Конкурс за есе моят проект по мобилност в Нант

Тракийски университет,

гр. Стара Загора, България
Водата тече бавно, вече е късно и Сириус блести ярко в небето! Ердър! Да, аз съм в Нант! Там съм, където моето сърце искаше да бъде повече от 10 години! Тук съм и имам чувството, че току-що съм пристигнала, въпреки изтеклите 2 месеца!

В този късен час мисля за това, което ми се случи за тези месеца и осъзнавам, че това е един от най-невероятните периоди в целия ми живот!

Нямах съмнения, нито страхове, бях сигурна, че трябва да замина! Заминаване – обожавам тази дума макар зад нея да се крие необходимост от много сила и енергия! Програмата Еразъм не представлява само реализиране действието на глагола заминавам, тя е много повече от това! Знаеш добре къде отиваш, но нямаш никаква идея как ще се развият нещата – зависиш от толкова много хора, които са напълно непознати! Мисля, че програмата Еразъм е прекрасен начин за пътуване, но не независимо къде! Това е пътуване към дъното на собствената душа, изследване на това, което е най-надълбоко, в сянката и почти винаги остава скрито, когато си на собствена територия или някъде на ваканция! Еразъм не е ваканция! Защото да обсъждаш диагностиката на паратуберкулозата или мукозна болест – вирусна диария, не е същото като да посетиш замъка на дуковете на Бретан! Или когато следиш показателите на куче под инхалационна анестезия (дихателни движения, пулс, температура, капнограма, рефлекси...), не мислиш повече за невероятните магнолии в центъра на Нант, както би било по време на ваканция. Почти същото е когато правиш кастрация на котарак сам, дори без наблюдение, няма нищо по-важно на света в този момент от това коте, техниката на кастрацията и дали се справяш със задачата! Обичам да опитвам и да участвам и за това, разбира се, ти трябва оторизация! Аз се чувствах през цялото време напълно приета и оставена да „правя”, защото най-важното в занаят като нашия е „правене, правене и правене”! Еразъм не е ваканция! На упражненията трябва да си поне 10 пъти по-концентриран от френските студенти и ако си позволиш да се порееш в пространството на мислите си дори за секунда, губиш нишката на дискусията! Изтощително е да си концентриран през цялото време, дори по време на най-прост ежедневен разговор, но чувството да се оставиш на езика, да го приемеш толкова на дълбоко, че дори да не ти прави впечатление на какъв език говориш в даден момент, е толкова прекрасно, че си струва труда!