Конкурс за академичната длъжност „доцент", обявен от ииоз за нуждите на секция „Публични политики и социални промени", специалност Социология, професионално направление дв бр. 89/11. 11. 2011г

от доц. д-р Саша Тодорова,

Относно: конкурс за академичната длъжност „доцент”, обявен от Института за изучаване на обществата и знанието за нуждите на секция „Публични политики и социални промени“, специалност Социология, шифър 05.11.01, професионално направление 3.1. ДВ бр. 89/11.11.2011г.

За обявения конкурс има двама кандидата: гл. ас. д-р Алексей Пампоров и гл. ас. д-р Мария Желязкова.

1. 
   Общо описание на представените материали
   

8те студии/глави от книги, публикувани в България са издадени в сборници, както следва: 1 със съст. Г. Фотев; 2 със съст. Г. Михова (ЦИН-БАН); 1 със съ-съставители В. Топалова и А. Пампоров; 3 - на Отворено общество и 1 от ЦМДТ Амалипе. Освен това са публикувани 4 статии в сп. „Социологически проблеми” и 1 статия в сп. „Население”.

Гл. ас. д-р А. Пампоров е съ-съставител на един сборник, издаден в България.

Посочени са също, без да са представени, 9 доклади от международни конференции и семинари и 5 доклади/лекции в чуждестранни университети; както и 10 проекти с международно финансиране, в които кандидатът е участвал.

2. 
   Обща характеристика на научната, научно-приложната и педагогическа дейност на кандидата
   

Тази проблемна структура на трудовете на Алексей Пампоров очертава два централни аспекта на неговата изследователска работа. Първо, той очевидно се е развивал главно като изследовател на ромския етнос, междуетническите отношения и някои демографски проблеми, тъй като над 90% от трудовете му се отнасят до тези три проблемни области. Второ, изследванията на кандидата имат ясно изразен емпиричен характер. Фактически, представените трудове са разработени въз основа на данни от емпирични изследвания и статистически данни. Тази ориентация на кандидата е експлицитно изразена и в двете публикации, посветени на социологията като наука, където той ясно отдава предпочитанията си на една прагматична и с приложна ориентация социология, която се прави в тинк-танк организации, фондации и други подобни центрове, т.е. извън онези организационни и изследователски рамки, които той означава като ”академична социология”.

Гл.ас. д-р А. Пампоров участва в различни експертни съвети като FP7 International Cooperation Programme Committee, European commission; Областен съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси, обл. София-град; Експертен съвет по антропология, социология и философия при Международният център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР); Консултативна комисия за мониторинг на десегрегационните проекти в България към Български Хелзинкски Комитет. Публикувал е множество научно-публицистични статии, както и информации за проведени конференции в сп. „Социологически проблеми”.

3. 
   Учебна дейност на кандидата
   

Емпиричната ориентация на работите на кандидата проличава в представената справка за научните приноси, където той не е следвал разграничението, което обикновено се прави – между приноси с предимно теоретико-методологичен характер и приноси с предимно научно-приложен характер. В действителност с голяма условност може да се приеме, че кандидатът има приноси с теоретико-методологичен характер.

За отбелязване е също, че структурата на посочените приноси е различна от проблемните полета, в които е работил кандидатът. Както вече посочих, основните проблемни полета обхващат ромското население; проблеми на семейството, брака и демографското поведение на населението в България; етническите отношения в България и проблеми на социологията (и обучението по социология). Структурата на приносите е различна. От посочените 20 приноса, 10 са свързани с методиката и методологията на емпиричните изследвания¹; на второ място са посочени 4 приноса, свързани с обогатяване на знанието за ромската етническа група²; останалите приноси се отнасят до „изследване на закономерности на учебните програми по социология и социология на семейството”; дебата за семейните модели и един принос се отнася до разширяване на програмата „Полиция в близост“ на МВР.
5. Отражение на научните публикации на кандидата в нашата и чуждестранна литература

Посочени са 61 цитирания – тези цитирания се отнасят за всички трудове на гл. ас. д-р А. Пампоров, а не само за тези, които са представени за конкурса. 17 от тях са в чужбина, а останалите – в България. Не са приложени ксерокопия на цитиранията.

Непременно трябва да се отбележи, че наименованието на справката за приносите на кандидата е неточно: „Справка за научните приноси в сферата на публичните политики и социалните промени”, но посочените приноси не са в „сферата” на изследванията на публичните политики и социалните промени, а в някои случаи едва ли може да се говори въобще за приноси (по-долу се спирам по-подробно).

На първо място в самооценката на кандидата като принос се посочва предложената от него „оригинална методология за оценка на броя на ромското население”.³ Не мисля, че тази „методология” наистина представлява научен принос и аргументите ми са следните.

Първо, съмнения относно достоверността на резултатите се пораждат, от твърде големите разлики в броя на ромите, получен при различните варианти на изчисление. Според кандидатът „...общият брой на ромите в България към края на 2007 ще варира в границите от 638162 до 815313 души.” Но, както сам той подчертава, разликата от 177151 души между двата варианта е твърде голям диапазон, който снижава информативната стойност на данните.

Второ, съмненията по повод на изчисленията му се засилват от това, че в една и съща публикация се изказват следните две твърдения: първото е, че „...общият брой на ромите в България към края на 2007 ще варира в границите от 638162 до 815313 души”, а второто, че: „ ... следва ромите в България към края на 2007 г. да бъдат към 417000.”

Трето, недоверие внушава и едно трудно разбираемо интерпретиране на понятията „роми” и „цигани”. Кандидатът твърди: „ Истината е, че разликата между данните от официалната статистика и експертните оценки се дължи на разликата между понятията „цигани” и „роми” (стр. 73 на посочения по-горе труд). Направено е и пояснение, което внушава, че понятието „цигани”, освен понятието „роми” обхваща и други сходни на тях по генотип или начин на живот групи – в повечето случаи, живеещи в бедните покрайнини и гетоизирани градски зони и принадлежащи на т.нар. долна класа”.

Кандидатът твърди, че „макрообществото” има такава представа за циганите, но сам той се разграничава от нея, дори експлицитно я отхвърля. В същото време обаче, той препоръчва на академичните среди, държавната администрация и неправителствените организации да имат предвид посочените представи (и разграничение) за двете групи.

Нещо повече, той прави и препоръка за политики, която е тясно свързана с представата на „макрообществото” за „циганите” (като групи, принадлежащи към „долна класа”). Обект на културните политики според него трябва да бъдат „ромите” (чийто брой определя на 417000 души). След това посочва, че: „Когато става дума за политики по отношение на населението с най-нисък социален статус – неправомерно генерализирано като „цигани” (подчертаното от мен – С.Т.), – в такъв случай към края на 2007 година трябва да се имат предвид приблизително 776000 души”. Няма никакви сериозни основания да се твърди, че понятието „цигани” означава всички индивиди „принадлежащи на т.нар. долна класа” т.е. населението с най-нисък социален статус, независимо дали принадлежи или не към групата на ромите. За означаване на населението с „най-нисък социален статус” си има отдавна утвърдени понятия като бедни, депривирани, социално изключени и др. и нито в научната литература, нито в политическия език се използва понятието цигани.

Не виждам основания да се приписва на „макрообществото” разграничението между цигани от роми, посочено от кандидата. По-скоро, то изразява някакво концептуално объркване, за което свидетелства и следният факт. Броят на населението с най-нисък социален статус (776000 души), е изчислен като средна величина от няколко варианта за броя на ромите (данните са от таблицата, която представя изчисления за броя на „ромите” и е озаглавена „ Оценка на броя на ромското население в България в периода 1989 – 2007”). Точно такова пресмятане на броя на населението с най-нисък социален статус обаче, е напълно изключено от „методологията”, която е предназначена за оценка на броя на ромското население. Освен това такъв начин на изчисляване показва, че в случая броят на население с нисък социален статус се схваща и изчислява като част от някакъв (друг) брой на ромите, след като преди това е посочено обратното – че броят на ромите е по-малък (417000), а броят на хората с нисък социален статус (наричани неправомерно „цигани”) по-голям (776000 души).

За повърхностна, невнимателна и съпроводена с фактически грешки работа на кандидата по проблема, говори и посоченият от самия него факт, че е направил няколко публикации с изчисления, основани на погрешни изходни данни. Тази грешка е била отстранена едва след като е посочена от доц. Михаил Иванов (експерт по етнодемографски проблеми).

По същия повод може да се приведе и едно твърдение на кандидата относно цялостната демографска ситуация в България. Според него периодът 2001-2003 е „...период когато негативната тенденция в демографското развитие на България е преодоляна, и се наблюдава увеличение както в плодовитостта, така и в средната продължителност на живота”. Да се направи извод, че негативната тенденция в демографското развитие на страната е преодоляна, въз основа на флуктуации в плодовитостта и средната продължителност на живота е твърде неточно. Повечето автори са на други мнение. За сравнение ето какво пишат авторите на наскоро излязлата публикация „Населението на България в началото на ХХІ век. Състояние и тенденции”: „Развитието в началото на ХХІ в. потвърждава тежките неблагоприятни последствия от спада както на естествения, така и на механичния прираст..... Броят на населението, независимо от затихващата емиграционна вълна продължава да намалява в резултат преди всичко на отрицателния естествен прираст ...... Темпът на намаляване на населението връща страната към броя му през 1946 г. ...”

Като втори принос кандидатът посочва обосноваването на виждането, че „...не съществува една ромска общност, а ромите представляват агрегат от общности със сходни антропологически характеристики и стил на живот, но различни културни практики и идентичности”. Първо, дали ромите ще се разглеждат като общност или като агрегат от общности, зависи до голяма степен от конкретните изследователски цели. Второ, според мен става въпрос за отдавна известен факт – различни субгрупи нерядко имат специфични културни практики и идентичности. Такива различия особено ясно се забелязват между местни общности и са отдавна известен факт не само по отношение на ромите, но и на българите и други етноси. Не разбирам защо забелязването на такава специфика при ромски групи трябва да се приема като сериозен научен принос. Особено, ако наличието на някои специфични ромски субгрупи е отдавна посочено от други автори.

Не бих приела безусловно и някои други приноси посочени от кандидата – например, модифицирането на скалата на Богардус. Такива модификации са често срещана, дори рутинна изследователска практика. У нас модификации на скалата са използвани от ред други автори. Ако модификацията на кандидата се отличаваше от предишните например, по това, че е извършена въз основа на убедителна и широко приета обосновка, и че е оказала някакво значимо влияние върху изследователските практики, вероятно би могло да се приеме за научен принос. Но случаят не е такъв. По-конкретно, кандидатът твърди (принос 2.1.2.) че: „...решава фундаментален методологически проблем в скалата на Богардус, поради направеното от него вмъкване на трудов индикатор в група от пространствени категории. Категорията на Богардус ”колега, с когото работите рамо до рамо” се явява среда на така конструираната скала”. Сериозно се съмнявам първо, че въпросният „индикатор” (който се оказва и „категория”) е наистина „трудов”; второ, че няма пространствен характер, защото изразът „рамо до рамо” насочва именно към пространство и дистанция, а фактът че става въпрос за труд има второстепенно значение.

7. Лични впечатления на рецензента от кандидата

Познавам гл. ас. д-р А. Пампоров от момента, когато постъпи на работа в бившия Институт по социология. Следила съм неговите разработки.

16.02.2012 г. Изготвил становището:

София (доц. д-р Саша Тодорова)

ІІ. Относно трудовете на гл. ас. д-р М. Желязкова, участник в конкурс за академичната длъжност „доцент”, обявен от ИИОЗ за нуждите на секция „Публични политики и социални промени“, специалност Социология, професионално направление 3.1. ДВ бр. 89/11.11.2011г.

1. 
   Общо описание на представените материали
   

Посочени са също така 29 непубикувани доклади от участие на форуми, 18 от които международни (от които са представени 21). Посочено е участие в 27 проекта, от които 11 с финансиране извън България, 12 с финансиране (в общия случай чуждо) през български източници (без БАН), и четири вътрешни за БАН.

От публикуваните 47 труда, един е самостоятелна монография „Неравенства и политики. Дистанции между България и Европейския съюз”. 20 са издадени в чужбина (5 студии и 15 статии). Останалите са издадени в България.

Трудовете, издадени в чужбина са публикувани от OECD (Париж); ILO (Будапещта); университета в Льовен; университета в Тренто; университета в Ниш; Университета в Скопие; Palgrave Macmillan, (Англия); Италианският национален съвет за изследвания; сп. New Sociology, (Атина); Европейският координационен център за изследвания и документация в социалните науки (Виена); няколко „прегледа между равни” (Peer Reviews), в рамките на Отворения метод на координация, прилаган от Европейската комисия и др.

Публикациите в България, освен в списанието на БАН, списание. Социологически проблеми и списанието на Съюза на учените са в научни сборници/колективни монографии (със съставители Н. Тилкиджиев, Ив. Кацарски, П. Митев, Н. Генов, В. Кожухарова, Ст. Николов, Д. Минев, УНСС и други)

Мария Желязкова е съ-съставител на 9 сборника/колективни монографии, от които един издаден от университета в Льовен, Белгия.

Проблемното поле, в което са разположени изследванията на кандидатката може да се дефинира като стратегии и политики, влияещи върху бедността и социалното изключване и по-конкретно: социалната политика в такива нейни компоненти като политика по заетостта и трудовия пазар, поддържане и развитие на социални права; социална икономика и социални предприятия; връзки и взаимодействия между различни видове политики и техните ефекти (по доходи, данъчна реформа, осигурителна реформа,); оценки на социалното въздействие на различни реформи и политики; участие на различни групи от засегнати лица във формирането на политиките, вкл. особености на публичните дебати и политическата демокрация и др.

В представените трудове е постигнат добър баланс между научно-теоретичната и научно-приложната дейност на кандидата. По-конкретно, изследването на политики в различни области, в частност и особено социалната политика, в теоретичен план е подкрепено с емпирични социологически изследвания. Анализите на политиките обикновено често са съпроводени и с препоръки на национално и европейско равнище. Затова допринася и интензивната работа на автора с европейски мрежи и институции и сравнителната перспектива на редица от нейните изследвания.

Ориентацията на научно-творческата активност на гл. ас. д-р М. Желязкова към актуални научни и социални проблеми е съпроводена с широка консултантска и експертна дейност. М. Желязкова е зам. председател на Работна група по социално включване, Европейска анти - бедност мрежа, Брюксел (от 2009), подкрепена от Европейската комисия, Член е на националния Консултативен съвет по социално включване към Министерски съвет (създаден 2009); През 2010 е член на работна група по социална икономика към МТСП и на работна група по линия на бедност към МТСП; През 2007 участва в експертната група за подготовка на Оперативна програма “Развитие на човешки ресурси”, МТСП и др. Участвала е в разработването на експертни оценки за множество национални, европейски и международни институции: ПРООН, UNDESA, Световна банка, Съвет на Европа, Европейска комисия, МОТ и др.

Гл. ас. д-р М. Желязкова успешно съчетава изследователската с преподавателската дейност от 1998г. до сега. Основната преподавателска дейност на Желязкова е в катедра Социология на СУ, където е хоноруван преподавател от 2000г. По-конкретно, преподава Социална политика, Социална работа води и курсове лекции по Европейска социална политика и Реформиране на социалната политика в България. От 2005 г. тя чете лекции по ”Европейски проекти” за магистри в УНСС. През периода 1999-2001 е чела лекции в ЮЗУ Благоевград по Икономическа социология и по Социология на труда, а в Свободния университет в Бургас - по Социология на труда в периода 1998-2000.

В авторската справка за приносите гл. ас. д-р М. Желязкова е посочила 7 приноса с теоретично-методологичен характер и 9 с научно приложен характер. Характерното при нея е търсенето на възможности за обвързване на теоретичния анализ и емпиричните изследвания, които често имат ролята на доказателства за представени теоретични тези и изводи. Така се постигат серии от последователни преходи от теоретични схеми към научно-приложни препоръки и към нови теоретични търсения. В такъв контекст широко се използва и сравнителната перспектива както във времеви аспект, така и в пространствен. Особено важни са сравненията между България и множество други страни, обикновено членки на ЕС.

Без да разглеждам всички приносни моменти посочени от кандидатката, ще се спра по-подробно на някои от тях, така както постъпих и при формулиране на становището за другия кандидат.

Преди всичко привлича вниманието тезата, че бързите темпове на обедняване на големи групи от населението през периода на прeхода не могат да получат адекватно теоретично и емпирично обяснение чрез провежданите пазарни реформи и икономическата криза (спада на БВП). Това е важен теоретичен и практически проблем, в чийто център стои въпросът за връзките между неравенства и бедност. Специалните анализи в тази област (включително и работи на А. Сен) обикновено подчертават, че бедността не следва да се разглежда непременно като ефект от съществуващите неравенства. Научните резултати и изводи на гл. ас. д-р М. Желязкова насочват вниманието към възможността през определени периоди и в определен контекст бедността да се влияе значително от бързото увеличаване на неравенствата. Нещо повече, кандидатката насочва вниманието и към причините за такава динамика на неравенствата като идентифицира един централен фактор на тази динамика в България, а именно – провежданите политики. Чрез изследването на политики в България в 20годишния период на прехода (подоходна, осигурителна, данъчна, социална политика) е доказано, че водещият ефект е увеличаването на материалните неравенства. В такава рамка са представени голям брой емпирично извлечени доказателства, че именно различни компоненти на прилаганите политики (главно – икономическа и социална) допринасят за увеличаване на неравенствата. Именно въз основа на този анализ се твърди, че политиките имат важни, но необявени публично цели, които може да се различават от публично декларираните им цели. Заедно с това, в сравнителен план е установено, че ред инструменти на политиките у нас, чрез които се поддържат високи неравенства, се отклоняват значително от рамките, характерни за ЕС.

Търсейки отговор на въпроса „Какво влияе върху формирането на самите политики?”, кандидатката установява, че при формирането на политиките основна роля играят идеологическата рамка, групови интереси и повърхностно знание, вместо солиден социален анализ, моралните ценности и широко участие на всички заинтересовани лица. Това поражда сериозни деформации в самите политики: а) споменатият разрив между публично обявените цели и реалните ефекти от политиките; б) възникване на два пласта политики - единият официален и публичен, а другият – неофициален, непубличен и създаван от тесен кръг участници; в) парциалност на политиките – липса на обвързаност, поради което се губят синергичните позитивни ефекти. Освен това, при тези особености на формирането на политиките значително се затруднява и участието на част от заинтересованите лица, тъй като дебатите обикновено протичат в повърхностните и формални пластове на политическия процес, но окончателните политически решения не винаги се вземат в тези пластове.

Искам да подчертая, че тези резултати на гл. ас. д-р Мария Желязкова имат определено значение не само за анализа на политическите процеси на вземането на решения, но и за начина, по който изследователите наблюдават и анализират тези процеси. По-конкретно, посоченият принос фокусира вниманието върху структурните и политически причини за нарастването на бедността.

Оценявам като особено значим и един друг принос на кандидатката. Имам предвид анализът на взаимодействията между различните социални актьори в условия на аномична криза. Следвайки ред автори с висок научен авторитет, аз също считам, че доминиращата днес представа за пазара днес като всемогъщ механизъм, за регулиране на икономически пропорции, цени, оптимално разпределение на ресурси и т.н. е силно преувеличена и дори деформирана. От такава гледна точка намирам за особено ценни свързаните с този проблем теоретични тези и емпирични доказателства, които представя гл. ас. д-р М. Желязкова. Нейният анализ аргументирано показва, например, че без адекватна правна рамка (и съответните механизми за нейното „овластяване”) поведението на пазарните актьори са променя радикално. Собственици, мениджъри, работници, респективно – синдикати, практически не играят пълноценно онези роли, които се очакват от тях, ако тези роли не са закрепени чрез ефективно формулирано и прилагано законодателство и политики.

От гледна точка на пазарната теория, тези приносни моменти в работите на гл. ас. д-р М. Желязкова означават, че пазарът не е просто свободна игра на пазарни сили, а социална конструкция, която се изгражда чрез адекватно законодателство, политики и ефективно функционираща съдебна система. В частност едва ли е възможно да се постигне ефективно функциониращ пазар, ако липсва ефективна съдебна система, което за България е проблем с фундаментално практическо значение.

Значението на посочените моменти в работите на кандидатката има и друг важен аспект, засягащ формирането на политиките. Всъщност изследванията на гл. ас. д-р Желязкова показват също, че една централна идея на неолибералната икономическа теория, а също така – на неолибералните политики през последните години, вероятно е погрешна. Имам предвид идеята, че екстензивни правни норми (регулации) „задушават” свободната игра на пазарните сили и снижават ефективността на пазарния механизъм. Под влияние на тази идея в политиките през последните десетилетия възникна силен тренд към „дерегулациии”. Погледнат през призмата на анализите на гл. ас. д-р М. Желязкова, този тренд в политиките по-скоро води към ерозия на пазарния механизъм като социална конструкция и възникване на отклоняващо се поведение на икономическите актьори. Мисля, че реалните процеси потвърждават наблюденията и изводите на Желязкова, особено що се отнася до поведението на финансовия сектор и широко разпространеното криминализиране на икономиката. Не е случайно също, че според мнозина анализатори именно трендът към дерегулации е един от основните фактори на сегашните икономически кризи, които обхващат все повече страни.

Накрая, бих дала висока оценка и на някои други приносни моменти в работата на М. Желязкова, такива като конкретни препоръки по дефинирането на понятията за бедност и социално изключване; за подобряване на методиката за изчисляване на линията на бедност; за промени в дизайна и комбинацията от данъчна система и социални осигуровки, която в сегашния си вариант води до регресивно облагане; за изисквания към нормативната уредба на социалната икономика и социалните предприятия; както и за подобряване на методологията и значението на оценките на социално въздействие на политики.

От посочените трудове, 35 са самостоятелни (30 от публикуваните). Останалите са в съавторство с чужди и български автори, за което са представени разделителни протоколи.

Посочени са 73 цитирания на трудовете, които са представени за конкурса. От тях 20 са в международни издания и други 13 в чуждестранни. Така общият брой на цитиранията в чужбина е 33, останалите са цитирания в национални издания. Приложени са ксерокопия на цитиранията, от които се вижда, че в обичайния случай аргументи и тези от цитираните трудове на гл. ас. д-р М. Желязкова се подчертават от авторите и след това се използват, за да бъде надграден или потвърден анализа чрез тях.

Бих посочила две основни критични бележки – главно по повод на приносните моменти, които е посочила в своята справка.

Първо, струва ми се, че акцентирането главно върху подоходните и материалните неравенства води до известно подценяване на политическите неравенства, които обаче могат да продължават да съществуват, дори и в условия на демокрация. Формите на политически неравенства, обаче, се разглеждат главно по повод на участието (всъщност – ограниченото участие) на голяма част от заинтересованите лица в политическия процес на вземане на решения. Всъщност, политическите неравенства имат много по-широк мащаб, въпреки опитите за демократично развитие и са свързани с капацитета на представителната демокрация да осигури необходимите „дози” реална демократичност. Проблеми възникват и във функционирането на политическите институции именно въз основа на модела на представителната демокрация. Струва ми се, че зад това подценяване на политическите неравенства стоят неизказани презумпции:

• 
  първо, че представителната демокрация и нейните институции са крайна и върховна форма на развитието на демокрацията въобще – нещо като друг аспект на „Краят на историята”. Срещу тази презумпция сериозно се възразява напоследък и все повече хора считат, че демокрацията (всъщност – демократичността на обществата) е била сериозно ощетена през последните години, дори и в страни, които се считат за флагмани на демокрацията;
  
• 
  втората презумпция е, че властта непременно се упражнява по социално ефективни начини. И срещу тази презумпция в социалния анализ отдавана се възразява. Напоследък мнозина се убеждават, че нерядко официалните власти попадат „в една лодка” с престъпността.
  

Втората ми критична бележка се отнася до използването на европейските стратегии и политики като мерило за състоянието на българските. Аз напълно разбирам намеренията на кандидатката и се съгласявам, че идентифициране на отклонения от „европейските стандарти” е много ефективен начин за критикуване на българските политики. Но заедно с това, мисля, че не бива да се възприемат като особено високи постижения, стратегиите и политиките в ЕС. Особено ако се вземе предвид, че и там през последните десетилетия усилено се демонтира прословутия Европейски социален модел и се прокарват политики, които предизвикват масово недоволство на огромна част от европейските граждани.

Познавам гл. ас. д-р Мария Желязкова още като аспирантка на бившия Институт по социология, а след това като научен сътрудник. Впечатлението ми от работата й като изследовател е, че тя е изключително сериозна, професионално диалогична с екипа и с висок морал по отношение на ползването на постигнатото от академичната общност. Едновременно с това тя проявява и висока гражданска отговорност по повод търсенето на верни и възможни пътища за идентифицирането и решаването на социалните проблеми у нас.

16.02.2012 г. Изготвил становището: