Конкурс за получаване на научно звание „Доцент по биология с шифър 01. 06. 00



Дата10.02.2018
Размер86.67 Kb.
Р Е Ц Е Н З И Я
Относно: Конкурс за получаване на научно звание

„Доцент по биология” с шифър 01.06.00

за нуждите на Сектор „Биология”, катедра „Анатомия, хистология, цитология и биология”, Медицински Университет – Плевен,

обявен в Държавен вестник, брой 56/23.07.2010 г.


Кандидат: Милена Атанасова Атанасова, д.,

гл. асистент по биология към Мeдицински Университет - Плевен,



Рецензент: Доц. д-р Цветан Луканов, д.

За конкурса, обявен в Сектор „Биология”, катедра „Анатомия, хистология, цитология и биология”, Медицински Университет – Плевен, са подадени документи от един кандидат - Милена Атанасова Атанасова.

Милена Атанасова е родена през 1967 год. в гр. Сливен. През 1990 год. завършва Висше образование, степен магистър за специалността „Биохимия и микробиология”, в Софийски университет „Климент Охридски”- София. През декември, 1997 год. придобива специалност „Медицинска биология”.

През 1993 год., след конкурсен изпит, е назначена на длъжността асистент в катедра „Биология” на Медицински Университет – Плевен. От 2001 год. е старши асистент, а от 2006 год. и понастоящем – главен асистент в сектор „Биология”.

През 2001 год., М. Атанасова е зачислена като докторант на свободна разработка по научната специалност имунология (01.06.23.). Докторантурата е разработена в следните лаборатории и с методичната помощ на:

- Имунологична лаборатория на катедра „Биология”, МУ Плевен, под ръководството на проф. Байданов

- Център по Клинична имунология, ІІ Клинична база, под ръководството на доц. Конова

- ИБИР, БАН под ръководството на доц. Мария Стаменова

- Лаборатория по Нуклеарна медицина, Онкологична Болница, София, под ръководството на проф. Димитър Цингилев.

През 2010 год. защитава докторантура на тема „Проучване на метаболизма на човешки фибрилин-1 при стареене и бременност” пред СНС по Микробиология, вирусология и имунология и придобива диплома за научната и образователна степен „Доктор” от .21.06. 2010 год.

Съгласно Справка за преподавателската дейност на М. Атанасова, за периода 2008-2011 год., същата е покрила необходимия хорариум часове учебна натовареност, както следва: за учебната 2008/2009 год. – общо 693 часа, за учебната 2009/2010 год. – общо 784 часа, за учебната 2010/2011 год. – общо 838 часа. Преподавателската дейност на М. Атанасова включва:

- практически занятия и изпити по биология в българско и англоезиково преподаване на студенти по медицина І курс;

- лекции по биология в българско и англоезиково преподаване на студенти по медицина І курс, помощник-фармацевти І курс;

- лекции и семинари за студенти българско и англоезиково преподаване в подготвителен курс

За периода 2000-2010 год., М. Атанасова участва в разработването на 7 научни проекта, 1 от които към МОН, 5 към Медицински университет – Плевен и 1 международен по Рамкова програма 6 на Европейската общност. През 2010 г Комисия по атестация на академичния състав при МУ – Плевен и отсъжда второ място по атестационни резултати (научна и преподавателска дейност) за периода 2007 – 2009 год.

Член е на Българското дружество по Медицинска биология и Съюза на учените в България. Владее писмено и говоримо английски и руски език.

М. Атанасова е представила по списък 52 научни труда, за периода 1994-2010 год., разпределени както следва:

- автореферат на дисертационен труд за образователна и научна степен „доктор”;

- едно участие в написване на част от учебник по Паразитология за студенти по медицина

- 20 научни публикации в пълен текст в научни списания и сборници (от тях – 6 в международни списания, 14 – в български издания)

- 35 научни доклади и постери от участия в научни форуми.

Общият импакт фактор на публикациите е 31.308, като една от публикациите е в списание с импакт фактор 6.368 (Autoimmunity Reviews). Представените цитирания в реферирани списания са 35.

От представените 35 резюмета на научни съобщения, 23 са представени на научни форуми в чужбина и 12 – у нас.

От представените официални справки за 35 цитирания, всички са в международни списания. Най-често е цитирана статия ІII. А. 10 – 26 пъти. Четири от статиите в международни списания са отпечатани след 2009 год., така че в бъдеще могат да се очакват цитирания и по тях.

Съгласно изискванията от правилника за РАС на МУ - Плевен, от представените 52 публикации в български и чуждестранни научни списания, за рецензия приемам 43, невключени във връзка със защитата на дисертационния труд. Дисертационният труд е вече рецензиран и не подлежи на рецензия.

Основна тема на научните интереси на М. Атанасова е изучаването на метаболизма и хуморалния имунен отговор срещу съединително-тъканните протеини еластин и фибрилин-1. Научноизследователската продукция на М. Атанасова има съществени приноси, които могат да бъдат систематизирани по следния начин.



Темата на дисертационния труд, както и някои от публикациите на М. Атанасова са свързани с изолиране и изследване на метаболизма на фибрилин-1 и автоимунния отговор срещу него по време на нормална бременност и при жени с повтарящи се загуби на плода, както и във възрастово-зависим аспект.
І. Приноси, свързани с изолирането и изследването на метаболизма на съединително-тъканния протеин фибрилин-1
А. При здрави хора


  1. За пръв път за изолирането на фибрилин-1 от нативни тъкани се прилага комбинация на метода Kielty и сътр. (1991) и афинитетна хроматография. (І.1; І. 2; І. 4; ІІ. 5)

  2. Потвърждава се наличието на анти-фибрилин-1 автоантитела в серумите на здрави индивиди (ІІ. 7; ІІ. 8; ІІ. 9; ІІІ. 15).

  3. За пръв път се установяват значително по-ниски нива на анти-фибрилин-1 автоантитела от клас М в серумите на здрави мъже в сравнение със здрави жени (І.1).


Б. По време на нормалната бременност и при жени с повтарящи се загуби на плода.


  1. За пръв път се установява намаление на нивата на анти-фибрилин-1 автоантитела от клас М в серумите на бременни жени с напредване на бременността в сравнение с небременни, нераждали жени (І.1; ІІ.6; ІІ.7; ІІ.8; ІІІ.15;).

  2. За пръв път се установява повишаване на нивата на анти-фибрилин-1 автоантитела от клас М в серумите на жени с повтарящи се спонтанни аборти в сравнение с небременни, раждали жени (І.1; ІІ.6; ІІ.7; ІІ.8; ІІІ.15).


ІІ. Приноси, свързани с изучаването на метаболизма и хуморалния имунен отговор срещу съединително-тъканния протеин еластин
В сътрудничество с колеги от университета „Жозеф Фурие”, Гренобъл, Франция, М. Атанасова изследва еластиновия метаболизъм при линия бързо-стареещи мишки, като част от международен проект по рамкова програма 6 на Европейската общност.
А. При опитни животни


  1. Установени са увеличени серумни нива на анти-еластинови антитела при експериментални животински модели (Senescence-accelerated mice (SAM)-мишки, SHR-плъхове, ICR-мишки). Измерването им може да бъде имунологичен показател за еластиновата промяна и да послужи като маркер за стареенето на организма (ІІІ.13; ІІІ.35; ІІІ.38; ІІІ.40)

  2. Установени са понижени нива на анти-еластинови антитела при опитни животни (SHR) на диета с увеличен прием на селен и забавяне на атеросклеротичните промени на съдовата стена (ІІІ. 20; ІІІ. 42; ІІІ. 43; ІІІ. 49; 2*)


Б. По време на нормалната бременност и при жени с повтарящи се загуби на плода


  1. Установена е понижена еластинова деградация по време на нормална бременност (ІІ. 6; ІІІ. 12; ІІІ. 37; ІІІ. 41).

  2. Установени са увеличени серумни нива на анти-еластинови антитела при жени с повтарящи се спонтанни аборти. Измерването им може да бъде имунологичен показател за еластиновата деградация (ІІ.6; ІІІ.11; ІІІ.12; ІІІ.37; ІІІ.41).

  3. След интравенозна гама-глобулинова терапия се наблюдава значително намаление нивата на анти-еластиновите антитела при тези пациенти. Авторката предполага, че ефектът им е следствие от действието на анти-идиотипните (в случая анти-анти-еластинови) антитела в плазмените препарати (ІІІ. 31; ІІІ. 32; ІІІ. 48; 4).


В. При пациенти с професионално обусловена полиневропатия


  1. Увеличени серумни нива на анти-еластинови антитела са установени и при пациенти с професионално обусловена полиневропатия (ІІІ.19)


ІІІ. Приноси, свързани с изучаването на съединително-тъканните протеини при пациенти с хроничен исхемичен инсулт


  1. Установени са повишени нива на анти-колаген тип ІV антитела в серумите на пациенти с хроничен исхемичен инсулт (ІІІ. 51; 5)

  2. Потвърждават се увеличени нива на матриксна металопротеиназа 9 (ММР-9) и еластинови пептиди при пациенти с хроничен исхемичен инсулт (ІІІ. 50; ІІІ. 51; 5)


ІV. Приноси, свързани с изследването на неензимно гликиране на съединително-тъканните протеини еластин и фибрилин-1.


  1. Доказва се гликирането на човешки аортен α-еластин и възможността му да образува ранни и късни продукти на гликиране (ІІІ.28; ІІІ.29; ІІІ.30;).

  2. Доказва се гликирането на миши аортен α-еластин (ІІІ.36) и по-висока степен на гликиране при бързо стареещи миши линии SAMP8 (ІІІ.36; ІІІ.52).

  3. За пръв път се доказва гликирането на фибрилин-1 и възможността му да образува ранни и късни продукти на гликиране (І.1; І.2; І.4; ІІ.5).

  4. Потвърждава се, че степента на гликиране нараства с възрастта и е част от процесите, причиняващи и съпътстващи стареенето. В същото време капацитетът за образуване in vitro на ранни и късни продукти намалява с възрастта (І.1; ІІ.5; ІІІ.10; ІІІ.16; ІІІ.28; ІІІ.29; ІІІ.30; ІІІ.33; ІІІ.36).


V. Приноси, свързани с изследването на имунен отговор срещу неензимно гликирани, дълго-живеещи протеини и връзката им с оксидативния стрес


  1. Установени са увеличени серумни нива на анти-AGE антитела при експериментални животински модели (SAM и ICR мишки, SHR-плъхове, IIІ.13; ІІІ.26; ІІІ.39) и пациенти (ІІІ.23).

  2. Увеличението на анти-AGE антитела при SHR-плъхове е асоциирано с увеличени маркери за оксидативен стрес (желязо и мед) и корелира положително с възрастта и хипертонията (IІI. 26).

  3. За пръв път е проучено влиянието на селеновата суплементация при имунния отговор срещу гликирани продукти.

    1. Установени са понижени нива на анти-AGE антитела при опитни животни на диета с увеличен прием на селен (ІІІ. 21; ІІІ. 22; 3). Понижението им се съпровожда с понижен оксидативен стрес (ІІІ. 14; ІІІ. 42; ІІІ. 44)

    2. Установени са повишени нива на анти-AGE антитела, които корелират негативно със серумната концентрация на селен при пациенти с професионално обусловена полиневропатия (ІІІ. 23).

  4. За пръв път се проучва влиянието на цинковата суплементация при имунния отговор срещу гликирани продукти. Установяват се понижени нива на анти-AGE антитела при опитни животни на диета с увеличен прием на цинк (ІІІ. 33; ІІІ. 34)


VІ. Приноси, свързани с проучването на антиоксидантните системи и оксидативния стрес


  1. Цинковата суплементация, чрез ефектите си върху експресията на Cu/ZnSOD, се оказва важна за предпазване на организма от вредните ефекти на оксидативния стрес (ІІІ. 18).


VІІ. Приноси с методичен и организационен характер


  1. Методична помощ в разработването на две докторантури върху еластинов метаболизъм:

    1. Към катедра „Клинична лаборатория, клинична имунология и алергология” при МУ-Плевен при жени с репродуктивни проблеми

    2. Към катедра „Кардиология, пулмология и ендокринология” при пациенти с метаболитен синдром.

  2. Участва в организационния комитет на на “Имунологични дни в Плевен – 2004”, на които са поканени водещи учени в областта от Израел, Англия, Испания, САЩ и ЮАР.

  3. Участва в организационния комитет на Пета работна среща „Репродуктивна медицина 2010 – противоречия и консенсус”

В заключение, считам, че М. Атанасова е изграден специалист със значителни приноси в научноизследователската и образователната дейност в областта на биологията. Тя притежава образователната и научна степен “доктор”, има значителна научна продукция с доказани научни приноси, публикувани в наши и в международни списания със значителен импакт фактор. Трудовете и са цитирани от редица чуждестранни автори в авторитетни международни списания. Участията в международни и наши научни форуми допринасят за високата и квалификация. М. Атанасова е изявен преподавател и участник в научни проекти, участва активно в преподаването по биология. Тези качества отговарят на изискванията за присъждане на научното звание “доцент по Биология”. Поради това, позволявам си да препоръчам на почитаемите членове на Научното жури да присъдят чрез положителния си вот научното звание „доцент по биология” на Милена Атанасова Атанасова.

Рецензент: .....................................

(Доц. д-р Цветан Луканов, д.)


29.07.2011





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница