Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010



Дата22.07.2016
Размер108.88 Kb.
ТипКонкурс
РЕЦЕНЗИЯ


Относно:

участие в конкурс за научно звание „професор“ по научна специалност 05.02.18 „Икономика и управление“ (Стопанска логистика) при УНСС, обявен в ДВ бр. 4/ 15.01.2010,

с единствен участник доц. д-р Павел Крумов Димитров



Рецензент:

проф. д.ик.н. Кирил Тодоров, УНСС,

шифър 05.02.18 и 05.02.20

тел. 0898 481 210

Участникът в конкурса доц. д-р Павел Димитров е роден на 05.12.1950 г. в гр. София. Средното си образование е завършил в 114-та английска езикова гимназия и 3-то СПУ в гр. София. През 1974 г. завършва висше образование във ВИИ „К. Маркс“, специалност „Икономика на промишлеността“. От 1979 г. е доктор по икономика на МИНХ „Г. Б. Плеханов“, Москва. През 1990 г. получава научното звание „доцент“ по научна специалност 05.02.21 (Организация и управление на производството/ стопанска логистика). Бил е научен сътрудник в Международния институт по системен анализ в Австрия. Дълги години е ръководител на катедра „Стопанска логистика“ в УНСС (до сега). Бил е зам. председател на Агенцията за малки и средни предприятия при МС (2003-2004). Провел е редица краткосрочни специализации в чужбина и е чел лекции в различни чуждестранни университети. Директор е на Център за логистични изследвания и обучение при УНСС.


I. Обща характеристика на представените публикации по конкурса

За участие в обявения конкурс, доц. д-р Павел Димитров е представил общо 34 публикации, плюс хабилитационен труд. Отделно е представил за сведение 23 публикации за получаване на научно звание „доцент”, които не се рецензират, но от тях се вижда приемствеността в изследователските търсения на кандидата и тяхното развитие до днес.

Структурата на публикациите по настоящия конкурс е следната:

Публикации по хабилитационен труд – 4 бр.

Монографии и студии – 2 бр.

Статии на български език – 2 бр.

Статии на английски език – 2 бр.

Научни доклади на национални и международни конференции – 14 бр.

Учебници и учебни помагала – 8 бр.

Научноизследователски разработки – 2 бр.

След направената рекапитулация се получават следните резултати:





Брой

Страници

Хабилитационен труд

1

322

Публикации по хабилитационен труд

4

87

Монографии и студии

2

34

Статии на български език

2

18

Статии на английски език

2

25

Научни доклади на национални и международни конференции

14

136


Учебници и учебни помагала

8

569

Научноизследователски разработки

2

148

Общо

35

1339

Основни направления, към които могат да се отнесат съответните публикации:



  1. Логистичният сектор и пазар – състояние, проблеми и перспективи: хабилитационен труд и свързани публикации (Б.1.1, Б.1.2, Б.1.3, Б.1.4), статии (Б.2.5);

  2. Логистични стратегии, логистични системи и управление на доставките: хабилитационен труд, монография (Б.2.1), статия (Б.2.7), доклади (Б.2.8, Б.2.9, Б.2.15, Б.2.17);

  3. Логистиката в туризма и хотелиерството: статия (Б.2.3), доклад (Б.2.10);

  4. Индустриална логистика: студия (Б.2.2), статия (Б.2.4), доклади (Б.2.16, Б.2.18, Б.2.20, Б.2.21);

  5. Научни изследвания по стопанска логистика: доклади (Б.2.12, Б.2.13, Б.2.14), научноизследователски разработки (Б.2.22, Б.2.23);

  6. Обучение и внедряване в учебния процес на проблемите и перспективите на логистичния сектор в национален и международен аспект: хабилитационен труд, доклади (Б.2.11, Б.2.19), учебници и учебни помагала (Б.1.5, Б.2.6, Б.2.24, Б.2.25, Б.2.26, Б.2.27, Б.2.28, Б.2.29, Б.2.30).

От идентифицираните по-горе направления се вижда тяхната логична свързаност приемственост и особено – връзката “наука-обучение-практика”. Видно е също, че кандидатът значително надвишава изискванията на НК на ВАК.
II. Характеристика и постигнати резултати с хабилитационния труд

Хабилитационният труд „Проблеми и перспективи на развитието на логистиката в България”, с който доц. д-р П. Димитров участва в обявения конкурс, е обсъден и насочен за защита на разширено заседание на катедра „Стопанска логистика“ на 12.04.2010 г. протокол № 1). Състои се от четири глави, заключение, списък на литературните източници (общо 153, от които 57 на български и 96 на латиница – общо 322 страници основен текст), седем приложения.

Характерно за хабилитационния на доц. д-р Павел Димитров е неговата мащабност и приносът му за решаването на значими проблеми както от научна, така и от практическа гледна точка. Защото, както утвърждава самият автор, логистиката заема все повече място сред конкурентните предимства на бизнес организациите – особено в контекста на глобалната икономика и икономиката, основана на знания.

Основавайки се на голям брой обхватни и задълбочени изследвания, включително дългогодишни собствени, П. Димитров формира акцентите в своята изследователска теза. Логистиката в България се нуждае от големи усилия и ресурси за нейното усъвършенстване и че се очаква моделът за нейното развитие да следва като цяло общия модел на развитие в страните с утвърдена пазарна икономика (стр. 14).

В зависимост от възприетата работна теза са формулирани целта на изследването и съпътстващите я задачи. Идентификацията на обекта на изследване (производствени и търговски компании, доставчици на логистични услуги и групата доставчици на логистичен софтуер, хардуер и образование) е направена аргументирано. Коректно е определен предметът на изследване (затваряне на кръга от теория-методология до практическите измерения и приложения на логистиката).

Структурата на хабилитационния труд следва намеренията на кандидата, отразени в целта, съпътстващите я задачи, предмета и обекта на изследване чрез логичната взаимосвързаност на четирите глави на хабилитационния труд. За реализацията на своите намерения доц. П. Димитров използва комплекс от подходи и методи, а също и богата гама от литературни и други възможни източници.

Логично, хабилитационният труд започва с генезиса и общите черти на логистиката. Тук авторът води ерудирана дискусия с признати капацитети в тази област; сравнява и оценява теоретични (идентифицирани от него) конструкции и определения. Дори се опитва да даде свое определение за стопанската логистика с цел уеднаквяването и опростяването му в ролята на отправна точка в изследването му – за съжаление, без голям успех.

П. Димитров показва обосновано развитието на логистичните функции и постепенното им интегриране с останалите управленски функции при различните видове ОСУ, следвайки еволюцията в логистичната концепция.

Основен акцент в тази част на своето изследване той поставя върху концепцията “управление на веригата на доставките” (УВД), нейното днешно измерение и приложение (стр. 45). Правомерно УВД се разглежда и като философия и съвременна управленска практика, осигуряваща най-голяма стойност за клиентите.

Отчитайки нарастването на броя и обхвата на логистичните услуги, П. Димитров анализира и проявленията на логистичния аутсорсинг, причините и факторите, които го обуславят (стр. 84). Важен момент в неговите анализи е аргументираната класификация на доставчиците на логистични услуги и дефинирането на логистичния сектор.

Несъмнено, внимание заслужава и неговата концентрация върху методическите основи за изследване развитието на логистиката в националната икономика и участниците в логистичния процес (стр. 102). Тези методически въпроси той е апробирал успешно в свои предишни изследвания.

След като изяснява теоретико-методологичните и методични въпроси, той се насочва към разкриването и анализа на тенденциите в логистиката и логистичния сектор (втора глава). Сред тях заслужава да се отбележат: повишаването на изискванията на клиентите; усложняването и диверсификацията на продуктите; скъсяването на ЖЦ на продуктите; глобализирането на пазара, производството и конкурентите (стр. 122). Силни акценти са поставени върху логистичните технологии, съкращаването на разходите, приложението на съвременни бизнес модели и методи.

Стеснявайки кръга на своето изследване, авторът се насочва към анализ и оценка на логистиката и логистичния сектор в България (трета глава). Като резултат той установява силно изоставане в сравнение с водещите страни с малки изключения за чуждестранни фирми, опериращи у нас. При това проблемите са още по-силни при по-малките фирми. Най-характерно за нашата практика е фрагментираното управление на логистичните дейности и липсата на висока интеграция с другите фирмени дейности. А това води до загубата на синергични ефекти и значими конкурентни предимства.

В четвъртата, завършваща глава, доц. П. Димитров прави синтез на получените резултати и се насочва към формулиране на направления за използване на наличните възможности и подобряване състоянието на логистичните услуги и логистичния сектор. За целта той анализира задълбочено Индекса за логистична производителност и промяната в неговите компоненти.

Бъдещото конкурентно развитие на логистиката доц. Димитров вижда в нарастването на броя на отделите по логистика, разширяване на логистичните функции, прилагане на съвременни логистични подходи и инструменти (стр. 258), както и повишаването на дела на логистичния аутсорсинг (стр. 268). Заедно с това той анализира и използването на налични възможности за развитие на логистичните услуги, а също и начините за успешно посрещане на предизвикателствата пред логистичния сектор в България.

Особено важен момент в хабилитационния труд е анализът на специализираното обучение по логистика. Характерното за това обучение (примерът на УНСС) е съчетанието научноизследователски резултати – обучение, за което най-вече заслуги има доц. П. Димитров.

Обобщавайки постигнатото в хабилитационния труд и съпътстващите го публикации, могат да се откроят следните по-значими приноси:

Научни приноси


  • Направен е задълбочен теоретико-методологичен анализ и синтез на тенденциите в развитието на логистиката, основната терминология и използван инструментариум.

  • Разработени са методологичните и методичните основи за системно икономическо изследване на състоянието, проблемите, възможните решения и перспективи на развитие на логистичните процеси и логистичния сектор.

Научно-приложни приноси

  • Извършен е обхватен и задълбочен анализ на състоянието, проблемите и тенденциите на развитие на логистиката и логистичния сектор в глобален и европейски разрез, като са идентифицирани възможните направления за развитие и в българските условия.

  • Откроени и оценени са състоянието, проблемите, тенденциите и перспективите на развитие на логистичния сектор в България, включително:

  • интеграцията на логистичните функции и структури в стратегията и структурата на българските фирми;

  • проблемите и възможностите за развитие на логистичните услуги в българските МСП на основата на сериозни научноизследователски разработки.

    • Анализирани и оценени са състоянието, проблемите и възможните направления на развитие на обучението по стопанска логистика, което има пионерен характер от гледна точка на системност, комплексност и добра практика.

III. Научно-педагогическа дейност на кандидата

Характерно за дейността на кандидата е силната обвръзка между научни резултати и приложението им в обучението на студенти, предприемачи и мениджъри в логистичния сектор.

От приложената справка за учебната натовареност се вижда, че доц. П. Димитров освен ерудиран изследовател е и признат и търсен преподавател. Води разнообразни университетски дисциплини и курсове по основната проблематика в логистиката.

Приложените учебници и учебни помагала показват много ясно споменатата по-горе връзка наука – обучение – практика.

След тях бих откроил учебника по „Логистични системи”, в който доц. П. Димитров е и редактор, и съавтор. Бих посочил и „Българо-италиански речник по логистика” (Б.2.29), получил висока оценка от Италианския институт за външна търговия.

Доц. П. Димитров е дългогодишен ръководител на катедра „Стопанска логистика”, ръководител е на четирима докторанти (двама защитили) и множество дипломанти. Директор е на Център за логистични изследвания при УНСС. Бил е рецензент на пет докторски дисертации. Ползва се с уважение сред преподаватели и студенти.


IV. Отражение на научните публикации на кандидата в професионалната общност

Публикациите на доц. П. Димитров са получили заслужено признание от нашата и чужда професионална научна общност. Неговите разработки са публикувани от престижни издателства като Кеймбридж, Елсевиер и т.н.


V. Цитирания на кандидата

От документите за участие в конкурса е приложена справка за цитирани 12 труда, в които той е редактор и (съ)автор. От тях седем са цитирани по няколко пъти в чужди престижни източници, а останалите от меродавни български автори и източници. Следва да отбележа, че доц. П. Димитров е сред не многото български автори в областта на икономиката (особено логистиката), цитиран по такъв „качествен начин”.


VI. Критични бележки

В рамките на пожелания за подобряване:



  • По-добро, ясно и аргументирано свързване на логистичната функция с останалите управленски функции при различни типове ОСУ.

  • Веднъж в ролята ми на рецензент на един логистичен научноизследователски проект направих бележка за липсата на такъв автор като проф. Х. Вилдеман от ТУ Мюнхен, който осъществи по един отличен начин връзката между стратегическо планиране и логистика (логистична система), бидейки директор на Института по автомобилна логистика. От личен разговор с доц. П. Димитров знам, че той познава дейността на този известен автор.

  • Открояване (по-добро) на приоритетите в своята дейност и разпределение на ресурсите за тяхното достигане. Например: повече акцент в дейността в развитието на логистична школа около него, включително повече докторанти, защо не и от други страни. Повече от препоръчително е неговите достижения да бъдат трансферирани сред повече млади изследователи.

  • Повече концентрация при преподаването на отделните логистични дисциплини – броят на преподаваните дисциплини и броят аудиторни часове, които той има в бакалавърска и магистърска степен, пречат на тази концентрация и са свързани с бележката по-горе.

  • Може да се желае повече при изчистването на стила и някои граматически грешки в хабилитационния труд.


VII. По съпровождащата документация

Приложената документация отговаря на изискванията.




VIII. Лични впечатления от кандидата

Познавам доц. П. Димитров от дълги години като изграден и утвърден изследовател и преподавател у нас и в чужбина. Има усет към новото, справя се отлично в чуждестранна екипна среда (били сме заедно на краткосрочна специализация в чужбина). Преди няколко години по моя покана преподаваше успешно на американски студенти от Международния университет на Маями, Флорида.



Заключение

Като вземам под внимание качествата на хабилитационния труд и останалите публикации по конкурса, отговарящи на изискванията на НК на ВАК, и факта, че доц. д-р Павел Крумов Димитров е утвърден изследовател и преподавател у нас и в чужбина, с убеденост препоръчвам на СНС по Отраслова и фирмена икономика при ВАК да му даде научното звание „Професор” по научна специалност 05.02.18 „Икономика и управление“ (Стопанска логистика).


14 май 2010 г. Рецензент:



София (проф. д.ик.н. Кирил Тодоров)





Каталог: uploaded files
uploaded files -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded files -> Автобиография Лична информация
uploaded files -> Стопански факултет – катедра „стопанско управление” специализиран научен съвет по икономическа
uploaded files -> Утвърдил весела неделчева
uploaded files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
uploaded files -> Христо Смирненски
uploaded files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
uploaded files -> Специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак на република българия
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт
uploaded files -> Инструкция за експлоатация Техническото досие трябва да представя пълна информация за конструкцията, действието на везните, като съдържа


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница