средствата, което противоречи на икономичността и оптимизацията на разходите и доброто финансово управление.
  

Като метод за премахване на тези ограничения в социално-икономическата среда на туризма е необходимо изграждането на единна туристическа дестинация там, където туристическите ресурси го предполагат, като се изгради и изпълни единна генерална маркетингова стратегия за развитие.

4. 
   Визия.
   

• 
  Регионът ще бъде важна туристическа дестинация както за българските туристи, така и за чуждестранните, като ще предлага съвременна туристическа инфраструктура, актуална през всички сезони.
  
• 
  Туризмът ще бъде един от основните двигатели за регионалната икономика, като важен елемент от устойчивото развитие, опазване на околната среда и балансираното експлоатиране на туристическите ресурси и последващото им валоризиране.
  
• 
  Възприет екипен принцип за управление и изградени ключови и дългосрочни лоялни партньорства на всички заинтересовани страни за динамизиране на сектора и общините.
  

5. 
   Мисия.
   

• 
  Повишаване стандарта и качеството на живот. Цялостното подобряване на икономическата перспектива на региона е условие за развитие на трите общини посредством създаването на заетост във сектори генериращи висока принадена стойност и благоприятни условия за живот.
  

• 
  Разкриване на нови работни места. Разкриването на нови, квалифицирани работни места в сферата на услугите е една от основните детерминанти за създаване на капацитет за развитие на региона, посредством задържане и привличане на човешки ресурс.
  

• 
  Стимулиране на предприемачеството. Стимулирането на предприемачеството ще допринесе за развитие на социално-икономическата конюктура на региона и повишаване на конкурентоспособността.
  

• 
  Развитие на туристическия сектор. На база на идентифицираните ресурси и възможности, туризмът се явява водеща перспектива за цялостното развитие на региона и постигане на балансирано развитие на икономически, трудови, културни, исторически и природни ресурси.
  

6. 
   Съответствие с планове и програми на общинско, регионално и национално ниво
   

Плановете за развитие на общините Пещера, Батак, Ракитово за периода до 2013 г. са основните документи, обхващащи стратегическите цели и приоритети на общинските политики по мобилизиране на ресурсите и осигуряване на положителни промени в устройване на територията и създаване на оптимални условия за труд, бит, живот и изграждане на конкурентноспособна и ефективна туристическа инфраструктура. Проектът е съобразен със следните основни направления залегнали в общинските планове.

• 
  Община Пещера. Вътрешнообщинските планови документи, включващи общинския план за развитие до 2013 година, както и Програмата за развитие на туризма на община Пещера, приета на общински съвет с Решение № 683 от 28.03.2011г. са в пряко съответствие с настоящето проектно предложение. Част от програмата за развитие на туризма са следните основни направления в асонанс с настоящата схема:
  
  • 
    Главната цел на програмата за развитие на туризма е развитие на туристически продукт на базата на природните дадености на община Пещера: екотуризъм, спелеология, алпинизъм, която е в пряко съответствие с настоящата схема и посредством туристическите си ресурси, общината допринася чрез потенциалната възможност за развитието на туристическия продукт в ширина и предлагане на класически и алтернативни видове туризъм.
    
  • 
    Подцели 18,19,20,21 регламентират ясния приоритет на общината за изграждане на адекватна комуникационна и промоционална стратегия за развитие на туристическия продукт за динамизиране и повишение на туристопотока.
    
• 
  Община Батак. Общинският план за развитие на община Батак в стратегическата си част разкрива основните приоритети и направления на дейност за осъществяване на основната цел за растеж и развитие.
  
  • 
    Приоритет 4 за развитие на туризма и човешките ресурси, включва в себе си двата подприоритета: „Съхраняване на културно-историческото наследство и развитие на туризма” и „Изграждане на туристическа инфраструктура и насърчаване на туристическото предлгане.” Общинските приоритети са в пряко съответствие със заложените цели и методи на настоящото проектно предложение
    
• 
  Община Ракитово. Анализът на вътрешнообщинските документи и общинския план за развитие до 2013 година на община Ракитово разкрива пряко съответствие на възприетата общинска политика със заложената стратегия на настоящото проектно предложение.
  
  • 
    Стратегическа цел 2: Развитие на потенциала и Стратегическа цел 3: Сътрудничество и техните основни приоритети за повишаване на конкурентноспособността на регионално ниво и опазване и валоризиране на природното и културно богатство са в асонанс с възприетия модел на интервенции за подкрепа на местния туристически продукт и маркетинг на дестинациите.
    
  • 
    Концепцията е в съответствие със „Стратегия за развитие на туризма в община Ракитово”, приета 2008. Целите, заложени в концепцията, са съобразени с визията на общината тя да се превърне в атрактивна туристическа дестинация на базата на устойчиво развитие на туризма, високо качество на живот, съхранена природна среда и богато културно–историческо наследство.
    

Налице е пълно съответствие на предложената концепция и „РЕГИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН ЗА ПЕРИОДА 2009-2013г.” по приоритет 1:”Повишаване конкурентноспособността на регионалната икономика, базирана на знанието и местните ресурси” , специфична цел 1.3. Развитие на туризма, в която са дефинирани основните приоритети за развитие на алтернативните форми на туризъм и предприемането на мерки за отстраняване на характерни слаби страни на сектора.

Всички възприети дейности за изпълнение по планиране изпълнение и управление на изграждането на имидж на дестинация с високо регионално и национално значение и опазването на туристическите ресурси, и последващото им валоризиране са в пряко съответствие със стратегиите на национално ниво, както за развитието на туризма, така и за развитието на културния туризъм. Предложената концепция е в прякосъответствие с приоритет 2 на „Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в република България 2009-2012г.”: „Ефективен маркетинг и реклама на България като туриустическа дестинация и на туристическите райони” и приоритет 4: „Увеличаване на информираността на българските граждани за възможностите за практикуване на туризъм в България и ангажиране на туристическия бизнес за изработване на адекватен туристически продукт”.

„България е държава богата на разнообразно културно наследство и нейната необичайност се дължи на непосредствената взаимодействие между културните, историческите, археологическите и природните ресурси. Стратегията за локалните системи трябва да допринесе за подчертаването на тази необичайност, целейки да свърже ресурсите на една област в една обща рамка, в състояние да ги превърне във фактори за усилване на туристическото привличане, а оттам и фактори за икономическо развитие”.

Дейностите по настоящото проектно предложение имат приемствен характер, основаващ се на екипна работа в синхрон с възприетите цели и методи на национално ниво за постигане на най-добър и ефективен резултат за всичките заинтересовани групи.

7. 
   Цели.
   

Ще се подобри регионалната и местна туристическа инфраструктура. На база на идентифицираните възможности и анализа на ресурсите ще се развитие разнообразна гама от диверсифицирани туристически продукти и ще се изготви стратегия за промотиране и пласмент ориентирани в целево към заинтересованите групи потребители. Дейностите ще бъдат изпълнявани в посока на превръщане на потенциалната аудитория в мотивирани и информирани реални потребители с цел създаване в дългосрочен план на лоялно и устойчиво потребителско търсене. Основният резултат ще бъде постигнат чрез синхронизирано изпълнение на планираните дейности за въздействие в различни аспекти на пазара- анализ на ресурсите, дефиниране на целеви групи, продукти, анализ на конкуренцията, стратегическо планиране, качеството на съвкупното предлагане на туристически услуги. Всяка дейност ще бъде насочена целево към специфичен пазарен аспект с конкретно приложение и методика за въздействие.

Екипният принцип и съвместните политики ще допринесат за справянето с някои типични слаби страни. Единната стратегия ще играе роля на свързващо звено, като координира действията, максимизирайки ефективността и ефикасността на предприетите действия. Изграждането на единна концепция и комуникационна политика ще повиши рентабилността на разходите като съкрати разходите за промоция и пласмент, изхождайки от единната политика на трите общини за изграждане и утвърждаване на имидж на туристическа дестинация с висок валоритет на регионално и национално равнище.

8. 
   Очаквани резултати.
   

• 
  Повишен туристопоток: На база на реализираните дейности и предвидената за изпълнение комуникационна стратегия ще се увеличи разпознаваемостта на региона и ще се наблюдава значително повишение на концентрацията на туристи в региона.
  

Увеличението на туристопотока е от основополагащо значение за развитието на туризма и има непосредствените отношение като генератор на приходи и положителни процеси в дългосрочен аспект. Повишения туристопоток е пряко условие за възможността на по-големи групи потребители да получат качествено обслужване и неповторимо емоционално преживяване. Непосредственото собствено преживяване на потребителите е мощен стимул за приобщаване на потреблението към конкретната дестинация. Това ще допринесе за съкращаване на разходите за въвеждаща реклама и привличане на потенциални потребители. Тази възможност за стимулиране на отношения на лоялност в дългосрочен аспект е един от основните инструменти за динамизиране и валоризацията на наличните туристически ресурси.

• 
  Удължен престой на туристите: Повишения престой на туристите ще бъде пряко следствие от проведените мероприятия за максимизиране на потребителското удовлетворение и разработване на туристически продукти и съпътстващи услуги с висока потребителна и принадена стойност. Така ще се увеличат от една страна приходите от всеки турист от друга те ще се разпределят по равномерно в между отделните доставчици на услуги в региона.
  

Прекият резултат от удължения престой на туристите е върху моментното икономическо състояние. Допълнителен положителен ефект ще бъде приобщаването на туристите региона, създавайки отношения на лоялност. Това ще бъде и ефективен измерител на потребителната удовлетвореност от една страна, и финансово-икономическото състояние на търсенето от друга.

• 
  Увеличение на потребителната удовлетвореност и създаване на лоялно потребително търсене: Развитият в широчина и дълбочина продуктов микс, изграденият имидж на туристическата дестинация и бранд ще благоприятстват за създаването на лоялно потребителско търсене.
  

• 
  Управленска стратегия
  
• 
  Маркетингова стратегия в продуктовата, ценовата, промоционалната и пласментата и част.
  
• 
  Алтернативна стратегия за репозициониране на предлагането.
  

• 
  Повишена разпознаваемост на дестинацията: Предвидените комуникационни инструменти и възприетия комуникационен модел ще допринесат за повишената разпознаваемост на дестинацията. Дейностите ще приобщят туристите и целевата аудитория към регионалния бранд на туристическа дестинация. От потребителна гледна точка повишената разпознаваемост динамизира силно конкурентноспособността и търсенето и повишава интензитета на туристическия поток.
  
• 
  Намаление на пречките за развитие на туризма и предприемачеството в общината: Широката обществена и институционална подкрепа и ангажиране за развитие на туристическата дестинация и бранд ще превърнат сектора в приоритетен за региона, като се облекчат процедурите и режимите за развитие на услугите и се улесни инвестиционнат дейност. Изграждането на клъстъри от свързани услуги и дейности е допълнителна предпоставка за стимулиране на предприемачеството чрез баланс на интересите и сътрудничество. Интегрираният подход ще преодолее и нагласата за ценово конкуриране между отделните пазарни участници, което компрометира качеството на услугите и намалява приходите от дейността в регионалната икономика. Така усилията ще се съсредоточат по-скоро в консолидиране на интересите, подходите и стратегиите за ефективна конкурентноспособност на регионално, национално и международно ниво.
  

• 
  Подобряване на общата икономическа конюнктура на общините: Цялостното динамизиране на туристическия сектор и последващото съсредоточаване на средства в него, ще допринесе пряко за подобряването на собствените приходи на общините от наложените местни данъци и такси, които са основен инструмент за преразпределяне на благата и насочването им към инфраструктура, подобряване на обществените услуги, повишаване квалификацията на заетите, поддържане на природните, културни, исторически ресурси и социални дейности. Чрез взаимната обвързаност на тези процеси ще се постигне мултиплициращ ефект от повишените приходи, които са важна предпоставка за по-нататъшно развитие на туристическия сектор и подобряване на икономическа конюнктура на територията на общините.
  

• 
  Оптимизиране на разходите: Възприемането на единен подход и стратегия за развитие на туризма ще има положително въздействие върху разходите за промоция и реклама, пласмент, управление, автономните разходи за обезпечаване на сигурността, медицинското обслужване и др. Оптимизирането им ще повиши конкурентноспособността чрез интегриран модел на стратегическо управление и утвърждаването на региона на трите общини като туристическа дестинация от високо регионално, национално и международно значение. Очаквания растеж в сектора и намалените разходи ще позволят реинвестиране на свободния ресурс в политики за адаптиране на световните добри практики в сектора, подобряване ефективността и качеството на предлагания регионален туристически продукт.
  

• 
  Повишаване рентабилността на инвестициите: Оптимизирането на разходите и повишената ефективност са условията, които определят рентабилността на единица изразходвани средства. На база идентифицираните възможности и предприетите действия ще се наблюдава повишение на икономическата ефективност като по този начин ще се повиши конкурентноспособността на общините от една страна и на региона като туристическа дестинация от друга.
  

• 
  Прилагане на политика на партньорство като коректив и надграждане на административното управление: Възприетият екипен принцип ще има положително въздействие върху цялостния процес на мениджмънт и планиране в региона и общините. Ще се повиши капацитетът, възможността за идентифициране на рискове от различно естество и предприемане на корективни действия по отстраняването им. Така ще се създаде ефективна управленска структура, обединяваща усилията и експертизата на местната власт на браншовите сдружения, структурите на гражданското общество, образователните институции с цел икономическо стимулиране и балансирано развитие и експлоатиране на регионалните ресурси.
  

• 
  Повишена информираност. Насищането на инфомрационната среда с послания ориентирани целево към пазари и комуникативни канали значително ще улесни достъпа на потребителите до предлагания туристически продукт. Високото ниво на информираност за непознати до момента характеристики на региона ще повиши културата и потребностите на потребителите. Така ще се създадат условия за подобряване еластичността на търсенето, което е предпоставка за избор на по-добрия туристически продукт и фактор за динамизиране на конкурентните предимства.
  

• 
  Достъп до развита в широчина и дълбочина продуктова гама. Реализирането на регионална стратегия за развитие на туризма ще има благоприятно въздействие върху потребителите като им се предостави възможност за достъп до разнообразна, развита в широчина и дълбочина туристическа инфраструктура. От потребителска гледна точка ще се повиши доверието чрез по-ефективното задоволяване на потребностите и нуждите им.
  

• 
  Достъп до алтернативни видове туризъм. Развитието и промотирането на алтернативните форми на туризъм от една страна ще допринесат за развитието в ширина на продуктовия туристически микс, от друга ще бъдат фактор за повишение на потребителното удовлетворение. Развитието и приобщаване на потенциалните потребители към алтернативните форми на туризъм ще имат положително влияние върху местната икономика, а на потребителите ще се предостави нещо, ново, интригуващо и интересно.
  

9. 
   Приоритетни области.
   

Оборотите реализирани в сектора са малки и недостатъчни за последващи инвестиции в региона за обновяване и изграждане на съвременна и адекватна туристическа инфраструктура, която да предложи интегриран туристически продукт и да има възможността да си осигури финансова обезпеченост за режийни и други текущи разходи.

Възприетата стратегия за разработване на продуктов микс ще бъде приоритизирана основно към формите на екотуризъм. Това стратегическо решение се обосновава от състоянието на пазарната конюнктура, някои характерно слаби страни на сектора и ресурсната обезпеченост на региона за осъществяване на такъв тип туризъм.

Развитието на туризма, приоритетно ориентиран към валоризиране на природните ресурси е в асонанс със световните практики за развитие на туризма изхождайки от няколко предпоставки:

• 
  Изхождайки от схващането за екотуризъм на WCU /световния съюз за опазване на природата/, че „Екотуризма е пътуване или посещение, отговорно към околната среда, до сравнително непокътнати/непознати природни територии, с цел удоволствие и възприемане на природата /и всички съпътстващи я културни забележителности – както минали, така и настоящи/, което подкрепя опазването на природата, посетителите оказват ниска степен на негативно въздействие и което осигурява активно и рентабилно социално-икономическо развитие на местното население/общество”, можем да дефинираме следните екологични форми на туризъм: Пешеходен туризъм, Природо-познавателен туризъм, Планински туризъм, Ски туризъм, Пещерен туризъм и съчетаването им с културен, исторически, религиозен, селски, здравен, балнеоложки и рекреационен туризъм.
  
• 
  Посредством развитието на широка и разнообразна гама от туристически решения, базирайки се на наличните еко и природни ресурси ще се облекчи неравномерното натоварване на инфраструктурата и урбанистичните дадености на територията на региона.
  
• 
  Ще се избегнат някои негативни ефекта от повишението на туристопотока, като от една страна той ще бъде насочен към горските и планински ареалии, не замърсявайки градската среда, а от друга, практикувайки такъв вид туризъм потребителите пряко ще бъдат приобщавани към регионалните дадености за създаване на навици и желание за опазване на наличните ресурси.
  
• 
  Развитието на туризма в тази посока ще бъде гарант за устойчивото развитие на региона и динамизирането на съвкупните търговски обороти на базата на разширеното на предлагане и оптимизираното експлоатиране на урбанистичните и инфраструктурни ресурси.
  
• 
  Приоритизирайки идеята за развитие на екотуризма и последващото динамизиране на потреблението на туристически услуги косвено ще влияе върху туристите в посока на изграждане на навици за еко-потребление и изграждане на навици за опазване на туристическите ресурси и при другите видове традиционен туризъм.
  
• 
  Избирането на точно това пазарно позициониране е в асонанс с идеята за прилагане на социално-етичен маркетинг, при който освен чисто формалната размяна на парични средства и някакъв вид услуга, се разменят и ценности. Потенциалния потребител се облагодетелства освен от това, че има непосредствена връзка със запазена в автентичен вид природа, но и от това, че практикуването н този вид туризъм е в духа на опазване и съхранение на регионалните дадености, за което ще спомогне и финансовия принос от валоризирането им.
  

1. 
   Културен туризъм.
   

В дефинирания регион, включващ в себе си три общини, на база идентифицираните възможности и наличното богато културно наследство се разкрива благоприятна възможност във външната социално-икономическа страна за силно развитие на типичния за района културен туризъм.

Предвид спецификата на този вид туризъм основната линия за развитието му ще бъде различна в зависимост от следните негови детерминанти.

1. 
   Според мотива за пътуване: Едно важно отграничаване на различните видовете културен туризъм е класифицирането според мотивите залегнали в основата на едно пътуване. Туристическия пакет ще бъде разработен в асонанс с възприетите цели за развитие на диверсифициран и развит в ширина продукт в региона на трите общини. Целта е задоволяване на потребностите и желанията както на туристите с основен мотив за пътуване посещение на културни центрове, така и на тези, за които запознаването с културните центрове и практики е съпътстваща дейност.
   

• 
  Класическият пътешественик – Един от основните архетипи на туристите предпочитащи да практикуват традиционният за страната, и конкретни региони, културен туризъм, е така наречения класически пътешественик. За него “културата” е основна или най-малкото сред водещите причини за пътуването. Развиването на продуктовия микс ще бъде приоритетно насочено и към този архетип на класически пътешественик, предвид наличните исторически ресурси, които са основен подбудител на търсенето и предпоставка за развитието и валоризацията на ресурсите от културно естество.
  

• 
  Ахитектурните паметници- Пътуването с цел посещение на определени архитектурни паметници, предвид особеностите си, логично се детерминира сред основните мотиви за практикуване на културен туризъм, тъй като в него туристическите ресурси са експонирани и недвусмислено представени, като ценността им е лесно разпознаваема. Към този тип туризъм се причисляват посещенията на културно-исторически значими архитектурни паметници, но също така и пътувания с цел посещение на културни мероприятия в знакови сгради: опера, мюзикали, изложби, фестивали и т.н.
  

• 
  Етнотуризъм – Ясно изразените и запазени туристически ресурси в региона предлагат и среща с пъстротата, корените и автентичните традиции на представените етнични групи. Богатото етнично и конфесионално наследство на трите общини е разпознаваемо на различни нива на проявление- традиции, обичай, вярвания, ритуали, занаяти и художествено творчество, традиционен бит, архитектура и др.
  

2. 
   Според предлагания културен продукт: От гледна точка на предлагания туристически продукт бихме могли да обособим няколко форми на проявление, които ще имат роля за обособяване на конкретните и специфични характеристики, при позициониране и репозициониране на туристическия продукт.
   

• 
  Градски културен туризъм– градът създава особена интегративна среда на съжителство на разнородни културни, етнични, икономически, субкултурни и т.н. практики. Уникалното им съчетания е дистинктивна черта на градския живот и има мултипликативен ефект надхвърлящ простото натрупване на културни и исторически факти, топоси и събития, доколкото включва и нехарактерни от историческа гледна точка елементи на игровост, съчетаване на стилове, консумативно-потребителско поведение и провокация към утвърдените стереотипи и норми. Според проучване на Световната организация за туризъм (СОТ) и Европейската комисия по пътуванията (ЕКП) само 20% от градските туристи слагат културата като главен мотивационен фактор. Основната възрастова група е между 29 и 50 години, освен това градските туристи разполагат с доходи над средните и имат едно по-високо образователно ниво.
  

• 
  Образователни пътувания- Към този вид можем да причислим изследоватеските пътувания. Богатото наследство в различни аспекти предоставя благоприятна възможност за извършване на експедиции и образователни пътувания, като преследваната цел е увеличаване на нивото на познание, натрупване и анализ на теренна информация и опознаване на нови региони. Изследователските пътувания следват една точно определена тематика, което позволява ефективно да се сегментира пазарното търсене, като по този начин се постигне висока ефективност на комуникационната стратегия. Броят на участниците в тези мероприятия, както и времето е ограничено. Възрастовата група се детерминира както в ниския възрастов диапазон 15 - 25, така и във средно високия над 45 години, като участниците обикновено принадлежат към образованите кръгове на обществото. Предимство на този вид туризъм е и устойчивото натоварване на туристическата инфраструктура, благодарение на груповият му характер.
  

• 
  Събитиен туризъм- Предвид актуалността си и наложилите се тенденции за бурно развитие на събитийния туризъм, използването му като инструмент се явява ефективна силна страна в методиката за постигане на интегралния краен резултат. Свързаните с определени събития пътувания са изключително популярни и са резултат от повишената необходимост от преживявания. Тенденцията за развитие е в посока на реализиране на специално инсценирани събития, чиито основни характеристики са неповторимост, краткотрайност, рядкост, за да се отличават от останалите естествени и постоянни културни предложения.
  

• 
  
  
  Каталог: attachments -> article
  article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
  article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
  article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
  article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
  article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
  article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
  article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
  article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година
  article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година
  
  
  
  Изтегляне 1.63 Mb.
  
  Сподели с приятели: