Конфернция за приемането на брюксел, 13 ноември, 2001 г. България в европейския съюз conf-bg 68/01 Документът е предоставен от България

ANNEX III

СПИСЪК

• 
  Концепцията „защита в дълбочина” е внедрена по проект;
  
• 
  Реакторът има оболочка;
  
• 
  използва се резервиране, физическо разделяне и система за допуск при единичен отказ
  
• 
  тройна резервираност на системите за безопасност.
  

• 
  Нови международни изисквания по отношение на безопасността и надеждността на атомните централи;
  
• 
  Различия спрямо изискванията на OBP-88, като нова основа за проектиране и изграждане на атомни съоръжения;
  
• 
  Различия спрямо съвременната международна практика, свързани с метода, обсега и качеството на анализа на авариите;
  

• 
  Оценка на безопасността на ВВЕР1000/320, базирана на:
  

• 
  Заключения на мисии OSART и ASSET, проведени от МААЕ през 1991, 1994 и 1997;
  
• 
  Заключения на подобни мисии на МААЕ за други атомни електроцентрали, експлоатиращи ВВЕР1000/V-320
  
• 
  Препоръки на Главния проектант на електроцентралата, базирани на подобрения в проектните системи
  

• 
  Експлоатационният опит на АЕЦ Козлодуй;
  
• 
  Проучвания, проведени в България (вероятностен анализ на безопасността, сеизмика);
  
• 
  Оценки на ВВЕР1000/V-320, извършени от френски и германски институции
  

• 
  Обратна връзка със световния експлоатационен опит по отношение на ВВЕР 1000/V-320.
  

Програмата е разработена със съвместно участие на специалисти на АЕЦ Козлодуй, Енергопроект, EDF и РИСК Инженеринг.

При създаване на програмата са взети под внимание изискванията на МААЕ.
Програмата за модернизация включва комплекс от отделни специфични технически мерки. Тя е разработена на базата на концепция “защита в дълбочина” и взима под внимание основните функции за безопасност.

ОБЛАСТИ НА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА БЛОКОВЕ 5 И 6
Мерките, включени в програмата за модернизация засягат всички области на експлоатация на АЕЦ, като например подобрение на безопасността и надеждността, обосновка на нивото на безопасност, подобрение на производителността и на условията на експлоатация, техническа поддръжка и ремонт.
На тази основа, мерките са класифицирани по области на подобрение, както следва:

Група 1

Конструктивни мерки за подобрение безопасността на АЕЦ

Тази група мерки обхваща подобрения в конструкцията, с цел тя да бъде приведена в съответствие със съвременните международни норми (блокове 5 и 6 са проектирани в съответствие с нормите, които са били в сила през 70-те години). Предвижда се изграждане на:

• 
  Нови системи за диагностика и контрол – управление на течове на колектора, мониторинг на ресурси, мигриращи частици в Първи контур, мониторинг на функции на безопасност, вибрационен контрол на основно оборудване и др.
  
• 
  Допълнителни системи за тежки аварии – допълнителен дизелгенератор, филтрираща система за оболочката, пробоотборна система при аварии ;
  
• 
  Мерки за подобрение на условията за експлоатация и мониторинг на състоянието на основно оборудване – преход към 3 годишен горивен цикъл, наблюдение на подмяна на проби, подмяна на тръбопроводи;
  
• 
  Мерки, които целят премахване на различия с действащите норми: подмяна на колектор на парогенератора, подобряване сеизмичната стабилност на сградите и оборудването съгласно новата сеизмична оценка на площадката на АЕЦ, подобрение на пожарната безопасност.
  

Предвижда се следното::

• 
  Анализ на аварии– допълнителен анализ на аварии, както и обработка на главните анализи на проектни аварии, с цел привеждане на Техническата обосновка на безопасността в съответствие с международно приетите изисквания (включително детайлна информация за използваните компютърни кодове, начални и гранични условия и направени допускания)
  
• 
  Механичен анализ на важно за безопасността оборудване – носещи части от първи контур, тръбопроводи от барботажен бак, неизолирани секции на смукателни тръбопроводи от авариен резервоар за съхранение на бор.
  

• 
  Проучване възможността за внедряване на нови конструктивни решения - например монтаж на обратни клапи преди Системата за изхвърляне на пара в атмосферата.
  
• 
  Анализ на риска от външни и вътрешни събития–анализ на вътрешни наводнения, пожари, вероятностен анализ на безопасността и др.
  
• 
  Класификация и оценка на елементи и оборудване.
  

Това оборудване се отнася главно до надеждната и стабилна експлоатация на блоковете, намаляване броя на не планираните престои за ремонт, продължителността и обсега на планираните ремонти и поправки.

Мерките от тази група се отнасят главно за електрическо и КИП оборудване с 10 годишен проектен остатъчен ресурс. Включват следните дейности:

• 
  Подмяна на оборудване на управляващи системи - YKTS, CIS, ASYT, система за управление на неутронния поток, система за управление вътрешността на реактора, подмяна на управляващи пръти с частична дължина;
  
• 
  Подобрение на надеждността на измервателните средства – подмяна на детектори, уреди за измерване концентрацията на бор, системи за мониторинг на радиация, системи за управление на водохимичен режим на първи и втори контур;
  

• 
  Подобрение надеждността на оборудване на системи за безопасност.– подмяна на UPS, подмяна на 6 кV прекъсвачи, модернизация на дизелгенератор;
  

• 
  Подмяна и модернизация на важно за работоспособността на блоковете оборудване – прекъсвач на генератора, подгревател на сепаратор - паропрегревател, тръбни снопове на кондензаторите на турбогенератора, филтри на топлоносителя, модификации на релейна защита и автоматика и др.
  

Делът на тези мерки в програмата за модернизация е сравнително малък. Те се отнасят до:

• 
  Обучение на персонала – пълномащабен симулатор, симулатор за ремонт на горния блок на реактора, разработка на симптом-ориентирани аварийни процедури;
  
• 
  Оптимизиране на ремонт и поддръжка – разработване на ремонтни и изпитателни процедури, доставка на оборудване за ремонт и управление
  
• 
  Подобрение на документацията и др.
  

Трябва да се разработят проекти за подмяна на парогенератора и извеждане на блоковете от експлоатация. Разпределението на мерките по групи е показано на фиг. 1

Май 1995 – одобрена от НЕК АД

Юни 1995 – одобрена от КИАЕМЦ

Юли 1995 – проверена и одобрена от МААЕ

Април 1997 - проверена от РИСКОДИТ

Юли 2000 – проверена от МААЕ

Проверката на безопасността, проведена от МААЕ, завърши с определяне на 7 допълнителни точки и приемане на програмата за модернизация.

Проверката от РИСКОДИТ приключи с положителни резултати. Мерките бяха оценени като удовлетворителни от гледна точка на безопасността и бяха дадени методологични и технически препоръки за тяхното конкретно изпълнение.

Последвалата проверка на МААЕ през 2000 потвърди правилността на подхода и на извършената работа и даде препоръки за бъдещата дейност.
РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОГРАМАТА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ

Общият брой на мерките, включени в програмата за модернизация, одобрена от МААЕ през 1995, е 204. Понастоящем част от мерките се прилагат от НЕК, АЕЦ Козлодуй и други компании.

• 
  Частично включване на аварийна защита от аварийно спускане на контролни пръти (URB система), модернизация на системата за аварийна защита на реактора на ниво сигнал от парогенератора;
  
• 
  Подмяна на системата за управление на неутронния поток (за блок 5) и прилагане на нова триканална система за измерване на реактивността;
  
• 
  преминаване към нов (3 годишен) горивен цикъл;
  
• 
  подмяна на индикаторите на позицията на управляващите пръти;
  
• 
  подмяна на стелажи в басейна за отработено гориво;
  
• 
  повишаване надеждността на дизел генератора;
  
• 
  разработване на метод за бърза проверка на целостта на горивния елемент;
  
• 
  подобряване на динамичната стабилност по време на преходен процес – внедряване на нови алгоритми за цифрово управление на системата за автоматично управление на турбината, обновяване на защити “ниво” на парогенератора, подмяна на двигателно задвижвани управляващи клапи за подпитка на парогенератора с пневматично задвижвани;
  

• 
  подобрено охлаждане на помпи за аварийно впръскване на бор и конструктивни подобрения на ESSS помпи (помпи с впръскване под високо и под ниско налягане) TQ2 и TQ3;
  
• 
  прилагане на ултразвуково тестване на вътрешността на корпуса на реактора и парогенератора;
  
• 
  внедряване на бързо откриване на течове от топлоносителя в първи контур в горната част на реактора,
  
• 
  въвеждане в употреба на автоматична система за радиационен мониторинг извън площадката на АЕЦ в 3 км зона с ограничен достъп,
  
• 
  завършване на вероятностен анализ на безопасността ниво 1,
  
• 
  обновяване на нови технически спецификации и ТОБ на база на пусков и експлоатационен опит;
  
• 
  внедряване на пълномащабен симулатор за оперативния персонал.
  

За главни изпълнители са избрани Европейски консорциум – Козлодуй (Сименс, Фраматом, Атоменергоекспорт) и Уестингхаус.

Обхватът на главния договор включва 106 мерки, 8 от които се изпълняват по договор с Уестингхаус.
Фази на програмата за модернизация

Фаза 1 – Основна инженерна фаза

Тази фаза включва събиране и представяне за разглеждане на входните данни, разработка на техническо задание и технически проекти (доклади от анализи) за всяка мярка.

Договорите за Основната инженерна фаза са сключени през първата четвърт на 1998.

Фаза 2 – Внедряване

Фазата на внедряване включва разработка на подробни проекти, производство и доставка на оборудване, монтаж и изпитания, лицензиране и въвеждане в експлоатация на оборудването.

Договореният обхват на фаза Внедряване е дефиниран на базата на анализа на резултатите от Основната инженерна фаза. Договорите за фаза Внедряване са подписани през 1999, ефективността им зависи от изпълнението на набор от предварителни условия, включително набавяне на необходимото финансиране, определяне на окончателния обхват и организация на дейностите и др.

ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА БЛОКОВЕ 5 И 6

Част от мерките по програмата вече са внедрени със собствени ресурси на АЕЦ. Извършена е подмяна на система за измерване концентрацията на бор за системите за безопасност, на пароподгревателите на турбината и на UPS на системите за безопасност.

Договорите с ЕКК и Уестингхаус за основната инженерна фаза бяха изпълнени в средата на 2000. В резултат бяха разработени Технически проекти и спецификации, необходими за изпълнение на следващата фаза от главния договор.

При отделянето на АЕЦ Козлодуй от НЕК през април 2000, новооснованата компания започна едновременни преговори с всички изпълнители с цел привеждане на вече подписаните договори към извършеното преструктуриране и осигуряване на условия за действително стартиране на дейностите през 2001. Две мисии на МААЕ бяха поканени да оценят адекватността на разработените технически спецификации. В резултат бяха формирани пакети с приоритетни (фиксирани) мерки за всеки от изпълнителите и се договориха условията за действително стартиране на модернизацията.

През 2000 са подписани и ратифицирани споразумения за заем със СИТИБАНК, ЕВРОАТОМ и РОСЕКСИМБАНК за финансиране на програмата за модернизация.

Част от работния обхват на програмата е включен в инвестиционната програма на АЕЦ Козлодуй. Той ще се финансира със средства на АЕЦ Козлодуй и ще се изпълнява от български изпълнители.

Организацията на дейностите по внедряване на програмата е поверено на Дирекция “Реконструкция и модернизация” към АЕЦ Козлодуй ЕАД. В рамките на дирекцията е основана специална организационна структура, която осъществява необходимата координация и контактни функции, и провежда контрол по качеството на изпълнението на дейностите.

Техническите аспекти на разработката и внедряването на съответните проекти се координират от специалисти по експлоатация на блоковете от Дирекция Производство, която освен това управлява и процесите на внедряване на измененията в системите на блоковете.

Дейностите по управление на проекта се поддържат от международен консултантски екип, воден от американската компания Парсънс. Използва се опита на такива компании като EDF - Франция, UFC – Испания и ANSALDO – Италия.

Конструктивни мерки за подобряване безопасността на АЕЦ

Изследвания и допълнителни проучвания

Мерки, свързани с подобрение работоспособността на АЕЦ

Мерки за подобряване условията на експлоатация

5. Мерки, свързани с извеждането от експлоатация на ядрени мощности