Конкурс за професор по научната специалност Политическа икономия /Макроикономика/, шифър 05. 02. 01

УНСС е обявил за нуждите на катедра „Икономикс” конкурс за професор по Политическа икономия /Макроикономика/. В конкурса участва един единствен кандидат - доц. д.ик.н. Стати Стаев, преподавател в същата катедра.

С. Статев е реден през 1955 г. в Бургас. Впечатвява фактът, че през периода 1969 - 1984 г. е завършил последователно Английска езикова гимназия в Бургас и Национална математическа гимназия в София; ВИИ „К. Маркс” /УНСС/, специалност Политическа икономия /с пълно отличие/ и специалност Математика в Софийски университет „Св. Кл. Охридски”. Наред с бългрски, владее писмено и говоримо руски и английски език.

През 1980 г.С. Статев става асистент по Политическа икономия във ВИИ-София, в 1987 г. - доктор по икономика, през 1991 г. - доцент по същата дисциплина, в 2009 г.- доктор на икономическите науки. Специализирал е Политическа икономия в Московския държавен университет /1984-1985 г./и Икономикс в университета в Бостън /1989-1990 г./.

С. Статев преподава на бакалаври и магистри в УНСС редица дисциплини в областта на икономическата теория. Чел е в департамента по Икономикс на Бостънския университет магистърски курс”Източноеврпейски икономически реформи”, а също в департамента по Финанси на Университета в Пирея магистърски курс „Как да правим бизнес в България”.

Автор е на над 150 научни публикации, в т.ч. на значителен брой учебници. Не малка част от публикациите са на английски, частичво руски, полски, дори албански. Съавтор е на Българска енциклопедия и на Икономическа енциклопедия. Ръководил е и е участвал в реализирането на редица научни проекти. Участник е с доклади в немалко национални и международни научни конференции. Член е на редакционните съвети на някои икономически списания. Един от съставителите е на икономическите доклади за президента на България Под неговото научно ръководство успешно са защитили дисертации 4 докторанти, включително един чуждестранен. Рецензирал е докторантски дисертации и трудове за хабилитации.

С.Статев последователно е заемал и заема отговорни административни длъжности: декан на Общоикономическия факултет на УНСС, директор на Врачанския стопански филиал на УНСС, заместник ректор на УНСС., член на Управителния съвет на БНБ и др. Както се вижда, подготвял се е разностранно и продължително на университетското поприще. Това му дава всички основания пълноценно да участва в конкур за професор.

С оглед на участието си в конкурса доц. Статев е предоставил всички изискнащи се материали. Те документират неговото квалификационно израстване в научноизследователската, преподавателската и административната работа. Както показвам в таблица, цялостното научно-педагогическо творчество на С. Статев обхваща /по списък/ общо 156 работи. От тях за 73 труда са му присъдени научната спепен „доктор” и званието „доцент”, за следващите 8 публикации /1 обемиста монография, 3 студии, 2 статии и 2 научни доклада/ - научната степен „доктор на икономическите науки”.

От останалите 75 труда С. Статев е приспаднал някои служебно официализирани или популярни работи и участва в конкурса за професор с 67 публикации. По род те са: 3 самостоятелни монографии и 1 студия, 6 участия в книги и сборници, 17 статии, 20 доклада, 3 рецензии и 17 учебника и учебни помагала. От представените по списък за рецензиране 67 публикации 28 са съставени в съавторство с документирано разграничение; 26 са на чужд език, главно англйски; две от студиите и две статии са под печат
Научно-педагогическо творчество на С. Статев

Предназначение ................доцен-.....докторан-.....профе....общо

Род.. ....................................................................тура............тура...........сура

Самостоятелни монографии и студии...................1.................1.................4...........6

Участия в книги и сборници ...............................10.................3.................6..........19

Статии......................................................................8.................2...............17..........27

Научни доклади и отзиви.....................................17.................2...............23..........42

Учебници.и учебни помагала...............................15.................-...............17..........32

Служебноофициализирани проекти. .......15.................-.................6..........21

Научно-популярни публикации.............................7.................-.................2............9

- в 14 случая има частични или съществени повторения /по списъка: № 5 с 14, 15, 16, 48, 49, 52, 53, 54 и 55; № 10 с 23 и 26; № 18 с 57 и 58; № 73 с 59 /.

- в три случая са взети предвид не първите /№№ 28, 32, 34/, а вторите издания на учебници;

- има три отзива за трудове на други автори /№ №12, 17 и 19 повтарящ 17/;

- две от заглавията в списъка са участия със статии в Българска енциклопедия и в Икономическа енциклопедия /№№ 37 и 39/;

Имам ги предвид всичките, понеже в повечето от повторно включените в списъка публикации се съдържат съкращения и доработки. Но смятам, че на оценка подлежат 45 труда - количествено предостатъчни за участие в конкурс за професор. Това са: 3 самостоятелни монографии и 1 студия; 6 участия в книги и сборници; 10 статии; 13 доклада; 12 учебника. По предмет те напълно съответстват на обявения конкурс. Посветени са на актуални проблеми на трансформацията на икономиката и нейното развитие. В тях С. Статев е проявил светогледна и методологическа последователност, а с това и влиятелност. Цитиран е, както е документирано, могократно от редица изследователи, включително в чужбина. Трудовете са публикувани от реномирани издателства и авторитетни научни списания: УИ „Стопанство”, „ЛИК”, ИЦ на БНБ, Научни трудове на УНСС, „Икономически изследвания” на ИИ на БАН, „Икономическа мисъл”, „Икономически алтернативи”, „Банки, инвестиции, пари”, чуждестранни университетски издания от Атина, Ниш, Букурещ и др.

С. Статев е и лектор с дидактически опит. Както е документирано, чете пред студенти-бакалаври и магистри редица дисциплини в областта на Икономикса. Общата му средногодишна аудиторна заетост е между 300 и 400 ч. Паралелно с това е съставил самостоятелно или с отграничено съавторство 17 учебника и учебни помагала, написани на четивен и на места образен език. Благодарение на всичко това С. Статев е придобил заслужена популярност като университетски преподавател и професионален икономист-изследовател.

Съдържателен анализ: какво се изследва и до какви резултати се стига

Според Е. Маленво икономическата наука е теория и измерване. Обобщено казано, С. Статев прави опит за развитие на икономическата теория главно чрез измерване на някои икономически зависимости. Прегледът на неговите трудове недвусмислено показва, че те /общо взето/ имат един обект - икономиката в преход; един предмет - зависивостите между основни макроикономически променливи; една цел - иконометричен анализ. Както е известно, зависимодстите между икономическите явления и процеси са теоретико-методологическото поле на почти всички дискусии в теоретичната икономика от възникването й досега.

По интереси С. Статев е макроикономист; по методология - в по-малка степен дедуктивист, повече индуктивист-позитивист; по използвани аналитични техники - иконометрик. Търси ново знание главно чрез анализ на практическия опит. За него е важно да говорят фактите - тяхната динамика, зависимости, влияние. От частни истини извежда по-общите си съждения за функционирането и развитието на българската икономиката, а и на други нововъзникващи пазарни икономики.

Тематично научните публикации на С. Статев засягат три логически свързани групи проблеми:

първо, динамиката, зависимостите и структурните изменения на българската икономика в преход;

второ, взаимната зависимост между финансовото развитие и икономическия растеж в процеса на трансформация на системата на икономиката;

трето, сближаване на икономиката на България с икономиката на ЕС в общото им развитие към икономика, базирана на знания.

Наред с тези три групи проблеми, самостоятелна ценност имат съставените от С. Статев учебници и помагала, обслужващи учебния процес. В този ред ще се опитам да оценя постигнатите от него научни резултати.

Основно значение в творчеството на С. Статев имат трудовете, посветени на динамиката, зависимостите и структурните изменения на българската икономика в преход. Самото понятие „в преход” дефинитивно изразява изследваното проблемно поле и проблемната ситуация, третирани от автора в 11 публикации, в т.ч. в 4 книги и сборници в съавторство с отграничено участие; в 2 статии в научни списаия и в 5 доклада на научни конференции.

За С. Статев е важен най-напред малко изследваният въпрос за обусловеността на прехода. Отговор е преди всичко статията /№11, 1991 г./ по повод критическа оценка на книгата на Я. Корнай „Пътят към свободна икономика”. Ценни са три многозначителни момента - най-напред за „генетично вродените дефекти” на типа соцалистическа система /в този смисъл да си спомним и книгата „Големият завой на социализма” на Р. Гароди”/; след това - за източноевропейски път/!/ на развитие на свободната пазарна икономика като алтернатива; накрая - за програма, не опряна догматично върху отделна теоретична школа. От значение в този смисъл са още статия № 13 и два доклада /№№ 46, 53/.

По-нататък, в десетина публикации /главно №№ 1, 4, 5, 6, 45, 46/, въз основа на емпирични данни С. Статев интерпретира измененията на икономиката в преход: първоначално, така да се каже -„лимоненото” повторно раждане на капитализма в България. Въз основа на комплекс от показатели, динамични редове и верижни индекси са анализрани във взаимна свързаност загубата на пазари, икономическият спад, огромните дисбаланси, безрабтицата, инфлацията, дълговото бреме и др.п. Авторът не съвсем точно нарича всичко това „рецесия”, вместо проява на дълбока структурна криза и социална аномия, но със смисъл на оздравителен процес, по Шумпетер - на „креативна деструкция”, а по жаргона от началото на 90-те - на „позитивен демонтаж” на старата система.лед на създаване на предпоставки за нов тип икономика и нов тип общество.

Имплицитно са обосновани като необходими предпоставки на новия тип икономика и общество либерализацията, формирането на частен сектор, действието на пазарните механизми, значението на валутния борд. /Практически се оправдава песимизмът на С. Статев, изразен още в 1997 г., че валутният борд ще свие сивата икономика - № 45/. Сполучлив е и опитът да се прогнозира „близкото бъдеще”, а именно стабилизацията на икономиката, нейният растеж и придобването на признака „цикличност”. В този контекст е приносна тезата, че ни е нужен такъв растеж, който осигурява максимална стабилизация в дългосрочен времеви хоризонт; и обратно - такава стабилизация, която гарантира дългосрочен максимално възможен растеж /№ 6, с.5/.

С оглед на растежа С. Статев основателно акцентира върху значението на стопанско-институционалната среда /№№ 4, 50/ и ролята на неформалната - черна, скрита, сива и натурална икономика. Той признава огромния й относителен дял - в някои случаи до 50 % и дори до 2/3 от официалната - и логично пита „доколко официално обхванатата и измерена формална икономика отразява реалната”/№ 15. Това поставя под съмнение достоверността на много официлни оценки /включително и на самия автор - в № 50/ за равнището на развитие на икономиката, респективно на жизнения ни стандарт.

Обобщавайки, подчертавам приносното значение на разкритата от С. Статев комплексна причинност: в конкретен план - на дълбочината на икономическата кризата през 90-те г. и на излизането от нея, в по-общ план - на динамиката, структурната промяна, стабилизацията и растежа на икономиката в преход. По примера на стопанската история е схванато, че хронологията на промените е ключът за създаване на теория на икономиката в преход.

Във втора група трудове С. Статев пространно и задълбочено изследва взаимодействието между финансовото развитие и икономическия растеж като същностна страна на трансформационния икономически процес. В това отношение /извън дисертацията за присъдената вече степент „доктор на икономическите науки”, посветена на същия проблем/ са предсавени 12 труда: 3 сравнително малки самостоятелни монографии и 1 студия, 2 участия в книги с отграничено съавторство на колеги от Атина, както и 6 статии в научни списания.

Отбелязвам най-напред значението на двете книги-сборници /№№2,3/ на английски език, както и на статиите под №№ 20, 22, 24,25 и 27 по проблемите на банковата система и на пазара на финансови услуги. Несъмнено в концептуално отношение те са полезни за целите и на образованието, и на финансовата ни политика.

Първо, С. Статев с ерудиция анализира банковата криза от 1996 г., педанично извежда система от показатели и оценява банковата реформа, измененията в размера, структурата, активността и ефективността на банковата система. Акцентира върху институционално-икономическата среда, мястото на централната и на частните местни и чуждестранни банки в икономиката, концентрацята на банкови активи, банковите регулации, позитивното влияние на валутния борд. Изглежда негативна /но защо?/ авторовата позиция относно тенденцията към хегемония на чуждестранните банки -с около 80 % от банковите активи у нас.

Второ, специално изследва финансирането на бизнеса и във връзка с това - ролята на банковия пазар, на търговския кредит, на застрахователния пазар, пазара на ценни книжа и на чуждестранна валута, с една дума - точно оценява интензивирането на пазара на финансови услуги, включително от небанкови финансови институции. Направен е и сполучлив опит за измерване производителността на труда във финансовата сфера /№ 20, с. 43/.

Трето, най-важни, с обобщаващо приносно значение са критическите оценки на полярните позиции на Шумпетер, Дж. Робинсън и други икономисти, и поддържаната от С. Статев контратеза не за еднопосочно, а за реципрочно влияние между финансовото развитие и икономическия растеж. Тезата за взаимодействието в икономиката изобщо е негов лайтмотив /главна мисъл/. Доказателство са най-вече 3 самостоятелни кратки монографии /№№ 7, 9 и 10/, 1 студия /№ 8/ и 1 статия /№ 21/.

В тези публикации става дума за емпиричен анализ на препредаването на влияние между реалната икономика и финансовто развитие. Въз основа на определени времеви периоди и показатели за поведението на икономическите променливи С. Статев откроява краткосрочни прчинности и дългосрочни зависимости между финансовото разитие и икономическия растеж. Вещо извежда, от една страна, базисните функции на финансовата система със значение за реалната икономика /мобилизационната, оптималното разпределение на ресурсите и минимизирането на разходите, диференцирането и управлението на финансовия риск и пр./, при това - преди и след промяната на паричния режим. От друга страна анализира развитието на деловата дейност, технологичните иновации, инвестициите, сделките, растежът и пр., умножаващи парите /№ № 9 и 10/. Показано е разбиране не само на трансмисионните механизми, а и на посоките и значимостта на зависимостите от каузално-верижен или функционален вид, както и за прогнозиране на бъдещи влияния и реакции срещу шокове. Верен и добре аргументиран е основният извод, че поведението на банковата система и динамиката на реалния сектор на икономиката са взаимозависими, но силата и посоката на причинността варират във времето /№ 9, с. 55/.

С. Статев осветлява тези количествени зависимости чрез използване на иконометрични статистико-икономически методи и официални статистически данни. В подробности изследва структурирането, функциите и каналите на въздействие на финансовата система върху реалната икономика, от една страна - като банково базирани /с оглед мобилизацията на ресурси/, от друга - като осъществявани чрез финансовите пазари /с оглед диференциране на риска/ /№ 8/. Защитава и тезата за значението, което имат за икономическия растеж: преди валутния борд - външната търговия и след въвеждането му - привличането на инвестиции и заетостта /№ 21/. Въз основа на всичко това прави /потвърдената вече/ прогноза за преминаване към цикличност на развитието на икономиката.

Очевидно е, че и тази група трудовете на С. Статев има приносно значение, първо, като постановка на проблемите, второ, като осветляване на трансмисионните механизми между паричната и реалната икономика, трето като иконометрично измерване на процесите чрез проследяване поведението на система от показатели, позволяващи проверимост на резултатите и изработване на политика.

Наред с това С. Статев анализира иновационната активност и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност на малки и средни предприятия /МСП/ в конкретен регион - Южна и Източна България. Става въпрос за 8 доклада на научни конференции /№№ 60-67/. Те засягат актуалния проблем за икономиката, базирана върху знания. Днес научноизследователската и развойна дейност /R&D/, високите технологии, висшето образование, бизнесуслугите и финансовото посредничество в едиство формират сектор на икономиката, произвеждащ и използващ интензивно знание /knowledge-intensive sector/. Наред със структурните промени, знанието, превърнато в технологии и квалификационни умения трябва в крайна сметка да придаде на собствената ни икономика признаци на сходство и сравнимост с икономиките на страните от ЕС.

Немаловажен момент е идентифицирането на елементите на иновационната дейност и съставянето на регионален модел на знания по подобие на т.н. „модели на тройната спирала”. Полезна е и изработената карта за оценка на създаването, прехвърлянето и търсенето на знания и разработените три сценария /песимистичен, умерен и оптимистичен/ за инвестиции в НИРД. Въз основа на тях се оценява ефективността от използването на нови знания съобразно проблемите на МСП, съответно - извеждат се начини за стимулирането им в това отношение. В по-общ план се оценява националната иновационна политика в рамките на стратегията за насърчаване инвестициите в НИРД. /От своя страна - за сравнение - ще кажа, че разходите за НИРД /в % от БВП/ през 2002 г. във Финландия са били 5.46 на сто, а у нас - едва 0.49 %./.

Накрая - за преподавателската дейност на С. Статев. Неговите професионални научни изследвания изцяло се вписват в педагогическата му работа. С. Статев преподава пред студенти-бакалаври: „Основи на икономическата теория”, „Микроикономика”, „Принципи на Макроикономикса” /на английски език/, „Макторикономически анализ” и „Икономика и публичен сектор”. Заедно с това пред студенти-магистри чете „Макроикономическа теория”, „Приложна макроикономика” и една дисциплина с граматически незавършено наименувана - „Икономика и публичен сектор”. Заедно с това С. Статев е съставил значителен брой учебници и помагала по преподаваните от него дисциплини /№№ 28 - 44/. Самостоятелен автор е на 5 учебника /от които 2 са второ издание/ по Макроикономика и Правене на бизнес в България, в т.ч. и за дистанционно обучение /№№ 30, 32, 33, 35, 40/. С отграничено съавторство участва в съставянето на други 10 учебника, включително тези, които са второ издание, както и със статии в Българска и в Икономическа енциклопедия.

Ще изтъкна едно важно достойнство - С. Статев преподава Икономикс съобразно с българските условия и въз основа на реални данни на НСИ.. Структурата на курсовете по Макроикономика - общо взето - се опира върху методологията на националните сметки. От съставените учебници и ръководства за студенти личи неговият не малък дидактически опит, както и усет за методически единици. Има ясна, стегната мисъл, лек и приятен стил. Демонстрира умение за ясно дефиниране на проблемите и за добре дозирана аргументация на становищата. Няма склонност да си служи /както и в научните си трудове/ с отвлечени метафизически разсъждения. Предпочита да стои по-близо до икономическите реалности. Отличавам в това отношение учебника „Основи на макроикономиката”/2005, 396 с./, макар първите глави да повтарят други курсове.

Както научните трудове, така и учебниците на С. Статев напълно отговарят на обявения конкурс.

В теорията на икономиката трудно отделен изследовател стига до принципна научна новост. Не случайно по отношение на кейнсианската теоретична система се говори за приоритета на Шведската школа в лицето на Виксел, Шекъл, Мюрдал, на поляка М. Калецки и др. Практически нови теории се формират като се натрупват частични нови подходи и идеи и те се види системната им връзка, какъвто е и смисълът на термина „принос”. Анализът на съдържанието на трудовете на С. Статев недвусмислено показва, че в тях се съдържат подобни резултати, които с всички основания може да се признаят за научни и научно-приложни приноси. Наред с казаното в самата рецензия, тук ги представям в по-обобщен вид, както следва:

1. С. Статев безспорно има принос към теорията и методологията за изследване на икономиките в преход, главно в България. Понеже това правят и други учени, неговата заслуга се състои в системния по същество и иконометричен по подход анализ на еволюцията на икономиката - от кризисно състояние към структурна промяна, стабилизация и ускорен растеж, с перспекива за сближаване с икономиките от Еврозоната.

2. Приносен характер има емпирично доказатото двупосочно взаимодействие между финансовото развитие на икономиката и нейния растеж въз основа на определени трансмисионни механизми. Чрез проследяване поведението на система от показатели са изяснени: от една страна, позитивното влияние на развитието на финансовата сфера върху стабилизацията и растежа на реалната икономика, а от друга страна - отражението на стабилизацията и растежа на реалната икономика върху финансовото развитие на страната.

3. Приносен характер им задълбоченият анализ на производствената и разходната структура на БВП в България и установената слаба конвергентност на Българиясъс страните от Еврозоната в това отношение, но не и по отошение синхронизирането на бинес-циклите предвид значителната отвореност на икономиката. Във връзка с конвергентния проблем е важен акцентът върху иновативнта активност и инвестициите в НИРД на самия бизнес.

4. Като цяло научните изследвания на С. Статев имат приносно значение по отношение стратегията на икономическото ни развитие и провежданата финансово-икономическа политика.

5. С. Статев има безспорен принос към процеса на университетското обучение, в т.ч. чрез създадената значителна учебна литература и чрез лекционна дейност, базрани методологически и емпирично върху информация за реалната икономическа действителност в България, както и чрез практически осъществяваното научно сътрудничество с чуждестранни университети, особено на Балканите.

Критични бележки

Възможно е следващите ми становища да се дължат на невнимателен прочит. Във всички случаи обаче съм добронамерен.

1. Често в самите достойнства на научните ни изследвания са заложени техните слабости. Похвален за С. Статев е стремежът да извежда идеите и оценките си и да ги аргументира емпирично-статистически подходи и данни, в т.ч.с таблици, фигури, графики. С впечатление съм обаче, че този перфектен научен подход не е достатъчно подплатяван с преходи към големите дискусионни въпроси в теорията. Например при анализа на доходната структура на икономиката е наложителен акцентът не само върху растежа на БВП, а и върху възнаграждаването на производствените фактори така, че те в еднаква степен да получават своята алтернативна цена и да чувстват равностойно плодовете на растежа, а не да се ощетява някой от тях, предимно трудът. У нас се подценява и теоретично, и политически проблемът за разпределението на доходите, който /както твърди още реформаторът Дж. Ст. Мил/ не е по-малко важен от този за растежа на богатството.

2. Да помислим: според С. Статев ситуацията на българската /и не само българската/ икономика/ през 90-те г. на ХХ в. е била „рецесионна”. Така ли е , или става въпрос изобщо за структурна социална, включително и икономическа криза?

3. С. Статев има определен принос в анализа на форманата и неформалната икономика и сериозни аргументи за огромния относителен дял на неформалната /нерегистрираната/. В тази връзка обаче не е ясно, защо опитът му да прогнозира годината, когато доходите на глава от населението ще достигнат равнището си от 1989 г. се основават само на официални статистически данни, а се пренебрегва и обстоятелството, доколко изобщо това сравнение може да е коректно предвид дълбоката натурална и структурна промяна на самия БВП и различието в методиката на пресмятането му по-рано и сега.

Може да се направят и други по-незначителни билижки. Ясно е, че те никак не поставят под въпрос значителните научен принос на С. Статев. Нямам никакви съмнения, че творческите постижения на С. Статев са негово лично, добросъвестно изпълнено дело. Отбелязвам също, че нямам съвместни публикации с него.

С. Статев е утвърден университетски преподавател - доцент, доктор на икономическите науки. Има реален принос в обучението на студенти и докторанти, както и в развитието на икономическата теория. Цялостната му дейност като учен и преподавател напълно съответства на изискванията на ЗНСНЗ за присъждане на научното звание „професор”. Предвид това предлагам на почитаемия СНС по икономическа теория и международни икономически отношения да присъди на доц. д.ик.н. Стати Василев Статев научното звание „професор” по научната специалост 05.02.01 Политическа икономия /Макроикономика/.