Конкурс за академично звание „професор", 2012 г. І. Публикации във връзка с научната степен „доктор"
Изтегляне 339.98 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- D. Агроекология и ремедиация
- Koutev, V., N.Dinev, M.Banov. 2005. Soils and agrochemical characteristics of Nova Tcherna and Brashlen area for the needs of wetlands restoration. Екология и индустрия, том 7, №2: 202-204.
- Динев, Н. и П.Борисов. 2000. Фитопотенциал на основни земеделски култури за кисели почви и високи нива за алуминий. Селскостопанска наука, 38, № 1: 29-31.
- Борисов, Н. и Н.Динев. 2000. Варуването на кисели почви- необходимост и перспективи. Селскостопанска наука, 38, № 2: 43-45.
- Научно-популярни статии
- Други (без приложен доказателствен материал)
Динев, Н., И.Митова и Р.Кънчева. 2011. Ефективност на производството на средно ранни домати и показатели, свързани с него. Сборник „ІV международен симпозиум „Екологични подходи при производството на безопасни храни“, 9 юни 2011- Пловдив, 63-68. A field experiment with three cultivars of tomatoes (Prekos F1, Bakini and Pink Charm) at the region of Plovdiv (Central South Bulgaria) was carried out. The quality and quantity of the yield production were previously discussed. The calculation to income and coefficient of economic efficiency shown that the most perspective cultivar was Bakini, fertilized with mineral compounds. All variants with mineral fertilizers surpassed the variants with farmyard manure excluding Pink Charm. The quantity, quality and economic valuation shown that the last cultivar was not suitable for growing in investigated area D. Агроекология и ремедиация
Грудковите бактерии от род Rhizobium намират широко приложение в земеделието. Използваните сега бактериални препарати за инокулация на бобовите растения обикновено се получават по пътя на естествения отбор. Като правило, след определено време на използване препаратите губят от своята активност. В статията са разгледани подходи за получаване на полезни мутанни щамове, предимствата и недостатъците на ДНК- рекомбинантната техника.
В условията на вегетационен опит бе изпитано влиянието на полиметално замърсяване върху катион- обменния капацитет на растения от домати и техни органи. Установено бе, киселинността в биологичните органи се повлияна повече от почвената киселинност. Растенията абсорбират значителни количества кадмий и олово. Резултатите могат да бъдат ползвани при разработване на програми за устойчиво управление на замърсени земи.
Влажните зони в България са обект на интензивно проучване. В статиите са коментирани почвените различия, установени в Дунавските острови и прилежащи територии. Отбелязани са площите, резултатите от направените агрохимични изследвания, както и стъпките за бъдещо управление на земите.
Земеделските земи в община София се използват неефективно. Прилагането на минерални торове е на много ниско и недостатъчно за ефективно земеделие. Количествата минерални торове не застрашават състоянието на околната среда. Особено внимание трябва да се отдели при зеленчукопроизводството, където се внасят високи торови норми , най- вече азот.
В направеното изследване е установено, че агрохимичния статус на почвите около комбинат „Кремиковци“ не се различава съществено от типичното за почвите в района. Предвид рисковите ситуации, свързани със замърсяването на почвите, е необходимо правилно структуриране на културите и отчитане на здравните опасности. Възможно е използването на мелиоранти за минимализиране на опасностите от тежките метали.
В статията е разгледан въпросът за избор на алтернативи при управление на киселите почви.. Предлаганата технология с използване на подходящи растителни видове предполага добро познаване на процесите на минерално хранене и поведението на алуминия.
В статията се обобщава научния и практически опит в областта на химичната мелиорация на киселите почви. Предложени са дискусионни подходи при определяне на варовата норма. На базата на научни данни се дават препоръки за вида и количеството на материала. Предлагат се схеми за мелиориране според сезона, определената норма, вида на препарата.
Изследвана е територията на отпадъкохранилище /утаителни полета/ за сатурачна вар получена при очистване на захарни сиропи. Извършена е характеристика на материала като отпаден продукт. Изготвено е становище за потенциалната или реална опасност за околната среда. На базата на конкретните климатични условия в района на обекта, посочените изисквания и проведените аналитични измервания на различните геологични материали и субстрати е предложен следния метод за техническа и биологична рекултивация на сатурачните полета на ”Захарни заводи” АД, гр. Горна Оряховица: 1. Изграждане на екран от геологични кариерни материали върху повърхността на сатурачните полета. Мощност на слоя – 100 cm. 2. Разстилане на слой от хумусен материал /отпадни материали, получени при измиването на захарно цвекло/ върху вече нанесените геологични материали. Мощност на слоя – 40 cm. По този начин ще се осигури необходимата среда за развитие на кореновата система на тревните видове, които ще се използват по време на биологичния етап на рекултивация. 3. Затревяването ще се извърши чрез засяване на тревни смески. При избора на състава на тревните видове са взети предвид специфичните почвено-климатични и температурни условия в района на обекта, надморската височина, вида на терена и др. Дава се превес на нискорастящи дълготрайни треви, които създава
Публикацията представя варианти за рекултивация на сгуроотвал на територията на “Захарни заводи АД”, гр. Горна Оряховица. Накратко са посочени източниците на отпадни продукти в близост до заводите. Проучени са състава и свойствата на отпадните материали около завода за производство на захар. Установена е тяхната пригодност за рекултивация на база приетите нормативни документи. Разгледани са няколко варианта за рекултивация на изследвания сгуроотвал. Предложено е използването на отпадните продукти от производствения процес и глинести кариерни материали. Обмислени са възможности на затревяване или залесяване на технически рекултивирания сгуроотвал. За затревяване са предложени дълготрайни треви от видове, способни за развитие в смески и създаващи здрав чимов хоризонт. За залесяване е обърнато внимание на устойчив на неблагоприятни почвени и климатични условия дървесен вид със сравнително бърз прираст
В настоящата разработка са разгледани възможностите за използване на производствен отпадък, получаван при прането на сурова вълна като мелиорант на кисели почви. За проучването е избрана подходяща почва от района на Златишко-Пирдопската долина. Проведени са редица анализи и изследвания, както на почвата, така и на проучвания материал. Въздействието на отпадния продукт като мелиорант е проследено чрез провеждане на инкубационен и вегетационен експерименти. В първият опит е определена неутрализиращата способност на материала и нормите за преодоляване на киселинността. През вегетационният експеримент е установено влиянието на материала върху развитието на културните растения. За тест култура е избран ечемик (Hordeum vulgare). Установена е оптималната ефективност от използването на материала за неутрализиране на киселинността и създаване на подходящи условия за развитие на растенията. Отчетено е и последващо постепенно снижаване на неутрализиращия ефект на мелиоранта. Определен е основният рисков замърсител на почвите при използване на материала. Изразена е необходимостта от провеждане на допълнителни, задълбочени проучвания върху отпадния продукт. 40
В статията е разгледано мястото на производството на безопасна растениевъдна продукция. Анализирани са опасностите при наличието на деградационни (особено химически) процеси в почвата. Препоръчан е контрол от научни организации на етапа на производство на храни в рискови райони. Научно-популярни статии
Други (без приложен доказателствен материал)
от Изтегляне 339.98 Kb. Сподели с приятели:
|