Конкурс за есе "Затворих очи и за миг помечтах"



Дата11.01.2018
Размер24.42 Kb.
#43497
ТипКонкурс
Моят проект по мобилност. Преживян... или мечтан”

СТУДЕНТСКИ КОНКУРС ЗА ЕСЕ


Затворих очи и за миг помечтах”
Автор: Севинч Метова

Аграрен университет, гр. Пловдив, България



Затворих очи и за миг помечтах за чужди земи, за непознати ми традиции и култури...
Тръгнах смело из неизвестното, но то ми е така познато?! Била съм тук преди, но кога? Не е възможно,сънувам... Но е толкова истинско и реално. Седя аз сред младежи от цял свят. Дори Винету е изпратил свой наследник, колко е пленителна дългата му черна коса.., но кой седи до него? Американец отдясно, а отляво, е представител на Камерун. Къде се намирам? Не знам, но се чувствам много добре, щастлива съм. Седя сред толкова, уж непознати, а ги чувствам така близки. До днес срещите ни са били само по книги и телевизионни екрани, а сега аз съм сред хората, които винаги съм искала да познавам, не персонално лично присъстващите, а културата на народа, от който са, живота в тяхната страна, езика и обичаите им. Гледам около себе си и така мечтая това да е истина.
Разхождам се и искам да видя всички, да поговоря и изслушам поотделно всяка от съдбите на присъстващите. Но между нас не съществува езикова преграда, как е възможно?!.. Не ме интересува в момента, заета съм с наблюдаването на живота около мен. Минавам покрай иракчанин и американец, но в ръцете им няма гранати и автомати, а си разменят приятелски усмивки и посрещат със сърдечни прегръдки руския си събрат. По-надолу като близнаци се движат южно и севернокореец,а до тях крачат и представителите от страната на пирамидите и полският им приятел, пленени от разказите на сладкодумния грък. Турчинът е прегърнал кюрдския си брат, а албанецът грижливо пази сърбина и македонеца от приятелските закачки на черногореца... Тук нищо не съответства на политическата реалност, но сякаш това е действителността. Какво е това, някаква конференция, демонстрация на привидна търпимост и съвместно съжителство? Избягах, изтичах навън, озърнах се и мисля, че бях в града на Зевс, да, Акрополът го потвърди. На входа срещнах един от хилядите присъстващи, който ми се усмихна и каза: “Няма нищо нереално в това, което виждаш вътре. Почувства се щастлива и въпреки това не поиска да повярваш,че е истина. И с мен се случи така. Ние сме млади и нямаме предразсъдъци, ти си си ти, аз съм си аз. Носим народностните си белези и винаги ще ги пазим, независимо от глобалните процеси. Защото само този, който познава националните си герои, своите предци, може да види и разбере тези на “чужденеца”. Да знаеш къде е Шварцвалд, без да си германец, а да не знаеш къде е Рила, бъдейки българин, е глупаво и някак си нелепо, не мислиш ли. Ако не познаваш родината си, своята история, не би имал очи да видиш никоя друга страна и народ. Да прекрачваш просто така границите, които са на политическата карта, няма да ти разкрие богатствата и колорита на жителите на планетата Земя...”
Звънна телефонът и аз се събудих, май се бях унесла. И в съня си видях това, което искам да е моят проект по мобилност. Невъзможно?! Мечтите са недостъпни само за онзи, който няма въображението да си ги представи.
Каталог: ey2008 -> docs
docs -> Конкурс за есе "Бърно преживяна мечта"
docs -> Университетска библиотека
docs -> Център за дистанционно обучение
docs -> “Университетските библиотеки – мост към единното европейско образователно пространство 17 ноември 2008 г., комплекс “Извора”, Арбанаси
docs -> Библиотека на Университета по архитектура, строителство и геодезия /уасг
docs -> Университетска библиотека
docs -> Конкурс за есе моят проект по мобилност в Нант
docs -> University of food technologies
docs -> Конкурс за есе холандия, Вагенинген и университетът
docs -> Конкурс за есе „ Пътят на моето преживяно мечтание


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница