Конкурс за "Доцент", (Шифър 05. 11. 01 "Социология") за нуждите на секция



Дата13.08.2017
Размер49.83 Kb.
#27706
ТипКонкурс
ОТГОВОРИ

на гл. ас. д-р Васил Киров

на въпросите и препоръките на членовете на Научното жури

по обявения конкурс за “Доцент”, (Шифър 05.11.01 – “Социология”)

за нуждите на секция

„Общество на знанието: Наука, образование и иновации”

Уважаеми членове на Научното жури,

Много Ви благодаря за рецензиите – на проф. К. Петков и проф. Д. Минев, както и за становищата – на проф. П. Бояджиева, проф. К. Петкова, проф. Ф. Бафоал, доц. Т. Чавдарова, и доц. Б. Ивков. Благодаря за изразените положителни мнения и подкрепа за моята работа, както и за всички ваши конкретни оценки, коментари и отправени въпроси и препоръки.

Приемам отправените към мен препоръки от няколко от членовете на Научното жури (проф. П. Бояджиева, проф. К. Петкова, проф. Т. Чавдарова), а именно в следващите етапи на професионалната ми кариера да се опитам да обединя богатия емпиричен материал, с който разполагам в обща теоретична рамка и да подсиля научно-теоретичните аспекти на своята изследователска работа. Самият аз чувствам потребност от съсредоточаване на усилията ми в по-нататъшното теоретично осмисляне на вече откроени емпирични зависимости чрез използването на някои по-нови теоретични парадигми и идеи. В известна степен вече и работя в тази посока. През последните няколко месеца в рамките на изследванията ми за качеството на труда в Европа и ролята на социалните партньори за неговото подобряване, имах възможност да подготвя поредица от статии за списания с impact factor и колективна книга на английски език, на която съм един от съставителите. Работата ми е основана на използването на няколко съвременни теории за обвързаността на пътя и социеталните ефекти (Smith 2005, Sorge 2005, Sydow et al. 2009), за националните режими на производство, за иновации или заетост (Gallie 2007; Valeyre et al. 2009) или за силата на социалните партньори (Doellgast 2012).

Приемам също констатацията на проф. Д. Минев за ролята и въздействието на преките чужди инвестиции върху управленските практики на компаниите. Естествено, че има случаи и на негативно влияние на българската среда върху поведението на чужди компании, които навлизат в страната. Нещо повече, през последните години редица изследвания показват и въздействието на секторите, към които принадлежат тези компании върху преноса на добри социални модели (например в индустрията) или напротив, на съобразяването с местните практики на трудовите пазари (например в услугите), както го показва английският изследовател Ст. Джеферис (S. Jeffereys) в изследването си на политиките и практиките на френски мултинационални компании от няколко бранша в Централна и Източна Европа.

Приемам и бележката на проф. Д. Минев относно съществуването на аспекти на преструктурирането, които имат силно изразен криминален характер. Със сигурност в най-новата история на България и държавите от Югоизточна Европа могат да бъдат посочени подобни примери. В същото време тяхното изследване едва ли може да бъде проведено на нивото на отделните компании и едва ли това е задача пред социологията на предприятията. Дискусионен остава и въпросът доколко социологията има подходящи инструменти за подобни изследвания.

Тук бих искал да отговоря на въпроса на проф. П. Бояджиева дали и как е възможно социални модели и практики, създадени в определени социални условия, да бъдат „пренесени” и да функционират успешно в други, различни от породилите ги, условия? Кои са социалните фактори, от които зависи успешното „пренасяне” на социални практики? Как „пренасянето” на модели и практики да не бъде просто формално „копиране”, а процес на научаване и хармонизиране на социални практики. Проблемът за трансферите е наистина изключително сложен от гледна точка на социалните науки и по-специално на социологията. Естествено, че ще е много наивно да си представим, че преносът на модели може да бъде в основата на успешното развитие, завръщането към някаква „нормалност” и т.н, както се е смятало от много изследователи през първата половина на 90-те години. В същото време един от централните елементи на европейските политики в много области остава неизменно свързан с обмена на добри практики. Така че от тази гледна точка социологията може да допринесе с обяснителния механизъм и конкретни анализи за това кое може да направи по-успешен преноса, за подходите от които могат да се вдъхновят други заинтересовани страни в други социално-исторически контексти и т.н. В този смисъл е много важно да се осмислят социологически кои са условията, които правят възможно успешния пренос

Съгласен съм също така със забележката на проф. Ф. Бафоал за необходимостта от сравнителна перспектива. В известен смисъл тази препоръка може да бъде отправена към определени клонове на българската социология като цяло през последните години. Все пак в рамките на представените от мен трудове има не малко сравнителни анализи по отношение на развитието на организацията на труда, на практиките на представителство на персонала, на политиките за заетост – напр. със страни от Централна и Източна Европа – Унгария, Полша, Република Македония. Бих искал да подчертая, че при най-новите ми изследвания тази сравнителна перспектива е засилена. И в рамките на най-новите ми текстове сравнителният подход и конкретни те сравнителни анализи не засягат само страни от Централна и Източна Европа (България, Унгария, Литва), но и част от процесите са проследени и в стари страни членки на Европейския съюз.

Приемам и препоръката на проф. Ф. Бафоал за необходимостта от сравненията на ролята на чуждестранните инвестиции и техните ефекти върху моделите за управление и управление на персонала в различните контексти на нововъзникващите пазари, а не само в рамките на новите страни членки на ЕС.

Съгласен съм, с бележката на доц. Б. Ивков за текстове, в които присъства и описателно представяне, напр. на политики. Наистина в част от „Предизвикателствата на демографската промяна в България” има подробно представяне на различни публични политики в сферата на заетостта и др., като се акцентира върху декларираните цели, администрирането и управлението на публичните политики (публичен дискурс). Но това описание е необходимо условие, за да може да се ситуира и контекстуализира същинския анализ на положението в компаниите, предложен в третата глава на книгата. Въпреки това споделям критиката за недостатъчното представяне на реалната оценка на ефективността на тези политики, включително от страна на граждански организации, доколкото те са активни в тази област. Този въпрос може да бъде засегнат и анализиран по-подробно и в дълбочина при по-нататъшната ми изследователска работа при анализ на публични политики в областта на заетостта.

По отношение на използването на понятията посткомунизъм или постсоциализъм не бих искал да навлизам в дебат. В литературата съжителстват и двете понятия (примерно в България първото се употребява от Н. Тилкиджиев, И. Томова и т.н., а по света от L Holmes, Linz, M. Howard, F. Bafoil, I. Szelenyi и т.н.). Разбира се, има и автори, които употребяват постсоциализъм (П. Славова, Т. Карамелска, Р. Пожарлиев в България или по света автори като M. Burawoy, K. Verdery, N. Fraser, D. Stark, J. Kornai etc.). Но според мен не това е най-важното, по-важно е как са анализирани съответните общества, практики и т.н. В този смисъл не смятам, че употребата на едното или другото обозначение на съответни страни или райони ги идеологизира или политизира анализа. Във всеки случай аз ги използвам ги като синоними, за да обознача най-ясно обществата от бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа.

Най-накрая бих искал да отбележа, че поради продължително боледуване на съавтора ми Жан-Клод Пренс то Швейцария към момента не разполагам с два разделителни протокола за съвместни публикации.

Благодаря още веднъж на уважаемите членове на Научното жури за оценките, коментарите, въпросите и препоръките. Те са много важни и полезни за моята работа. Благодаря за колегиалната подкрепа и за всички изказани мнения, които ще имам предвид при избора и научно-изследователските си усилия в бъдеще.

София,

9.03. 2012 г.


/В. Киров/


Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница