Конкуренцията – право и задължение

Точно като в една честна игра

Слънцето напичаше, а в градинката пред Народния театър бяха останали само един белобрад старец и едно момче, около 10-годишно, чернокосо и синеоко. Това бяха последните дни живот на стареца и той искаше да прекара тези мигове с правнука си, независимо колко вредеше това на здравето му. Искаше да предаде мъдростта, натрупана през годините, и тогава вече можеше да си отиде. А какъв по-добър начин да учиш едно дете на неща, които може би не са за неговата възраст, от играта? Двамата седяха, играеха шах и разговаряха.
Момчил като всяко любопитно малко момче задаваше всевъзможни въпроси. Изведнъж то попита:

- Дядо, какво означава конкуренция?

- Как ти хрумна това? – попита дядото.

- Чух го вчера по новините и не го разбрах.

- Конкуренцията е да не местиш пешките, докато аз отивам да пия вода, а ти ме чакаш на таблата.

- Все още не разбирам!

- Ами много просто – конкуренция означава да не лъжеш. Как така да не лъжеш ли? Ами ако ти изместиш пешките, така че да са в твоя полза, и ако аз забравя как са били, ти ще спечелиш много по-лесно. От друга страна, така никога няма да се научиш да побеждаваш. Конкуренцията не означава само да си честен, а да играеш честно. Защото, ако не играеш, не можеш да спечелиш играта, но ако я спечелиш, защото си излъгал, няма да си го заслужил, а това не е честно.

- Защо ми е да играя честно? Ти така или иначе няма да разбереш.

- Има повече причини, отколкото си мислиш. Първо, заради удоволствието, че се учиш, че ставаш по-добър с времето, че развиваш уменията си. Второ, просто заради щастието от победата. Ако аз играя по правилата, а ти – не, значи не играем една и съща игра и дори и да спечелиш, това не означава, че си бил по-добър от мен.

- Значи конкуренцията е нещо като честна игра.

- Да, точно така, конкуренцията е честна игра, в която побеждава този, който има най-много качества и е най-добър. По този начин винаги всеки играе точно тази игра, в която е по-добър от другите и всички играещи са на своето място. Всеки играе това, за което е роден и което е неговото призвание. Заради това пък всички получават най-добрите всевъзможни резултати. Ето защо казват, че конкуренцията е и право, и задължение. Тя е задължение да бъдеш възможно най-добрият и право да получаваш възможно най-доброто от другите, които също са задължени да са възможно най-добри.

-Това означава ли, че винаги трябва да играя сам срещу всички?