Конкурс по условия и критерии, определени съвместно от Агенцията за приватизация, Министерството на културата и представители на филмовата гилдия
Изтегляне 73.83 Kb.
|
| Отговор на питане от народните представители Екатерина Михайлова и Николай Михайлов относно виждането на Министерството на културата за бъдещето на "Бояна филм".
Уважаема г-жо Михайлова, Уважаеми г-н Михайлов, Оценявам Вашето питане относно виждането на Министерството на културата за бъдещето на „Бояна филм” като много навременно и важно. За мен и като министър на културата, и като председател на Комисията по културата на 39-ото НС, и като творец, изключително тясно свързан с развитието на българското кино, съдбата на Киноцентъра винаги е била особено близка.Намирането на най-доброто решение за неговото запазване и успешно развитие е от първостепенно значение. Съгласявайки се с Вашата констатация, че през последните месеци в медиите се появяват различни, често напълно противоположни, становища относно „Бояна филм”, бих искал да Ви допълня и да уточня, че нейната приватизация вълнува българската общественост вече близо седем години. “Бояна филм” ЕАД е дружество със сто процента държавно участие в капитала. То е формирано с Решение на Министерския съвет от 18.01.1995г. чрез обединяването на Студията за игрални филми ”Бояна”, Студията за анимационни филми “София” и Държавното предприятие “Обработка на филми”. Процедурата за приватизация на държавното участие в капитала на “Бояна филм ”ЕАД е открита с Решение №883/05.02.1999 год. на Агенцията за приватизация, а Стратегията за нейното осъществяване - от Министерския съвет с Решение № 527 от 04.07.2001 г. Агенцията за приватизация с Решение от 23.07.2004 год. предвижда продажбата на 446 426 броя акции или 95% от капитала на “Бояна филм” ЕАД да се извърши чрез публично оповестен конкурс по условия и критерии, определени съвместно от Агенцията за приватизация, Министерството на културата и представители на филмовата гилдия. До крайния срок - 25.2.2005 г. оферти за участие в конкурса са подадени от “Бавария филм” ООД, “Ню имидж България” ЕООД, “Илинг студиос интърпрайс лимитед” и “Драгон Интернешънъл студиос България”. Четири месеца по-късно, Агенцията за приватизация с Решение № 3018-П/24.06.2005 год. определя за победител в конкурса за продажбата на “Бояна филм”ЕАД “Ню Имидж България” ЕООД с общо набрани 76 точки по критериите за класация и предложената цена 6 250 000 евро. На 16.08.2005 г. проектът на договора за това бе парафиран. Реакциите на участниците в конкурса, на общественото мнение и на филмовата общност след оповестяването на решението бяха остри и противоречиви. Няколко дни след неговото взимане бе сменено ръководството на Агенцията за приватизация. Две от участвалите в конкурса фирми подадоха жалби във Върховния административен съд. В края на м.юли т.г. тричленен състав на Върховния административен съд остави без последствия една от жалбите. По друга жалба тричленен и след това петчленен състав с определение от 7.9.2005 г. спряха предварителното изпълнение на договора за продажба. Асоциацията на филмовите продуценти в България и Българската асоциация на кинорежисьорите настояха за спиране на настоящата и откриване на нова приватизационна процедура. Междувременно на 5.10.2005 г. с писмо до Агенцията за приватизация и медиите “Ню Имидж България” ЕООД уведомява за постигнато споразумение с “Бавария филм” ООД за оттегляне на подадената от последното жалба във ВАС срещу решението на АП, което все още не е потвърдено официално. Ръководството на Агенцията за приватизацията смята, че няма достатъчно законови основания за ревизиране избора на спечелилия конкурса участник. Всички по-нататъшни действия по сделката следва да се предприемат в съответствие с приключването на производството във Върховния административен съд и решението на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, който следва да прецени законността на сделката и да одобри окончателния вариант на договора за приватизацията на „Бояна филм” ЕАД. В тази връзка трябва да отбележим, че от откриването на приватизационната процедура през 1999 г. до днес условията за развитието на филмовата индустрия в България и в Европа се промениха значително. Приетата през 2001 г. Стратегия за приватизация на „Бояна филм” е вече остаряла като се вземе предвид, че през м. декември 2003 г. влезе в сила приетият от 39-ото Народно събрание нов Закон за филмовата индустрия, изработен по европейски модел. С него българската държава се ангажира да играе една по-активна подпомагаща роля в производството на филми у нас и при развитието на филмовата ни индустрия. Ето защо Министерството на културата и професионалните гилдии в киното настояват да продължи търсенето на възможните по-добри решения за бъдещето на „Бояна филм” ЕАД. Според нас в приватизационния договор следва да бъдат включени допълнително условия, гарантиращи - запазването на предмета на дейност на „Бояна филм”, - запазването на целостта на терена и - запазването на филмопроизводствения комплекс на Киноцентъра. Предвидените в проекта на договора задължения за купувача в тази посока според нас не са достатъчни. Десетгодишният забранителен срок за промяна на предмета на дейност на дружеството, за разпореждане с недвижимия имот и сградите построени върху него, е твърде кратък, за да се гарантира наистина оцеляването и развитието на „Бояна филм”. За това съм подготвил доклад до Министерския съвет за обсъждане и решаване на проблемите. В заключение искам да заявя ясно и категорично, че Министерството на културата е за приватизацията на „Бояна филм” ЕАД. При това така, че да бъдат защитени националните ни интереси и доброто бъдеще на българското кино, особено сега, пред предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз. На въпрос от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов относно строеж на "Аквапарк и делфинариум" на територията на национален резерват "Старинен Несебър" министърът даде следния отговор: На 7 октомври т.г. министър Асен Гагаузов отговори, от гледна точка правомощията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Вашия въпрос относно строежа на „Аквапарк и делфинариум” на територията на архитектурно-градоустройствения и археологически резерват „Старинен Несебър”. Същия въпрос Вие поставяте и към мен като Министър на културата.Аз ще Ви предам подробния му писмен отговор, подготвен от специалистите на Националния институт за паметниците на културата при Министерството на културата. В него ще намерите подробности по цитираното от г-н Гагаузов решение на Националния институт за паметниците на културата от 6.6.2005 г., с което се отказва съгласуване на проекта за Подробния устройствен план за имот 9047, кв.18а, гр.Несебър, предвиждащ ситуиране на делфинариум на територията на резерват „Старинен Несебър”. Без да представям подробно съдържанието му ще цитирам най-същественото от него, а именно: Високата културно-историческа стойност на резервата, която изисква опазването му чрез консервация, реставрация и експониране на уникалните археологически, архитектурни, художествени и исторически паметници на културата на територията му чрез определен режим не позволява ситуирането на „Аквапарк и делфинариум” на териториятя на „Старинен Несебър”. Атракционното заведение с неговите изисквания за съоръжения и застройка създава опасност да наруши традиционно изградения мащаб на резервата и да уплътни недопустимо застрояването на полуострова. Вашият въпрос е действително много актуален и обществено значим. По време на моите неотдавнашни разговори в централата на ЮНЕСКО в Париж получих не само подкрепа, включително и финансова, за нашите усилия за опазване на културно-историческото ни наследство, но и критични бележки за състоянието, в което се намират някои от тях, за недопустимото навлизане на тяхната територия на търговски и други подобни съоръжения и дейности. Поради това възнамерявам в сътрудничество с други компетентни централни ведомства, с областните управители, кметовете и общинските съвети да предизвикам целеви дискусии и практически действия за действително опазване на богатото ни наследство и най-доброто му използване в интерес на населените места и техните жители, за създаване на възможно най-добри условия за развитието на културния туризъм. На първо место в този смисъл планирам среща с кмета на Несебър и управителя на Бургаска област. На въпрос от депутатите Йордан Величков, Станчо Тодоров и Христо Величков относно нефункционирането на Българския културно-информационен център в гр. Скопие, Република Македония министър Данаилов отговори: Спогодбата между Правителството на Република България и Правителството на Република Македония за създаването на Културно-информационен център на Република България в Скопие и на Културно-информационен център на Република България в София е подписана на 18 април 2003 г. в Скопие и е влязла в сила от 14 февруари 2005 г., след получаването на втората Нота, в случая македонската, с която договарящите се страни се уведомяват взаимно по дипломатически път, че са изпълнили всички изисквания, предвидени в националното им законодателство за влизането на Спогодбата в сила. Културно-информационният център на Република България в Скопие бе открит на 10 март 2005 г. от Президентите на Република България г-н Георги Първанов и на Република Македония г-н Бранко Цървенковски. За фактическото създаване на Българския културно-информационен център (БКИЦ) в Скопие и неговото нормално функциониране е необходимо осигуряването на подходяща сграда и назначаването на екип. Засега БКИЦ е организиран в сградата на Посолството на Република България в Скопие, но това е временно решение, до намирането на отделни помещения, които са подходящи за нуждите на центъра и ще предоставят свободен достъп на македонската общественост до организираните прояви. Предвидено е екипът на БКИЦ – Скопие да бъде сформиран от трима щатни служители: директор, сътрудник по културните въпроси и финансист. В утвърденото щатно разписание на българските културни институти в чужбина за 2004 и 2005 г. не бяха предвидени необходимите бройки, поради отказ тогава на Министерство на финансите да увеличи общата численост на служителите в българските културни институти в чужбина и да осигури допълнително финансиране за издръжката на БКИЦ – Скопие. Това наложи да бъдат предприети действия за допълнение на Постановление на Министерския съвет № 204 от 11 ноември 1999 г. за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към Министъра на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти На 16 май 2005 г. с Постановление на Министерския съвет № 88 официално е създаден БКИЦ – Скопие, а общата численост на служителите в българските културни институти в чужбина е увеличена с три щатни бройки, реално финансиране за които е предвидено от началото на 2006 бюджетна година. На 6 юни 2005 г. Министерство на финансите информира Министерство на културата и туризма за извършените корекции по бюджета. Със Заповед на Министъра на културата и туризма от 20 юни 2005 г. е утвърден щата на БКИЦ – Скопие, като в рамките на бюджетната 2005 г. се предвижда назначаването на директор, издръжката на който ще се осигури от резерви в бюджета, а от началото на 2006 г. – попълване на екипа с останалите две бройки Съгласно Закона за закрила и развитие на културата, директорите на българските културни институти в чужбина се назначават след провеждане на конкурс. Процедурата по обявяване и провеждане на конкурси и съответното назначаване от Министъра на културата отнема около два месеца. Поради провеждането през лятото на 2005 г. на парламентарни избори и последвалата смяна на правителството, обявяването на конкурс за длъжността Директор на Българския културно-информационен център е забавено по обективни причини. На 10 октомври 2005 г. издадох заповед за обявяване на конкурса и утвърдих условията, на които следва да отговарят кандидатите за заемане на длъжността. Процедурата ще се извърши съгласно предвиденото в Кодекса на труда. Каталог: images images -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло images -> 1 среща: 2 среща: 3 images -> Дата Място Изтегляне 73.83 Kb. Сподели с приятели:
|