Конкурс за професор по Химически науки (биофизикохимия)

обявен от Софийски университет «Св. Кл. Охридски» - Факултет по химия и фармация в ДВ бр. 21 от 18.03.2016 г.

Факултет по химия и фармация

на Софийски университет «Св. Климент Охридски»
В конкурса за професор по биофизикохимия към Факултета по химия и фармация на СУ участва един кандидат - доц. дн Константин Тодоров Балашев. Константин Балашев е завършил биологически факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” като Магистър по Биотехнологии през 1993 г. и Магистър-инженер по Биотехника в ТУ – София. През 1999 г. получава образователна и научна степен доктор. През 2015 г. доц. Балашев защитава дисертационен труд на тема „Атомно-силова микроскопия (AFM) с приложения в биокатализа и при охарактеризиране на наночастици и молекулно подредени наноструктури“ за присъждане на научна степен доктор на науките.

Константин Балашев работи като старши и главен асистент в катедра Физикохимия към Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“, а от 2008 г. е избран за доцент по физикохимия (биофизикохимия) към същата катедра.

Балашев специализира в реномирани университети в Европа (Копенхагенски университет, Дания и Университета на гр. Тулон, Франция), в Института по полимери Макс Планк, гр. Майнц, Германия (по EU проект Beyond Everest). Работил е като научен сътрудник в Университета на Мичиган, Ан Арбър и Университета Дрексел, Филаделфия, САЩ.
Научната дейност на доц. Балашев обхваща общо: 61 публикации, 51 от които са в реферирани списания и в списания с импакт фактор.

Участвал е с пет доклада на международни и национални научни форуми.

Забелязани са повече от 400 цитирания върху работите му.

В настоящия конкурс Балашев участва с 55 научни труда: 39 в списания с импакт фактор, 11 статии в сборници на конференции; 35 от статиите не са включени в спечеления конкурс за „Доцент”, 14 публикации не са включени в дисертационния труд за научна степен „Доктор на науките”.

Доц. Балашев е ръководител на три научни проекта.

Преподавателската дейност на доц. Константин Балашев включва курсове в бакалавърската и магистърската степен на обучение във ФХФ и БФ на СУ «Св. Кл. Охридски»: Физикохимия на биологичните системи, Физикохимия с колоидна химия, Физикохимични методи в Биологията, Колоидно-дисперсни системи в медицината и фармацията, Наноматериали и основи на нанотехнологиите (1/2), част от курс по Биоматериали (1/3).

Доц. Балашев е ръководител на 1 успешно защитил докторант и 6 успешно защитили дипломанти.

• 
  Утвържаване на AFM при характеризиране на топографията и структурата на Лангмюир-Блоджет филми от амфифилни съединения (хексабензокоронени, HBC), имащи потенциални приложения в молекулната електроника. Доказано е, че тези молекули се самоорганизират на граничната повърхност вода/въздух в ламеларни фази. Установен е и фазов преход на монослоя от HBC при по-високо повърхностно налягане, което води до измерими промени в електронните свойства на молекулния филм.
  
• 
  Доказано е преимущественото формиране на монослойни или трислойни покрития от протеина хидрофобин върху твърда слюдена повърхност, както и два типа негови повърхностни структури, формирани в зависимост от молекулните механизми при компресията на монослоя.
  
• 
  Приложена е по оригинален начин Атомно силова микроскопия за изследване на молекулната организация на LB филми при действието на ензима Savinase върху монослой от инсулин, както и при изучаването на природата на взаимодействие между ензима фосфолипаза и неговия липиден субстрат.
  
• 
  Показано е за пръв път, че AFM може да се използва като аналитичен метод за изследване на ензимо-каталитични реакции и по-специално на организацията на участващите в реакциите молекули. Разработени са кинетични модели, описващи хода на процеса.
  
• 
  Приложение на AFM за изследване на морфологията и структурата на метални наночастици, полимерни наночастици и биологични структури. С помощта на AFM е предложен за пръв път експериментален подход за определяне на размера и морфологията на златни наночастици в процеса на синтеза им и е изследвана кинетиката на техния растеж. Установени са предимствата на предложената методика в сравнение с утвърдените TEM и DLS. Доказано е също, че линкерният хистон играе важна роля за високия порядък на организация и структурна стабилност на хроматина при дрождите.
  
• 
  За пръв път е използвана рентгенова дифракция (от източник на синхротронно лъчение) за характеризиране на структурата на монослоеве от два типа липиди – с наситени и ненаситени въглеводородни вериги, без и в присъствието на Humicola Lanuginova липаза.
  
• 
  С помощта на пълно вътрешно отражение на ретгенови лъчи е предложено доказателство за „съхнене“ на хидрофобна повърхност при контакт с водната фаза. Публикацията отразяваща тези резултати е цитирана повече от 150 пъти.
  
• 
  Установени са фазови преходи в мономолекулни слоеве на гранични повърхности, като са получени важни структурни характеристики на фазовите състояния.
  

10.08.2016 г. Изготвил становището: