Конкурс за доцент по направление 1 Филология

представени за участие в конкурс за доцент по направление

2.1 Филология (британска литература – от Модернизъм към Постмодернизъм),

обявен в ДВ, бр.81 от 14. 10. 2016 г.

Гл. ас. д-р Аспарух Александров Аспарухов е единствен кандидат по обявения конкурс. Той участва в конкурса със седем научни публикации: монографията Dialectic and Logicality in Ford Madox Ford’s Novelistic Series, St.Kliment Ohridski Press, Sofia, 2016, и шест статии / студии в тематични сборници - всички от периода след придобиване на образователната степен „доктор” през 1996 г.

Научните интереси на д-р Аспарухов са ясно очертани през годините както от неговите публикации, така и в периметъра на дългогодишната му преподавателска дейност. Д-р Аспарухов категорично фокусира своето изследователско внимание върху творчеството на двама английски модернисти – Джоузеф Конрад и Форд Мадокс Форд. Така неговият изследователски път през годините добива ясна едноизмерност, чиито предимства на очевидното предпочитание би следвало да бъдат откроени като предсказуеми очаквания от предлагания по настоящата процедура хабилитационен труд.

Съсредоточеността върху Форд Мадокс Форд характеризира изследователските дирения на Аспарух Аспарухов през последните години и тъкмо тези негови занимания представляват по същество предмета и основанието на настоящата процедура. Шест от седемте представени по процедурата публикации извън монографичното изследване са или тясно свързани с него, или части от получилото се с течение на времето цяло. Бих квалифицирала този факт като предимство на кандидата, доколкото той е свидетелство за целенасочено мислене, което обикновено води до задълбоченост и надмогване на изкушенията към изследователска „всеизчерпателност”. Ето защо ще насоча тук вниманието си изключително върху монографичното изследване на Аспарух Аспарухов, съсредоточено върху творчеството на английския модернист Форд Мадокс Форд.

Както избраното заглавие ясно посочва, Аспарухов ще се занимава с романовите серии на Форд М. Форд откъм това, което той определя като “dialectic and logicality” - привидно двуизмерна перспектива, доколкото съединителният съюз „и” по-скоро размива гледната точка на изследването, отколкото да я зареди със синтетичността на Хегеловата диалектическа логика, от която, всъщност, авторът е избрал да извежда своите наблюдения върху романовите серии на Форд. С това уточнение относно формулировката на заглавието преминавам към въведението в разработката на Аспарухов, което очертава две основни положения: първо, че акцентът в критическата рецепция на творчеството на избрания от него автор е традиционно поставен върху импресионизма на Фордовата разказност, и второ, че силното влияние на Хегеловата диалектическа мисъл е дотолкова категорично прието за даденост що се отнася до модернистичната естетическа умонагласа, че специално внимание като изследователски ракурс спрямо модернистичната литература по-скоро не й е било отделяно. Тук именно Аспарухов вижда своето място като изследовател на Ф. Мадокс Форд: той ще изследва „дълбинната връзка между диалектика (обратното на дуализъм) и литературния модернизъм” (с. 15); разработката му „си поставя за задача да изследва използването на диалектиката като част от художествения метод на Форд в романовите му серии” (с. 16) – избор, който Аспарухов определя като новаторски и, съответно, като свой принос (ibid.). Авторът е убеден, според собствените му думи, че колкото и критиката да настоява върху блокирането на разума у Форд и, съответно, неадекватността на неговото проявление – разбирането - по отношение на понятието за истина в романите на английския модернист, все пак разумът „доста силно присъства у Форд”, поради което прилагането на Хегеловата диалектическа логика „би хвърлило нова светлина” върху творчеството на писателя (с. 19). Съотнасянето с Хегел ще открои диалектическите характеристики на Фордовата романистика много ясно и прецизно, убеден е Аспарухов, и – макар да не смята да налага Хегеловите постановки върху Форд, - те ще бъдат използвани като подходяща референтна рамка (с. 22-23). Очертал така своите задачи и изследователски убеждения, откроил в допълнение и въздействието на Дарвин върху Форд и възможните съотнасяния с милитаристичната философия на Клаузевиц, Аспарухов пристъпва към същинското си изследване.

Първа глава на разработката разглежда основните идеи на Форд за движенията в английската история в съпоставка с Хегеловата философия на историята и откроява разминаването на две понятия за истина в сферите на съществуването и на морала в романовата серия Петата кралица. Останалите пет глави на разработката се занимават основно с Краят на парада, за да изведат: преодоляването на постановката или-или и преминаването й през и-и към или-или и и-и ведно, т.е. оттласкването от хладния разсъдък все повече и повече към импресията или преображението в съзнанието на протагониста под влияние на войната (тук постановките на Клаузевиц се оказват особено продуктивни за Аспарухов), до финалните наблюдения и обобщения върху синтетичното окръгляне на диалектическото движение в тетралогията на Форд на равнищата на сюжет, тематика и характери и утвърждаването на позитивното надмогване на негативизма на войната все така от гледна точка на позитивно устремената Хегелова диалектика.

При този безспорно компетентно и умно написан труд за мен все пак остава открит въпросът доколко – независимо от намеренията на автора – той успява да овладее изкушението Форд да бъде непременно четен през Хегел, т.е. романистиката на Форд да покрива хоризонта на очакване, зададен от постановките на Хегеловата диалектика. Този въпрос остава за мен открит преди всичко като конкретно проявление на принципно положение за почти всеки литературовед, а именно интерпретацията на литературата през призмата на нелитература, т.е. през сфера на мислене, която не непременно й принадлежи, с целия риск усещането за литературността на литературата да се измести или дори позагуби. Боя се, че последното често се случва в разработката на Аспарухов, колкото и той да осъзнава проблема и да се стреми да го отстранява, като настоява върху модернизма/импресионизма на Форд, върху спецификите на модернистичния роман и модернистичната художественост и пр. Така, в доста случаи за него е „съвсем ясно” (с. 42), че Фордовия наратив точно разгръща Хегеловата диалектика (също с. 52-53, 56, 68, 73, 75, 100 и др.), или пък Форд Мадокс Форд и Хегел през неговия поглед започват да изглеждат като равнопоставени мислители (напр. с. 53) или, с други думи, получава се съпоставка между неравнородни понятия, между сфери на мислене и творчество от различен порядък. Впрочем, и цялостната композиция на труда на Аспарухов, окръглена със заключенията върху утвърдителното звучене у Форд, е дотолкова издържана е издържана в плана на Хегеловата утвърдителност през теза и антитеза към синтеза, че силата на тези заключения поотслабва просто поради тяхната предсказуемост.

Независимо от тази моя принципна резервираност с конкретните й основания в конкретния случай, както и от някои забележки от друго естество (доста повърхностните препратки към Гьоте на с. 69 и 86, например), смятам, че разработката на Аспарух Аспарухов е значимо литературоведско изследване и бих искала да откроя някои, според мен, особени нейни постижения: наблюденията върху Фордовото оразличаване между Chistist и Christian (с. 50), съпоставките с Джоузеф Конрад (с. 133), където именно литературният усет на Аспарухов личи най-осезателно, както и тънките и интересни коментари върху вербалните противоречия у Фордовите персонажи в последните части на труда. Ще добавя и безспорното усещане за литературоведска посветеност и отдаденост, което този труд създава.

Д-р Аспарух Аспарухов има богат опит като преподавател в Катедра „Англицистика и американистика”. Повечето курсове, които той води както на бакалавърско, така и на магистърско равнище, естествено се свързват с полето на неговите изследователски интереси.

В заключение, въз основа на всичко, казано дотук, бих искала да препоръчам на уважаемото научно жури да присъди на д-р Аспарух Аспарухов научното звание „доцент”.

8.03.2017 г. Проф. дфн Албена Бакрачева