Конкурс за избор на доцент по направление 1 Филология (британска култура и литература), обявен в дв бр. 64 от 05. 08. 2014 г., ст



Дата22.07.2016
Размер41.03 Kb.


СТАНОВИЩЕ

от проф. дфн Николай Аретов (Институт за литература, БАН),

член на научно жури в конкурс за избор на доцент

по направление 2.1 Филология (британска култура и литература), обявен в ДВ бр. 64 от 05.08.2014 г., стр. 87

с кандидат д-р Мария Емилова Пипева

В конкурса за заемане на академичната длъжност доцент, обявен в Държавен вестник, бр. 64 от 05.08.2014 г. за нуждите на Софийския университет, Факултет по класически и нови филологии, катедра "Англицистика и американистика" се е явил един кандидат - д-р Мария Емилова Пипева.

Мария Пипева е родена в София през 1961 г., завършила е със златен медал 114-та Английска езикова гимназия в София (1980), а след това и СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Английска филология“, втора специалност „Френски език“. От 2007 г. е доктор с дисертация на тема E. M. Forster’s Novels: From the monologic to the Dialogic („Романите на Е. М. Форстър: от монологичност към диалогичност“). От 1989 г. е асистент, по-късно старши и главен асистент, от (от 2004) в СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, катедра „Англицистика и американистика“, където е водила различни курсове. На няколко пъти е специализирала във Великобритания, а също и в Испания; участвала е в няколко международни и национални научни проекти, ръководила е дипломанти. След защитата на доктората е участвала в 8 научни конференции, от тях 2 международни. Била е консултант към Министерство на образованието и науката (от 2007 г.) и член на журито за присъждане на наградата за превод „Кръстан Дянков“ на фондация „Елизабет Костова“ (2013). Член учредител и участник в управителните съвети на Българско дружество на англицистите и на Фондация „Университетска англицистика и американистика“.

Мария Пипева е преводач на 7 книги от английски, както и на няколко статии, редактирала е преводите на други важни книги (всички те публикувани преди 2007 г.). През последните години е публикувала преводи на 4 книги за деца.

В конкурса д-р Мария Пипева участва с монографията Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи на английска детска литература. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014.

Към нея може да се прибави и публикуваната като монография докторска дисертация E. M. Forster’s Novels: From the Monologic to the Dialogic. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 2009.

След 2007 г. М. Пипева е публикувала 9 статии в научни сборници и периодични издания. Повечето от тях са свързани с темата на хабилитационния труд.

Хабилитационният труд, с който М. Пипева участва в конкурса е монографията „Своето в чуждото, чуждото в своето: Българските преводи на английска детска литература” (София: УИ Св. Климент Охридски, 2014, 272 с.) Оценявам високо това ерудирано, компетентно и полезно издание. То представлява несъмнен принос в осмислянето на няколко явления – рецепцията на английската литература в България, развитието на детската литература (в България, а и в европейски контекст) и, не на последно място – в предлагането на актуални литературоведски инструменти за анализиране на процеси в литературата и културата.

Първата глава на труда въвежда в използваната „теоретична рамка и методология”, като М. Пипева разглежда теоретичните конструкции на няколко сериозни изследователи (на първо място Итамар Евен-Зохар, Зохар Шавит, Гидеон Тури, Лорънс Венути, Антоан Берман, Антъни Пим), посочва както плодотворното в техните идеи, така и разминаванията помежду им, и доста успешно изгражда своя подход към българските явления (нещо което трудно се отдава на много други изследователи). Българската хуманитаристика от години използва идеите на Пиер Бурдийо, идеите на Антоан Берман също не са непознати на част от изследователите. Под някаква форма у нас се дискутират и допре поднесените в труда концепции за „репертоар“, „преводни норми“, „адекватност и приемливост“ и пр. Заслугата на М. Пипева тук е извличането на адекватното им дефиниране от трудовете на други изследователи, съгласуването им и успешното им насочване към български материал.

Втората въвеждаща глава представя развитието на представите за детето и детската литература в български контекст. Наблюденията са точни, интересни и целенасочено, осъществени са в адекватно широк социален, културен (а, бих казал, и политически) контекст. Още тук се очертава и едно друго важно достойнство на труда – избегнати са както подценяването на „своето”, така и наивното му надценяване. Много внимателно М. Пипева открива, наред с различията, и сходни идеи и процеси, развивали се без непосредствен контакт, без да са резултат от някакво влияние, в английската и българската култура. Друго несъмнено достойнство на труда е намирането и адекватното използване на немалко „странични” източници – не само критически текстове, интервюта и спомени, но и дискусии в интернет форуми, а дори и неформална анкета с дъщеря на преводачката Вера Славова.

Особено интересни са разделите, посветени на ключови автори и творби – Р. Киплинг, „Алиса”, „Мечо Пух”, „Питър Пан”. Всяка от тях представя сбито, но задълбочено особеностите на творбите и рецепцията им в британска (и европейска) среда, като държи сметка както за първите реакции, така и за актуалните днешни анализи. По-разгърнато е представено българското им възприемане, основните фигури (не само преводачи, но и критици, издатели и пр.), стратегиите, към които те (съзнателно или несъзнателно се придържат), възможността или невъзможността за други подходи, мотивите, които стоят зад едно или друго решение, развитието на рецепцията им, представена във връзка с развитието на културната среда. Тук се разкрива и ефективността на въведените в началото концепции за „репертоар“, „преводни норми“, „адекватност и приемливост“ и т.н. Предложени са и множество внимателно подбрани паралелни текстове, които илюстрират не просто сполуките или несполуките в конкретните издания, а преводаческите стратегии и възможности, нормата на възприемащата култура, представите за допустимост и т. н. Развитието е видяно в широк културен и социален контекст и то основателно не е представено като някакъв постоянен възход, нито като резултат от качествата на отделните преводачи.

Монографията завършва със стегнато и полезно заключение, което обобщава наблюденията на авторката. Трудът е снабден с отлична библиография.

Заключение

Д-р Мария Емилова Пипева отговаря на всички изисквания на Закона за развитие на академичния състав и на Правилника към него.



Трудовете, с които д-р Мария Пипева участва в конкурса, както и цялата й научна и преподавателска дейност, ми дават увереност да препоръчам да й бъде присъдена академичната длъжност „доцент” в катедра "Англицистика и американистика" към Факултет по класически и нови филологии на Софийския университет.




Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница