Конкурс за академичната длъжност доцент, обявен в дв, бр. 89 от 11. 11. 2011 г от проф дсн Веска Кожухарова-Живкова

гл. ас. д-р Албена Илиева Накова (единствен кандидат)

в конкурс за академичната длъжност

доцент, обявен в ДВ, бр. 89 от 11.11.2011 г

от проф. дсн Веска Кожухарова-Живкова

За десет години след защитата на дисертацията и получаване на първото си научно звание А. Накова показа впечатляваща научна активност, която определено надхвърля изискванията за академичната длъжност доцент. В количествени измерения погледнато, на лице с една самостоятелна монография по значим и оригинално разработен проблем, опиращ се на емпирията на едно самостоятелно подготвено представително изследване. Нека добавим съавторството в две колективни монографии, в които от една страна авторството на Албена Накова е ясно отграничено – и графично (в самостоятелна глава), и проблемно, а от друга – е в убедителен диалог с проблемите, поставени от другите автори, което прави текста монографичен. В библиографията за конкурса са представени още 20 статии, 6 от които са издадени в чужбина, а 5 от издадените в България статии са на английски. Без да надценявам значимостта на една статия на чужд език, оценявам възможността този текст да представи български учен пред научната общност извън България. Впечатлява и участието на Албена Накова в международни научни форуми у нас и в чужбина, където се вижда разширяването на ветрилото на научните интереси на участничката в конкурса и умението й да открива проблемни ядра в емпирията. Формално в материалите са дадени две цитирания, но се вижда, че в дисертацията на Светлана Христова са цитирани два труда на Албена Накова с 6 позовавания, което означава, че в случая става дума за съществено цитиране и използване на важен теоретичен проблем.

Тъкмо тук искам да направя една критична бележка към Албена Накова (но по същество не само към нея). Индексът за цитиране се счита за твърде важен в оценъчно отношение за значимостта на научните приноси. Българските автори обаче се изкушават винаги да предлагат огромна библиография на латиница, като в библиографията на кирилица българските автори са около половината, а понякога и по-малко. В монографията „Общуването между българи, турци и роми” в 29 заглавия на кирилица срещаме 16 заглавия на български автори, но някои от авторите са с повече от едно заглавие. В колективната монография „Национална идентичност и социални времена” сред 15 посочени заглавия на кирилица срещаме двама български автори – Георги Фотев и Таня Неделчева. Това вероятно означава първопроходство на нашия автор, отвоюване на нови за българската наука пространства, но може да означава и друго – не се четем взаимно. А като не се четем, как да се цитираме.

По отношение на приносните моменти, дадени в автооценката, мисля, че са добре изведени и точно формулирани и дават действителните научни постижения на А. Накова. Струва ми се обаче, че в принос № 4 превалира разказа и обяснителния текст пред кратката формулировка, а принос № 5 може би наистина трябва да се тълкува по-скоро в ценностен информационен аспект, отколкото в приносен – според начина на формулиране.

И накрая искам да обобщя, че Албена Накова е абсолютно безспорен кандидат за участие в конкурса и има всички качества да бъде избрана за доцент. Мисля, че използвайки постиженията й като изследовател, трябва да подчертая нагласите й за теоретично мислене и умението й да реализира тези нагласи в по-големи или по-малки научни обобщения или открития, получили индивидуалната й интерпретативност.

2. Тя съумява да актуализира теоретичността на научния си профил с потребностите на настоящия социален контекст, който поставя безалтернативни изисквания. Намирането на собствена изследователска ниша в етносоциологическата проблематика показва умението й да проблематизира емпиричния факт, за да намери свое научно пространство.

3. Откриването на спецификата на моделите на междуетничното общуване и очертаването на познавателния пласт в това общуване показва умелите преходи от теоретичната гледна точка към морето на конкретните емпирични данни и от там към друга типология на теоретичното мислене. Пластовете на взаимна познавателност са важни, за да се доразкрият етническите стереотипи, етническите предразсъдъци и междуетническите дистанции.

4. Сред положителните оценки за Албена Накова трябва да се спомене участието й в редица проекти и успешната й работа на терен като член на екип, който успешно се справя и с количествените, и с качествените методи на емпиричните социологически изследвания. Личният ми скептицизъм спрямо скалите на Богардус, използвани у нас още от времето на изследването на родопското население, и особено към някои индикатори, ме кара да мисля, че някои данни, давани в трудовете на Албена Накова, трябва да се тълкуват по-внимателно – например, в разреза за толерантността – етноцентризмът по отношение на смесените бракове е не толкова знак за нетолерантност, а е социален рефлекс за етносъхранение. Даже големите дялове на готовност за смесени бракове отиват отвъд границата за възможното етническо оцеляване. Историята е богата на такива случаи. Нашата също.

В духа на някаква препоръчителност бих посъветвала д-р Албена Накова да се ориентира към по-кратки изречения, в които по-ясно ще се откроят идеите й. Изречения по десет и повече реда, макар и правилни от синтактична гледна точка, затрудняват читателя и водят до разцентриране на вниманието при проследяване смисъла на всички подчинени изречения.

В заключение искам още веднъж да потвърдя високата си оценка за гл. ас. д-р Албена Накова като изследовател и като автор и да повторя, че тя е извървяла един успешен път в творческото си развитие, който показва, че тя има всички качества да получи академичната длъжност доцент. При гласуването лично аз ще гласувам с „да”.

Член на научното жури: