Конкурс за „доцент" в научна област „хуманитарни науки", направление 1 „Филология"

за

конкурс за „доцент“ в научна област „хуманитарни науки“,

Факултет по класически и нови филологии, СУ “Св. Климент Охридски”,

обявен в „Държавен вестник“, бр. бр. 81 от 14.10.2016 г.

1/ Данни за конкурса

Обявеният конкурс за доцент по британска литература – от Модернизъм към Постмодернизъм отговаря на всички изисквания на Закона и Правилника, като не са констатирани никакви процедурни нарушения. Единственият кандидат, Аспарух Александров Аспарухов, е представил всички необходими документи за участие в конкурса, спазвайки изискванията на Закона и Правилника.

2/ Данни за кандидата

Аспарух Александров Аспарухов е завършил английска филология в СУ «Св. Климент Охридски» през 1982 г. и веднага след това започва работа като учител по английски език в Седма гимназия „Св. Седмочисленици“, гр. София, където работи една година преди да спечели конкурс за асистент по нова английска литература към катедра „Английска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1983 г. до момента е преподавател в същата катедра, като е повишен в главен асистент през 1997 г. след като защитава успешно докторска дисертация на тема „Metaphor, Symbol and Scene in Joseph Conrad’s Early and Late Novels”.

3/ Описание на научните трудове и научните приноси

Кандидатът участва в конкурса с една монография, Dialectic and Logicality in Ford Madox Ford’s Novelistic Series. St.Kliment Ohridski Press, Sofia, 2016 и с десет публикувани след защитата на докторската дисертация статии, от които шест са залегнали като основни части в монографията.

Монографията се състои от шест основни глави, като първата глава проследява начините, по които диалектиката на Хегел предопределя историческото виждане на Форд и разбирането му за войната и противоречията на съвременната му епоха. Въпреки че, редица изследователи на Форд обръщат внимание на паралелите, които се наблюдават между хегелианската диалектика и изграждането на въображаемите светове в романите на Форд, тази глава за първи път проследява толкова обстойно взаимовръзките между двете. Авторът се опитва да прекара паралел и между импресионистичната техника на изграждане на образите, която използва Форд и хегелианската диалектика, като прави обстоен критически анализ на трилогията на Форд „Петата кралица”. Интересно е, че през последните десетилетия се наблюдава разцвет в изследването на творчеството на Форд, нека само да отбележим, че от 2002 г. се публикува поредицата „International Ford Madox Ford Studies”, която има вече 15 издадени сборника, посветени на различни аспекти от творчеството на писателя, като през 2014 г. e публикуван сборникът Ford Madox Ford’s Parade’s End: The First World War, Culture, and Modernity, който за съжаление не е попаднал във фокуса на автора на настоящата монография. Последният публикуван сборник от тази поредица, който Аспарух Аспарухов споменава е от 2006 г. Това е и един от сериозните недостатъци на представената монография – макар, че тя предлага много нетрадиционен подход към творчеството на Форд, както самият автор го определя – смесица от структурализъм и културен историзъм, който съчетава от една страна хегелианската диалектика с теорията на войната на Клаузевиц и логическите фигури с тавтологиите като литературни средства за представяне на логическите противоречия, остава неизяснен проблемът как този подход се вписва в съвременните дебати около творчеството на Форд, тъй като критическите изследвания, на които стъпва работата, са предимно от 60 и 70-те години на двадесети век.

Следващите глави се съсредоточават върху отделни аспекти на така представената теза, свързани с конфликтите и противоречията, с различните видове войни, с драмата на раздвоеното съзнание, с разграничението между противоречие и тавтология в тетралогията „Краят на парада“.

Като цяло представеният монографичен труд и статиите, които са залегнали в неговата основа, показват едно интересно съчетание на двата вида анализ, което макар и неубедително на места в своята логика на свързване, говори за оригиналност на подхода и на направените заключения. Именно това може да се изтъкне и като основният приносен момент – анализирането на избраните произведения в рамка, която или не се е прилагала никога към творчеството на Форд, като теориите на Клаузевиц – или е била само бегло засягана, като връзката между импресионизма и хегелианската диалектика.

Преподавателската работа на Аспарух Аспарухов, която е в двете образователно-квалификационни области – бакалавърска и магистърска, е изцяло в областта на британската литература, като основният му интерес е в областта на импресионистичния роман.

Въз основа на всичко изложено по-горе, мога да заявя, че Аспарух Аспарухов, като единствен кандидат в конкурса за доцент по британска литература - от Модернизъм към Постмодернизъм към Факултета по класически и нови филологии на СУ “Св. Климент Охридски“, отговаря на необходимия минимум от изисквания за заемане на тази академична длъжност и да препоръчам неговото избиране за доцент.

София, 13.03.2017 г.

проф. д-р Мадлен Данова