Конкурс за Професор по научната специланост 05. 01. 01. История на филосията
Тема: Хуманитарно-философското знание и бъдещето на човечеството
Изтегляне 0.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- История на философията и история на културата
- Тема: Арабо-мюсюлманската философия и култура Тема: Човекът в индийската философия и култура Тема: Учението на Конфуций за съвършенството на човека
- Тема: Битието на човека и човечеството в историята Тема: Хуманизация на разума във философията на Б. Спиноза
- Тема: Американският прагматизъм Проблеми на хуманитарната философия
- Тема: Битието на човека при смъртта Тема: Човекът в центъра на бизнес философията Приложение: есета
- Раждането на мъдростта от страданието Тялото Любовта Екзистенцията Езикът Въпроси
- Речник
- Диалогът „Любовна философия” може да се разглежда като естетическа философия на любовта, в която търсенето на истината се съчетава с мъдростта и красотата на духовната любов.
- Акценти в диалога между Пиетро и София
- Резюме на диалога „Мъдреца и дамата” (Научна публикация № 55)
- Резюме на книгата „Изповеди” (Научен труд № 63)
- За мен философията е едно последователно редуване на преживявания, в които любовта към Бога, ближните и природата, както и към собствената душа, е субстанция на моето съществуване и мислене.
- Резюме на книгата „Размишления за смъртта” (Научен труд № 64)
| Тема: Хуманитарно-философското знание и бъдещето на човечеството
Тема: За смисъла на философстването Тема: Философията на кръстопът История на философията и история на културата Тема: Възникване и специфика на древногръцката философия Тема: Софистиката – юношеската възраст на философията Тема: Митът за сенките и пещерата и свободата на човека Тема: Философията на Северин Боеций Тема: Арабо-мюсюлманската философия и култура Тема: Човекът в индийската философия и култура Тема: Учението на Конфуций за съвършенството на човека Тема: Битието на човека и човечеството в историята Тема: Хуманизация на разума във философията на Б. Спиноза Тема: Философско-литературното творчество на Жан-Жак Русо Тема: Философията на Фихте и основанията на свободата Тема: Антропологията на Ницше като воля за живот Тема: Американският прагматизъм Проблеми на хуманитарната философия Тема: Дарвин и разбирането на природата Тема: Екологична култура и екологично земеделие (Философски основания на екологичния стил на мислене) Тема: Философията и съвременните опити за самопознание на човека Тема: Битието на човека при смъртта Тема: Човекът в центъра на бизнес философията Приложение: есета Изповедта Раждането на мъдростта от страданието Тялото Любовта Екзистенцията Езикът Въпроси Българският Христос Празникът Задушница Съдбата Зрение (приказка) Мълчанието на Николет (разказ) Речник Резюме на диалога „Любовна философия” (Научен труд № 54) Този диалог е написан под влияние на диалога „Любовна философия” на италиансия неоплатоник от епохата на Ренесанса – Франческо Патрици. Главните герои в нашия диалог са София и Пиетро. Те се запознават случайно по интернет. Пиетро е учител по философия и писател, а София – млада жена, бакалавър по мениджмънт, а след това завършила магистратура по хуманитарни науки. Пиетро пише трактат за любовта, в който твърди, че любовта към Космоса, природата и Бога е предпоставка за разбиране на любовта. Според него е възможен един глобален и дедуктивен подход към любовта. Това виждане за любовта той защитава в диалога със София. София счита, че що е това любов може да се разбере от човешките взаймоотношения, чрез наблюдения и анализ на човешките постъпки и проникване във вътрешно-духовния опит на човека. Според София любовта не може да се обясни, а може само да се преживее. Участниците в диалога са интелигентни и морални същества и макар да защитават своята теза, същевременно се вслушват в онова, което казва другия и не отхвърлят абсолютно другата гледна точка. Нещо повече в края на диалога се постига синтез между първоначално противоположните позиции на Пиетро и София. Това говори за висока култура на мислене, преживяване и поведение. Диалогът „Любовна философия” може да се разглежда като естетическа философия на любовта, в която търсенето на истината се съчетава с мъдростта и красотата на духовната любов. Акценти в диалога между Пиетро и София а/ Според Пиетро само доколкото се обръщаме към Бога като абсолютна красота и Висше Благо, можем да схванем някаква друга красота, а следователно и да изпитаме любов към нея. б/ София счита, че филавтията е изначална любов на човека към себе си. Всеки човек обича най-много самия себе си. Любовта е вид егоизъм. Любовта на човека към самия себе си е най-дълбокият източник на раждането на любовта към другите, към света и Бога. в/ Когато Пиетро говори за любовта към Бога, той има предвид една универсална личност, съвършена личност, каквато е Христос. Любовта към Бога, към Исус Христос е най-дълбоката същност на човешката любов. Себелюбието убива любовта, не дава живот на любовта. г/ София се съмнява, че е възможно да се изгради „система на любовната философия” с помощта на човешкия разум. Животът е преди всичко любовна наслада, а не съзерцание. Любовта е желание, страст и удоволствие. д/ Пиетро разсъждава, че любовта на човека към природата не е абстрактна, а лична, персонално – творческа любов към животните, цветята. Тази любовна философия на природата следва да бъде основа на съвременната екологична философия. е/ София е убедена, че що е това любов можем да разберем само чрез сърцето. Сърцето е орган на любовта. Чрез него схващаме безкрайния Бог, безкрайната любов на Бога. За нея любовта е едно предизвикателство, изпитание, риск, решение, а не само чувство. София отстоява виждането, че докато любовта на един човек ни помага да се усъвършенстваме, докато има развитие в любовните отношения, има и смисъл да поддърждаме тази връзка. Щом почувстваме, че няма новост, тръпка, следва да се освободим интелигентно от другия, без излишни драми и разочарования. ж/ Пиетро има друго мнение – най – добрата любов е сърдечното приятелство. Жената трябва да спечели мъжа със своята нежност и естественост, безкористност и свян, доброжелателност и красота. Обикнете добродетелта, за да намерите пътя към любовта – учи Пиетро. Като философ и психолог Пиетро има усещането, че София е една завършена феминистка, чието богатство е в дълбоката й чувствителна душа, а драмата – в това, че разумът е винаги в опозиция на чувствата. з/ София формулира своята философия на живота: „Обичам, следователно съществувам” и/ Пиетро разсъждава – ако с помощта на любовта се утвърждава човека като цел, то тогава имаме истинска любов. В този смисъл съм склонен да приема, че човек е длъжен да обича себе си като цел и да изисква и любимият (любимата) да се отнася към него като към цел. По-нататък, мъдрият Пиетро подчертава, че истинското богатство на човека е скрито в неговата душа. Ако осъзнаем това, ще открием любовта. Дето е любовта, там за човека е раят! Едно от най-надеждните доказателства за съществуването на човека е любовта. Но човешката любов трябва да стане божествена! й/ София възкликва – О божествени господине, вие изпяхте една красива песен за любовта! Вашите слова попаднаха дълбоко в моето сърце и аз се чувствам много щастлива. к/ Пиетро и София се срещат най-сетне на живо на вилата на Пиетро, където говорят за живота и смъртта. Тук Пиетро споделя, че който обича възрастните хора, се приближава към Бога. Душата на старият човек, която се готви да напусне тялото, е пълна с мъдрост. Хората умират, но не и любовта. Колкото и да обича самия себе си, старият и болен човек като че ли се примирява с абсурдите на живота и очаква равнодушно смъртта. Любовта към мъдростта сякаш го подготвя да срещне по-спокойно смъртта. л/ София е убедена, че пътят на душата в сетивния и отвъдния свят е път към съвършенството. м/ Пиетро твърди, че свободата на нашия избор е всъщност търсене на смисъла на живота, адекватно на божествения план, който всяка душа носи в себе си. н/ София е очарована от Пиетро – О, скъпи наставнико на моята душа, твоето слово изпълни с мир и надежда душата ми! Сега, когато открих за себе си любовта чрез душата си, аз съм щастлива и бих желала да си останем духовни приятели. Резюме на диалога „Мъдреца и дамата” (Научна публикация № 55) Диалогът „Мъдреца и дамата” е своеобразен мислен експеримент, продукт на моето естетико-философско виждане на света, игра на разсъдъка и въображението, на мисълта и чувствата. Участниците в диалога са Мъдреца и Дамата. Мъдрецът живее в подножието на Хималаите. Той не е типичен отшелник, обича живота и е отворен към света, вижда във всичко Запада и Изтока, както се изразява Хегел. Той е разбрал истините за живота и смъртта в процеса на общуване с природата и най-вече чрез самопознание, доколкото универсалният космически и нравствен закон е записан в човешката душа. Дамата е западноевропейка, участничка в експедиция в Хималаите. Но всъщност тя е дошла тук не за да покорява върхове, а да обогати знанията си за източната философия и култура, да се докосне до източния стил на живот. Дамата символизира западната философия. Тя е откровена, отворена към Мъдреца, готова е да сключи „брак по любов” с Изтока; е твърде интелигентна и чувствителна, и бързо усвоява уроците на Учителя. Дамата приема със сърцето си своя Учител, а той е обиква като духовна дъщеря. Мъдрецът е спасител на човечеството, и е открил пътя за възстановяването на изгубената хармония между човека и природата, и човека и човека. И го съобщава на Дамата, защото е прочел в книгата на нейната душа, че искрено е загрижена за съдбата на човечеството и има нагласата да стане посредник в диалога между Изтока и Запада. Мъдреца е запознат със западната и източната философия, но не се придържа към някакви авторитети. С поведението си и с начина си на мислене, той ни припомня, че философията трябва да учи човека да чувства нещата от живота, да следва зова на чистото си сърце и собственото си озарено съзнание. Защото истината е вътрешното в човека, онова, което се ражда от просветлените сърце и ум. С разговорите между Мъдреца и Дамата се опитвам да убедя любознателния читател, че философията на бъдещето е възможна като един равноправен диалог между Запада и Изтока. Чрез този диалог философията ще изпълни нравствената си и духовна мисия за спасение на човека и човечество! Съдържание на диалога В първия разговор между Мъдреца и Дамата се обменят мисли за самотата, човешкото общуване и любовта. Дамата говори, че е нужна искреност и вяра в човешкото общуване, за да отвори човек душата си и да бъде щастлив. Мъдрецът счита, че само бягството от хората е утеха. Не щастието, а болката е доказателство, че човекът съществува – твърди той. Дамата задава въпроса – Какъв е смисъла на живота, ако есенцията на любовта е болката? В отговор Мъдрецът разсъждава: Там, където има истинска, дълбока, духовна и взаимна любов, има и взаимна болка. Трябва да пазим болката, за да запазим любовта; и трябва да пазим любовта, за да запазим болката. Дамата е изгубила търпение за любовта, а Мъдрецът твърди, че какво е това любов, можем да разберем само от общуването с природата и Бога. Във втория разговор Дамата споделя, че започва да се затваря в себе си, че нейното желание да се раздава се заменя с жажда да съществува за себе си. Тя постъпва така, защото чувства, че никой не може да отговори на силата на нейната любов. Дамата силно обича живота и се страхува да не изгуби удоволствията в него. Смисълът на живота е в удоволствията – казва тя, и допълва, че се страхува от смъртта, защото тя ще й отнеме удоволствията. Мъдрецът отговаря, че в нищо не бива да бъдем алчни – нито в любовта, нито в работата, нито в желанието за дълъг живот, защото животът не свършва със смъртта на тялото. Въздържаният и умерен в своите удоволствия човек, е цивилизован човек – заключава мъдрецът. В третия разговор Мъдрецът се опитва да обясни на Дамата, че благодарение на общуването си с природата е станал мъдрец. Дамата е съгласна, че само като живеем сред природата, можем да я разберем. Тя споделя, че за разлика от повечето европейци, чувства природата като едно близко, духовно същество и я обича. Дамата е достигнала до извода, че причината за насилието над природата е Егото на човека. Ето защо промяната трябва да започне отвътре навън – казва тя. Мъдрецът е съгласен с Дамата и подчертава, че трябва да се преодолее егоизма, насилието, завистта и злобата на хората един към друг, и това ще рефлектира в едно морално – екологично отношение към природата. Вие сте длъжни – учи Мъдрецът – да възприемете някои идеи и ценности от източния стил на живот. Най-важните ценности, които трябва да се възпитават са: универсална любов, състрадание, скромност и искреност. В четвъртия разговор Мъдрецът изяснява, че универсалната любов е любов към Бога и Човека, Небето и Земята, Душата и Тялото, Живота и Смъртта, Животните и Растенията, Здравите и Болните. Универсалната любов е правилна, умерена любов, т.е. любов в която е постигната мяра. Не можеш да обичаш Бога, а да не обичаш хората и обратно; не е нормално да се стремиш към небесния свят, а да забравиш земния свят и обратно; не е разумно да пренебрегваш тялото и да се грижиш само за душата и обратно. По-нататък Мъдреца говори затова, че в източната философия няма смърт, че човекът трябва да се подготвя за смъртта. Той признава, че живее в екологично чиста среда и това му помага много в храненето, дишането и мисленето. Но аз не казвам, че моят път е правилен. Аз вървя по този път през по-голямата част от живота си и ти сама трябва да решиш дали да вървиш по моя път. Дамата е последователка на Шърли Маклейн и споделя нейната философия: „Моят път е единствено мой и само аз мога да реша да го променя”. В петия разговор Мъдрецът учи, че любовта към човека изисква мъдрост, защото е нужен самоконтрол на желанията и емоциите. Любовта към Бога предполага скромност, победа над гордостта на човешкия разум. Истинската обич се проявява като състрадание не само към ближните, но и към животните. Дамата признава, че сме много безразлични към страданията на болните, гладните и бедните, че западната цивилизаци е цивилизация на разума, а не на сърцето; че човекът се превръща в компютър, който програмира всичко. В заключение ще отбележим, че философията на Мъдреца и Дамата е резултат на наблюдателност и живо общуване с природата и себеподобните. Те се приближават към образа на цялостния човек и затова за тях общуването е духовно удоволствие. Резюме на книгата „Изповеди” (Научен труд № 63) В първата част на „Изповеди” акцента е върху личния живот, личните драми (болката от смъртта на ближните, любовни увлечения). (Изповеди № 1-21). Някои от изповедите са своеобразна житейска и творческа автобиография. Втората част на „Изповеди” (№ 22-42) е едно пътуване към себе си, рефлексия на вътрешно-духовния опит. Тук изповядвам „ницшеанската” си воля за повече нравствен живот, за повече любов, както и християнското си смирение и стоическа твърдост; изказвам и някои мисли за философията, които следва да се разглеждат като конкретизация и развитие на идеята за изповедта като тип философия (виж Изповеди № 25, 29, 32, 34, 40 и др.) „Изповеди” са продължение на философско-литературната традиция в историята на ирационалната философия от Августин до Паскал, Русо и Ницше. Убеден съм, че философията не е само Разум, но и Сърце. И като Сърце, тя е дълбоко преживяване на света. Аз съм ирационален тип философ и в ирационалните философи търся утеха. Като Августин и Русо търся истината във вътрешния човек, в дълбините на човешкото сърце! За мен философията е едно последователно редуване на преживявания, в които любовта към Бога, ближните и природата, както и към собствената душа, е субстанция на моето съществуване и мислене. „Да съществувам, значи да вярвам, да чувствам и да обичам”! Вярата и любовта към Бога не може да се обоснове, тя се чувства. Затова аз мога само да изповядам моята любов и вяра в Бога. Мястото на раждане на Бога е моята душа, която страда, но и вярва, обича и се надява! Мястото на раждане на изповедите е моето сърце, което не само изпитва болка, но и божествено вдъхновение и радост; което жадува за истинска обич, приятелство и дружба, за красота и нравственост в човешките отношения! „Аз съм живот, който иска да обича, и който страда от липсата на обич” – това е един от основните принципи на моята изповедна философия. Чрез „Изповеди” аз разкривам не само моят път към Бога, но и излагам нова философия на любовта, която е ключ за спасение на човека и човечеството. Защото ако разумът ни отделя и противопоставя на битието, то любовта ни свързва и слива с битието. В „Изповеди” не говори Пророкът или Учителят, а обикновеният човек със своите земни страсти, спомени и илюзии, както и духовният човек, който, воден от силната воля на душата си, от неспокойното си сърце и съвестта (Божият глас), се стреми да се издигне над своето его и да стане човек на любовта. В това отношение следвам Ницше, който заявява в „Тъй рече Заратустра”: „Днес повече от когато и да било е нужна една цел и една любов – една нова любов”. Става дума за една свръхчовешка, божествена любов, носител на която е човекът със силна воля за живот, воля за любов, в която той иска повече да дава, без да очаква нещо в замяна. Бих добавил, че новата любов е отрицание на абстрактната любов към човека в тоталитарното и атеистично общество. Любовта към човека на светлото бъдеще следва да се замени с живата и конкретна любов към хората в настоящето! Изповедите разкриват раждането на новото съзнание, в това число и Христово съзнание, в един човек, който, по начина на живота си и по силата на своите убеждения, дълго време е изключвал Бога от системата на философията. Фундаментална е моята увереност, че битието на човека е свързано с битието на Бога. „Изповеди” са една непрестранна болка на вътрешния човек в мен (душата, сърцето) за истинска любов, която се дава от Господа, ако следваме неговата воля! Изповедите са сълзи на моето сърце от болките и страданията, лутанията и греховете, но и песен на душата ми, която възхвалява Господа и духовната, сантиментална любов, дружбата и приятелството, както и брачната любов. Последните разглеждам като стъпала на стълбата, която води към най-висшата – божествена (небесна) любов! Изповедите са откровения на ирационалния философ. Макар и да звучи нескромно, в някои моменти се изживявам като поетичен философ, абсолютен творец на света. Аз отъждествявам моят дух с Бога, търся истината в сливането си с Бога. Стремейки се да разбера любовта като висш смисъл на живота, аз приемам че Бог е Абсолютната любов, а човешката любов е вечно приближаване към Бога като Абсолютна любов. Пътят на любовта е път на мъдростта, защото чрез любовта аз се приближавам към Бога като абсолютна истина! Аз се завръщам при хората, подобно на Заратустра, т.е. на Ницше, за да им кажа една проста истина: „Мили хора, аз ви обичам”! Моята обич, моето любовно преживяване на света е първично. Светът е производен от моята любов към него, доколкото моята любов го оживотворява и одухотворява. Душата има памет. Никога не е късно повторно да одухотворим живота си, чрез възкресение на съкровени събития в нашия живот. Прави са мъдреците, че щастлив е онзи, който живее в настоящето, а не във времето. Но трябва да признаем, че има много затрупано богатство във вътрешния ни свят. Завръщането към нашето минало не е просто носталгия за прекрасното време на любовни преживявания, а начин за добиване на ценни знания за света и смисъла на съществуването ни от личните преживявания. „Изповеди” са една „книга на любовта”, написана чрез извличане от собствената душа на онова, което съм преживял, което моят живот е записал в нея. В книгата става дума не само за съкровените и уникални преживявания с моята жена и Жанет. Моето въображение и фантазия изграждат един образ на съвършената жена. Аз виждам в Жената преди всичко красотата на душата, на женския характер; извайвам образа на Жената – майка и приятелка; издигам в култ Жената, която се стреми към Справедливост, Добро и Красота; която е господарка на самата себе си, защото има власт над себе си; в която молитвеното настроение е по-силно от любовното увлечение; която живее повече за другите, отколкото за себе си; в която има хармония между съзерцанието и действието, вътрешното и външното. Само едно алтруистично разбиране на любовта, като любовно служене на другите и на Бога, при което човек е щастлив, когато прави другите щастливи, може да възвиси човека и да го издигне на едно по-високо стъпало, по-висш стадий на съществуване. И така човешката любов се трансформира в божествена любов. Чрез „Изповеди” аз се опитвам да осъзная своята мисия в света. Изповедите са средство за себепознание, за разбиране на божествената същност на човека. Да открием тайните на душата, значи да открием Бога, Духа в себе си. Любовта е тази велика сила, чрез която можем да проникнем в най-дълбоките тайни на душата и с помощта на която ставаме съвършени и божествени! Резюме на книгата „Размишления за смъртта” (Научен труд № 64) Моите размишления са резултат от наблюдения и преживявания на смъртта на мои близки и познати. Но бих искал да подчертая, че като философ, винаги съм се вълнувал и интересувал от темата за смъртта. Моята книга съчетава два философско-литературни жанра – есето и изповедта. Считам, че по този начин съм успял да кажа нещо свое, да дам простор на душата си да говори и пише с любов... за смърта. Защото ние се учим от живота и смъртта на другите да обичаме по силно живота и да се подготвим за среща със смъртта! Всеки нормален човек мисли за смъртта. Макар и да се страхува от смъртта и мисълта за нея да му причинява болка, индивидът не може да избяга от нея. Образът на Смъртта като че ли е кодиран дълбоко в човешката психика. Смъртта е неизбежна. Колкото по-назад се връщаме в историята, толкова повече се убеждаваме, че древните са били много мъдри. Смъртта е естествен завършек на живота и затова не бива да й се съпротивляваме, а да я приемем мъдро и достойно, защото тя е „отредена човешка участ”. Смъртта е Учителка по мъдрост, учи ни да се отнасяме по-естествено към живота, да се радваме и да бъдем щастливи и от най-малкото. За да бъде щастлив човек, е необходимо да се учи да живее с малкото; да се освободи от такива пороци като алчност, слава, злоба; да умее да прощава на ближните и да става с възрастта си по-добър, по-благ. Живеем в началото на XXI в., когато човечеството се развива с ускорени темпове и като че ли човекът се превръща още повече в Бог. Хомо сапиенс завладява Космоса, но дали ще победи смъртта? На този въпрос е още трудно да отговорим. Страхът от смъртта е все още твърде силен. Може би защото съвременният човек има развито самосъзнание за своята индивидуалност, уникалност? Налага се да се припомним епохата на Авраам, Исаак и Иааков, когато хората са чувствали непосредствената си духовна връзка с Бога, и не са различавали ясно миналото и съвременността, себе си и другите. Това означава обаче преход към нов стил на живот и мислене, по-висша култура на човечеството, в която не разрушението, отчуждението и самотата, а любовта, творчеството и общуването ще бъдат приоритетни в общественото и човешкото битие. Ние се страхуваме от смъртта, тъй като осъзнаваме своето съществуване във времето. Знаем, че в един миг времето ще престане да има някакво значение за нас. Тъй както милиони мъртви са съществували преди нас и никой не си спомня за тях, така и за нас, след много години, никой няма да си спомня. Обременени от мисли за мъртвите, изгубени в каменния, мраморен гробищен парк в града, ние почти винаги изпадаме в песимизъм. Всъщност страхът от смъртта е страх от превръщането на човека в инертна материя. Живият си мисли, че вечно е само вечното движение, но когато влезе в гробището, внезапно е озарен от мисълта, че вечен е само вечният покой. Смъртта и гробището засилват усещането, че абсолютна е само хармонията и цикличността във Вселената. Нещата и индивидите възникват, съществуват и изчезват, т.е. превръщат се в небитие. Само Цялото, Вселената са вечни и безкрайни. Каталог: cntnr -> Proceduri Proceduri -> Конкурс за доцент по научна специалност 04. 01. 10 Растителна защита (Микробиология), обявен в дв, бр 83. от 25. 10. 2011 cntnr -> С п и с ъ к на научните трудове на доц д-р Виолина ангелова Ризова cntnr -> С п и с ъ к на научните трудове на проф д-р Вили харизанова cntnr -> С п и с ъ к на научните трудове на доц д-р Атанаска Радева Стоева Proceduri -> Красимира Любенова Аврамова за присъждане на образователна и научна степен "доктор" по научна специалност 04. 02. 10 „Специални отрасли /буби/” Proceduri -> Рецензия от проф дсн Дияна Лилова Светлева Proceduri -> Конкурс за академична длъжност „професор" по шифър 04 04 „хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите" Proceduri -> А в т о р е ф е р а т на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление” Изтегляне 0.94 Mb. Сподели с приятели:
|