Конфедерация на независимите синдикати в българия



страница1/2
Дата02.08.2017
Размер396.4 Kb.
  1   2
КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ

ИНСТИТУТ ЗА СОЦИАЛНИ И СИНДИКАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА КНСБ

Бъдещето на труда

Тематичен обзор на литература и електронни публикации

Изследователски колектив:

Любен Томев – ръководител и обобщение

Антон Генчев, Величка Микова, Десислава Стоименова, Евелина Тодорова, Екатерина Рибарова, Любослав Костов, Малина Борисова, Мартин Иванов, Моника Димитрова, Нели Ботевска, Цветомила Събчева



Април 2016 г.

МОДЕЛИТЕ НА ЗАЕТОСТ В АКТУАЛНИЯ КОНТЕКСТ

Mоделите на заетост са се променили значително през последното десетилетие. Едва едно от всеки четири работни места се характеризира с работа на пълен работен ден и постоянен трудов договор и статистиката показва, че това положение не се подобрява значително. Освен това, последните тенденции сочат, че работните места, основани на стабилни трудови правоотношения, ще представляват още по-малка част от общия брой работни места през следващите години.

Промените в режима на работа вероятно ще повлияят на тенденциите в съвкупното търсене и цялостната връзка между икономическия растеж, от една страна, и заетостта и производителността на труда, от друга страна. Променящият се характер на работните места увеличава риска от трайно намаляване търсенето на работна ръка в глобален мащаб. От съществено значение е да се установи, доколко нововъзникващите форми на заетост са резултат от външни фактори, като например появата на нови технологии и процеса на фрагментация на производството.

В условията на продължителна икономическа криза, която дестабилизира системите на заетост, със сигурност може да се очаква преосмисляне на отношението към неформалния сектор. Надомната работа, самонаемането, дистанционният труд и прочее традиционни и нови форми на икономическа активност, в която индивидът и семейството, малките общности, са главни агенти, все повече се налагат като алтернатива на структурната безработица и несигурните форми на наемане. Информализацията все повече се възприема като перспектива за нов икономически растеж, основан на разнообразие от форми на работа.

Светът на труда се променя коренно, в момент, когато световната икономика не създава достатъчен брой работни места. Според изчисления на МОТ, глобалната безработицата достигна 201 милиона през 2014 г. и е с над 30 милиона по-висока, отколкото преди началото на световната криза през 2008 г. Освен това, осигуряването на допълнителни работни места за повече от 40 милиона души, които влизат в световния пазар на труда всяка година, се оказва обезсърчително предизвикателство. В допълнение към широко разпространената безработица трудовите правоотношения са изправени пред сериозна трансформация, която ще създаде нови предизвикателства.

В развитите икономики стандартният модел на заетост е все по-малко доминиращ. Проблемът, свързан с трансформацията в организацията, е основен през последните години. Той се налага от прехода към демократичен стил на държавно управление и интензивното пазарно проникване във всички сектори на икономиката. Движещата сила на тези трансформации са комуникационните и информационни технологии.

Производствените и оперативните дейности се оптимизират непрекъснато. Автоматизацията на бизнес процесите улеснява компаниите, но и поражда сериозни предизвикателства на пазара на труда. Като алтернатива на заетостта в дигиталната икономика в бъдеще все повече ще се търсят умения и качества, които машините не притежават, и специалисти в области, в които човешкият фактор е незаменим. Качества като емпатия, общителност, критична мисъл и социална интелигентност, свързвани с хуманитарните и социални науки, ще са все по-търсени в бъдеще в сравнение с тесните технически умения. Тази тенденция вече е налице в развитите икономики.

Новите възможности за генериране и предоставяне на информация ще променят начина на живот, на работа и мислене. Изискванията се увеличават на всяко ниво – от индивидуалното през екипното до глобалното. Това налага преоценка на редица смятани за безспорни досега модели на управление и генериране на концептуално нови организационни решения. Постигането на стандартен модел на заетост за по-голямата част от работниците е все по-трудно. Бъдещето принадлежи на комбинираните специалности и мултифункционални специалисти, което от своя страна ще доведе до създаване на нови възможности във всички сектори. За тях обаче ще се изискват различни нови комбинации от умения, качества, образование и опит.

В бъдещето на труда ролята на технологиите е основна. Иновациите и автоматизацията се имплементират в ежедневните услуги и в производството, а новата индустриална революция се основа на използването на микрочиповете и роботиката. Технологиите и иновациите вървят ръка за ръка с добавената стойност и растежа, като в резултат - натрупването на богатство позволява реинвестиране в научноизследователска и развойна дейност и последваща производителност на труда. Такъв напредък днес се наблюдава в целия широк спектър от технологии, включително зелените и енергийни технологии, биотехнологии и биоинженерство, нанотехнологиите и материалознанието, информационните технологии и науката „големи данни”.

Всички тези промени предлагат увеличаване на възможностите за създаване на бизнес и заетост, както и оказват по-широко влияние върху икономиката (например по-ниски цени и по-ниски емисии на въглерод). Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), иновативните новосъздадени дружества представляват близо половината от всички нови работни места сред страните членки на ОИСР през последните десет години. В допълнение, МОТ използва концепцията "Digital Taylorism", според която чрез аутсорсинг новите технологии в областта на услугите могат да доведат до подобряване на заетостта в развиващите се страни .

Технологичните иновации и особено напредналата автоматизация на дейностите заместват все по-сложни задачи и водят до необходимостта от по-високо квалифицирани работни места. През последните години в производството и търговията на дребно цифровата технология видимо редуцира нивото на заетостта, а също така оказва влияние върху висококвалифицирани услуги, включително в областта на финансовите, медицински и правни сфери. В развитите икономики технологичните постижения са в полза на висококвалифицираните служители, заети в техническите сфери, както и на тези, които работят в индустрии с висок интензитет (активност) на капитала, докато работните места в трудоемките индустрии са най-застрашени. В резултат, технологичният напредък води до увеличаване на пропастта между високо квалифицирани работещи с висока заплата и нискоквалифицираната работна ръка с ниско заплащане на труда.

ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ 4

Индустриалните революции се основават на научно-технически открития и качествени скокове в развитието на технологиите и производството. Първата е на парния двигател, втората на електрификацията и масовото производство, третата на компютъра, четвъртата е дигиталната революция, състояща се в развитието на информационните технологии, съчетани с роботизацията, автоматизацията на задачите, интернет, 3D принтирането, безпилотните коли, а в областта на отбраната и борбата с тероризма – дроновете, безпилотните самолети, кибернетичните оръжия и т.н.

В следващите години технологичният напредък ще промени из основи начина, по който работим и живеем. Прогнозите от Световния икономически форум (СИФ) в Давос сочат, че роботите ще са част от ежедневието ни, по улиците ще се движат безпилотни автомобили, ще видим все повече приложения на изкуствения интелект и машинното обучение, ще използваме невиждани до сега материали, създадени с 3D печат; биотехнологиите и геномиката също ще променят живота ни и начина, по който работим. Някои професии напълно ще изчезнат, но ще се появят други, които днес дори не съществуват.

Според Клаус Шваб (председател на СИФ, Давос), най-кратката характеристика на новата индустриална революция е, че „тя предизвиква силно замъгляване, сливане на линиите между физическата, дигиталната и биологичната сфери”. Начинът на производство и потребление, обхватът на промените, се осъществяват със светкавична бързина. И в момента съществуват безгранични възможности пред милиарди хора, разполагащи с електронни устройства с изключителни способности за достъп, обработка и съхранение на знание. А какво ще се случи, когато пробивите в динамично развиващи се технологични сектори, като изкуствения интелект, т.нар. „internet of things”, роботиката, триизмерното принтиране и т.н се задълбочат...? Безспорно ще са налице много позитиви, но и много въпросителни, предизвикващи несигурност.

Технологиите ще улеснят максимално и ще направят живота на хората по-ефективен, със сигурност ще дадат силен тласък към икономически растеж, напр. цената на транспорта и комуникациите ще падне, логистиката и глобалните вериги на доставка ще станат по-ефективни и още много положителни неща ще се случат в различни сфери. Но в същото време, този прогрес е в състояние да засили неравенствата, тъй като неизменно ще разруши традиционния пазар на труда.

Корпоративната култура се променя по-бързо, докато работната сила не е способна на толкова стресова/шокова промяна. Това препотвърждава факта, че развитието на иновациите изпреварва еволюцията на хората като субекти на работния процес. Неравенството е дори по-страшно от това, за което говори Пикети в „Капиталът на 21-ви век“. Стратификацията ще нараства. Макс Вебер говори за легалност и легитимност още преди 2 века. Тогава, в съвременните условия как ще правим разлика между легалния труд и легитимния труд? Защото разликата между двете определения сякаш нараства.

СПОДЕЛЕНАТА ИКОНОМИКА”, ИЛИ ВСИЧКО ПОД НАЕМ В ИНТЕРНЕТ

Познавачите, твърдят, че тя е от полза както за отдаващите под наем, така и за тези, които наемат. Технологията силно редуцира транзакционните разходи, правейки „вещите за споделяне” по евтини и по-достъпни от всякога – при това във възможно най-широкия спектър. Голямата разлика идва от наличието на повече данни и информация за хората и нещата, което позволява физически вещи и предмети да бъдат дeзагрегирани и потребявани под формата на услуги. Преди появата на интернет наемането на сърф или паркоместо от някой друг, също бе възможно, но усилията и разходите не си струваха. Сега сайтове, като Airbnb, RelayRides и SnapGoods свързват собственици и наематели, смартфони с джи-пи-ес позволяват на хората да открият най-близко паркираната кола за отдаване под наем; социални мрежи се грижат за проверка на хората и създаването на доверие, а онлайн системи за разплащане управляват сметките. Моделът работи особено добре при вещи, които са скъпи за купуване, а се притежават от хора, които не ги ползват постоянно и пълноценно. Стаи за нощувка или кола са типичните примери, но можеш също да наемеш къмпинг място в Швеция, полянка за пикник в Австралия, или пък перална машина във Франция.

Рейчъл Ботсман, автор на книга в тази област, твърди, че само потребителският пазар „peer-to-peer” (от потребител-на потребител) надхвърля 26 млрд. долара, но на практика споделената икономика има много по-широк обхват и не касае само отделни индивиди – фирми също използват модела за наемане на офисни помещения и временно свободни производствени машини. Можеш да работиш дори едновременно за себе си и в обществена полза, монтирайки си соларни панели върху покрива на къщата и да продаваш енергия на мрежата.

Споделената икономика е като онлайн пазаруването, което започва в Америка преди 15 години. В началото хората се притесняват за сигурността. Но след като направят успешна покупка, да речем от Amazon, те вече се чувстват сигурни за закупуване на следваща стока. По същия начин, използвайки Airbnb или кола под наем за първи път, това насърчава хората да опитат други предложения (споделяне на гориво, споделяне на местата в автомобилите и др). Airbnb предлага 250 хил. стаи за спане в 30 хил. града в 192 страни. Клиентите сами си избират стаите и плащат онлайн за това, че ползват частни квартири навсякъде по света.

На следващо място е eBay. След като започна като „peer-to-peer” търговия, сега е под влиянието на професионалните, т.нар. "силови продавачи" (много от които започват като обикновени потребители в eBay). Това може да се случи и със споделената икономика, която също предоставя нови възможности за развитие на предприятията. Някои хора са закупили автомобили единствено да ги отдават под наем, например.

Avis, фирма за кола под наем, има дял в конкурентна фирма. В бъдеще, компаниите могат да развият и хибридни модели на „peer-to-peer” сайтове под наем. Новите методи за онлайн търговия не подменят изцяло тези от миналото, но често ги променят. Точно както пазаруването по интернет принуди Walmart и Tesco да се приспособят, така че онлайн споделянето да раздвижи транспорта, туризма, отдаването на оборудване и др.

Основното притеснение е регулаторната несигурност. Стаята под наем ще бъде ли обект на хотелски такси, например? В Амстердам служители използват обяви в Airbnb за проследяване на нелицензирани хотели. В някои американски градове, „peer-to-peer” таксиметровите услуги са били забранени след лобиране от традиционните таксиметрови фирми. Опасността е, че въпреки че някои правила трябва да бъдат актуализирани, за да се защитят потребителите от посегателства, титулярите ще се опитват да унищожат конкуренцията.

Предизвикателствата са за производителите, за хотелските вериги, за транспортните фирми, за всички, които са в традиционната икономика, и не на последно място – за пазара на труда и за регулативните възможности на държавата.



ИКОНОМИКАТА НА ПЛАТФОРМИТЕ

Феномени като „клаудуоркинг” и „краудсорсинг” набират скорост, сигнализирайки, че дигитализацията внася революционни промени в обществото и икономиката. От една страна, като че ли те предлагат нова гъвкавост и свобода, по-голяма ефективност и намалени разходи, от друга – „амазонизацията” на труда и появата на нов прекариат от дигитални прислужници, посредничащи в платформи, като MechanicalTurk и Clickworker, изглежда много застрашително. Гъвкавостта и свободата на дигиталната икономика носи нова доза несигурност и страх.

При търсенето на виртуален помощник за административна дейност, секретарска работа или за въвеждане на данни, в американския сайт Upwork излиза резултат от 9088 кандидати, които предлагат услугите си от 40 различни страни. Може да се намерят работници както от САЩ, Канада, Франция, Белгия, Великобритания, Холандия, Испания и т.н., така и от Бразилия, Китай, Южна Африка, Русия, Индия, но също и от развиващите се Филипини, Бангладеш, Виетнам, Пакистан, Алжир, Кения, и т.н.

Исканото от тези работници заплащане започва от 3,3 долара на час. Сайтът предлага индикативна почасова ставка, която дава възможност да се изчисли, че по-голямата част от тези работници (73%) предлагат услугите си за по-малко от 10 долара на час; 24% от тях работят за между 10 и 30 долара; 1.7% между 30 и 60 долара; 0.24% над 60 долара на час за специализирани услуги, като извличане на данни, професионално консултиране, бизнес преподаване и т.н.

Upwork не се самоопределя като работодател, а като "онлайн работно място за света", и "платформа за най-големите компании, които да наемат и да работят с най-талантливите световни независими специалисти”. Към декември 2015 г. тази платформа има 10 милиона регистрирани на свободна практика, готови да се заемат с работа при поискване, което е равно на цялото население на Белгия, с 4 милиона "работодатели".

Това явление де факто поставя работниците в ситуации, подобни на тези на пристанищните работници във филма на Елиа Казан "На брега", наредени на кея, докато работодателите или ги избират, за да работят, или ги оставят да стоят там. Освен това, наредени върху тези нови глобализирани цифрови платформи, докерите на 21-ви век се конкурират, вече не на местно, а на световно ниво. За всяка задача, поставена върху платформата, стоят рамо до рамо, работници, живеещи в страни с високи нива на социалната закрила и заплащане за труд и други, които живеят в развиващите се страни.

Тези платформи също така могат и да създават форма на виртуална имиграция. "Смятам, за малко иронично, че много консерватори в САЩ са категорични за подсигуряване на границата срещу имигрантите, които вероятно ще заемат работни места, които едва много малко американци искат, докато в същото време изразяват слаба загриженост, затова че виртуалната граница остава напълно отворена за високо квалифицираните умения на работниците, които заемат работни места, които американците определено силно искат " (Ford 2015: 117).

Много подобна е логиката и в работата на други платформи, като например Amazon Mechanical Turk. Това което предлага тази електронна платформа, е радикална либерализация на делокализираните услуги; и като се има предвид бързо нарастващия брой на тези услуги, тя може да стане основен фактор в бъдеще. Точно както военните дронове във военните зони са пилотиран от войници от командни зали в САЩ, какво ще попречи утре на калифорнийски доставчик на транспортни услуги да "телепилотира" един автомобилен парк в Европа? Дигиталната икономика наистина ни пренася в света на научната фантастика.

Платформите са без юридически или социално осигурителни отговорности. За потребителите на тези услуги, Upwork е перфектната илюстрация на това радикално опростяване на трудовите правоотношения, които могат да бъдат представени, както следва:


  • публикувате вашия проект;

  • избирате от най-добрите;

  • под наем и лесно сътрудничество;

  • заплащате само за одобрената работа.

Същата логика се прилага и в Uber, където не съществува никаква форма на договор за работа и за доставчиците на услуги: "На водачите се плаща само, когато работят и те са отговорни за собствените си пенсии и здравеопазване. Рисковете, поемани в миналото от фирмите, сега се пренасят върху физическите лица.

Тези компании се концентрират единствено върху основната си дейност, която се състои в свързването на търсенето и предлагането, като се отказват от всички други видове отговорности или ангажименти. Upwork предлага услугите на повече от 10 милиона работници, но отказва да се разглежда като работодател. По същия начин Uber се превърна в една от най-големите транспорти услуги в света, без да притежава парк от превозни средства, без правна или наказателна отговорност за своята услуга за посредничество, и ... с минимално заплащане за персонала. Uber и Upwork имат не повече от няколко стотин преки служители.

Тези платформи променят играта и играчите на пазара на труда, правят границите „да изчезват”, имат предимство пред всички национални регулаторни рамки и избягват облагането с данъци чрез използване на делокализирани
посредници.

По отношение на условията на труд, промените са радикални: платформите


създават паралелен пазар на труда, който е ултрагъвкав - заетостта не се определя от каквато и да е било форма на договор. При тази форма на заетост вече не съществува нито трудов договор, нито стандартна заплата или регламенти за работно време и стандарти, свързани с работно място, обучение, достъп до синдикати, или пък колективни действия. Работникът, или по-скоро "партньорът" – принадлежащ към тази виртуална общност, е оставен да се самоуправлява, въз основа на договор за самостоятелна заетост, собствена социална защита (безработица, пенсия, професионална болест), здраве и безопасност при работа. Алтернативно той не декларира тази работа, избира неформален статут на труда - "на черно" - като "партньор", който, когато и поради каквато и да е причина, ако не намира за приемливо да работи така, може да се деактивира от платформата, без предварително уведомление или други формалности (при липсата на каквато и да е правна или регулаторна рамка).

Основният въпрос тук е следният: доставчиците на дигитални услуги на


платформи наистина ли са самостоятелно наети лица или работят на подчиненост или има зависимост от дружеството или платформата? Имат ли право да откажат дадена задача? При изчисляването на заплащането им, взема ли се предвид факта, че те използват и поддържат собствено оборудване, че сами плащат собствената си застраховка, че си плащат вноските за социално осигуряване, и че те нямат право на компенсации в случай на заболяване или злополука?

В разгара на все по-мащабно участие на пазара на труда на този нов тип услуга, през 2015 г. в САЩ стартира колективен иск срещу Uber от работниците по отношение на самите тях като служители на компанията, а не като самоосигуряващи се. Тяхното искане е за придобиване на право на социална закрила, която обикновено се осигурява от вноски на работодателя (здравни грижи и т.н.). Според адвокатите на тези работници, Uber контролира твърде много аспекти от правата на водачите - от определяне цените на превоза до определяне на това, кога и защо могат да напуснат – така, че те са по-скоро служители, отколкото самонаети. Uber заявява, че въпреки всичко това, по-голямата част от тяхните работници предпочитат гъвкавостта, осигурена от статута на самостоятелна заетост. Делото е в ход и то ярко отразява напрежението и конфликта между "бизнес модела" и "социалния ангажимент".



3D ПЕЧАТЪТ – ОТ ПРОЕКТА ДО ГОТОВИЯ ПРОДУКТ

Това определено е хитът на технологичната революция, наричан в репортажите на журналистите „фабрика върху бюрото”, а този хит продължава вече 7 години. Почти ежедневно се появява информация за нови успехи на 3D печата:



  • финландска рокгрупа, която свири само със собствено принтирани инструменти;

  • принтирана къща, принтирана лека кола;

  • тукан, чийто счупен клюн е „ремонтиран” от принтирана с 3D печат протеза;

  • а вече идва анонсът, че до няколко години ще могат да се принтират и човешки органи.

Какво представлява по същество 3D печат технологията? Започва с изработването на виртуален модел, програмиран с CAD (Computer aided design - система за компютърно програмиране). След това моделът се раздробява на отделни дискове и се програмира един напластен модел, който е в основата на пластовото печатане. Най-бързите принтери работят с лазери или дюзи. Принтират се пласт след пласт. Успоредно с това се генерира закрепващ материал, за да се стабилизират висящи или крехки елементи. Този материал механично се отстранява след процеса на отпечатване. При някои по-претенциозни обекти е необходима дообработка (синтероване, нагорещяване, закаляване, полиране и др.).

Понятието 3D печат е въведено от фирмата ZСorp. В първите години на индустриалното му приложение е познато още като Rapid Prototyping или Additive Manufacturing. Като правило и сега още се прави разлика между Additive Manufacturing като индустриално приложение и 3D печат като частно приложение. В началото на 21-ви век технологията се прилага за пръв път във фабрични лаборатории (Fab Labs) на Гершенфелд в Бостон. Те бързо се разпространяват в целия свят и през 2009 г. на пазара се появява първият 3D принтер за частна употреба. Впоследствие около тази технология се групират различни общности по веригата на създаване на продукта, най-малко 4 – доставчици на материал, софтуер специалисти, приложни дизайнери и системни организатори. Технологията се прилага в индустриални браншове, локални ядра, виртуални платформи и групирани около тях общности (communities). Информация за Fab Labs и частни 3D печатари може да се намери в платформи, като http://www.fablabs.io/labs или http://www.thingiverse.com .

38% от производителите на 3D принтери са разположени в САЩ, квоти от по 10% си поделят Германия, Япония и Китай. Фабричните лаборатории се разрастват много бързо – буквално никнат като гъби след дъжд. През април 2015 г. в Европа те са концентрирани главно във: Франция – 54 броя, Холандия – 26, Германия – 22, Великобритания – 20, Испания – 16, но също и в новите страни членки, вкл. и една в България. Smart Fab Lab (SFL) е първата фабрична лаборатория в България и е специализирана в разработването на умни градове, умни обекти и умни мобилни приложения за дизайн и производство.

Индустриалното 3D принтиране, фабричните лаборатории и частните 3D печатари се развиват успоредно, като по този начин се извършва една мащабна трансформация на масовото индустриално производство. Производствените разходи се намаляват, отпада необходимостта от поддържането на складови помещения, продуктите се изготвят според нуждите и претенциите на конкретния потребител. Частните 3D печатари отиват още по-далеч - те се идентифицират като „просуматори” (т.е. едновременно като производители и като консуматори). Производствените им разходи клонят към нула. Включен в една глобална мрежова общност, всеки от тях може да принтира всичко и навсякъде.

Все повече 3D принтирането се развива като един комплексен процес, който започва с концепцията и спецификацията, минава през техническия дизайн и избора на материали и завършва с контрола и качествения стандарт на готовия продукт. В крайна сметка байтовете се превръщат в атоми, в материална, а не виртуална продукция. Затова към гореспоменатия вече персонал вече се назначават също: биолози, архитекти, специалисти по материалознание, юристи-адвокати, търговски мениджъри и т.н.

Налице са обаче и твърде много въпросителни, касаещи бъдещото развитие на тази технология. От основния въпрос – какви бизнесмодели ще се наложат – възникват и други такива – за пространственото разделение на производството и услугата, за организацията на работа, за важността на специалните компетенции (макар някои да определят работата като занаятчийска). Списъкът на отворените въпроси се допълва още с:



  • технически тесни места - относно разполагаемостта с и разходите за пулверизирани и течни материали;

  • стандартизацията и разделението на труда по веригата на създаване на стойността при една отворена общност;

  • патентното право и интелектуалната собственост (все по-често индустриалните 3D печатари поставят въпроса за пиратството в бранша);

  • отговорността – от кого се носи (от програмиста, или от печатара?);

  • не на последно място – за въздействието върху околната среда, при бързо нарастващите нужди на адитивната производствена технология от пулверизиран материал.

РОБОТИЗАЦИЯТА – ПОЛЗИ И РИСКОВЕ

Роботите все още не са завладели света, но в някои области е възможно да заменят напълно хората – например като обслужващ персонал в банки и консултанти в магазини. През януари японската технологична компания, създала роботите Пепър, заяви че подготвя машините за работа в магазин за телефони. В края на месец март тя ще внедри около 2000 машини, които ще обслужват клиентите, ще провеждат кратки разговори с тях и ще подписват договори за осъществените сделки.

Японската компания Spread, базирана в Киото, си поставя за цел да създаде първата в света ферма, обслужвана от роботи в Япония. Амбициите са тя да бъде изградена за период от две години. Роботите ще са единствените служители във фермата и ще изпълняват абсолютно всички дейности – от поливане на градините до събиране на урожая. Хора ще участват единствено в първоначалния процес на посяване, но след това и той ще се изпълнява от автоматизираните машини. По план, предприятието трябва да започне да работи през 2017 г.

Роботите вече си проправят път в заводите, в домовете, болниците, магазините, ресторантите и военните зони. В момента според проучване, представено в Давос, на 10 000 работници в Южна Корея се падат 437 робота, в Япония – 323, в Германия – 282, в САЩ – 152, а в Китай – 30.

Четвъртата индустриална революция (Индустрия 4.0) ще предизвика повсеместни смущения не само при конвенционалните бизнес модели, но и на пазара на труда в рамките на следващите 5 години (СИФ - „Бъдещето на работата: Заетост, умения и стратегия за работната сила за четвъртата индустриална революция“).

Според анализа на СИФ, голяма част от факторите, които в момента променят облика на глобалната индустрия, ще имат значително влияние върху пазара на труда, но то няма да е само в една посока. Новостите ще доведат до създаване на нови работни места и чувствително повишаване на производителността на труда, но в същото време заради тях ще бъдат изгубени много работни места, а в някои области заетите ще страдат от сериозно разминаване между уменията, които притежават и изискваните за тяхната позиция.

В много индустрии и държави най-търсените позиции и специалисти не съществуваха до преди 10 и дори до преди 5 години, а темпото на промяна тепърва ще се ускорява, отбелязва докладът. Изчисленията показват, че 65% от децата, които сега започват началното си образование, в крайна сметка ще работят напълно нови професии, които в момента дори не съществуват. С електрониката и роботиката, които превземат множество от процесите в компаниите, ориентирани към бъдещето и иновациите, умните системи ще променят коренно икономиката. За съжаление обаче, те няма да са толкова умни, че да предотвратят загубата на милиони работни места.

Технологичните трансформации ще доведат до загубата на над 5 млн. работни места в 15 развити и развиващи се икономики. СИФ прогнозира, че в рамките на следващите 5 години в САЩ, Германия, Франция, Китай, Бразилия и др. ще бъдат загубени над 7 млн. работни места, предимно в сферата на администрацията и чиновници. В същото време в сферата на компютърното инженерство и математиката ще бъдат създадени 2,1 млн. нови работни места. СИФ отбелязва, че правителствата трябва да вземат своевременни мерки, за да осигурят на работната сила умения, които ще са „устойчиви на бъдещето“, ако не искат да се сблъскат с непрекъснато увеличаваща се безработица.

Повече от половината (54%) работни места в ЕС са застрашени от компютъризацията през следващите десетилетия. Това сочи проучване на авторитетната анализаторска организация Bruegel. То се основава на изследването от 2013 г. на Карл Фрей и Майкъл Озбърн от Оксфордския университет. Според данните на Bruegel рискът за отделните страни в ЕС варира между 40% (подобно на САЩ) и над 60%. Най-нисък е рискът за северните страни - слабо засегнати ще бъдат Швеция (46.69%), следвани от Великобритания (47.17%), Холандия (49.5%). Най-голям риск съществува за Румъния (61.93%), следвана от Португалия (58.94%), Хърватска (57.9%) и България (56.56%).

Kвалифицираните работни места ще започнат да изчезват заради възхода на изкуствения интелект. В близките 10 години роботите ще могат да извършват до 45% от производствените задачи, в сравнение с едва 10% към настоящия момент. Досега роботите заместваха предимно ръчен труд, извършващ рутинни и интензивни задачи. Но по-умни машини ще бъдат поставяни на по-квалифицирани професии, свързани с рискови ситуации. Цените на роботизирани устройства падат, което ги прави по-привлекателни за работодателите. Разходите са намалели с 27% през последното десетилетие и се очаква да спаднат с още 22%. И тъй като са по-лесни за използване, с функции като машинно обучение, както и с команди за разпознаване на лица, те са все по-реална алтернатива на работни места, където хората работят с клиенти.

Държавите, които най-рано могат да си позволят новата технология, на практика ще си осигурят и по-ниски разходи за труд и по-висока производителност. Япония, която е начело в класацията, вече използва 1520 робота на 10000 служители в автомобилните си заводи. За сравнение, едва 66 на 10000 са работещите такива роботи в света за същата позиция. За последните две години Китай е бил най-големият купувач на умни устройства - 25% от световното търсене.

Като примери за най-застрашени работни места са посочени професии, свързани с физически труд, обработка на данни и административен персонал. С риск от 90 или повече процента биха могли да бъдат: екскурзоводи, хлебари, месари, застрахователни брокери, търговците на дребно, счетоводители и чиновници.

На другия край на спектъра са професии като лекари, психолози и духовници. Работни места, които се нуждаят от съчувствие, интуиция и емоционално взаимодействие с хора, е малко вероятно да бъдат застрашени от технологиите. Те включват здравни и социални работници, полицаи и детективи, учители, адвокати и съдии, хора на изкуството и др.

В дългосрочен план значението на машините ще расте, докато това на труда ще намалява. Най-значимият социален въпрос е - кой притежава и кой контролира тези машини. Има задачи, които машините могат, но ще е по-добре да не правят, защото хората ще се чувстват некомфортно да бъдат осъществявани от машини. Рано или късно, трябва да има дебат, за да се поставят лимитите, преди машините да станат твърде способни. „В съревнованието между машините и хората хората трябва да победят. Много важно е в тази битка да намерим това, в което хората наистина са добри.” - смята председателят на борда на директорите на Google Ерик Шмид.



ЖЕНИТЕ В ЧЕТВЪРТАТА ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ

Освен множеството предизвикателства и трудности пред работещите, още по-специфично е мястото на жените в четвъртата индустриална революция. Това се дължи основно на факта, че те не са достатъчно добре представени в сферите на технологиите, където ще се създават новите работни позиции. Но както всяко нещо и тук ситуацията има две страни, своите минуси и плюсове. Вероятно на жените ще им е по-трудно да се адаптират и работят с технологично революционните устройства и машини, чрез които все повече ще трябва да вършат своята работа. Възможностите им за заетост в това професионално направление ще бъдат все по-малко и по-малко.

От друга страна обаче, работещите интелектуален и креативен труд дами, ще имат много нови възможности за работа от разстояние, едновременна работа по няколко различни проекта, дори за различни работодатели, ще могат да не се отделят от пазара на труда, дори когато са в майчинство или отглеждат малките си деца. Това ще улесни съвместяването на личния с професионалния живот. Нещо повече, стремглавото навлизане на новите технологии в ежедневието ни все повече ще размива границата между професионалния и личния ни живот.

Особено за работещите в сферата на услугите, а там традиционно делът на жените е много висок, ще се разкрият нови ниши, свързани със застаряване на населението, удължаване на живота и необходимостта да се използва таланта на всички членове на обществото.



НЯКОИ ГЛОБАЛНИ АСПЕКТИ НА ДИСКУСИИТЕ В ДАВОС

Толкова лошо нещо ли е аутсорсингът?

Свободната търговия, глобализацията и развитието на телекомуникациите трансформираха по такъв начин глобалния пазар на труда, че вече не е необходимо компаниите да имат физическо присъствие на пазарите, на които предлагат продуктите си. "За собствениците и мениджърите предимствата от аутсорсинга са много ясни, но служителите не разбират съвсем за какво става дума“, заявява Деклън Къри от Би Би Си по време на дебат за промените на пазара на труда. Германският канцлер Ангела Меркел също споделя опасенията си че „съществува сериозен риск от социално недоволство не само от нарастващата практика на аутсорсинг, но и от намаляване на работните места в бъдеще“.

Джагдиш Бхавати, професор в Колумбийския университет в САЩ, посочва: „Не трябва да се тревожим за аутсорсинга в Индия и Китай - цената на труда има значение само в индустрии, които наемат много работна ръка. В Индия и Австралия се изнасят все повече работни места, просто защото там се работи много, за разлика от други страни. Т.е. те не отнемат работата на другите, а увеличават своята“. Професорът подчертава, че не е необходимо да се планира отсега какви професии ще липсват на пазара в дългосрочен план, защото това няма да намали несигурността в обществата. Според него образованието трябва да бъде все по-широкоспектърно, за да могат хората лесно да преминават от една работа на друга.

Специализация или гъвкавост?

"Политиците обещават на хората, че ще живеят все по-дълго, без да работят повече от сега. Това обаче е политически канабис“, казва сър Дигби Джоунс, директор на Британската конфедерация на индустриалците. "В развитите страни ще продължаваме да работим чак до 70-годишна възраст и ще развиваме умения за най-различни видове работа.“ Според него, пазарът на труда не трябва да защитава определени професии, а да промотира онези работни места, които изискват преквалификация и инвестиции. Клара Геймар, председател на Агенцията за инвестиции във Франция, е съгласна, че пазарът трябва да е отворен и да насърчава креативността и добавя, че за разлика от американците, европейците се специализират в една единствена професия и се задържат дълго на едно и също работно място. Мобилността обаче, според нея, няма да има толкова съществена роля за икономиката, ако не се предлагат достатъчно работни места.

Дейвид Арклес, член на борда на директорите на Manpower, САЩ, твърди, че липсата на умения в специфични професии е сред най-сериозните проблеми. „Необходими са ни електротехници, водопроводчици и строители. Трябва да убедим децата, че в бъдеще да вземеш сертификат за професионално образование ще бъде също толкова важно, колкото да имаш академични степени“. Представителят на белгийския Съюз на производителите на текстил, облекла и кожи Нийл Киърни разказва за парадокса в северните страни, където почти цялата домакинска работа вече е платена. Постепенно толкова много видове занятия са станали непривлекателни, че повечето хора отказват да вършат каквато и да е работа, свързана с физическо усилие. „Трябва да възстановим уменията на водопроводчиците и дърводелците“, добавя той.

Източване на мозъци“ или „движение на мозъци“?

Мобилността на служителите се затруднява от визовите ограничения, които пречат на младите и опитни хора да работят в друга държава за по-дълъг период от време, твърди ръководителя на офиса на Делойт в САЩ Уилям Парет. Днес все повече са семействата, в които и мъжът, и жената правят кариера, а това също усложнява преместването на единия от тях. Тъй като талантите в света не достигат, вместо да ги търсят, сега повечето компании инвестират в развитие на уменията на местния персонал. Това обаче изисква много повече време и ресурси.

Според Сара Бъроу, президент на Австралийския съвет на профсъюзите, съществува несправедливо разпределение на труда по света, тъй като богатите страни изземват талантите на бедните страни. Тя признава, че парите от имигрантите са важни за родните им страни, но счита, че развитите страни всъщност източват обратно два пъти по-голяма сума, като привличат най-добре обучените специалисти.

„Щастливи сме, че при нас идват много таланти от целия свят“, опонира министърът по човешките ресурси на Сингапур, където 600 000-те чужди работници са една трета от работната сила. „Ние вярваме в идеята на движението на талантите, не източването им. А в дългосрочен план това движение е от полза за глобалната икономика.“

Обединяващите тези

Все пак съществуват и безспорни тенденции, подкрепени от всички участници във форума: освен компютърните специалисти, най-търсени в бъдеще ще бъдат лекарите, които трябва да се грижат за глобално застаряващото население. Работа ще има и в местния ресторантьорски бизнес, туризма и търговията, тъй като дейностите в тези сектори не могат да се изнесат в други държави.



Каталог: docs -> documents
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето
documents -> Програма за управление на отпадъците за периода 2016 2020 Г
documents -> Програма за действие по отношение на хората с инвалидност Справочник за международни и български институции, свързани с човешките права
documents -> Отчетно-изборна кампания в структурите на кнсб за VIII конгрес на кнсб
documents -> Магазин за мобилни телефони и аксесоари На вниманието на
documents -> Програма Интеррег v-a румъния-България о б щ и н а б о й н и ц а
documents -> Дата на раждане Орлин Иванов Иванов


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница