Конкурс "Стамен Панчев", който се организира от Община Ботевград, Дружество "Орханиец" и Сдружение на литературните творци от Община Ботевград "



Дата10.04.2018
Размер122.9 Kb.
#66541
ТипКонкурс



ПОКАНА

Здравейте,


За пета поредна година стартира Национален литературен конкурс “Стамен Панчев“, който се организира от Община Ботевград, Дружество “Орханиец“ и Сдружение на литературните творци от Община Ботевград “Стамен Панчев“. Тази година към организаторите, положили началото, се присъединяват Литературен клуб „Стамен Панчев”, Народно читалище „Христо Ботев 1884”, Общинска читалищна библиотека „Иван Вазов” и Исторически музей – Ботевград”.
Целта на надпреварата е да стимулира и насърчава творческите заложби на подрастващите и да им предостави възможност за индивидуална изява.
Творбите на участниците в тазгодишното издание ще се оценяват от петчленно жури под председателството на известният български литературен критик, културолог, публицист и есеист Михаил Неделчев.
Повече за регламента на конкурса и наградите за победителите – може да научите от обявлението, което Ви изпращаме.
Ще се радваме, ако Ваши ученици са сред участниците в юбилейното издание на литературната надпревара. Желаем им успех!


ОБЯВА

Община Ботевград

Дружество „Орханиец”

и Дружество на литературните творци „Стамен Панчев” – Ботевград


със съдействието на Литературен клуб „Стамен Панчев”, Народно читалище „Христо Ботев – 1884”, Общинска читалищна библиотека „Иван Вазов” и Исторически музей – Ботевград
организират
V Национален литературен конкурс „Стамен Панчев”
Конкурсът се провежда под патронажа на Райна Панчева – внучка на поета Стамен Панчев, и Стамен Банковски – Панчев – негов правнук.
Цели

Конкурсът е предназначен за ученици от V до XII клас от цялата страна. Той цели да мотивира развитието на творческото въображение и талант у подрастващите в областта на словесното изкуство; да съхранява и утвърждава най-важните човешки ценности – родолюбие, човечност, доброта, взаимно уважение, признателност, патриотизъм, етническа толерантност, отговорност; да популяризира постиженията в областта на литературата на най-младите нейни почитатели в България и да активира създаването на творчески контакти между тях.

Тема на конкурса: Аз, ние и другите.

Важно уточнение: Темата не е задължителна. Тя е препоръчителна само за участниците от втора възрастова група / ученици от IX до XII клас / и не се отнася за категория “Поезия“.


Присъдена ще бъде и една СПЕЦИАЛНА НАГРАДА за творба, посветена на Стамен Панчев.
Регламент:

- конкурсът е в два раздела: за стихотворение и разказ или есе

- възрастови ограничения: право на участие имат средношколци от цялата страна в две възрастови групи:

- от V до VIII клас

- от IX до XII клас

- всеки кандидат може да участва с до две творби – по една за двата раздела, като разказът или есето не трябва да надвишават 3 печатни страници;

- творбите трябва да са непубликувани /отнася се и за интернет публикации/ и да не са участвали в други литературни конкурси;

- творбите трябва да са написани съобразно нормите на книжовния български език;

Награди:

- За всяка възрастова група – и в двата раздела /стихотворение и разказ или есе/, ще бъдат определени по три награди, общо 12. Освен парични награди, победителите ще получат и специални плакети за участието си.

- Извън горепосочените, ще бъде връчена и една Специална награда. Тя е предвидена за творба, посветена на личността или делото на Стамен Панчев – бащата, учителя, общественика, „поета с цигулката” и изобщо - Човека!

-Награди ще бъдат присъдени и от Сдружение на литературните творци „Стамен Панчев” и Литературен клуб „Стамен Панчев”.

Срокове:

- Конкурсните творби ще се приемат до 5 март /включително/ 2018 година на адрес:

stamen.panchev@abv.bg

- в писмото всеки участник трябва да напише само личните си данни: име, презиме, фамилия, точен адрес, тел. за връзка и името на училището си, както и в коя възрастова група и в кой/кои раздели ще участва;

- самите творбите трябва да бъдат написани в отделен файл (документ на Word, .doc, .rtf, .txt), който да се прикрепи към писмото.

Това се налага, защото конкурсът е анонимен. Творбите ще бъдат засекретени и ще бъдат подадени на журито без личните данни на участниците.


- Церемонията по награждаването на победителите в конкурса ще се състои на 24 март 2018 г.. Мястото и часът ще бъдат уточнени допълнително.
За въпроси и информация, свързани с конкурса: stamen.panchev@abv.bg, тел.: 0889 535 397 и 0888 859 485.

СТАМЕН ПАНЧЕВ

КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА



ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
ЖИВОТ
Роден на 16 декември 1878 г. в Орхание, днес Ботевград. Потомък е на известния в града Цагарски род, който е от най-старите родове на село Самунджиево, обявено от Мидхат паша за град с името Орхание през 1866 г. По време на Сръбско-българската война от 1885 г., фамилията на бъдещия поет изживява една от най-тежките си драми. Бащата Панчо Цагарски заминава за фронта. В същата година, докато него го няма, умира съпругата му. По това време Стамен е едва на 6 години. Останали без надзор, децата са пръснати по чужди къщи, а семейното огнище временно опустява. Тази трагедия дава голямо отражение върху чувствителната и нежна душа на бъдещия поет и въпреки големите грижи на баща му, една нестихваща сърдечна мъка го следва през време на целия му жизнен път. Чичо му, Стоян Цагарски, пък е бил сподвижник на Левски, член на тайния революционен комитет в Орхание. Той участва в нападението на турската хазна в Арабаконак, след което е изпратен на три години заточение в Диарбекир. Детството на Стамен Панчев преминава в родния му град, сред дивната природа на Балкана. Основно и прогимназиално образование получава в Орхание. След това продължава образованието си в педагогическата гимназия в Кюстендил. По време на учението му в Кюстендилската гимназия се проявяват и музикалните му заложби.

Гимназията завършва с отличие през 1898 г. Същата година през есента продължава образованието си във Висшето училище в София (днес Софийския университет), във Факултета по философия и педагогика. След дипломирането си е назначен за директор на второкласното училище в с. Абланица, а по-късно е преназначен в гимназията в гр. Троян. Междувременно изкарва и Школата за запасни офицери в Княжево – София, след което се връща в родния си град като директор на местната гимназия. Не му е писано обаче да води заседнал живот. На 17 септември 1912 г. се обявява обща мобилизация за Балканската война. На следващата вечер Панчев е в София, където си купува сабя, полска чанта, бойна полева книжка (боен устав), офицерска амуниция и пистолет барабанлия "Наган". Като запасен подпоручик от 38-ми пехотен полк, той заема длъжността полуротен командир в 12-а рота. На 24 септември 1912 г. пред строения в пълен състав полк в Цариброд подполковник Писарев произнася вълнуваща реч. От името на полка му отговаря подпоручик Стамен Панчев: „Ще изпълним дадената клетва, ще запазим честта на родината, ще се срещнем с вековния враг, ще го сразим. Ние сме решени да загинем в борбата, но ще вървим напред и ще победим!”. На 3 октомври войсковата единица, към която е зачислен Стамен Панчев, потегля към турската граница. На 5 октомври войната е обявена. На 17 октомври действията на войските по целия фронт от Люлебургас до Бунархисар са решителни и съдбоносни. В тези боеве взема участие 12-а рота. Стамен Панчев е ранен в крака. На 20 ноември 1912 г. по предложение на Турция се сключва примирие, а в края на декември започват и мирните преговори в Лондон. Войниците остават на позиция като копаят окопи, правят пътища и мостове, устройват тила. Ето какво пише Стамен Панчев за своите събратя фронтоваци: „Сърцето ми се свива, като гледам тия здрави и силни мъже, които страдат и се мъчат за великото и бляскаво бъдеще на земята, за която те мислят и ден, и нощ и се шегуват, и се смеят през мрежата на своята селска скръб за своите огнища, деца, ливади, волове и овце, за изоставеното рало, за всичко, което създава богатството и хубостта на родината”. В края на януари 1913 г. мирните преговори се прекъсват и бойните действия се възобновяват. В началото на март 1913 г. турците правят опит да преминат в настъпление по целия фронт. На 5 март в боя за гр. Силиврия Стамен Панчев за втори път е ранен в крака. Дават му отпуск да замине на лечение. Осем дни по-късно Одрин е превзет. Стамен Панчев, като истински патриот и родолюбец, отказва лечението и се връща на фронта, където получава бойната задача да охранява морския бряг при Епиватос и Ялос. Точно там, при Ялос, на брега на Мраморно море, той, героят Стамен Панчев, начело на ротата отбива две неприятелски кавалерийски атаки,а при третата бива ранен от оръдейна осколка, изстреляна от броненосеца. Раните са тежки, в ръката и в корема. Закаран е на лечение във фронтовия лазарет. Рано сутринта на 23 март 1913 г., след прекарана в болки и страдания нощ, той моли съседа си по легло да извади от джоба на куртката малка снимка на сина му.

Целува за последен път портретчето на малкия си син. След това своеобразно прощаване издъхва, стискайки в ръце снимката на детето. Погребан е същия ден следобед край гръцките гробища на с. Кадъкьой. На следващия ден е обявен краят на войната, от която Стамен Панчев не се завръща.



ВЕЧНА СЛАВА

НА

УЧИТЕЛЯ, ОБЩЕСТВЕНИКА, ПОЕТА, ПАТРИОТА


СТАМЕН ПАНЧЕВ

ТВОРЧЕСТВО

СИНЕ МОЙ
Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който те милува твой баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой,

може би не ще те веч прегърна,

теб не ще продумам, сине мой!

Сине мой, аз те благославям,

нека бог закриля теб в света.

На теб сал един завет оставям –

свет завет на гри́жовен баща.

С него расти, възмъжавай, сине,

моето богатство ти е той,

с него татко ти не ще загине –

ще живее с тебе, сине мой!

Сине мой, живей със светлий спомен

на родинолюбците деди,

гражданин бъди ти всявга скромен,

честен в мисли и в дела бъди.

Вярвай в идеали благородни,

с тях окрилен в мирен труд ил` в бой,

дай живота си за края родни –

българин бъди горд — сине мой!

Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който виждаш своя ти баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой –

дай да те целуна и прегърна,

може би за сетньо, сине мой!



МАЙКАТА

Не трогват нея ласки на света,

че синове – юнаци е родила,

не утешава нея почитта,

която кичи тяхната могила!
Всред общия триумф на роден край

за сбъднати вековни идеали

едничка само майката страдай.

За скъпи рожби без утеха жали.


Войната носи всекиму беди,

най-страшна участ майката очаква:

левенти синове да народи

и цял живот смъртта им да оплаква!



РАЗМИРНА ГОДИНА

Пиле писка из гори зелени,

пиле жално писка, та нарежда –

три дни как лежи юнака вече

и от рани чезне без надежда.
Враг жесток като стихия страшна

втурна се навред из края родни,

запустяха весели селища,

запустяха и полята родни.


Не пасе овчар в доли́ни стадо

и жетварка в нивите не пее,

житото – то тъй и ще се пръсне

и изро́ни, както си и зрее.


Той пък тук самичък сред гората

с люти рани си смъртта очаква...

Пиле писка из гора зелена,

пиле писка и юнак оплаква.




ПРЕД ЗИМАТА

Студени, глухи небосклони,

покрити всеки ден с мъгли;

шумят оголените клони,

наскоро сняг ще да вали.
Отвред ми самота повея –

и ти, далече си и ти –

ах, цяла зима ще живея

самичък с своите мечти.




ОБЛАЧЕ
Там, дето нейде се синей

през ве́черния здрач гората,

самотно облаче се рей,

обляно в слънчева позлата.


Кат мен и то покой не знай,

играе волно, волно плува –

то може би без цел блуждай,

то бури може би бленува...



ПРЕЗ БУРЯТА

Мъгли и облаци сега

сковават мрачно висините,

шумят и блъскат се в брега

тревожно кипнали вълните.
Защо вълнуваш се, сърце?!

Ей, бурята ще спре да плиска,

ил страх от бури в теб влете́,

ил теб борба, борба се иска?!


* * *
Припадна нощ; ей, всичко веч заспа;

в реката месец се оглежда,

и на брега увиснала върба

невятни думи занарежда.


Подхвръкна птичка в гъстия шумак,

посърнал веч пред близка есен,

и в глухия покой подхвана пак

от снощи недопята песен.

* * *
Как по тебе младост чезне,

как те любя, моме мило,

сутрин рано ти изле́зни,

дор не се е зазорило.


Що роса е по тревата,

то са ми сълзите жешки;

що мъгли са по полята,

то са ми въздишки тежки.


* * *


Черни о́чи, черно вино -

все едно са те за мене,

все еднакво те кръвта ми

хвъргат в огнено кипене.


Черни о́чи сърце късат,

черно вино тро́ши глава -

с обич луда, с пълна чаша

дните нижат се в забрава.


Пусти младини нехайни,

пуста тая орисия:

все да любя черни о́чи,

черно вино все да пия.

* * *
Ти знаеш ли що значи да се люби,

да чезнеш ти от всеки поглед благ,

що значи сън и младост да се губи

в безсъници, съмнения и мрак;

ти знаеш ли тъгата на сърцето,

що мери кат години всеки миг,

прикритите усмивки на лицето

и на лъжата смелия език?


Ти знаеш ли? – Тогаз недей ме пита,

не карай ме да спомням за това,

не карай клетва от душа убита

да се изтръгне в огнени слова.

Аз тъй съм страшно мрачен и тъй злобно

посрещам всеки дар на любовта;

недей ме пита ти – мълчане гробно

притиснало е моите уста.


Нима ти мислиш, че пак на жената

да гледам мога също кат преди;

и след тез мрачни изпити – в душата

пак идеалност може се роди?

Нима ти вярваш, че на всяко слово

аз мога да ти вярвам без цена,

че всеки поглед твой ще сгрей отново

сърце препълнено с горчивина?


Нима ти вярваш? Да? – О, сляпа вера

на жадна страст, на вихри – младини!

Едва днес всичко мога да разбе́ра

и да проклинам миналите дни.

Недей ме гледа страстно тъй с очите –

сега по-твърд съм аз и от гранит,

сега аз ви презирам – вас, жените –

пред своя храм на любовта разбит!


* * *


Аз знам, че всичко ще загине -

смъртта за нищо не милей,

че младостта ми ще отмине

кат всичко, всичко, що живей.


Но как е на човека мило,

кога в предсмъртния му миг

би нему нещо напомни́ло

за подвиг свят, за труд велик.


Стамен Панчев е сред авторите, които скромно присъстват в историята на българската литература. Но в никакъв случай - безцветно. Достойнствата на създаденото от него се коренят в патриотичната гама, която няма преходност и политически “корекции”. В чистотата на българския му дух, достъпна образност и философски изводи, внушаващи доверие в непредубедения читател. При това всичко изпято от автора черпи духовни сокове от ценностна система, предавана между поколенията у нас векове. Което прави лириката на Панчев илюстрация за българска литература в нейния чист, автентичен лик и най-добри традиции за началото на ХХ в.

Стамен Панчев е желал да предаде всичко, което е ценил като скъпо за смисъла на човешкия живот, на следващите поколения.
из „ Литературен свят” – Г. Николов
Каталог: sites -> default -> files -> letters
letters -> Кандидатствай за стипендия за едногодишно обучение в Съединените щати
letters -> Покана за участие в 47-та Национална конференция на учителите по химия с международно участие на
letters -> Списък на класираните за национален кръг рисунки в конкурса
letters -> Министерство на образованието и науката регионално управление на образованието – ямбол съюз на математиците в българия
letters -> Конкурс за поезия, проза и песен„Поезия и песен на Балкана
letters -> Дружество на психолозите в българия организират девета международна пролетна конференция
letters -> Дружество на психолозите в българия организират девета международна пролетна конференция


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница