Конкурс за превод на поезия май 2001 г и на студенти от семинара по теория и практика на стихотворния превод при специалност френска филология
Изтегляне 208.07 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Димитър КАРАГЕОРГИЕВ Английски и френски (ВТУ)
- ПУСТАТА АЛЕЯ
- ВЪВ ЗАБРАВА ИЗБЛЕДНЯХА
- Български и френски език
- Английски и японски език (ВТУ)
| П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е I V
ПРЕВОДНА ЛИРИКА Университетско издателство “Св.св. Кирил и Методий” Велико Търново, 2002 г. Сборникът “ПРЕСЪТВОРЕНИЕ IV” съдържа творби на студенти от кръжока по стихотворен превод при Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, на премираните участници в обявения от Съюза на преводачите в България конкурс за превод на поезия – май 2001 г. и на студенти от семинара по теория и практика на стихотворния превод при специалност френска филология. Издава се под редакцията на : проф. дфн Паисий Христов ст.ас. д-р Мариана Шопова ПОПЪТЕН ВЯТЪР! Четвъртата книжка от поредицата със студентски стихотворни преводи “Пресътворение” е вече факт. Наред с познатите от предните книжки Димитър Карагеоргиев, Петя Иванова, Ася Сократова, Иван Райчев, Ваня Коцева, Ирина Калоянова, Емил Кинчев, Юлиана Василева срещаме и нови имена: Росица Йотовска, Катерина Илиева, Николай Караулянов, Велина Томова, Теодора Господинова, Десислава Ценова, Марина Симеонова. Не мога да скрия удовлетворението си, че подбираните и редактирани от проф. д.ф.н. Паисий Христов и ст. ас. д-р Мариана Шопова творби все по-убедително защитават названието на поредицата. Можем да твърдим, че началото, положено от кръжока по художествен превод към Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” се превръща вече в традиция, която дава своите добри плодове. Една значителна част от преведените от западноевропейската и славянската класика поетически творби бяха наградени от Съюза на преводачите – едно признание, че ентусиазмът и вълнението от началото са вече творческо състояние, осъзнаване, че пресътворението на един поетически текст е своего рода скиталчество в света на словото, отиване към първообраза и връщане към собствения поетически свят. Защото преводачът неизменно застава не само срещу автора, но и срещу самия себе си в търсене на функционално точна поетическа защита на оригинала. И толкова по-убедителна е тази защита, колкото повече той съумее да преодолее себе си, да подчини естеството на своя талант на първообраза. Не се колебая да употребя думата талант – това може би за някои вече непрецизно и старомодно понятие. Разбира се и в поетическия превод, както във всяко изкуство, има правила с теоретическа и практическа значимост, но азбучна истина е, че преводът-интерпретация не е механизъм, който можеш да сглобиш. Защото има ерудиция в науката за езика, в науката за превода, но няма ерудиция на поетическите усещания, тук са хвърлени семената на дарбата да работиш – с вдъхновение и с предчувствие за сбъдване на словото. На талантливите студенти – попътен вятър в тази благородна битка! Доц. дфн НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ, декан на Филологическия факултет
ГОРСКИЯТ ЦАРКой язди в тази дълбока тъма? Бащата препуска с мисъл една – сина си да скрие в топлия скут от силния вятър, от нощния студ.
- Не виждаш ли, татко, призрака страшен? Сянка, привела снага опашата? - Не бой се, момче, това е мъглата. - Ела тук, детенце, тръгвай със мен и няма да има за теб скучен ден. С цветя е отрупан вечно брегът, в златни одежди децата ми спят. - Ах, татко, ах, татко, глух ли си ти? Не чуваш ли, горският цар ми шепти. - Не бой се, сами сме на пустия път, листата са сухи, те шумолят. - Е, хайде, момченце, пътят е кратък, моите щерки отдавна те чакат. Те са най-буйни в среднощния пир, кръшно танцуват, пеят безспир. - Ах, татко, ах, татко, ето ги там. Девойките чакат край пустия стан. - Не бой се, момче, във нощи мъгливи всички ливади са приказно сиви. - Твоята хубост ме е запленила, не дойдеш ли сам, ще те взема насила. - Ах, татко, ах, татко, той сграбчи ме, виж, магия използва, нали ме държиш? Бащата препуска, страхът му расте, в ръцете му стене болно дете. До вкъщи той стига с мъка и труд, но вече изстинал е малкият труп. Й. В. ГЬОТЕ (Германия) КЪДЕ Все ще спре, ала къде ли, този скитник уморен – мир под палма да намери или под липа край Рейн? Чужд човек ли сред пустиня ще ме погребе по мрак? Или просто ще изстина в пясъка на морски бряг? Но ще има и тогава, знам, над мен небесен лоб и звезди ще озаряват като свещи моя гроб. Хайнрих ХАЙНЕ (Германия) ПУСТАТА АЛЕЯДнес, вместо трепетен смях – алея, статуи неми. Той свикна вечерно време да бъде сам между тях.
познават сега нежността. Той гали ги – тъй младостта търси тук без умора. Сълзи от топлата длан, уви, не може да пие. Жажда! Не ще я надвие споменът – бликнал фонтан. Морис КАРЕМ (Франция) Петя ИВАНОВААнглийски и френски (ВТУ) ВЪВ ЗАБРАВА ИЗБЛЕДНЯХАВъв забрава избледняха на усмивката следите, цветовете посивяха, плесенясаха страните.
под портрета се извива, връща всеки цвят обратно и лицето става живо. Тук една ръка се врече: “Мили, винаги помни ме!” И побягнаха далече пръстите неуловими. Емили БРОНТЕ (Великобритания) АНГЛИЙСКИТЕ ДУМИ Започнах на английски с И, Но, Ето: те бяха чужди, неопитомени, на Фрьобелови кубчета подобни. От тях строях аз къщи издръжливи и ги населвах. Вестникарски гений на деформации, речитативи – аз някак си прониквах във сърцето на другостта и чувствах се удобно. А те, словата, празнично припряни, следяха за Обноски и Преструвки и чакаха пред Спирки и Портали. Проучих орнаментните извивки, чорапите им, старите обувки. Но техните загадъчни усмивки и погледи смущаваха речта ми, зареяни над парата на чая. Изричаш думата и тя умира, и чужди са ти всичките езици, дори и твоят. Що за маскаради на идиома: хубавите думи са мъртви под безкръвните корици. Но и така са не по-малко чудни: безмълвни, те бодат – звукът напира – и пак горят със собствени заряди. Днес думите не търся доверчиво. човек заключва мамещите вещи в музей: словата трябва да се чуват и да възбуждат, ала през стъклата. Вкусът им изненадва и зловеща е тяхната враждебност, празнотата и леността им. Толкова красиво опиват само макът и абсурдът. Джордж СИРТЕС Ася СОКРАТОВАБългарски и френски езикПловдивски университет КЪДЕ Къде ли странник уморен ще спре от изнемога? Дали на юг или край Рейн? Къде ще му е гробът? Дали ще гния в пуста степ, зарит от чужди хора? Или край някое море ще търся аз отмора? Все пак небе и Бог ще бдят край смъртното ми ложе, и вместо свещи ще мъждят над мен звездите нощем. Хайнрих ХАЙНЕ (Германия) ИЗОСТАВЕНАТА АЛЕЯ Преди – алея, смях, любов, а има статуи сега. Да свикнеш трябва със това да виждаш всичко с поглед нов. И в статуите нежност, чар, човек не знае кой бе влял. С ръце ги милва, осъзнал, че още той не е тъй стар. От него бликаха сълзи, които бяха с вкус горчив. От спомени вода ручи, но той не ще се утоли. Морис КАРЕМ (Белгия) Росица ЙОТКОВСКАНемска филология(Софийски университет) ЖЕНА Това е тя: жена. До идеала което не достига – взела е сама. Страните виж – цъфти поруменяла, а над очите – синкава тъма. Капризно вият се верижни вежди, във всяка мигла – тайнствено писмо. За нов живот къдриците вестят надежди и древно знание шепти само. Жената погледни – ту в сенки, ту в лазури, в цветя и пеперуди пò е нежна тя. И ти нуждаеш се от тези процедури, душа надменна, уж презряла свежестта. Олеся НИКОЛАЕВА (Русия) Катерина ИЛИЕВАПраво (Софийски университет) МЪЧИТЕЛНО ЗАБВЕНИЕ ИЗТРИ Мъчително забвение изтри усмивката пленителна и блага; а времето цъфтежа посиви, лика скверниха прах и влага. Но кичурът копринени коси, все още сплетен под портрета, напомня за красивите черти и в миг рисува образ светъл. Ръката прелестна тогаз изписа: “О, вярвай ти във мен безкрайно!” Тъй бързо пръстите редиха с писалката слова омайни. Емили БРОНТЕ (Великобритания) СРЕЩА Жадуваният миг на срещата дойде, ти даде ми ръка и с мен пое по пътища сумрачни и неясни със блянове за слънце и мечти за щастие. И двамата надявахме се страстно да се намерим, без да ни е ясно, че сме съсипани и покосени от мъките отдавна преживени. Така завинаги се разделихме, остана само болка стягаща в гърдите. А ти – безмълвна, просълзена, зъзнеща, си тръгна, както бе дошла – за никъде не бързаща. Йован ДУЧИЧ (Сърбия) Ваня КОЦЕВА Френска филология (ВТУ) ДЕКЕМВРИЙСКА НОЩ Навремето, когато ученик аз бях, до късно вечерта оставах буден – бдях. Бях сам, но сън не ме ловеше. Веднъж пред мен незнайно откъде да седне в черно облекло дете дойде, което сякаш брат ми беше. И светлината на свещта пред мен откри едно дете със поглед тъжен, но красив. То книгата ми заразлисти и сведе челото си то над мен – така остана чак до следващия ден, усмихнато, във мисли чисти. Веднъж, в гората както бавно си вървях, тогава на петнадесет години бях, и самотата ме влечеше, до ствола на едно дърво дойде да седне млад мъж в черно облекло и който сякаш брат ми беше. Кой път да хвана? – бях от смут голям обзет... В едната си ръка той стискаше букет, а в другата държеше лютня. Със жест приятелски ме поздрави, посочи с пръст и каза ми: “Напред върви, тръгни към хълма ти”! - И ме побутна. Във възрастта, в която любовта познах, веднъж аз в стаята самотен си стоях – от загубата ме болеше. До огъня яви се изведнъж един облечен в черни дрехи странен мъж, но който сякаш брат ми беше. Бе мрачен той, угрижен много, мълчалив, с едната си ръка посочи свода сив – настроен бе за отмъщение. От мойта болка нямаше покой, едва въздъхна само и изчезна той; изгуби се като видение. Във възрастта, в която най-свободен бях, в компании празнувах и се веселях – дух празничен край мен цареше. Пред мене седна в черни дрехи гост и свойта пълна чаша вдигна той за тост. И гостът сякаш брат ми беше. Алфред дьо МЮСЕ (Франция) ИЗОСТАВЕНАТА АЛЕЯ Във парка неотдавна смя се любовта... Сега безмълвни статуи го обитават, студена самота алеите сковава – денят обречен е на вечна пустота. Познават статуите топли ласки нежни – безспирно, ненаситно галени с ръце... Човек открива сякаш в своето сърце навярно пак онази младост безметежна. Сълзи горчиви по ръцете пак текат, сълзи горчиви как неутешимо бликат – неудържим порой от спомени извикват: от минали страдания тече река. ,
Иван РАЙЧЕВСлавянска филологияПловдивски университет КЪДЕ Къде ли морният от странстване човек ще срещне в своя път последната почивка? Дали под палмите на Юга в огнен пек? Дали край Рейн, липите гледайки с усмивка? Или ще хвърли малко пясък върху мен ръка на непознат в далечна пустош дива? А може би ще падна някой слънчев ден на морски бряг и морска хлад ще ме залива? Каквото и да стане! Сигурен съм – там ще бъда, както съм и тук – сред небесата. Подобно мъртви лампи ще се реят, знам, и ще блестят над мен звездите в мрачината. Хайнрих ХАЙНЕ (Германия) Искра ДРАГАНОВААнглийски и японски език (ВТУ)САМОТА ПОГЛЪЩА ДЕН СЛЕД ДЕН Самота поглъща ден след ден ласкавия зов на този смях; пламъкът от времето е веч изпепелен; скверна плесен по лице без грях. Все пак нишка от копринени коси път извива изпод стария портрет и издава някогашните черти, и се впива в образ, от ума подет. Ред оставила е искрена ръка: “Знай, че винаги със теб ще сме едно”. Нежни пръсти следвали са с бързина вярата, диктуваща на нейното перо. Емили БРОНТЕ (Великобритания) Николай КАРАУЛЯНОВ Софийски университет САМОТНАТА АЛЕЯ Във парка – люлката на любовта – алеята е вече тиха. И статуите извисиха пак своята снага в нощта. Те галят и целуват с божествена уста. А той, усетил им плътта, за младостта жадува. По пръстите сълзи се стичат, на жаждата му не откликват. И само спомените бликват, но в ничие море изтичат. Морис КАРЕМ (Белгия) Юлиана ВАСИЛЕВА Френска филология (ВТУ) ЕПИТАФИЯ Живях в далечни дни, но вече сто години как мъртъв съм. Признат, но гонен все живях. Човешката си чест превърнах във робиня. Макар сред робски маски – аз свободен бях. Живях в онези дни, но бях така свободен. Аз гледах и вода, земя и небеса край мене как кръжат по чуден ред природен, сезони как редят безбройни чудеса. Хей, вие, живите, къде са тез богатства? Нима копнеете за онзи пъклен ад? С какво сте подкрепили вий делата братски? С какво сте обновили моя роден град? Човече жив, не бой се ти от мен сега. Аз съм един мъртвец – без тяло, без душа. Робер ДЕСНОС (Франция) Ирина КАЛОЯНОВА Френска филология (ВТУ) * * *
ще тръгна бързо. Зная, ти ме чакаш вече. Ще мина през ливади, хълмове, гори. Не мога дълго да стоя от теб далече.
че в сляп и глух един ден аз ще се превърна, прегърбен, чужд, преплел ръце, нерад и сам, и черен мрак деня тъй светъл ще обгърне. Не ще погледна залез златен как пред мен разстила дипли към Арлфльор съвсем небрежно. И щом пристигна, ще положа аз сломен на гроба твой чемшир зелен и цвете нежно. Виктор ЮГО (Франция) Велина ТОМОВА Френска филология (ВТУ) БАРОКОВ СОНЕТ Да бъда искам в морските недра или пък горе на скала незрима, да бъда искам клонка несмутима или сълза – в пороя да умра. Любовен плам насред гръдта гори, запали ти искра неутешима. И страдам аз от болка нелечима – коя ли друга толкова горчи? И моля се на Бога – край да сложи, да има малко милост, ако може, или да стана камък аз студен.
да тлее моята душа ранима на влюбен клет, от любовта лишен.
Те спят
Дано боли Сънят.
Дано боли сънят А дните спят И спи Небе звезди И спи, и спи, и спи, и спи, и спи! Ни стон! Ни дъх
Ни страх Не гасне
А пристан Приспан
Проблясва Призван
Добро и зло Добре е то Добре дошло Спя аз
Какъв мраз Спя аз
Какъв мраз Спя аз
Какъв мраз Спя аз.
Десислава ЦЕНОВА Френска филология (ВТУ) В ЛЮКСЕМБУРГСКАТА ГРАДИНА Момичето премина леко – като триумф на волността, в ръка държейки росно цвете и с нова песен на уста. Жена единствена, която изваях аз от самота – душата й бе с мойта слята и с поглед грееше в нощта. Уви! Отмина тази младост! Прощавай, мой прекрасен блян – момиче нежно, полъх, сладост безследно чезнат в своя плам. Жерар дьо НЕРВАЛ (Франция) Теодора ГОСПОДИНОВА Френска филология (ВТУ) ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ Сред безкрайната скука, що обсебва полето, се разстила сняг – ето сякаш пясък блещука. От бакър е небето, нито лъч светлина, в тъмнината се ражда и умира луна. Там сред горската глъб като пара ленива, като облаче сиво се поклаща стар дъб. От бакър е небето, нито лъч светлина, в тъмнината се ражда и умира луна. Запъхтяла се врана, изгладнели вълчици... Оцеляват те всички сред полята смълчани. Сред безкрайната скука, що обсебва полето, се разстила сняг – ето сякаш пясък блещука.
се захласва момиче по ковчеже сребристо. Във прозорчето вижда своя образ невзрачен и ковчежето смъртно, и живота си мрачен. И не виждайки гледа, и не знаейки знае, и за помощ ридае на морето в безкрая. Юлиан ТУВИМ (Полша) С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Николай Даскалов. Попътен вятър! Преводи от Димитър Карагеоргиев Йохан В. ГЬОТЕ Горският цар Хайнрих ХАЙНЕ Къде Морис КАРЕМ Пустата алея Преводи от Петя Иванова Емили БРОНТЕ Във забрава избледняха… Джордж СИРТЕС Английските думи
Хайнрих ХАЙНЕ Къде Морис КАРЕМ Изоставената алея Превод от Росица Йотковска Олеся НИКОЛАЕВА Жена
Емили БРОНТЕМъчително забвение изтри… Йован ДУЧИЧ Среща
Алфред дьо МЮСЕ Декемврийска нощ Морис КАРЕМ Изоставената алея
Хайнрих ХАЙНЕ Къде
Емили БРОНТЕ Самота поглъща ден след ден…
Морис КАРЕМ Самотната алея
Робер ДЕСНОС Епитафия
Виктор ЮГО Огрей ли слънчев лъч полята във зори…
Ги дьо ТУР Бароков сонет
Пол КЛОДЕЛ Сънят в тъга
Жерар дьо НЕРВАЛ В Люксембургската градина
Пол ВЕРЛЕН Зимен пейзаж
Юлиан ТУВИМ Миг
Любен ЛЮБЕНОВ За спецификата в превода на римуван и неримуван стих Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г. Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г. Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г. Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г. Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г. Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г. Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г. Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г. Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г. Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г. Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г. Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2001 г. Каталог: 398 -> pub pub -> A a avocat, avocat et demi pub -> Семинар по българистика. Издава се под редакцията на pub -> R. L. Wagner et J. Pinchon classent les conjonctions temporelles en trois groupes selon leur formation Изтегляне 208.07 Kb. Сподели с приятели:
|