Конфедерация на независимите синдикати в българия


Ще изчезнат ли хартиените пари до 10 години ?



страница2/2
Дата02.08.2017
Размер396.4 Kb.
#27054
1   2

Ще изчезнат ли хартиените пари до 10 години ?


Развитието на цифровите технологии скоро ще доведе до изчезването на хартиените пари, прогнозира генералният директор на Deutsche Bank Джон Краян. Банкнотите ще отстъпят пред цифровата валута, смята той. „Наличните пари трябва да се дематериализират. За властите ще бъде много по-лесно да следят цифровите средства и по принцип ще е най-добре, ако можехме изцяло да проследяваме финансовите потоци”, отбелязва още шефът на най-голямата германска банка. Според него, освен по-добрата възможност за контрол над движението им, развиването на цифрови валути носи още две предимства: по-висока ефективност на транзакциите и много по-добра защитеност, тъй като ще бъдат „привързани” към определен човек и лесно ще може да се проследява пътя им.

Трябва да се признае, че има определен риск за традиционната сфера на банковите услуги, където е възможно да се лишим от ролята си на свързващо звено в платежните процеси или просто да станем ненужни, ако не бъдем адекватни на развитието на платежните технологии,  посочва още Краян. Според него обаче, процесът на развитие на цифровите валути е необратим и компаниите нямат избор, освен да се адаптират към задаващите се промени.

До определена степен засега банките остават под защита на законодателствата и регулативните норми, особено по отношение на клиринговите операции. Също така, все още  достатъчно често се осъществяват плащания от една банка към друга. В този смисъл банките са все така актуални. Но ако погледнем брокерския бизнес на повечето банки, ще видим, че тук вече са настъпили доста сериозни технологични изменения. Ние вече не търгуваме хартиени пари. Процесът на търговия беше дематериализиран и банките успешно се справиха с тези процеси.

"Аз допускам, че след 10 години наличността във вид на хартиени банкноти ще излезе от обращение. Просто няма да има нужда от тях. Те са неефективни и много скъпи”, убеден е шефът на Deutsche Bank.



ПРОГНОЗИ ЗА ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО НА ТРУД

Ефектите на дигитализацията

Най-общо дигитализацията ще има 4 основни въздействия върху заетостта и работните места:



  • Създаване на работни места: в нови сектори, свъръзани с нови продукти и нови услуги;

  • Промяна на работни места: дигитализация, интелигентен машинен интерфейс, нови форми на мениджмънт;

  • Унищожаване на работни места: като следствие от автоматизация и роботизация;

  • Изместване на работни места: дигитални платформи, краудсорсинг, споделена икономика.

Различни анализи и изследвания определят приблизително еднакъв сценарий за страни, като Румъния и България. Според този сценарий, периферните страни в Европа, за разлика от северните и централните, са най-рискови и работните места, които ще бъдат засегнатив тях, ще бъдат повече.

В отраслов разрез се очертават две противоположни групи от гл.т. значимостта на риска:



Сектори/професии с най-висок риск на застрашеност на работните места от дигитализацията

Сектори/професии с най-нисък риск на застрашеност на работните места от дигитализацията

Офисни служители, чиновници

Търговия на едро и дребно

Транспорт и логистика

Преработваща промишленост

Строителство

Някои аспекти на финансовите услуги

Определени видове услуги (преводачески, данъчно консултиране и др.)


Образование, изкуство, медии

Правно-юридически услуги

Мениджмънт, УЧР

Бизнес


Някои аспекти на финансовите услуги

Изпълнители на здравни услуги

Компютърни работници, инженери, учени

Определени видове услуги (социални работници, фризьори, козметици и др.)



Основният признак на разделение в обществото се очаква да бъде заетостта. В този аспект и голямата обществена поляризация е между работещите и тези, които не работят. Това неравенство вероятно ще има и ярко изразен джендър характер.

Второто голямо разделение идва от търсенето на много квалифицирана работна сила и такава с ниска квалификация. По отношение на новите работни места това разделение се очертава в следните направления:



На върха в скалата на заетостта (нови работни места)

На дъното в скалата на заетостта (нови работни места)

Създаване, структуриране и анализ на информация

Софтуер и приложни изследвания

Мрежови специалисти, изкуствен интелект

Дизайнери и производители на нови интелигантни машини, роботи и 3Д-принтери

Специалисти по дигитален маркетинг и електронна търговия


Дигитални прислужници, „роби на галера” (работници за въвеждане и филтриране на данни) и други работещи през дигитални платформи

Шофьори на Юбер, заетост в случайна/временна работа (услуги в дома, персонални услуги, грижи за домашни любимци и т.н.)



В секторите с висока добавена стойност, сред които експортно ориентирените, се очаква ръст на инвестициите и увеличаване на търсенето на високо образована и квалифицирана работна сила. Сред секторите с очакван ръст са:

  • Информационни и комуникационни технологии

  • Здравни услуги, в т.ч. трудова медицина, услуги за личността

  • Финансов сектор

  • Образование и обучение

  • Туризъм

  • Зелени работни места, напр. в енергетиката и др.

Европейски тенденции

Прогнозата на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) сочи1, че в периода до 2020 г. в Европейския съюз (EС-27) и „Разширена Европа“ (EС-27+), ще има около 83 милиона нови работни места, поради нетното увеличение на заетостта с около осем милиона нови работни места („увеличено търсене“) и около 75 милиона работни места, които ще трябва да бъдат попълнени, тъй като лицата, които ги заемат ще се пенсионират или ще напуснат пазара на труда („заместващо търсене“). Ще има свободни работни места във всички видове професии, но повечето от новите работни места ще бъдат в по-високия и в долния край на спектъра от работни места2, което може да доведе до риск от поляризация на работните места. Повечето работни места ще бъдат в сферата на услугите, но поради големия дял на „заместващо търсене“ (75 млн. или над 90%) в общия брой нови работни места през периода, ще има също така значителен брой работни места в преработващата промишленост, професиите с преобладаващ ръчен труд и селското стопанство. Тенденцията за работни места на всички нива, които изискват засилено прилагане на нерутинни умения ще продължи и много от традиционните работни места, свързани с прилагане на физически или рутинен труд, ще намалеят.

Въпреки че остават важен източник на работни места по отношение на дела си в общата заетост, някои квалифицирани професии, изискващи средно ниво на квалификация, намаляват в процентно отношение във всички сектори на икономиката. Висококвалифицираните техници и приложните специалисти стават все по-важни в съвременната европейска икономика. В услугите поляризацията между търсенето на висококвалифицирани и нискоквалифицирани работни места е значителна. Някои работни позиции, определяни по-рано като нискоквалифицирани, сега изискват средни или дори високи нива на квалификация.

Средносрочни прогнози за България3

Общият брой нови работни места, изискващи средно и висше образование, които според прогнозите ще се създадат към 2018 г. спрямо 2014 г., са 107 843, или 91.38% от всички новосъздадени работни места в края на средносрочния период. Обратно, търсенето на труд, изискващ начално и по-ниско или основно образование, се предвижда да нарасне в края на периода само с 1 041 нови работни места за начално и по-ниско образование и с 9 136 работни места, изискващи основно образование. Общото нарастване на новите работни места, дължащи се на новооткрити работни позиции за лица с начално и по-ниско и с основно образование, според прогнозите ще съставлява само 8.62% от всички новооткрити работни места през периода.

Очаква се минимално нарастване на броя на работните места на пазара на труда за притежаващите ниска степен на образование - начално и по-ниско, както и основно образование. Към момента делът на работните места за тези ниско образовани групи е много стеснен, съставлявайки общо за двете групи малко над 8.6% от общия дял на наличните работни места. Това ще засегне най-уязвимите групи с такава степен на образование, а именно младежите и лицата в предпенсионна възраст с ниско образование. Това изисква бързи и комплексни решения, поради потенциала за пораждане на социални, финансови и икономически проблеми.

Най-голям дял при създаването на нови работни места формират работните места, изискващи средно образование - 70.21%, следвани от работните места, изискващи висше образование – 21.17%. Структурата на търсене на труд, с преобладаващо търсене на лица със средно образование, както и по-бавното нарастване на търсенето в икономиката на лица с висше образование, ще доведе до недостиг на работни места, изискващи висше образование, в сравнение с предлагането, и от друга страна, недостиг на лица със средно образование, които да заемат предлаганите за това образователно равнище работни места.

БЕЗУСЛОВНИЯТ БАЗИСЕН ДОХОД – ВЪЗМОЖНО РЕШЕНИЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНАТА БЕЗРАБОТИЦА ?

Различията в растежа на доходите при дигитализацията на икономиката повдигат тревожни въпроси за бъдещето на съвкупното търсене и икономическия растеж, а те имат определящо въздействие върху социалното сближаване и разходите за правителствени програми .

Техническите иновации на Индустриалните революции 1, 2 и 3 стимулираха социалните иновации. Напр. работата на поточна линия предизвика появата на социалната държава със съответните системи на защита (при безработица, злополука, болест, пенсиониране) или пък на участие в управлението. По същия начин Индустрия 4 би трябвало да породи появата на други социални иновации, от които ще има остра нужда.

Социалните иновации са целенасочени, нови конфигурации от социални практики за решаването на проблеми и задоволяването на потребности, което ги прави ценни и използваеми. При това ползите са както за работника, така и за работодателя: нови концепции за квалификация, грижа, здравеопазване, интермодални транспортни схеми, модели за работно време с балансиране на трудовия и семейния живот.

Вероятно съществени промени ще настъпят в социалната сигурност на обществото, в самия модел на социалната държава, както сега тя се възприема в обединена Европа. Robert Reich предсказва коренна промяна в защитата на труда, когато се елиминират МРЗ, БЗУТ, отпуски, болнични, извънредният труд. За да се възстанови в някаква степен сигурността, според него трябва да се направи преход от застраховка за безработица към застраховка за доход. Напр. ако месечният ти доход от труд падне под 50% от средния месечен доход, който си получавал от всички извършвани работи през последните 5 години – автоматически получаваш половината от разликата до средния ти предишен доход в продължение на 1 година.

Социалното осигуряване вече не може да бъде толкова плътно обвързано с трудовото отношение, както досега. Правата и социалната сигурност ще се ориентират все повече към гражданския статус. Ориентирайки социално-защитните механизми и схеми към потребностите на 21-ви век, може би разделението между социално осигуряване и социално подпомагане трябва да бъде преодоляно, а дихотомията между репродуктивен и продуктивен труд да изчезне. Източниците за финансиране трябва да се диверсифицират. При това тук ще важи гражданският принцип за придобиване на права относно социални услуги, а източниците за финансиране ще са всички възможни, следователно не само тези от трудов доход, които все по-трудно ще се събират. Защото с утвърждаването на 3Д-принтера ще имаме проблеми с идентифицирането на добавената стойност или на печалбата по веригата на създаване на стойността.

В тази връзка изглежда, че много добре пасва предложението за безусловен базисен доход (ББД). В същото време обаче този експериментален все още модел е обект на силни критики, включително и сред социалдемократическите среди в Европа, най-вече с аргумента, че той допълнително допринася за обезценяването на труда, а и няма никакво резонно обяснение за това, че ББД ще получават всички, вкл. и богатите.

Безусловният базисен доход – отдалечена от реалностите утопия или близък до практиката модел на бъдещето ? Това са контратезите в един остро разгорял се спор сред Германската социалдемократическа партия, но също и на сайта Social Europe.

Според някои има много доводи за въвеждане на ББД – той стимулира свободата вместо принудата, солидарността вместо опекуството, инициативата вместо послушанието. Не е реформа, която изисква само просто юридическо пренастройване на социалната държава, а една идея, която ни кара да се замислим, как искаме да живеем и работим заедно в бъдеще. Дебатът в Швейцария показва – ББД не струва пари, а доверие. СДП в Германия сама погребва посланието си, с което се появава преди 100 години – „да подкрепи работниците в борбата им срещу капиталистите да си извоюват повече свободни пространства”. Ангажирането с инструменти, които водят до принудителен наемен труд, е цинично поведение на СДП.

Според други обаче, идеята не е нова, съществува от десетилетия. Идеологическите корени могат да се открият в анархизма на 19 век и отчасти в либерално-икономическите и радикално-пазарните концепции. Нещо повече – привежда се довода, че близки до работодателските среди икономисти искат най-после да сложат край на социалната държава, такава, каквато я познаваме днес и която те не ценят особено, като я заменят с една проста система, която се финансира от данъци. Основен недостатък на тази система е неефективното използване на публични ресурси. Съществува огромен риск социалните неравенства, които днес се открояват, още повече да се задълбочат.

В действителност, ако ББД не изисква повече пари, то тогава това е само един преразпределителен механизъм, а той винаги ще поражда противоречия между най-общо двата типа хора – работещи и неработещи. Естествено синдикатите ще имат затихващи функции в един такъв модел.

На ход е и алтернативно предложение – решението е гаранция за работа в обществено-полезни дейности. Според привържениците на тази идея, това не означава принудителен труд или непременно заетост директно към държавата. Хората могат да получават работа, ако те искат или имат нужда, от различни институции, финансирани от държавата. Това ще им позволи да поддържат и развиват своите знания и умения. Запазват се основните елементи на социалната пазарна икономика, т.е. не се демонтира „държавата на благоденствието”. И не на последно място – според тях това е допълнителен инструмент за провеждането на публични политики.

Ако държавата поеме гаранцията за заетост, тя трябва да бъде ориентирана основно към сфери, които сега са подценявани, но в бъдеще ще придобиват все по-висока значимост и важност. Имайки предвид застаряващите европейски общества, е лесно да се идентифицират като такива - здравеопазването, грижите за деца и възрастни, помощ за граждани в неравностойно положение, услуги за личността и семействата и др. неподозирани досега ниши за заетост. Това е само един от секторите, в които реалната добавена стойност от труда се прелива и в създаването на социален капитал.



ВЪПРОСИТЕ, ЧИИТО ОТГОВОР ТРЯБВА ДА ТЪРСИМ

Настъпилият технологичен напредък във всяка една сфера от нашия живот промени и ще продължава да променя из основи начина, по който работим и живеем. Така наречената четвърта индустриална революция предизвика и поражда множество и все по-бързи иновации в редица области. Въпреки бързите темпове на ежедневни промени, природните закони остават непроменени: всяко ново нещо е за сметка на нещо старо, всяко нещо носи в себе си и плюсове и минуси. Новостите улесняват ежедневието ни, чувствително повишават производителността на труда, но в същото време заради тях ще бъдат изгубени много работни места.

Компютъризираното, бързо и лесно извършване на множество работи в почти всички сфери ще причини посевместна технологична безработица. Друга последица от тази високо технологична ера, в която живеем, е сериозното разминаване между уменията на работещите и изискваните на пазара на труда. В много индустрии и държави най-търсените позиции и специалисти в момента не съществуваха до преди 10 и дори до преди 5 години, а темпото на промяна тепърва ще се ускорява. Когато става дума за бъдеще, за неизвестност и за евентуални прогнози, това поражда множество възможни сценарии и въпроси на които, никой категорично не може да отговори, но ние сме длъжни да си зададем:

- Какво ще стане с пазара на труда? Роботите ще заместят ли хората? Въобще ще има ли работа за хората?

- Четвъртата индустриална революция ще създаде или ще разруши повече професии …, ще доведе ли до революция на ценностите?

- До какво ще доведе дерегулацията на пазара на труда? Какви форми на защита могат да бъдат предложени на работещите чрез новите електронни платформи и как условията им на труд да бъдат контролирани?

- Какъв ще бъде бъдещият социален модел? Ще има ли и в какъв вид данъчни и социално-защитни схеми? Ще знаят ли внуците ни, какво е това пенсия?

- Как ще бъде организиран един работен ден след 10 години, например? Как ще изглеждат: работното място, времето, видът на работните задачи?

- Кои и какви ще бъдат ценностите и целите на синдикатите? Ще има ли кого да представляват и защитават? Бъдещето на синдикалните организации?

- Какви умения ще са ни нужни и полезни, за да сме позиционирани добре в бъдещото общество?

Трябва да се опитаме да дадем отговори на всички тези въпроси, или поне да очертаем параметрите на бъдещите трансформации, защото всичко ново, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение. А за да сме подготвени за това, което ни предстои, ни е нужна споделена не само европейска, но и световна визия за бъдещето. Трябва да виждаме и да се борим за промяната, която искаме да видим в света за нас и за тези, които идват след нас.

Европа вече си е поставила тези въпроси и скоро се очаква да излезе нейният отговор. Една от ключовите инициативи на Европейската комисия през 2016 г. е изготвянето на: „Програма на Европа за развитие на нови умения”. Макар че документът все още не е финализиран и публично достъпен, очакваните акценти в него ще бъдат: ученето през целия живот и задължително повишаване на дигиталните умения (e-skills).

Нововъзникващите реалности всъщност налагат промени в уменията, които ще са необходими – промяна не толкова в професиите, а в задачите, които се изпълняват. Бързо настъпващите промени са причината за така наречения „skills mismatch” (несъответствие в уменията), който е основното предизвикателство пред работещите. През последните години  т.нар. „служители на знанието” („knowledge workers” - служители, които използват информация, създават, използват и споделят съдържание) бяха главно действащо лице на пазара на труда. Днес обаче знанието не е нищо повече от стока и, за да бъдеш „умен”, ти е нужен само един смартфон. Когато знанието е просто стока за широка употреба, следващото поколение работещи трябва да бъде „учещи се професионалисти“. Това са хора, които не спират да учат нови неща и прилагат наученото по различни начини. Най-важно е да си способен да „се учиш непрекъснато“. Това е далеч по-важно и ценно от това, просто да „знаеш“ нещо. Стойността на знанието само по себе си все повече ще намалява, а способността за непрекъснато учене ще става все по-ценна. Трябва да си гъвкав, адаптивен и мултифунционален.

Изкуственият интелект стимулира икономическия растеж и създаде ново богатство. Машините, които “мислят” като хора, ще помогнат за решаването на големи проблеми - от лечението на рак до климатичните промени. И все пак милиони работещи хора ще трябва да се преквалифицират, тъй като роботите ще ги направят излишни. Тежестта ще падне най-много върху нискоквалифицираните работници, докато образованите и адаптивни хора ще спечелят. Би било неуместно да се очаква, че ще е въпрос просто на обучение за новата цифрова икономика или необходимостта от инвестиции в умения и квалификации.

Всичко ще бъде различно, периодът на традиционна заетост ще остане блед спомен пред новата реалност. Когато скоростта се е превърнала в новата валута на бизнеса, когато количеството е по-ценно от качеството и това е постигнато чрез роботи и компютри, преимуществото на човека ще бъде неговата креативност. Едно от много малкото умения, които машините не притежават. Тук е разковничето, работа ще има за тези, които ще могат да вършат тези задачи, които машините не могат. Работещите трябва да развиват креативните си способности, уменията си за междуличностно общуване, емоционалната си интелигентност, която също ще се превърне в едно от най-важните умения в бъдеще. 

КЪДЕ СТОЯТ СИНДИКАТИТЕ?

В едно неотдавнашно проучване двама от икономистите на МВФ твърдят, че западането на синдикалното движение в богатите страни е “ключов елемент” за неравенствата в заплатите, намалявайки способността да се водят преговори с работодателите. Неслучайно най-голямото разрастване на средната класа е станало между края на 40-те и края на 70-те години или през златната епоха на синдикализма. Оттогава масовата деиндустриализация на страните, наред със страха от уволнения, в крайна сметка сковаха синдикализма.

Влиянието на синдикализма на глобално равнище намалява, успоредно с нарастването на стратификацията. Двата процеса корелират в отрицателна връзка помежду си. Някак си романтиката на синдикалното сдружаване бе опустошена за по-малко от половин век. Не са виновни единствено самите синдикални организации, а и за вина едва ли е логично да се говори. Технологичното развитие далеч изпревари нагласите и готовността на обществата да се променят. За да се обърне този процес, или по-скоро да се ограничи, синдикатите трябва да излязат от своята черупка и да започнат да мислят гъвкаво, да бъдат мобилни, отговарящи на динамичните условия, които им предлага заобикалящата ги среда..., така както се опитват да правят част от младите поколения работници. Едва тогава последните биха припознали своите разбирания и намерения в идеята за синдикализъм и биха възприели колективното сдружаване като нещо естествено, гарантиращо им сигурността, а тя става все по-голям дефицит.

Сигурността като дефицит би се превърнала в изключително ценна стока в бъдещето. Основната роля на синдикатите е да предлагат сигурност на работниците, а всички факти дотук говорят, че ролята им би трябвало да нараства през този век, а не да намалява, стига да намерят верния подход.



1 CEDEFOP (2012). Future skills supply and demand in Europe. Forecast 2012. European Centre for the

Development of Vocational Training (CEDEFOP). Luxembourg: Publications Office of the European Union. ISBN



978 92 896 1128 2. ISSN 1831 5860. doi: 10.2801/93487.

http://www.cedefop.europa.eu/en/publications/20633.aspx

2 Въз основа на Международната стандартна класификация на професиите (ISCO ).

3 Средносрочният прогностичен период обхваща 5 календарни години – от 2014 г. до 2018 г. Средносрочните прогнози на национално ниво за търсенето на труд по икономически дейности са разработени за 35 икономически отрасъла, съгласно КИД-2008

Каталог: docs -> documents
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето
documents -> Програма за управление на отпадъците за периода 2016 2020 Г
documents -> Програма за действие по отношение на хората с инвалидност Справочник за международни и български институции, свързани с човешките права
documents -> Отчетно-изборна кампания в структурите на кнсб за VIII конгрес на кнсб
documents -> Магазин за мобилни телефони и аксесоари На вниманието на
documents -> Програма Интеррег v-a румъния-България о б щ и н а б о й н и ц а
documents -> Дата на раждане Орлин Иванов Иванов


Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница