П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е III
ПРЕВОДНА ЛИРИКА
Университетско издателство “Св.св. Кирил и Методий”
Велико Търново, 1999 г.
Сборникът “ПРЕСЪТВОРЕНИЕ III” съдържа творби на студенти от кръжока по стихотворен превод при Филологическия факултет на ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, на премираните участници в обявения от Съюза на преводачите в България конкурс за превод на поезия – май 2000 г. и на студенти от семинара по теория и практика на стихотворния превод при специалност френска филология.
Издава се под редакцията на:
проф. дфн. Паисий Христов
ст.ас. д-р Мариана Шопова
Димитър КАРАГЕОРГИЕВ
Английски и френски език
ЕЛЕГИЯ
Той след времe, навярно, с глас дрезгав, но нежен,
спрял под млад кипарис, мен с тъга ще зове.
Аз, сама в долината, със дух безметежен,
ще го слушам как жали за мен с часове.
Ще го видя на хълма – смълчан си отива,
но оставя сълза по лицето следа.
Вечно негова, вечно ще бъда щастлива,
за праха ми плачът му е жива вода.
Сам-сама, но с утеха аз там ще остана.
Буен ветре, следите от стъпки щади!
Още утре аз искам на пепел да стана.
Но ще дойде ли? Боже, жесток не бъди!
Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР (Франция)
НАЧАЛОТО НА КРАЯ
Едва ли болка е това,
а просто някакво си чувство.
Но то ти пречи за това
да влезеш в старото си русло.
Различно би го назовал,
но виждаш сам, че думи няма.
Твърдиш, че си го преживял –
това го прави жива рана.
Тъй странно чужд ти е светът.
Какво с надеждите се случи?
Не, няма грешка, днес смъртта
в сърцето право те улучи.
Теодор ЩОРМ (Германия)
* * *
Да знаеха само цветята
как плача сега наранен,
за да прогонят тъгата,
те щяха да плачат със мен.
Да знаеше малкият славей
животът какво ми отне,
той би ми дал с летния навей
утеха във песен поне.
Да знаеха моята болка
големите ярки звезди,
те щяха със златна двуколка
да пратят лъч в мойте гърди.
До края обаче ще знае
единствено тя може би,
която със нежна омая
сърцето ми днеска разби.
Хайнрих ХАЙНЕ (Германия)
* * *
Младежът се влюбва в девойка,
която избрала е друг,
а той пък под сластна упойка
отдавна е станал съпруг.
Девойката наша от ярост
се хваща със първия мъж,
прехласнат по нейната младост
(младежо, сълзите задръж!)
И днес тази стара история
все тъй ни тревожи, уви.
Когато съдбата повтори я,
сърцето до болка кърви.
Хайнрих ХАЙНЕ (Германия)
ТИГЪРЪТ
Тигре, тигре, с плащ пламтящ,
в дебри нощни звяр неспящ,
кой титан могъщ в безкрая
тъй ужасен те извая?
В бездна или в див простор
пламна твоят огнен взор?
Кой посмя дотам да хвръкне
и във пламъка да бръкне?
Що за опитни ръце
сплетоха това сърце?
А щом почна то да бие
кой успя да го надвие?
Що за чук, що за метал?
В пещ каква ли е кипял
твоят мозък? Как ли в скоби
някой ужасът пороби?
И при първите звезди,
под небесните сълзи
с гордост ли живот ти даде?
Той ли Агнето създаде?
Тигре, тигре, с плащ пламтящ,
в нощни дебри звяр неспящ,
кой ли смел титан в безкрая
тъй ужасен те извая?
Уилям БЛЕЙК (Великобритания)
ОМАГЬОСАНИЯТ ДВОРЕЦ
І
Във тучна долина безбрежна,
на ангели добри подслон,
огрян от светлина най-нежна,
издига кули бастион.
Там мисълта била владетел,
а този свят –
и Серафимът е свидетел –
не знаел по-красив палат.
ІІ
На купола плющели славно
със злато шити знамена.
Това било така отдавна,
във други времена.
И всеки полъх, свеж и нежен,
през хубав ден,
покрай двореца белоснежен
разнасял мирис окрилен.
ІІІ
А пътниците в долината
там, през прозорци с изглед благ
на лютня чували свирнята,
съзирали в омая как
танцуват духове край трона,
на който сам
порфироносецът с корона
седял честит със своя сан.
ІV
Отрупан с перли и рубини,
порталът дворцов цял блестял,
той пускал ехото да мине,
забулено с лъчист воал,
за да възпее в сладка песен,
с любов и жар,
със ненадминат глас чудесен
премъдростта на своя крал.
V
Но злите сили в роби мрачни
превзели чудната страна –
о, нека плачем, нека плачем,
настана вечна тъмнина.
Предишната неземна слава
на този кът
успяха в скръб и във забрава
годините да погребат.
VІ
Тук който и да мине днеска,
през две стъкла той би съзрял
там вътре мрачната гротеска
на страшен демоничен бал:
как рукнали като потоци
през вехт портал
тълпи от призраци се точат
с див смях, задавен от печал.
Едгар Алан ПО (САЩ)
Английска филология
* * *
Аз мислех сърцето от камък.
Там мъртвата пустош цари.
И нека пълзящият пламък
из него на воля гори.
И вярно. Не болка голяма
почувствах – а малък бодеж.
Все пак по-добре да го няма.
Гаси! Като пламък на свещ…
Тъй огъня в миг потушило –
чер гроб е сърцето, тъма…
И ето – след пламъка силен –
по малко умирам в дима.
Инокентий АНЕНСКИ (Русия)
Стелиана ДАНКОВА Славянски филологии
СПОМЕНИ
Очи тъй сини, кръгли мъниста,
като небе вечерно и чисто,
лежат прибрани много отдавна.
Прахът отгоре сипе се бавно.
Незабравими сладки целувки,
с тъга пропити още милувки,
във скрина стар, от всичко далече,
в кутия вехнат сигурно вече.
И нищо друго, рози две само,
освен тях – дума златна, голяма,
лежи така, прилежно увита,
докато пак не бъде открита.
Мария ПАВЛИКОВСКА-ЯСНОЖЕВСКА
(Полша)
СВЯТ
Бог се е скрил затова светът е видим
ако се покаже той ще закрие целия свят
кой тогава ще посмее да забележи мравката
хубавата зла оса която се върти в кръг
зеления паток с жълтите крака
калугерицата снасяща 4 яйца на кръст
кръглите очи на водното конче и боба в шушулките
майка ни която не много отдавна на масата
вдигаше чаша за дългата й смешна дреха
елата от която не падат шишарки а само люспи
страданието и насладата – двата извора на знание
крайпътните камъни които указват посоката
любовта която не се вижда
не засенчва със себе си
Ян ТВАРДОВСКИ (Полша)
Габриела ПАВЛОВА
Сподели с приятели: |