Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление 13. Общо инженерство, научна специалност „Индустриален мениджмънт"
Изтегляне 314.46 Kb.
|
| РЕЗЮМЕТА НА НАУЧНИТЕ ТРУДОВЕ
ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРС ЗА АКАДЕМИЧНАТА ДЛЪЖНОСТ „ПРОФЕСОР” по професионално направление 5.13. Общо инженерство, научна специалност „Индустриален мениджмънт” І. СТАТИИ И ДОКЛАДИ
Резюме: Проследява се опитът на МГУ „Св. Иван Рилски” в обучението на студентите по библиография и научна информация, което доказано разширява знанията и информационната им култура при разработване на казуси, курсови и дипломни работи. В това отношение Университетът проявява иновативност и авангардност, включвайки лекционни курсове с практически занятия по съвременни дисциплини като „ Информационно-търсещи системи”.
Резюме: Спецификата на маркшайдерската информация изисква сериозно и задълбочено изучаване на ИТ, което трябва да бъде изградено от модули, започвайки от I до IV курс на бакалавърската степен, както и на магистърската степен. Именно географската информация става критичен компонент при задачите за развитие на икономическото развитие, за умелото природоползване и опазване на околната среда. Съвременните геоинформационни системи (ГИС) позволяват ефективно да се решават задачите за събиране, разпространяване, анализ и визуализация на данните, както и създаване на картографски материали. Отбелязано е мястото на маркшайдерите в използването на информационните технологии и типът информация на отделните етапи на технологичния процес.
Резюме: Повишаването на ефективността на учебния процес чрез използване на нови форми и методи би трябвало да се търси в интензификация на обучението, чрез подобряване на лабораторната база и внедряване на съвременни учебно-технически средства и индивидуализация на обучението, чрез въвеждане на програмирано обучение и елементи на научноизследователска работа. По отношение на преподаването е необходимо значително подобряване на методическата квалификация на преподавателите, която обхваща грижи за развитие на съвременните методики на отделните учебни дисциплини, анализ на педагогическата и психологическа ценност на прилаганите технически средства, запознаване с постиженията на общата и инженерна педагогика, дидактика, ергономия, реторика и други. В МГУ „Св. Иван Рилски” освен традиционните форми, се използват и оригинални форми за текущ контрол и оценка на знания, които би трябвало да се разширят и усъвършенстват.
Резюме: Статията дава някои идеи за подобряване на учебния процес и по- конкретно, хвърля светлина върху ролята на стимулиращото придобиване на знания. На фона на една примерна ситуация, създадена от автора, разглежда психологическата реакция на студентите. Предложени са специфични подходи при преподаване на учебния материал, водещи до по- ефективно овладяване и запомняне на знанията.
Резюме: Трудът се фокусира върху един от най- важните фактори в иновационния процес – мениджмънта на знания. Доказва се, че той има положителен ефект върху иновациите в обогатяването и рециклирането на минерални суровини, като се стартира от подобряване на традиционните суровини и завършва с иновативни технологични решения при трансформиране на отпадъците в строителни материали. Чрез практиката на миннообогатителната индустрия у нас е демонстрирана решаващата роля на иновативното знание и неговото стимулиращо приложение. Правят се препоръки за използване на това знание с цел повишаване ефективността на иновационния процес.
Резюме: В доклада се обсъждат проблемите на информационното осигуряване на студентите и неговото влияние върху обучението им. Анализират се възможностите за повишаване на информационната им култура в рамките на определени дисциплини в МГУ “Св. Иван Рилски”. Дискутират се някои социологически изследвания, сочещи положителния ефект от изучаването им върху качеството на разработване на проекти и дипломни тези. Дават се препоръки за времето на обучението по тези дисциплини с цел постигане на оптимален ефект при дипломиране на студентите.
Резюме: Акцентува се върху трите основни характерни черти на 21в.- развитие на иновациите, качеството и конкурентоспособността. Освен техническите и технологични аспекти, иновационното развитие е резултат и на исторически и философски, хуманни и образователни, социални и психологически аспекти. Прави се изводът, че постиженията във всички тези области водят до промени в структурата на икономиката- там, където знанието и качеството са основната движеща сила на постиндустриалното общество. Доказва се тезата, че еволюцията в управлението на качеството от технически проблем се превръща в социален и икономически такъв. На примера на големите корпорации и малкия и среден бизнес се проследява степента на риска при внедряване на иновационни проекти, като се доказва, че малките и средни предприятия са по-гъвкави и мотивирани, развивайки новите технологии. Правят се препоръки относно избора на най- добра иновационна програма от компанията, като се използват методите на векторна оптимизация или методите на коректно намаляване на параметрите, описващи основните социални и икономически системи.
Резюме: Оценяването във ВУЗ през последните години разшири своя обхват и оценъчен инструментариум. Разширяването на оценъчната проблематика е много важно и изследванията и иновациите в тази област са изключително полезни. В последно време предмет на оценяването стават не само знанията и уменията на студентите, но и учебното съдържание, дейността на преподавателите, процесът на обучение като цяло, материалната база на ВУЗ-а, финансовият еквивалент на преподавателския труд и др. Накратко е описан опитът да се разшири оценъчната база по дисциплината “Информационно-търсещи системи” (бакалавърска и магистърска степен) в МГУ “Св. Иван Рилски”.
Резюме: Как учените в областта на обогатяването на полезни изкопаеми да открият най- престижните професионални списания? Съвременните проучвания сочат, че около 2000 списания в света съдържат 85% от публикациите и 95% от тези списания са най- цитирани. Като критерий за качествени публикации информационните професионалисти са приели тяхното включване именно в тези списания, като всяко от тях има т. нар. impact factor (импакт фактор). Тези измерения са надеждни, т.к. осигуряват обективна количествена информация, систематизирана в такъв статистически информационен ресурс като Journal Citation Reports (JCR). Той предлага уникалната възможност за оценка и сравнение на отделните световни списания. В статията е направено ранжиране според impact factor на списанията в минното дело (вкл. Обогатяването на полезни изкопаеми) за 1997г- общо 20 световни заглавия. Независимо от обективната количествена методика, използвана при JCR за определяне на най-влиятелните списания в света, авторовата теза е, че учените и изследователите не бива да разчитат единствено и само на нея. Понякога ранжирането на тези списания зависи от ред изкривяващи фактори, като: използван език за публикуване, възникване на други списания, формат на списанието, разглеждана тематика, срок за публикуване и т.н. При извършване на тематични информационни обзори и анализи би трябвало да се използват и други източници на информация, които често крият иновативни идеи и рационални решения.
Резюме: Глобализиращото се общество изисква от личността умения за комуникативност. Тези умения трябва да се развиват у учащите се и особено у студентите. Комуникативната компетентност лежи в основата на пълното личностно развитие. Тя мотивира интереса към познание и професионално израстване, развива самоуважение и увереност в собствените сили. Сериозна инвестиция в кариерното развитие на студента е взаимното проникване на теорията и практиката при създаване на комуникативни умения. Комуникативната готовност на студентите се проявява в цялостния образователен процес, но особено ярко по време на изпит, при защита на реферати, курсови работи и проекти, дипломни работи и в условията на научни конференции, симпозиуми и международни форуми, презентации и др. Изкуството да се общува е от голямо значение при посрещане предизвикателствата на сложното време, в което живеем. В технически ВУЗ, какъвто е Минно-геоложкият университет, трудно биха се включили в учебните планове на отделните специалности такива хуманитарни дисциплини като реторика, вербална и невербална комуникация и др. Въпреки това, съществуват редица форми, които биха могли да се използват с цел ако не пълно отстраняване, то поне намаляване деформациите и пропуските в културата на речта, изказа и поведението на студентите. Именно на тях е отделено специално внимание в статията.
Резюме: Голяма е ролята на общуването като фактор за социализация, превръщане на човека от биологично същество в разумно и социално такова, в личност и член на обществото. Подобна е ролята на общуването и в бизнеса.Съвременният бизнес включва сложно производство, колективен характер на труда, опериране с огромни ресурси и затова комуникациите се разглеждат като средство за сътрудничество, взаимодействие, постигане на целите на служителите, целите на организациите и целите на обществото. От тук идва значението на социалната насоченост на бизнеса, следвайки етичните норми и правила, хармонията на бизнеса с обществото. Статията съдържа някои убедителни доказателства за това, че правилното разбиране на същността на бизнес комуникациите и владеенето на методите за тяхното осъществяване е водещ фактор за постигане на деловия успех. Това са обективни предпоставки, които формират острата нужда от включването в учебните програми за обучение на студентите от МГУ дисциплини, предоставящи знания по делово общуване, етика и култура на деловото общуване и други. Такава е и практиката в западните, а и в редица наши висши учебни заведения.
Резюме: В системата на взаимоотношения между субектите, ангажирани с минно-добивни дейности, важно място има процесът на оценяване и прилагане на концесионните договори, в съответствие с действащата нормативна база. Основен въпрос в него е за формата и системата, чрез които се определят и реализират концесионните плащания. Световната практика не предлага унифицирани подходи, а разнообразие както по отношение на минералните суровини, така и в отделните държави. Изминалите години показаха, че по този въпрос често се поражда напрежение, което в известна степен е продиктувано от някои пропуски в познаването и третирането на проблематиката. Това е основание да се извърши нов прочит и да се потърсят онези механизми, които компромисно удовлетворяват интересите както на минните предприемачи, така и на държавата и обществото като цяло.
Резюме: Трудът представя особеностите на обучението в областта на обогатяването и рециклирането на суровини на студентите от ОКС „бакалавър” и „магистър” в МГУ ”Св. Иван Рилски”. Акцентува се върху учебните планове и програми на ОКС „магистър” в специалността „Индустриален мениджмънт” и необходимостта им да отговарят адекватно на пазара на труда и конкурентоспособността на дипломираните бакалаври и магистри. Като основни изводи се налагат следните тенденции: глобалната финансова и икономическа криза провокира нови предизвикателства пред образователния процес на студентите в минното дело и геологията; все по- голям брой студенти- бакалаври и магистри- демонстрират мотивиран интерес към овладяване на знания в областта на икономиката и управляващото знание в условията на свободен пазар; основна тенденция в разработваните от авторите съвременни курсове е финансов и маркетингов мениджмънт, като се споделя убеждението, че тази тенденция ще доведе до израстването на инженерите- обогатители в съвременни мениджъри на успешни компании.
Резюме: Статията представя преструктурирането и съвременното състояние на обогатяването и рециклирането на суровини в РБългария и минерално- суровинния сектор като цяло. На фона на финансовата стабилност на отрасъла преди 1989, често пъти поддържана от държавния субект и социалната осигурителна система, периодът 1990-1995г. в минната индустрия се характеризира с бързи темпове на преструктуриране и ликвидиране на губещите мощности. Маркирани са някои от по-важните производствени, бизнес и финансови рискови фактори, влияещи върху добивната промишленост преди 2000г., като периодът след 2000г. се характеризира с относителна стабилизация и значителни нови инвестиции. Проследява се производството на суровини: метали, въглища, промишлени минерални и строителни материали в основни български компании към 2008г. Като важен извод се налага фактът, че световната криза се е отразила значително върху националната икономика и особено върху производството на строителни материали и строителния бранш като цяло. Значителните залежи на различни нерудни метали предстоят да бъдат проучвани и добивани.
Резюме: Статията е посветена на минно- добивната индустрия в РБългария и различните етапи в нейното развитие след 1990г. Обзорът сочи, че над 130 минни предприятия и обогатителни фабрики са закрити, като повече от 200 милиона евро са инвестирани в рекултивация и екологични проекти. Икономически преоценена е суровинната база, осигуряваща устойчиво развитие на добивната промишленост в условията на пазарна икономика. Понастоящем тя се развива по регулацията на Закона за подземните богатства и Закона за концесиите, които се модернизират и синхронизират с европейското законодателство, без да пренебрегват местната специфика. Разгледани са производствата на основните продукти на българската минна индустрия за периода 2000- 2007г. и са набелязани тенденциите в тяхното развитие. На този фон се забелязва нарастващият брой и обем на разработваните от минните компании проекти за оценка на риска и ясните нагласи да се противостои на световните неблагоприятни икономически фактори.
Резюме: Геоинформационните системи (ГИС) предлагат един изключително важен подход за разбиране и боравене с някои от най- сериозните проблеми на нашето съвремие, а именно тези, свързани с опазването на околната среда, пространственото разпределение на икономическите и социалните дейности, ускорената урбанизация, нуждата от екологично съобразно разработване на природните ресурси и т.н. Ролята на ГИС за решаването на екологичните проблеми е твърде специфична, като при екологичния мониторинг се извършва събиране и обработване на данните за различни природни среди, моделиране и анализ на екологичните процеси и тенденции за тяхното развитие, както и използване на данните за вземане на решения, свързани с управление на качеството на околната среда. Предложена е примерна структура на система за мониторинг ранно оповестяване на природни бедствия и система за мониторинг на атмосферни замърсявания. Прогнозира се все по- широкото приложение на ГИС технологията като интегрална област- от вградените елементарни картографски възможности в Microsoft Excel до навигационните системи в автомобилите и GPS приемниците.
Резюме: Наличието на модерна и качествена инфраструктура е основен стимул за икономически растеж и оттам за повишаване на жизнения стандарт на населението. Правителството на Р България и местната администрация са отговорни за осигуряването на обществените услуги и съоръжения. В процеса на своето икономическо развитие нашата страна се нуждае от модерни и алтернативни решения в областта на публичните услуги и в модернизирането на инфраструктурни обекти и комунални дейности. Международната практика показва, че публично-частното партнъорство (ПЧП) е един от успешните финансови инструменти за осигуряване на инвестиции в публичната инфраструктура, когато държавният и обществен бюджет не разполагат с необходимия ресурс и искат да осигурят по-добра стойност на вложените средства. С оглед актуалността на финансирането на инвестиционни проекти статията е ориентирана към същността на ПЧП и неговото държавно регулиране в Р България. Посочени са необходимите условия за успешно изпълнение на проекти чрез ПЧП у нас, както и основните ползи от неговото прилагане.
Резюме: Констатациите, аналитичният преглед и изводите, свързани с управлението на договорите за действащи проекти, финансирани по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” по „схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Квалификационни услуги и обучения на заети лица”, са в подкрепа на усвояването на повече средства от европейските фондове. Настоящият анализ обхваща 216 процедури със сключени договори по стартиралите три приоритетни оси на програмата по отношение управлението на договорите и 870 от подадените проектни предложения по отношение констатациите, свързани с разработките и подаване на документи. Откроени и групирани са допусканите грешки и отклонения от изискванията. Направени са препоръки към ангажираните страни в усвояването на фондовете на ЕС. Отчетена е липсата на специфична професионална квалификация, както на отговорни за изпълнението на проектите, така и на заети в институции, натоварени с проверката и мониторинга по изпълнението. Изтъкната е необходимостта от допълнително обучение или образование и фактът, че не се използва потенциалът на висшите училища и центровете за професионално обучение.
Резюме: Публично-частното партньорство (ПЧП) възниква с цел изпълнението на проект или предоставянето на услуги, които традиционно се предлагат от публичния сектор. При ПЧП се отчита фактът, че както публичният, така и частният сектори притежават своите предимства при изпълнението на определени дейности. Позволявайки на всеки един от секторите да изпълнява дейностите, в които те са най-добри, обслужването на публичния сектор и инфраструктурата могат да се извършват по най-изгодния икономически начин. Сред основните ползи от ПЧП може да се посочат: по-добро разпределение на риска; по-добра мотивация за добри резултати; по-ясна представа за нуждите от определена услуга, проектирането и изпълнението и; по-точно съсредоточаване върху съответните отговорности; продължителност на търговската мотивация; по-голям потенциал за постигане на резултати. На пръв поглед тези ползи са безспорни и теоретично обосновани. За съжаление практиката показва, че този модел за икономическо развитие не винаги е най-добрият и често крие ,,подводни камъни” в процеса на практическото му изпълнение.Не са редки парадоксалните случаи, при които изградените и поддържани от частни компании инфраструктурни обекти струват на обществото значително по-скъпо, отколкото ако те се реализират от публичния сектор, в частност от държавата или общината. Причините за тези неблагополучия обикновено се коренят в големите възможности за проникване на частния капитал в публично- стопански сфери с висока за него доходност, които възможности не винаги се използват коректно. Статията се спира на някои аспекти на евентуални злоупотреби в това отношение.
Резюме: Осъществяването на стопански дейности налага привличане на външни организации. В случаите, в които се налага избор на изпълнител, свързан с извършване на строителство, предоставяне на услуги или доставка на стоки, се извършват тръжни процедури. Тези процедури гарантират прозрачен избор на възможно най-добрия изпълнител. Управлението на договорите за възлагане на дейности на конкретни изпълнители има решаващо значение за успешната реализация на целта, спазването на сроковете и удовлетворяване на изискванията за качество. Обектите на обществените поръчки в тази разработка са разделени на три основни групи: доставка на стоки, предоставяне на услуги и извършване на строителство. За България водещ е броят на процедурите за доставки, като за 2009 г. те съставляват 45 % от всички обявени процедури, следвани от тези за услуги - 36 % и строителство - 19 %. Взаимоотношенията на организацията, предприемаща проекта и изпълнителя, спечелил търга, се уреждат с договор. Крайната цел на процеса в неговата икономическа цялост е получаването на резултат от изпълнението на този договор.Констатациите, аналитичният преглед и изводите, свързани с управлението на договорите за обществени поръчки, са в подкрепа на усвояването на повече средства от европейските фондове.
Резюме: Понятието „ Организационно управление на проекти” e все още ново понятие за някои хора. Налага се да се усвои широк спектър от нови умения, попадащи в него, които умения правят по- видими хората в новата бизнес среда , а постигнатият от тях резултат – по- лесно оценяван. Как да направим управлението на проекти да действа успешно и в нашата организация- това е въпросът пред всеки съвременен мениджър. Теорията на управление на проекти дава яснота какво трябва да се направи , но в процеса на работа по даден проект често се сблъскваме с трудния въпрос и съответно трудните отговори- как да се постигне успешен край на даден проект. Статията хвърля светлина върху „проекта” като разнороднa творческа дейност и разликите между „проект„ и „операция”. Разкрита е същността на управлението на проекти като процес, чрез който проектът се довежда до успешен край. Изтъкнати са по- важните причини даден „добър” проект да се провали.
Резюме: През последните десетилетия се наблюдават значителни динамични флуктуации в цената на петрола. Петролът следва закона на търсенето и предлагането и цената му зависи от икономическите и политически условия, както и от капацитета на производствените мощности. Като основна суровина и краен продукт, петролът влияе върху икономическото развитие на страните. За да се анализира резултатът от покачващите се цени на петрола е необходимо да се определи целият комплекс от причини за това. Различни и многоаспектни са връзките между отделните фактори, определящи петролния шок.
Резюме: Корпоративната социална отговорност /КСО/ е част от приноса на бизнеса към устойчивото развитие. Тя е цялостна философия в сложната дейност на компаниите. Съществуват различни определения за КСО, но общото между тях се крие в отговорното задължение на бизнеса да допринася за устойчивото икономическо развитие, трудовите отношения с работниците, техните семейства, местната общност и обществото като цяло за подобряване качеството на живот. КСО се приема като форма на корпоративно стратегическо управление, регулиращо взаимоотношенията между фирмата и обкръжаващата я среда. Статията отразява генезиса на концепцията за КСО, превръщането й в успешна бизнес стратегия за устойчиво развитие и нейните проявления и конкретни практики на социално ангажирано поведение. Разгледани са някои специфики на КСО в минерално-суровинния сектор, свързани с общественосоциални дейности, опазване на околната среда, човешкия капитал, условията на труда и т.н. 24. Костова, Д. Изграждането на екипи-ключов момент при управление на проекти- Годишник на МГУ, 2012, т. 55, св. IV, 56-59 с. Резюме. Изграждането и управлението на екипи се превръща във водеща дейност на консултанти и треньори в последните години. Предоставянето на научнообоснована методология за изграждане на екипи все още е отворен въпрос, който изисква съвместни усилия както на академичноориентираните специалисти, така и на практиците в тази сфера. Изграждането на екипи е насочено главно към постоянно съществуващите трудови групи, но се прилага и при новосформирани групи или временни групи, които работят по проект или краткосрочна задача. Според повечето специалисти по организационно развитие, изграждането на екипи и интервенции в трудовите групи са в основата на организационната промяна и развитие. Историята на организационното развитие е история на интервенциите в трудовите групи и екипи. Техниките за изграждане на екипи намират основно място в програмите за организационно развитие и поради това имат перспективна и решаваща роля за подобряване на организацията на работа. Типът на използваните интервенции се определя от особеностите на групата, в която се прилагат. Отрицателните влияния на редица фактори се отразяват върху намаляване удовлетвореността на членовете на екипа и тяхната привързаност, влошаване на микроклимата и дори напускане на екипа. Процесът на формиране на екипа и подходите за решаване на проблемите произтичат както от поведението на ръководителя на екипа, така и от поведението на членовете на екипа.
Резюме: Статията проследява хуманистичните идеи на един от най- влиятелните психолози на XXвек- Ейбрахам Маслоу. Настоящият труд предлага един по-различен поглед върху творчеството и живота на психолога- хуманист, провъзгласил се за „фройдист, бихейвиорист и хуманист”. Идеите на Маслоу за хуманистичното развитие на бизнеса изпреварват с десетилетия по-късни трудове на японски и други автори за бизнес практики, начин на управление, екипност и грижа за физическото и психическо здраве на хората.
Резюме: Разкрива взаимните връзки и зависимости между природоползване и икономически растеж. Подчертава се особеното значение на качествените параметри на динамиката на Брутния вътрешен продукт. Защитава се тезата, че изчерпването на невъзобновимите природни ресурси налага промени в световните и национални приоритети в стопанската сфера. Извеждат се съждения за необходимостта от намаляване интензитета на природоползването с оглед отговорността пред бъдещите поколения, която налага рационализиране на природоползването. Направен е извод, че благосъстоянието на хората може да се осигурява и за сметка на качествените преобразувания в икономиката и производството на фона на постепенно количествено демографско и потребителско отстъпление.
Резюме: Коропоративната социална отговорност (КСО) се превърна във важен инструмент на компаниите за доброволно интегриране на социалните им ангажименти и загрижеността им за околната среда при техните бизнес дейности и взаимоотношения с партньорите. Корпоративното стратегическо управление издига стандартите за ръководство на по-високо правно ниво и представя КСО като стройна система за управление на взаимоотношенията между компанията и обкръжаващата я среда, респективно всички заинтересовани страни. КСО доказано е задължение на бизнеса да допринася за устойчивото икономическо развитие, трудовите отношения с работещите, техните семейства, местната общност и обществото като цяло за подобряване качеството на живот. Като потвърждение на влиянието на КСО върху достъпа до инвестиции рейтинговите агенции също започнаха да добавят оценки за КСО (Standart and Poor`s и др.). За разлика от другите производствени сектори, минерално- суровинният има съществени специфики, свързани с обекта на своята дейност – минералните ресурси. Тези специфики обясняват защо минната индустрия е принудена да отговаря на цял комплекс от икономически, екологични и социални предизвикателства, проявявайки все по- голяма обществена отговорност и прозрачност. Лансира се тезата, че сътрудничеството между заинтересованите страни, участващи пряко или косвено в минно- добивния сектор, е от решаващо значение. Онова, към което всяка стратегия за КСО трябва да води, е гарантиране на възможност за ефективно участие в процеса на вземане на решения на всички членове на общността. Открит диалог и честни комуникации- това е ключът към успеха на всяка компания и просперитет на местните общности.
Резюме: Подобряването на корпоративното управление е безспорен факт в успяващите организации. Убедеността, че развитието на корпоративната социална отговорност (КСО) е един от начините за постигане на организационна ефективност, се споделя широко както от мениджърите, така и от консултантите по организационно развитие. Като един от стълбовете на устойчивото развитие, отговорното корпоративно социално управление предполага провеждането на политика и действия в следните основни насоки: права на човека, трудови норми, околна среда, антикорупционна политика. Резултатите от анкетни проучвания показват, че корпоративните ръководства все още само декларират готовност за провеждане на цялостна социалноотговорна политика. Формирането на социален тип отговорност изисква полагането на специални управленски усилия и провеждането на специфични действия. Онова, което тревожи, е липсата на нагласи и подценяването на проблемите, свързани с концепцията за устойчиво развитие и нейното прилагане у нас. Особено сериозно е предизвикателството към минерално-суровинния отрасъл в областта на подобряване на корпоративното управление и развитие на КСО, имайки предвид неговия специфичен неблагоприятен ефект върху околната среда и човека. Предстои сериозна работа за промяна на съществуващите нагласи сред корпоративния мениджмънт, която да го мотивира и насърчава към социалноотговорните политики и добри световни практики в духа на Глобалния договор на ООН и др. Икономическа отговорност, социална отговорност и правна отговорност – балансът на трите е най-голямото предизвикателство за всеки бизнес. Успешна корпорация е тази, която развива стратегии, максимизиращи печалбата, минимизиращи вредното въздействие върху околната среда и в същото време отговарящи на нуждите на обществото. Факт са достатъчно инициативи, чиито изисквания и покриването им са достатъчно предизвикателство, както за минно-добивната индустрия, така и за всяка друга корпорация, без значение от нейната структура и предмет на дейност.
Резюме: Социалните последици от нестихващата икономическа криза понижиха значително доверието на обществото в бизнеса и насочиха неговото внимание към постигнатото от компаниите, фокусирайки се върху социалния и етичен аспект. Всички усилия се съсредоточават върху насърчаването на корпоративната социална политика, чрез която да се създадат благоприятни условия за отговорно бизнес поведение, дълготрайни и безопасни работни места и устойчив растеж. В развитието на корпоративната социална отговорност (КСО) водеща следва да бъде ролята на самите предприятия, но същевременно КСО би трябвало да се разбира като неразделна част от цялостната система на обществено управление, задължително включваща: държавни институции, бизнес организации и неправителствени организации. Като безспорна се приема тезата, че органите на властта следва да оказват въздействие чрез умело съчетаване на политически мерки на доброволен и, при необходимост, регулаторен принцип, например за подобряване на прозрачността, създаване на пазарни стимули за отговорно бизнес поведение и гарантиране на корпоративна отговорност. Без нотка на популизъм сме длъжни да приемем и насърчим съществената роля на държавата в социалноотговорните практики на предприятията. Нещо повече, въпреки дефинирането на КСО като доброволен акт на компаниите, държавата трябва да има водеща активна роля, въвеждайки законови изисквания, данъчни насърчения, субсидии, разпространение на информация, обучение и др. в този процес. Причините за това бихме обобщили както следва: КСО извършва дейности, които по принцип държавата трябва да поеме; КСО допълва държавната политика; КСО лигитимира правителствената политика; бизнесът играе водеща роля в постигането на общите цели, най- вече касаещи устойчивото развитие.
Резюме: Зародила се като понятие в средата на миналия век, корпоративната социална отговорност (КСО) търпи еволюция, като се люшка от една крайност в друга- от средство за повишаване на рентабилността и стойността на акциите до задължителен икономически и правен ангажимент към заинтересованите страни. Устойчивото развитие на бизнеса в дългосрочен план зависи от това до каква степен са удовлетворени очакванията на различните заинтересовани страни, които са в състояние да му влияят. Следователно, съвременната компания трябва да отчита интересите на обоснованите претенции не само на своите собственици- акционери, но и на много по-широк кръг от социални партньори- работници и служители, клиенти, партньори, местни общности. Разработваните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) стандарти в областта на корпоративното управление са солидна основа за прилагане на добрите практики и принципи и в българските компании. Лоялни и отговорни корпоративни ръководства, прозрачност и независимост, отговорност на дружеството пред обществото- това са само част от принципите на доброто корпоративно управление по пътя към установяване на съвременни правила и норми за управление на публичните дружества в РБългария. Идеята на авторите е възможно най- скоро нашата държава да направи стъпки към процеса на присъединяване към ОИСР.
Резюме: Много от компаниите в наши дни осъзнават, че техните иновации и конкурентноспособност са резултат от взаимодействието на социалния и екологичен фактори и безнес стратегията им, както и че този процес ражда нови идеи, пазари и служители. Могат да се посочат поне четири традиционни аргумента в полза на корпоративната социална отговорност (КСО), като се започне от първия- моралния (етичен) аргумент, втория- лицензията, третия- устойчивото развитие и четвъртия- репутацията (марката). Тези положителни аргументи дават класическата представа за КСО, но в същото време са стимули за разработване на стратегически програми, развиващи иновациите. На КСО би трябвало да се гледа не като на нещо, което единствено поглъща финансови средства, а напротив- като на инвестиция. КСО не би трябвало повече да се пренебрегва от компаниите в световен мащаб, нещо повече- необходим е стратегически подход, залегнал в програмите за иновационни продукти и услуги в резултат на КСО инициативи. Развита е тезата, че т.нар. „ иновативен фактор” е резултат от внедряването на КСО в компаниите, и в частност в организациите в минерално- суровинния сектор. В тази връзка Глобалната минна инициатива би трябвало да се разшири и доведе до комплексното развитие на социалните, екологични и иновативни политики.
Резюме: Спазването на Закона за подземните богатства и Закона за концесиите не винаги гарантира устойчивото развитие на дадена компания, местна общност и т.н. Дейността на концесионера би трябвало да се насочи към трите стълба на това развитие, а именно: икономическо, екологично и социално развитие. На практика те намират израз в реализирането на разнообразни по своята същност и обем КСО инициативи. Значителна част от най- успешните минни български компании се свързват с КСО стратегии и политики с цел елиминиране или редуциране на отрицателния ефект на добивната индустрия върху природата и общностите. В това отношение особено активна е дейността на Българската минно-геоложка камара, която е инициатор на най- мащабните проекти, изпълнявани от компаниите- членове на Камарата. На примера на някои от тях е аргументирана ползата от КСО инициативите.
Резюме: В статията е представено изменението на реалните брутни вътрешни продукти, реализирани от световната, американската, европейската и българската икономики за периода 2007 ÷ 2012 г. и прогноза за 2013 и 2014 г. Направена е кратка характеристика на външната и вътрешната икономическа среда на България през 2012 г. Анализирано е изменението на обемите на промишленото производство и на цените на производител за сектор „Промишленост”, за подотрасъл „Добивна промишленост”, за добив на въглища, за добив на метални руди и за добив на неметални материали и суровини за периода януари 2008 ÷ май 2013 г. В резултат на това са очертани условията и перспективите пред минните предприятия за добив и преработка на въглища, метални руди, неметални материали и суровини.
Резюме: Стратегическият подход към един социалноотговорен мениджмънт осигурява възможности на компаниите да изпълняват своите маркетингови цели, увеличавайки пазарния си дял, да се ситуират по- устойчиво на пазара, изграждайки идентичност на своята търговска марка и т.н. Разработването и внедряването на програми по нов модел поддържа компаниите при трудности и кризи, както и при евентуална неблагоприятна промяна на националната политика. Разширява се кръгът от партньори, споделящи общи каузи в маркетинговата дейност, коропоративните комуникации, човешките ресурси, взаимоотношенията с общностите и др. Ефектът от корпоративноотговорните политики е комплексен и техният принос се оценява в стратегическата рамка за положителните социални, икономически и екологични промени. Стремежът към двоен ефект- ползи за компанията и успех в името на каузата е съвременното предизвикателство пред социалноотговорния бизнес. Споделя се съмнението, че не винаги КСО е достатъчно „социална” и че понякога се спекулира с т.нар. доброволчески принцип, лежащ в основата на КСО, например някои регулирани от законите действия, които се представят като „жестове на добра воля”. В резултат на запознаване с КСО практиките на отделните компании в световен мащаб се прави изводът, че повечето успешни корпоративни мениджъри научиха своя урок за това, че публичният, нестопанският и частният сектор могат и трябва да работят заедно за решаването на социалните, икономическите и екологичните цели.
Резюме: Успешното управление в организацията несъмнено е плод на множество фактори, подбуждащи хората към ефективна работа и използване на собствения потенциал. Наличието на многообразни концепции и възгледи по този въпрос е свидетелство за голямата сложност на проблемите за мотивацията на личността, лидерството и властта, вътрешногруповите и междугруповите взаимодействия, споделените ценности и честността, интегритета на компанията и др. като едни от основните фактори за постигане целите на организацията. Промените във всеки един от тези фактори играят роля върху иковационното ниво на всяка организация, индивидуалната инициатива, рисковото толериране, интеграцията, управленската поддръжка, контрола, идентичността и др. Отчита се влиянието на редица управленски похвати, действия и техники, водещи до успешното иновационно развитие на компанията. Налага се разбирането за човешия характер на организацията, което позволява успешно да се управляват вътрешноорганизационните взаимодействия, както и взаимоотношенията с външната среда с цел постигане на максимални резултати и разкриване на творческия потенциал на хората.
Резюме: Управлението на риска от природни бедствия обхваща широк кръг от проблеми, възприемани като опасност от нещо несигурно, като отрицание на устойчивостта и увереността. Този риск произтича от ставащо против волята на човека „природно явление”. Управлението на риска от природни бедствия е представено като целенасочен процес за формиране на компромис между ползата от минимизирането на риска и необходимите за това разходи, както и вземане на решение за това какви действия трябва да се предприемат, приложими модели и процедури, в това число нулева алтернатива. Изследването на стратегиите за управление на риска се свързва с твърде широк кръг от незадоволително ситуирани конкретни проблеми, като наличието на противоречия и бели полета в нормативни и поднормативни актове, ограничено третиране на риска, скромен практически опит на организациите по неговото управление и обстоятелството че, феноменът риск е все още извън необходимото обществено внимание.
Резюме: През последните години е налице все по-нарастващият натиск върху предприемачите от страна на всички заинтересовани страни да поемат своята социална и екологична отговорност. Стандартизирането в областта на Корпоративната социална отговорност (КСО) е едно от най-големите предизвикатества пред компаниите и в същото време търсен инструмент от страна на мениджмънта, тъй като стандартите в тази област не разглеждат само екологичните и социалните резултати, но и финансовите за компанията. Информацията, съдържаща се в статията, дава ясна представа за различните стандарти, касаещи социалната отговорност. Посочва техните силни и слаби страни и приложимост. Стандартизацията в областта на КСО е не само съвременен подход за удовлетворяване нуждите на заинтересованите страни, но и инструмент за постигане на устойчиво развитие.
Резюме: Интерес представлява роля на корпорациите в тяхната социална дейност. Теорията за заинтересованите страни може да служи като инструмент за изучаване на взаимодействието между дейността в областта на корпоративната социална отговорност и корпоративните параметри от рода на: приходи, печалба, възвръщаемост на инвестициите и други. Изследвания от практиката показват положителната връзка между финансово- проспериращите компании и техните социалноотговорни стратегии и практики. За отбелязване са добрите практики в българския минно-добивен отрасъл, влияещи положително върху устойчивото развитие на обществото като цяло. ІІ. МОНОГРАФИИ, УЧЕБНИЦИ И УЧЕБНИ ПОМАГАЛА
Резюме: В предлагания монографичен труд се разкриват кои са печелившите послания на бизнес комуникациите в света на успеха. Успешната кариера отдавна не е функция само на престижна диплома и добри контакти. Всичко- от визитната картичка до комуникацията със служителите- е част от възможния бизнес успех. Често вратата на нашия успех може да се затвори при неспазване на правилата, нормите и етикета на бизнес поведението. В съвременния динамичен свят нямаме право на грешки- доброто възпитание, общата култура и умението за ефективно общуване са задължителна част от бизнеспрофила ни. Културните различия, традициите и обичаите са тестът за нашата комуникационна култура, тест, който може да провали сделка или да ни дари с успех. Деловото писмено и устно общуване има също своя специфика и правила, които трябва да се спазват. В света на новите технологии в не по-малка степен е необходимо познаването на изискванията за ефективна on-line комуникация. Разглежданите в тази книга теми са част от ключовите познания на съвременния мениджър за бизнес комуникациите. Те са анализирани от гледна точка на реалната практика в бизнеса заедно с основните теоретични правила за ефективно общуване като съществена част от индустриалния мениджмънт.
Резюме: Представена е авторовата позиция по отношение на организационното поведение като научна област, учебна дисциплина и приложен инструмент, който анализира и направлява динамиката на новите измерения на личността в контекста на развиващите се организации. Организационното поведение като фокус събира постиженията на мениджмънта, психологията на управлението и човешките ресурси, както и водещите модели на световния бизнес. В този смисъл организационното поведение се вписва като важна съставна част от общия мениджмънт, бизнес администрацията и управлението на човешките ресурси, които са предмет на изследване на водещи образователни институции. Учебникът се стреми да изясни основните теоретични подстъпи към ефективното организационно поведение; неговите водещи функции и теории; междуличностни и междугрупови отношения в позицията на управление; субординацията и организацията на дейностите и причинно-следствените им взаимодействия в цялата организация. Авторът се е стремял не толкова към изчерпателност на теоретичните постановки и обобщения, колкото към конкретност и принципност при предаване на студентите на основните знания в областта, въпреки техните необятни измерения. Формулираните дискусионни въпроси подтикват към активно, самостоятелно, критично и творческо мислене на студентите.
Резюме: В ръководството са разработени методи за решаване на основни практически задачи в областта на информационната наука. Включени са примерни задачи от дисциплините „Увод в информационната наука” и „Теория на информационно- търсещи системи”. Учебното помагало е предназначено за широк кръг университети- Минно- геоложки университет „Св. Иван Рилски”, Университет по библиотекознание и информационни технологии”, Великотърновски университет „Св. Св Кирил и Методий” и всички технически ВУЗ, в които се преподават дисциплините „Научна информация”, „Обработка и съхраняване на информацията”, „Информационно- търсещи системи” и др. Ръководството допринася за повишаване на информационната култура на студентите като потребители на научна информация.
Резюме: Изданието е посветено на 60- годишния юбилей на МГУ „Св. Иван Рилски” и включва двуезичен ( бълг. и англ.) текстови и снимков материал, проследяващ създаването и историческото развитие на Университета за 60 години. Мисията, ритуалите, историята, настоящето и бъдещето на Университета са намерили място в юбилейната книга, с която се отдава заслужена почит и уважение към цялата академична общност. ІІІ. НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ РАЗРАБОТКИ
Каталог: docs -> N Juri N Juri -> Конкурс за академична длъжност "Доцент" по професионално направление 8 „Проучване, добив и обработка на полезните изкопаеми", специалност „Обогатяване на полезни изкопаеми" N Juri -> Конкурс за професор по Професионално направление Науки за земята N Juri -> Конкурс за професор по научно направление 8 „проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" специалност „минно строителство" N Juri -> И. Паздеров І. Дисертация и публикации, които са части от дисертационния труд N Juri -> 19. Резюмета на трудовете, с които кандидатът участва 7а. Научни публикации до получаване на онс „Доктор“ (научна степен „Кандидат на техническите науки“), 1978-1988 г N Juri -> Конкурса за получаване на научното звание "професор" по Професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, специалност "Техника и технология на взривните работи" за нуждите на катедра Подземно строителство N Juri -> С п и с ъ к на научните и научно-приложните трудове на доц д-р Венелин Желев Желев N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Икономика, специалност „Икономика и управление по отрасли" N Juri -> Моделиране показатели на находища на подземни богатства и свързани с тях обекти чрез компютърни системи Изтегляне 314.46 Kb. Сподели с приятели:
|