Конкурс за академично звание „професор", 2012 г. І. Публикации във връзка с научната степен „доктор"
Изтегляне 339.98 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Dinev, N. and V.Koutev. 2003. Management of the biovailability of heavy metals by organic and mineral amelioration of polluted soils. Ecology and future, vol.II, No 3-4, 135-137.
- Koutev, V., N.Dinev, G. Muhlbahova, and T.Simon. 2005. Phosphorus assimilation by crops under phytoremediation of chemically degraded soils. Почвознание, агрохимия и екология, ХL, №1, 25-27.
- Dinev N., I. Mitova and V. Netcheva. 2006. Bio-indication of cadmium phytotoxicity of tomato plants depending on soil acidity, NCAS, Plant Science, 43:377-382
- Dinev, N. and A.Vassilev. 2006. Phytoremediation and sustainable use of metal contaminated soils in Bulgaria. Soil Remediation Technologies, Madrid, 20-21 November 2006. (oral presentation).
- Христова, М., В.Цолова и Н.Динев. 2011. Мобилност на тежките метали в техногенни почви. Научни доклади от международна конференция „100 години почвена наука в България“, 16-20 май 2011, 1: 354-358.
- С. Качество и безопасност на растениевъдната продукция
Динев, Н., Е.Филчева и В.Кутев. 2001. Сравнително изследване на български и чешки почви за съдържание на тежки метали фракции на почвеното органично вещество.Почвознание, агрохимия и екология. ХХХVІ, №4-6, 182- 183. Изследвани са почви с различен произход (от Прибрам- Чехия и Кремиковци- България), с различна степен на натоварване с тежки метали. Показана е съизмерима стойност на олово и кадмий на най-замърсени почви от двата района. Изследванията на състава на почвеното органично вещество показват, че може да се очаква миграция на органичното вещество по дълбочина на профила, съпроводена нарастване на риска за замърсяване с тежки метали.
Във вегетационен експеримент е изследвана възможността за мелиорация на почва, замърсена с тежки метали. Използваните материали показват, че внасянето на оборски тор със слама намалява трансфера на металите. Указан е различната генотипна толерантност на видовете тритикале, маруля и зеле.
Основната цел е проучване на миграцията на тежки метали в хранителната верига в индустриални района на Източна Европа. Концентрацията на олово и мед е свързана с експозицията, което се наблюдава и при децата (район Куклен). При изследваните деца в Куклен се отчита прехвърляне на санитарната граница по отношение на съдържание на олово в кръвта. Проби от почви, животински органи и фуражи показват значително замърсяване, докато при зеленчуците то е минимално. Предложени са мерки за ограничаване на заболеваемостта.
Изследвани са миграциите на азота (неорганичен и подвижен) в почвата. Чрез дескриптивна статистика е показана опасността за замърсяване на подземните води. Изследвано е и разпределението на фосфора в почви по поречието на р. Лесновска.
Оценени са традиционни (слама, оборски тор) и алтернативни (модифициран зеолит) субстрати върху експресията на растителния генотип при земеползване на замърсени почви..). Прилагането на минерални торове (с и без растителни остатъци) повишава акумулацията на тежките метали в маруля. Установени се промени в биодостъпността на металите, измерени след екстракция с EDTA.
В условията на полски експеримент е проучено поведението на фосфора при полиметално натоварване на почвата. Усвояването на фосфора зависи от начина на внасяне, културата и времето за взаимодействие на факторите. Концентрацията на фосфора може да се ползва като индикатор за промените в химическата експресия на тежки метали в почвите
Изследвано е поведението и разпределението на арсена в района на Кремиковци. Установено е максимално съдържание на As в подорницата на Aluvial Fluvisol Здравен риск представлява разполагането на зеленчукови градини в най- силно засегната зона. По отношение на арсена не се отчита замърсяване на почвите в северо-източната част на землището на Г.Богров.
Целта на настоящото изследване е установяване на базата на екологични проучвания на почвеното замърсяване, земеползване в района и оценка на резултатите от предишни и настоящи действия. Извършено е проучване на почвено многообразие, разпределението на замърсителите и са набелязани мерки за минимализиране на рисковете за околната среда и човека чрез адекватни мерки.
В условията на вегетационен опит е установено , че модифициран зеолит, NPK и NPK+ зеолит са подходящи за увеличаване на сухата биомаса на тритикале и зеле. Те действат положително и върху усвояването на азот. Модифицирания зеолит действа най- добре при развитието на растения от Galega.
Установени са промените във фосфорното съдържание и във формирането на суха биомаса, съдържание на азот и фосфор в зеле, салата, тритикале и галега при прилагане на мелиоранти за ограничаване на замърсяването от почвите.
В презентация пред работно съвещание на NICOLE са представени перспективите пред фиторемедиацията. Отчетени са позитивните страни на фитоекстракцията и фитостабилизацията. Дадени са примери от прилагането на фитостабилизацията в България. Изведените прецизни опити във вегетационна къща, ползването на данни от мезокос-експерименти позволяват удачен избор на мелиориращи смеси. Приложени на полето (гр. Златица- замърсяване с мед и екстремално ниска почвена киселинност) те позволиха формиране на ремедиационна площадка, на която се отглеждат тревни смески и дървесни видове.
Изследвани са промените в доматови растения (Lycopersicon esculentum Mill, сорт Балка), отглеждани в различни почви с рН 7,9, 5,9 и 4,9 след внасяне на кадмий в нарастващи концентрации. Началната концентрация на кадмий с изявен инхибиращ ефект се отчита при дози от 30 до 60 mg/kg почва в зависимост от почвеното рН. При най-киселата почва се наблюдава най- изразен процес на подтискане на развитието и висока негативна корелация между нивото на кадмия и надземната биомаса. Слабо изразени са корелациите между надземната биомаса и концентрациите на внесения кадмий при слабо алкалната почва. Комбинацията между кисела (рН 4,9) и алкална (рН 7,5) почвена реакция и високо ниво на камий се отразява на формирането на цветове. Изследвани са и промените в някои биохимични показатели. Активността на нитрат-редуктазата, (in vivo и in vitro) и глутамин-синтетазата, измервани през вегетацията, отразяват комбинирания ефект на неблагоприятна почвена киселинност и високо нива на кадмия.върху усвояването на нитрати. Изчислени са корелационните коефициенти между съдържанието на нитрати в листната маса и ензимните активности. Установено е, че концентрациите на кадмия, внесен в почвата, корелират позитивно с акумулираните количества от кадмий и калий в растителната биомаса. Настоящата разработка дава ранни физиологични и биохимични индикатори за токсичност на кадмия при отглеждане на доматови растения.
Презентацията е изнесена като поканен гост- лектор на конференция в Испания. Представени са данни за фиторемедиационни действия от страна на български учени. Коментирани са данни от тестове за токсичност на тежки метали върху растителни видове. Демонстрирани са резултати от приложни разработки върху замърсени почви.
Изследван е ефектът на различни мелиоранти на почви, замърсени с олово, кадмий и цинк, върху микрофлората. Определена бе общата микробиална активност и разпределението на основните групи микроорганизми. Най- забелижим позитивен ефект е установен при внасяне на зеолит и комбинация от NPK+ слама. Отчетен бе ефектът върху всяка отделна група.
В изследваните почви доминират фактори с коренно различно влияние върху мобилността на тежките метали. По-ниското общо съдържание на тежки метали в хумусно-рекултивираните почви в съчетание с реакцията на средата и наличието на карбонати са ограничаващи фактори за мобилността на олово, мед и цинк. Екстрахираните ниски количества мед, олово и особено цинк (до 12% от общото съдържание) принципно показват слабата приложимост но 0.01 М EDTA за оценяване на биодостъпни форми на тежки метали в изследваните почви.
Целта на разработката е да се проучи ефектът на приложение на теоретичен модел на органо-минерална смес върху тежкометално замърсени почви. Установено е, че активирането на органичните компоненти в мелиоративните смеси изисква по-високи стойности на рН, които в рамките на експеримента не са постигнати. Необходими са корекции на теоретично определената стойност на коефициента за оптимално количество варов материал за неутрализиране на киселинните групи на хумусните вещества. С. Качество и безопасност на растениевъдната продукция
Про,учени са проявите на доматови растения при различни азотни норми и почвени разновидности. Установено е, че върху неутрална почва (рН 6.0) растенията формират най- висок добив. Най- високо качество имат домати, отгледани върху Канелена горска почва и торени с карбамид. Висок добив и качество имат растенията, отгледани върху слабо алкална почва (Смолница) и торени с амониева селитра. Проследени са и промените в някои биохимични характеристики.
The filed experiment with three varieties of tomatoes: Prekоs F1, Bakini arid Pink Charm. Study the inf!uence of the equivalent rate of fertilizaiion (N30), filed with manure апd mineral fertilizer. For !eaf feeding for vegetation nave beеп applied Ьу spraying "Humusil" and "MasterbIend". Testing varieties differ significantly in their vegeiative апс reproductive results. Variety , Bakini and Pink Charm аге with тоге leafs and they аге higher compared with ·the conirol standards "Prekos F;' . Mineral fertilization variants in the three varieties were formed higher plants, but оп the other fertiiizing with manure have thicker stems. The indexes of clusters in the indices and numbers tied Bakini variety shows highest values in both types of manure, compared to the Prekos F1 and "Pink Cahrm" .ln Bakini variety has bееп received highest value of vegetative mass, which corresponds to the highest yields ot fruit obtained in the experiment .The smallest value of vegetative mass is the Prekos F1 and the lowest yields of fruit of all tests is "Pink Charm
Изведен е полски опит върху алувиално- ливадна почва с три сорта домати- Прекос F1, Bakini и Pink Charm. Азотната норма от 30 kgNda-1 е внесена под форма на минерален и органичен тор, на фон PK торене. Установено е влиянието на температурата при специфичните условия на региона върху някои от показателите на растежа, репродуктивните прояви и качеството на продукцията, при полското производство на различните сортове. Сортът PinkCharm има слаба поносимост към високите (над оптималните) летни температури, в съчетание с ниска относителна влажност на въздуха. Това се изразява чрез формираните завързи- във фази 1- 2 –ро и 4- 5-то съцветия, където има най- малко завързали цветове. Сорт Прекос 1 се характеризира с най- много завързи в първата отчетена фаза- 1-2 съцветие, където във вариантите с минерално торене- те са 43.48%. Сортът Bakini има сравнително висок брой на завързи през първата отчетена фаза (36.22%) и най-висок през втората фаза- 4-5 съцветие, където достигат 122.47%. Температурното влияние е най- слабо изразено върху формирането на завръзи при сорта Bakini. С изключение на сорта PinkCharm, формата на тора не оказва съществено влияние върху адаптвността към високи температури. Постигнатите добиви и качество на продукцията потвърждават торовата норма като оптимална за почвените условия.
Изведен е вегетационен опит с домати сорт “Rio Fuego върху средно излужена канелена горска почва. Почвата е с рНKCl -6.5, с ниско съдържание на минерален азот- 11.3 mg/kg, много добре запасена с подвижни форми на фосфор и калий, съответно: 26.0 и 26.5 mg/100g.Изпитано е влиянието на торова норма N400Р536К68 внесена в почвата под различна химична форма, както и на листното подхранване с кристалон и хумусил в съчетание с минерално и органично торене върху развитието и добива на растенията. От разгледаните в динамика показатели свързани с растежа и формирането на добива при доматите като най- добри по отношение на развитието и плододаването се очертават вариантите със 100% минерално торене на фон фосфорно и калиево торене, следван от растенията торени с 50% оборски тор + 50% минерален тор и 50% минерален тор + хумусил. Растенията торени с биохумус и биохумус + кристалон имат не задоволително развитие и ниски добиви. Получена е висока стойност на коефициента на детерминация- R2 = 0,782, от зависимостта на масата на плодовете получени от едно растение в края на изследването, от техния брой. Ниски са стойностите на коефициентите на детерминация описващи връзките между диаметъра на стеблата при доматените растения и масата ( R2 = 0.507 ), както и между диаметъра на стеблата и броя на плодовете от едно растение ( R2 = 0.449
Изведен е вегетационен опит с домати сорт “Rio Fuego върху средно излужена канелена горска почва. Почвата е с рНKCl -6.5, с ниско съдържание на минерален азот- 11.3 mg/kg, много добре запасена с подвижни форми на фосфор и калий, съответно: 26.0 и 26.5 mg/100g. Установено е влиянието на органичното, минералното и органо- минералното торене, както и на листното подхранване с органични и минерални торове, върху постъпването и усвояването на хранителните елементи в растения от домати, както и на качеството на получената продукция при контролирани условия. При условията на изведения опит, торовата формула N400Р536К68 получена чрез съотношението N :Р :К = 1 : 1.34 :0.17, определено аналитично въз основа на съдържанието на хранителните елементи в оборски тор, не осигурява оптимално хранене на растенията, изразяващо се в не задоволителен растеж, плододаване и качество на плодовете от домати. В плодовете на растенията с пълно минерално торене, в сравнение с другите изследвани торове е измерено най- високо съдържание на нитрати- 78.0 mg/kg, но заедно с това и най- високо съдържание на сухо вещество – 6.35% и редуциращи захари- 5.68 %. Подходящи за торене на доматените растения са и комбинациите от 50 % оборски + 50% минерален тор, 50% минерален тор + хумусил. Растенията торени със 100% биохумус както и тези с 50% биохумус + кристалон имат ниски нитратни нива и сравнително високо съдържание на сухо вещество и витамин “С”. Листното подхранване на растенията с хумусил и кристалон оказва благоприятно влияние както върху величината на формираните добиви, така и върху качеството на получената продукция, изразяващо се във високо съдържание на витамин “С“, като в същото време оказва отрицателен ефект върху натрупването на нитрати в плодовете.
Изведен е опит с пекинско зеле в камери за изкуствен климат КНЕР-1 и Кнер - 2. Почвата е алувиално-ливадна с неутрална реакция- рНКCl - 6.2. На фон 8000 lx осветеност и фотопериод 8 часа е проследено влиянието на въздушна температура – 15 и 21 0С, на почвени влажности - 50 и 80 % от ППВ, както и на две азотни форми върху растежа, развитието и някои физиологични показатели при китайското зеле. Азотът е внесен през вегетацията под форма на NH4NO3 и СO(NH2)2 в количество 200 mgN/kg почва на фон Р100К100. Във фаза 4-5-ти лист растенията са изнесени от камерите и са поставени при равни атмосферни температури. Получените резултати показват, че всички растения торени с амониев нитрат са по- високи, изглеждат по-добре и са изравнени, с по-голям брой листа и вегетативна маса и с много по-високо хлорофилно съдържание в сравнение с вариантите торени с карбамид. При почвена влажност 80 % растенията и от двете N-форми са с по-голямо тегло в сравнение с тези при 50 % ППВ, докато при масата на корените е обратно. При измерените брой листа и височина на растенията не са установени доказани разлики по отношение показателя почвена влажност.
В условията на вегетационен експеримент с почви от района на КЦМ- Пловдив, бе установено влиянието на органичното и минералното торене върху показателите на растежа, добива и качеството на спанак, отгледан върху силно замърсена с тежки метали почва. Максимален положителен ефект се наблюдава при минерално торене на почвата (N200P200K200 ) и комбинирано с подхранване с ниска концентрация на течен органичен тор (амалгерол-0.05% ). Промените във фотосинтетичната активност са измерени чрез оценка на съдържанието на пластидни пигменти. Максимално съдържание на хлорофил „а” и „в” се установи във варианти 5 и 9 (N200P200K200 и самостоятелно органично торене с Амалгерол 1000 ml/da). Установени са промените в биохимични характеристики на спанака- съдържание на нитрати, аскорбинова киселина и общи захари. Те характеризират като оптимални вариантите 5 и 6 (N200P200K200 и N200P200K200 + листен тор). Растенията с минерално торене имат по- високо съдържание на нитрати, общи захари, витамин “С” и сухо вещество в сравнение с тези с органично торене. Оценката на санитарното състояние на продукцията- съдържание на тежки метали в биомасата, показва, че максимална акумулация на кадмий (49 mg/kg), олово (83 mg/kg) и цинк (663 mg/kg) има при вариант 7, следван от вариант 10. Тези концентрации характеризират продукцията като опасна. Съгласно изискванията за безопасност на храната независимо от получените добри качествени показатели, наличието на други вредни вещества (в случая Cd, Pb, Zn) над санитарните норми правят произведената продукция от спанак неприложима като храна и фураж.
При контролирани условия във Вегетационната къща на ИП „Н.Пушкаров” е заложен съдов опит върху чернозем смолница, взета от вододайната зона на с. Гурмазово, Софийска област. Оценено е качеството и безопасността на продукцията от салата при използване на различно замърсени с нитрати кладенчови поливни води. Установено е паралелно нарастване на съдържанието на нитрати в растения от салата в зависимост от нитратите в поливните води през първите фази на развитие. С напредване на вегетацията растенията, поливани с вода със съдържание на нитрати 338 мг/кг, развиват по-голяма надземна биомаса. С поливния режим при отглеждане на салата почвите се натоварват с азот (до 95.4 mg/kg почва или 19.8 кг азот/дка), което представлява потенциална опасност при допълнително торене за екологичното състояние на почвата чрез системното им постъпването в подземните води.
В условията на вегетационен опит е изследваната промяната в биометрични и физиологични параметри на четири сорта домати, дължащи се на почвено замърсяване и температурния режим. В разсадна фаза сортове Николина, Елена и Дора проявяват слаби изяви на токсичност, което може да ги характеризира като по- толерантни към множествено тежкометално замърсяване. Най- чувствителен към температурния режим и почвеното замърсяване е сорт Трапезица, като това е особено забележимо при по- ниската температура на отглеждане.
|