Конкурентоспособност на национално-културна общност в Япония
Изтегляне 497.66 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Конкурентоспособност на национално-културна общност в Япония Изготвил: Научен ръководител
- Обща характеристика
- Вътрешна / външна причинност
- Равновластие / неравновалстие
- Спокойствие / тревожност
- Жертвоготовност / нежертвоготовност…
- Напористост (твърдост и мекост)
- Заключение – изводи и препоръки…
- Ценностна система и поведение. Особености на ценностната система в поведението на културната общност в Япония.
- Безродовост / родовост. Особености на безродовата / родовата култура на населението в Япония
- Възпитание на подрастващото поколение
- Придобиване на обществено положение
- Организационно поведение и управление
ФАКУЛТЕТ „ИКОНОМИКА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА” СПЕЦИАЛНОСТ „ИКОНОМИКА НА ТУРИЗМА” КУРСОВ ПРОЕКТ По учебната дисциплина
Иван Желязков проф. Манол Рибов Гр. 1210, Фак. № 285257 /……………………………/ Съдържание
Япония (日本 Нихон или Ниппон) е островна държава в Източна Азия, разположена в Тихия океан, на изток от Китай, Корея и Русия. Площта ѝ е 377 835 km2, а населението - 128,4 млн. души (2007). Столица е град Токио, а официален език е японският. Япония е най-развитата държава в Азия. Историята на Япония се характеризира с влияние от външния свят, последвано от дълги периоди на изолация. Икономиката на Япония е третата по големина в света. Япония е член на Организацията на обединените нации, Г-8, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Тя е световен лидер в производството на технологии и машини. Япония е конституционна монархия. Държавен глава е императорът, чиято власт е ограничена. В конституцията той се определя като „символ на държавата и единството на народа“. Настоящият император на Япония е Акихито. Законодателният орган се нарича Диета и представлява двукамарен парламент. Начело на изпълнителния орган (правителство) стои министър-председател. Той се назначава от императора, след като бъде избран от Диетата, сред членовете ѝ. Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност министрите, повечето от които трябва да са членове на Диетата. Населението на Япония е приблизително 127,3 млн. жители с гъстота 334,8 жители на km2. Японското общество е културно и етнически хомогенно с малко изключение заради работниците чужденци. Сред малцинствата в Япония са корейци, китайци, филипинци, японски бразилци и японски перуанци. През 2003 г. общо регистрираните емигранти в Япония са 136 000 души. Най-многобройната местна етническа група е Ямато, а най-разпространенно коренно малцинство е айну. Средната продължителност на живота в Япония е една от най-високите в света 81,25 години през 2006 г. Японското население масово застарява. Това е вследствие на високата раждаемост след Втората световна война, която е последвана от рязко намаляване на раждаемостта през късния 20 век. През 2004 г. около 19,5% са хората на възраст над 65 г. Промените в демографската структура на японското общество създава редица социални проблеми като потенциално намаляване на работническата сила, възможността за социално осигуряване както и пенсионния план на страната. Много млади японци предпочитат да не се женят или да създават семейства. Очаква се ако демографската тенденция се запази, японското население ще намалее до 100 млн. през 2050 г. и до 64 млн. през 2100 г. Япония страда от високо ниво на самоубийства. През 2009 г. има регистрирани над 30 000 самоубийства в страната. Това е водеща причина за смърт на хора под 30 г. в страната. Двете главни японски религии са шинтоизмът и будизмът. Те са съжителствали в Япония от векове и са си оказвали взаимно влияние. Повечето японци се определят като будисти, шинтоисти или и двете. Шинтоизмът (на японски 神道 по английската Система на Хепбърн Shintō) е традиционна японска религия, датираща от древността. Тя няма определен основател или свещени книги, няма и строга доктрина. Пропагандата и проповядването му не са приети, защото шинтоизмът е дълбоко вкоренен в японците и техните традиции. Моралният му кодекс обикновено следва този на конфуцианството. Моралните ценности са фокусирани върху благоденствието на групата и това е коренът на прословутия японски колективизъм. Често тази религия се възприема като път за обединение на обществото около общи ценности. Противно на много монотеистични религии в шинтоизма няма нищо абсолютно. Няма абсолютно зло и добро и никой не е перфектен. Шинтоизмът е оптимистична религия, хората са сътворени да бъдат добри, а злото се предизвиква от злите духове. Целта на повечето ритуали на шинтоизма е те да се държат на разстояние чрез пречистване, молитви и приношения. Шинтоистките светилища са място за поклонение и са домове за ками. Повечето светилища провеждат фестивали (мацури), чиято цел е да покажат на ками външния свят. Прочутите японски оригами, или "хартията на духовете", пък са хартиени фигурки на птици, изработвани за късмет и щастие. Те често се виждат окачени около шинтоистките храмове. От уважение към духа на дървото, което е дало живот на хартията, при оригамите тя никога не се реже, а се къса. Днес има трайна тенденция за опазване на традициите на старото шинтоистко изкуство: храмовата архитектура, древните изкуства като театъра Но и калиграфията, дворцовата музика гагаку, идваща от двора на Танг в Китай (618 - 907) и старата танцова музика, свирена на традиционните инструменти кото и шапухачи. Днес в Япония има над 100 000 шинтоистки светилища. Будизмът е религиозно-философско учение (дхарма) за духовното пробуждане (бодхи), възникнало около VI век пр.н. е. в южна Азия. Основателят на учението е Сидхарта Гаутама Буда, или Шакямуни (мъдрецът от рода Шакя). В рамките на учението се приема за първият Пробуден, който полага началото на пътя, водещ до избавление от кръговрата на съществата (самсара), до просветление и нирвана. Будизмът възниква в Индия в разцвета на брахманската религия и джайнизма. За разлика от брахманизма, всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна. Благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция. Учението на Буда е изцяло насочено към освобождаването от присъщото за всички същества страдание и постигането на това пробуждане, което се нарича още просветление, Бодхи или нирвана. Основната причина за страданието според будизма е желанието и свързаното с него привързване (към приятните за нас неща) и отблъскване (към неприятните за нас неща), което от своя страна е причинено от илюзорното възприемане на света като отделен от нас и непознаването на същинската природа на ума. В основата на будисткото учение е разбирането за причина и следствие (карма): миналите наши мисли, думи и дела, са довели до нашето настояще и сега, и в този момент ние посяваме семената на нашето бъдеще. Съответно освобождението от страданието и постигането на просветление са в собствените ни ръце, като будизмът е създал и предписва множество практики на медитация, етика и учения, които да доведат до това ново състояние. Първите поучения Буда Шакямуни дава в Индия и когато го попитали какво преподава, той отговорил: "Всяко живо същество търси щастието и иска да бъде щастливо, а аз преподавам за това как стоят нещата". Постепенно будизмът се разпространява в Средна Азия, Тибет, Шри Ланка, Югоизточна Азия, както и в източноазиатските страни — Китай, Монголия, Корея и Япония. Днес, будизмът е една от големите световни религии, като броят на нейните последователи (около 350-380 млн. по целия свят, по-голямата част е концентрирана в страните от Азия) я нареждат на 4 място. Будизмът продължава да разширява своето влияние и да привлича нови последователи, като в последните години преживява силно развитие в страните от западния свят. Други религиозни учения, изиграли голяма роля в японската история при формирането на държавата и през периода Едо, са конфуцианството и даоизмът. Макар и малко в процентно отношение, в Япония днес има и над 3 милиона християни. В ежедневния живот на повечето съвременни японци религията не играе голяма роля. Обикновеният човек най-често следва религиозните церемонии само в специални случаи като раждане, сватба и погребение, възможно е да посети шинтоистко светилище или будистки храм на Нова година, а също така и да участва в местните фестивали (мацури), повечето от които имат религиозен произход. Много домакинства имат малки домашни олтари и не е рядкост олтарите да са два – шинтоистки и будистки. Особено почитана богиня е Инари – някога покровителка на земеделието, но сега почитана за всякакви случаи. Нейната емблема е лисица и често по светите места има нейни миниатюрни светилища с червени порти (“тории”). Книгите, мангата, списанията и вестниците са също част от японската култура. Въпреки че телевизията и другите забавления отнеха от времето за четене на книги, книжарниците са навсякъде и обществените библиотеки разполагат с богати хранилища от книги. Местните общински власти организират читателски сесии за съчинения като „Сказание за Генджи“ и поетически групи. Също така има специални магазини, в които се продават на по-ниски цени използвани книги, списания и музика. Кварталът Канда в централно Токио е известен с продажбата на книги „втора ръка“ вече над 80 години. За много чужденци японската музика се свързва основно с масовата поп музика. Тя наистина е разпространена, но в страната се развиват и други стилове: има музиканти-новатори, които се изявяват във фолклорната и класическата музика (Сeйдзи Одзава), има и последователи на различни течения в жанровете рок, електронна музика, хип-хоп, пънк-рок, кънтри.
Безспорно Япония е страната с население, предано отдадено на своя император. Щом веднъж са признали властта му, те са готови да го последват и да защитават всякакъв вид политически идеи, както във вътрешен, така и във външен план. Япония е национална държава с дълбоко вкоренено съзнание за националния си характер. Нейната островна история не предполага стратегическо или психологическо пространство за вътрешен конфликт. Както пише Кисинджър, японското общество си е изработило през вековете гъвкави формалности, които смекчават разногласията и позволяват решенията да се вземат с консенсус, без да се обявяват победители и победени. Тази стабилност във вътрешен план, както и силното икономическо развитие, позволява на Япония да поддържа силно присъствие в международен аспект. Това обаче не важи за определен исторически период от развитието на страната. Преутвърждавайки собствената си културна идентичност, Япония и до днес изтъква своята уникалност и различност както от западната, така и от азиатската култура. Но въпреки различията между азиатските общества и цивилизации, те всички споделят сходна ценностна система с акцент върху колективното начало (а не индивида), семейството, спестовността, труда и дисциплината. Тъй като реформизъм е опит да се комбинира модернизацията със съхраняване на основните ценности, практики и институции на местната култура на дадено общество. Освен Япония и Китай, които определено следват реформаторска линия на развитие, също и Сингапур, Тайван, Саудитска Арабия и в по-малка степен Иран (със силно антизападно, но не и антимодерно отношение) стават модерни общества без да се позапдняват. На социално равнище модернизацията засилва икономическата, военната и политическата мощ на обществото като цяло и насърчава хората от това общество да се доверяват на своята култура и да бъдат настъпателни в културно отношение.
След няколко миграционни вълни от Азия и близките тихоокеански острови, последвани от сериозни културни заемки от Китай и Корея, Япония навлиза в дълъг период на сравнителна изолираност от външния свят до пристигането на т.нар "Черни кораби" (плавателни съдове, идващи от Запада) и Мейджи епохата. В резултат се развива култура, значително различна от тази на останалите азиатски страни. Например, както изтъква Рут Бенедикт в класическото си изследване Хризантемата и Мечът, Япония има по-скоро култура на срама, отколкото култура на вината, която е по-позната на Запад. В Япония също така взаимоотношенията между хората сериозно се влияят от „задължение“ и „дълг“ по начин, който вече не работи в по индивидуалистичния Запад. И най-накрая, общите схващания за морал и прилично държане са сравнително неразвити в Япония, където по-скоро конкретните задължения към семейството, училището и приятелите определят поведението. Въпреки че извън страната си японците са познати повече с хумор, основан на движението и активността, те имат и своите шеги, които обаче са доста сложни. Тъй като неговите опорни точки са японският език, култура, религия и етика, този хумор е смятан за много трудно преведим. В Япония дори и в час пик не цари агресия като в големите градове в Европа. Това спокойствие почива на стари традиции и принципи, които също се основават на будизма. Традиционния японски театър Ногаку (Но) се развива в Япония през 14в. Като синтез на всички изкуства, свързани с дзен-будизма. В неговите канони са заложени народни ритуални действия и наличието на каноническия персонаж, наричан Окина (старец). В Япония пиенето на чай е церемония и гостът там трябва да я уважава и цени. Спокойствието, което излъчва чаената церемония, служи за преодоляване на стреса. За японците хармонията е по-важна от яснотата. Ако Ви поканят у дома, събуйте обувките и съблечете сакото си още на входната врата. Върховете на обувките трябва да сочат навън. Добрите домакини предлагат пантофи. В домовете където се ходи по чорапи, има специални обувки за тоалетните. Нежелателно е шумното подсмърчане, кашляне и кихане. Японците умеят особено добре да оценят честта, която гостът им оказва, научавайки няколко изречения или думи на родния им език. Използвайте непременно „коничи уа” (добър ден) и „сайонара” (довиждане). Характерна черта в японското поведение е покланянето. За всички, които смятат подобен тип церемониалност за отживелица, Япония действа изненадващо. Защото тук много порядки от някогашния етикет са съвсем запазени. И въпреки че за чужденеца ще е по-полезно местните да говорят що-годе разбираем английски (лукс, на който не бива да се надявате), отколкото нонстоп да демонстрират старовремско уважение, последната дума имат обичаите. Няма как - ще трябва да свикнете с чупката в кръста ако не искате да минете за невъзпитани пред девойките, които ви чакат само, за да сведат чело пред асансьора във всеки по-луксозен хотел. Друг интригуващ аспект от японския протокол е вечното събуване на обувките. Спомнете си за детството, когато ви се налагаше да изувате маратонки, преди да влезете в дома на някоя чистотна леля или баба. Ако това ви се е струвало доста неудобно и ненужно упражнение, най-добре се въоръжете с огромна доза търпение: в Япония ще ви се наложи да останете по чорапи не само в нечий дом, но и в повечето добри традиционни ресторанти, в голяма част от храмовете и при всяка покана за чайна церемония. За целта е добре да заложите на удобни обувки без връзки. Както и да избягвате прекалено тънките чорапи, защото съществува реалната опасност да настинете в поредния студен будистки храм. В никакъв случай не носете обувките си в ръце - със сигурност ще ги намерите на излизане точно където сте ги оставили, дори още по-прилежно подредени. Непростим гаф на масата пък е да си вземете нещо с клечките за хранене, след което да го върнете обратно в чинията. Ако сте толкова притеснени за вкусовите характеристики на ястията, по-добре въобще не експериментирайте. За сметка на това пък може спокойно да си позволите всякакви звуци на одобрение като сърбане и доволно примляскване. Особено ако похапвате гореща супа с фиде. В този ред на мисли леко шокиращо за нетренираното ухо действа звуковият фон в някои японски ресторанти. В никакъв случай не мислете, че може хей-така да си запалите цигара на масата. Пушенето не е на почит в страната на цъфналите вишни. Непременно трябва да се убедите, че във въпросния ресторант това е позволено. (След което е нужно и да си поискате пепелник, което се оказва задача с повишена трудност - ashtray е дума, която не фигурира в езиковата подготовка на местните.) В големите японски градове вече има цели райони, в които пушенето на улицата е забранено. Не се учудвайте, ако ви се наложи да платите солидна глоба. Също така не е препоръчително да кихате на воля. И докато в Европа е съвсем достатъчно просто да закриете устата си с ръце, в Япония много често хората носят предпазни маски при настинка. С тях обаче не предпазват себе си, а останалите - това също е част от идеята им за солидарност. Първосигналното мислене на чужденеца - че става дума за птичи грип - се оказва доста смехотворно за японците. Ако хората с бели маски по улиците бяха носители на вируса, в страната отдавна щеше да се обяви епидемия. Основен шок за новодошлия е фактът, че личното пространство тук е по-ограничено. В претъпканите влакове и метрото обаче може да се научите на японските тактики за създаване на “психологически балон” около себе си - да затворите очи, за да не се вглеждате в залепените лица наоколо, или даже да дремнете... на крак. Свитото жизнено пространство обаче не значи, че интимните или дори приятелски жестове са позволени на публични места. В Япония например целувката все още се смята за нещо изцяло сексуално. А целувка по бузата за “здравей” или “довиждане” ще притесни и сконфузи получателя й (не сте във Франция все пак!). Прегръдките също не са разпространена практика. Японците винаги демонстрират радост, когато се пробвате да общувате на техния език. Отстрани може да изглежда дори леко инфантилно, но със сигурност ще ви приемат по-топло, ако вместо с thank you им благодарите с “домо”. Също така ще направите добро впечатление, поръчвайки си местна бира, а не примерно Heineken. Определено ще си спечелите уважението им, сръбвайки затоплено саке вместо някакъв чужд концентрат (макар че доколко сакето влиза в групата на концентратите, е доста спорен въпрос). Дори да поназнайвате обаче някои японски думи и обичаи, неминуемо ще има моменти, в които ще се чувствате като във филм на София Копола. Защото и най-перфектният превод не може да предаде чисто психологическия смисъл на думите. Ако един японец ви отвърне примерно с yes, това обикновено значи “Разбирам”, а не “Съгласен съм”. Ако пък ви обясни, че нещо е трудно, това най-често е вежлив отказ.
В по-голямата си част човешкият род живее в общества , които в различна степен делят хората на “свои и чужди” . В антропологията тези понятия са известни като “вътрешна” и “външна” група и противопоставят рода си и приятелския си кръг на останалите хора. Тези общества могат да бъдат наречени родови . Това е почти целия свят , без развитите западни страни , северна Америка , северозападна Европа , Австралия и Нова Зеландия. Развитието на далекоизточните страни в момента усилено води отърсване от старите нагласи и поведение. Япония например е стигнала до някакво средно положение. Между богатството в едно общество и родовостта има обратна корелация - колкото повече се увеличава богатството, толкова повече намалява родовостта и се установява индивидуализма. Пример в това отношение е Япония, чието общество се трансформира постепенно от силно родово в такова с изразени елементи на индивидуализъм. В последните 30 години някои колективистични държави са развили силни икономики и са забогатели – Япония, Китай, Виетнам, Хонг-Конг, Тайван и др. Това е обяснено добре от Хаджиниколов, които още в 30-те години на миналия век отбелязва, че икономическото развитие изпреварва културната промяна. Така може да се случи държавата да забогатее, а хората да са поставени в ситуации, за които културата им още не е подготвена. Поради този факт, макар Япония да е постигнала забележителен икономически напредък, тя все още клони към по-скоро към родовите държави, но силно вероятно е това в недалечно бъдеще да се промени.
Прехода си от родовост към безродовост не може да не се отрази и на възпитанието на децата. Те все в по-голяма степен се възпитават в духа на безродовостта. Макар явлението да не е придобило масовост, отпечатък, който оставя в японската култура и ценността система, е ясно различим. Въпреки това в японското семейство и до ден-днешен можете да откриете признаци на родовия строй, където централното място е отредено на патриарха. В японското общество семейството не се основава на съпружеските отношения, които се изобразяват графично с хоризонтална линия, а на отношенията между родителите и децата, които представляват вертикална линия, продължаваща във вечността. Когато бащата умре, неговото място заема синът.
Родовостта в това отношение корелира силно със загриженост за личните отношение с членове от колектива пред бизнесотношенията, корупция и връзкарство, лошо качество на стоки и услуги, закъсняване за срещи, приписан обществен статус, липса на екстроверсия и хобита и др. Родовостта се свързва с различното отношение, което хората в едно общество имат към другите – дали ги третират като индивиди, или ги приемат като част от колектив. Според Хофстеде, тя се свързва с тенденцията в едно общество да се формират сплотени колективи от хора, свързани чрез роднински връзки или приятелство. Характерното за родовите общества, към които клони все още и Япония, е че при тях сдобиването с обществено положение в не малко случаи е свързано с използването на приятелски или роднински връзки. Назначаването на работа в подобни конкурентни общества е почти невъзможно без помощта на „вътрешен“ човек. Но въпреки това трябва да имаме предвид, че изброеното до тук изразява определена крайност и не е вярно в пълна степен за Япония, особено вземайки под внимание отслабващото ниво на родовост в страната.
Очевидно родовото японско общество почти не страда от недостатъците при управлението на компаниите в този тип общества. Обикновено висшите мениджъри се издигат от средите на компанията, всеки един работник може да стане президент в предприятието си. Като правило той се задържа максимум 2-3 мандата, но изгражда план за развитие за 10-20 години напред. Така се изгражда здрава основа за идващите след него. Гаранция за разцвета на компанията е естествено печалбата. За целта се работи в перспектива за постигането й в дългосрочен план. В този смисъл работи всеки генерален мениджър. Както отбелязахме по-горе всеки може да се издигне до висше ръководно място, като неговата кариера се наблюдава прецизно. Тя включва преминаване през всички равнища на управление. Почти всички директори на японски компании са на около 60-65 годишна възраст. Системата на вземане на решения има две разновидности - еднолично и колективно. За САЩ и Европа често решенията са еднолични, докато Япония решенията имат често колективно естество, наречено "ринги сей". При вземане на решението се изисква от ръководителите на по-ниско равнище писмен проект, който може да бъде обсъждан вътре в заинтересуваните звена. Така персонала става съпричастен към ръководните решения. Това е несъмнено стимулиращ фактор за работниците, а и решенията са своевременни и адекватни. Решенията не се взимат на специални заседания/, което би отнело твърде много време/, а се приемат светкавично без особено протакане. "Ринги сей" не е абсолютно задължителен. След внимателна преценка президента приема най-добрия проект. Към схемата на управление се включват и профсъюзните организации, чието присъствие изисква гъвкава политика спрямо човешкия фактор в производството. Интересното е, че всяка фирма си има свой собствен синдикат. Всяка фирма свързва своите дългосрочни цели с интересите на фирмата. Първоначално японските компании имат стратегии за наемане на нови постоянни работници. Всеки кандидат е внимателно проучван далеч преди да бъде назначен. Следва интервю, в което се проверяват личността на кандидата, семейството му, здравето, обща култура и видът работа към, която се стреми той. Тясното свързване между работника и фирмата става чрез бъдещата му кариера.
На върха на всеки един отрасъл стои една голяма фирма, под нея има множество по-малки, които са в субконтрактни отношения с по-голямата си посестрима. Под тези има фирми от втори и дори трети ред, които са в бизнес контакти помежду си. Това накратко е скелета на японската икономика по вертикала. Тези групировки се наричат "кейрецу". Заплащането в по-големите фирми е по-добро. Там естествено условията на труд са на по-високо ниво, отпуската е по-голяма има и други преференции. Ето защо и по-квалифицираните работници работят в големите предприятия. Разбира се крупните фирми имат програми за привличане на специалисти от елитните университети и средни училища. По хоризонтала има различни категории персонал: в зависимост от характера на наемните отношения те са постоянни и непостоянни работници. Последните са предимно жени, които работят около 4-6 часа дневно. Временноработещи са сезонните, командированите, както и учащите, нещо характерно и за българските студенти. Непостоянни са бившите постянни работници надхвърлили 55 години. Интересно е, че жените почти не са наемани като постоянни сътрудници, защото е обичайно жената в Япония да работи докато се омъжи и чак когато присъствието й в дома не е наложително, да започне отново да се труди. Жените взимат значително по-малки заплати от мъжете, дори когато работят като постоянни работнички. С тази очевидна дискриминация японското законодателство опитва да се справи чрез серия закони. Възможността в Япония да се натрупа голям капитал се дължи на евтината работна ръка. През 60-те години японския работник е взимал 7 пъти по-малко възнаграждение от американския. Днес японците взимат повече от американските си колеги. Още нещо японците изработват най-много часове в света. В сравнение със страни като САЩ и Великобритания в Япония средно се изработват около 200 часа повече, това са 25 работни дни ако считаме, че работния ден е от 8 часа. Все пак поради стачки или други неуредици часовете са понамаляли до солидната цифра 2189 за 1988 година. Но трябва да се отбележи, че трудовата конфликтност е една от най-малките в света. Някои японски учени обясняват този факт с наличието на национален дух и съзнание формирано под будистки и конфуциански идеи. Това обяснение поразително наподобява теорията на Макс Вебер за зараждането на индустриализацията под въздействието на протестантската етика.
|