Конкурс за Професор по научната специланост 05. 01. 01. История на филосията
Изтегляне 0.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Резюме на книгата „В памет на Апостола на свободата (есета)” (научен труд № 65)
В гробищното пространство всичко е застинало, духът е обективирал себе си в паметника. Душата е излетяла към небето, а е останала само материята, превърнала се в геометрично пространство. Гробищното пространство като че ли е едно математическо, а не човешко пространство. Възможно ли е гробищното пространство да стане човешко? Геометрията се допълва с хуманизъм. Гробът е мястото, където се срещат близките на починалия. Живите поставят паметник със снимка, засяват цветя. Така гробищното пространство в града и селото се култивира, превръща се в естетическо, човешко пространство – в един свят на хармоничното, който изразява вечния стремеж на душата към прекрасното и симетрията... Но ако не намерим успокоение на гробищата, ние трябва да се обърнем към живите, да отворим душата си към тях. И като им даваме повече любов, ще бъдем по-щастливи и ще живеем, с надеждата, че те ще ни обичат и помнят и след смъртта! Истината е, че Смъртта идва бързо и ни заварва неподготвени. Както няма училище за живота, така няма училище и за смъртта. Разбира се тук трябва да изключим монасите в Света гора, будистите в Тибет, които непрекъснато се подготвят за смъртта. Обикновените хора размишляват за смъртта най-вече пред лицето на смъртта. Тогава човек става мъдрец. При срещата със смъртта на близките и пред лицето на собствената си смърт ние се пробуждаме и за броени часове и минути обхвашаме Вселената на собствения си живот. Смъртта разширява човешкото съзнание, хоризонта на виждане на света. Може би вътрешната светлина на мъдрата ни душа осветява пътя на нашия живот и така достигаме до прозрението, че Бог е любов и душата в най-дълбоката си същност е любов. Но човешките души еволюират с различна скорост и достигат по собствен път до великата истина за любовта. Въпросът е да открием тази истина преди идването на смъртта. Колкото повече души се пробудят и осъзнаят силата на любовта в земния си живот, толкова човекът ще стане по силен духом, за да „облече” тленното в нетление и смъртното в безсмъртие. И тогава ние няма да тъгуваме толкова за починалите и да се страхуваме от смъртта, а ще обичаме повече сетивния свят и ближните, ще изпълваме света, в който живеем, с доброта и любов. Време е да отворим сърцето си към живите и да ги обикнем истински, да се грижим за тях, докато те са здрави или болни, млади или възрастни, докато са с ясно съзнание, а не да плачем и да молим Господа да ни прости греховете към тях, когато вече е дошла Смъртта и не можем да върнем времето назад... Докато има някой, които да те обича и докато ти обичаш някого и се грижеш за него, има защо да живееш, животът ти е пълен със смисъл и следователно – душата не иска смъртта. Но когато пустотата, скуката и безразличието завладее мисълта и сърцето; и когато се чувстваш ненужен, изоставен, неразбран и дните ти текат еднообразно, когато няма новост в битието, и същевременно обикнеш истински Господа и силно се стремиш към Него, молиш се Той да те прибере при Себе си, тогава, в известна степен, ти вече не си в тукашния свят. Влечението към трансцендентното, Бога е и влечение към смъртта. И тогава любовта към смъртта, като любов към отвъдния живот, става по-силна от всичко друго. Душата се моли денонощно на Бога, се подготвя да се отдели от тялото и в един момент, когато човешката воля съвпадне с Божията воля, човекът предава духа си в ръцете на Бога. Влечението към трансцендентното, Бога, респ. към смъртта в сетивния свят, може да се яви единствен изход от безсмислието, от неизлечима болест или отчуждението, самотата. В крайна сметка това е проява на свободната воля на човека. Албер Камю пише: „Нашата смърт принадлежи единствено на самите нас. Това е моята дефиниция на свободата”. Аз съм съгласен с френския интелектуалец. Убеден съм, че Сократ е бил истински свободен човек и като такъв е избрал смъртта: изпива чашата с отрова. Това е един акт, чрез който философът проявява мъжество, твърдост, гордост и невъзмутимост. Но следва да имаме предвид еволюцията на неговата душа. Сократ съзнателно избира смъртта си, защото е разочарован от живота в Атина, разбира, че не може да постигне идеите за Прекрасното, Истината, Доброто и Справедливостта в сетивния свят, вярвайки че има и друг свят, в които правдата живее. Философията, религията и изкуството ни убеждават, че ние живеем не само в материалния свят, но и в по-висши светове. Св. Йоан Златоуст отбелязва, че нищо не възвишава така душата, не е възпитава във философия, както божественото песнопение. Наистина църковните песнопения възхваляват живота на Христос и на праведните, които са му верни до смъртта си, за да получат вечен живот. Душата слуша песента и ридае от радост. Няма смърт, има възкресение! Има вечен живот на Духа! Християнските богослужения и ритуали са празници на човешката духовност и източници на радост и мир в човешката душа. Четенето на Свещеното писание и на църковните отци, както и молитвите успокояват душите, възвръщат благоразумието в човешкия живот и същевременно ни извисяват към божествения свят. Слушането на църковните песнопения е предпоставка да се вглъбим в себе си и да преживеем своята изконна връзка с Бога, да изпитаме по силна любов към ближните. И така да преодолеем в една или друга степен, в зависимост от еволюцията на душата по пътя към Бога, трагичното усещане за себе си като самотно и смъртно същество! Резюме на книгата „В памет на Апостола на свободата (есета)” (научен труд № 65) Това е една малка книга за една велика личност в българската история, както и за българския народ. Преосмисляйки житейската драма на Апостола на свободата, ние разбираме с колко много болки, страдания и нещастия, с робско примирение със съдбата и предателства е пълна нашата история и как бавно, мъчително узрява народа за свобода и демокрация. Каквито са характерите на личностите в българската история, такава е и историята, и съдбата на българският народ! Необходима е продължителна еволюция на народа, за да се подготви появяването на великите личности в националната ни история. И обратно – животът на великите хора е едно „културно излъчване” на народната душа. Васил Левски работи сред народа и за народа и затова има чувство за реалност, осъзнавайки, че е необходимо по-дълбоко навлизане в душата на народа. Той има търпение и самобладание, за да се примири с обстоятелствата на живота, и същевременно – мъжество и смелост, за да подготви народа за въстание, за бунт срещу съдбата. Левски е велик дух, който идва с определена божествена мисия. За нейното осъществяване той черпи сили и упование не само от себе си, но и от вярата в народа и Бога. Светогледът на Апостола не може да се разбере вън и независимо от християнската мисловност и духовност на Дякона. Всяка епоха си има своя Библия, казва Фойербах. Това означава, че истините на Библията се интерпретират в духа на времето. Дякон Игнатий се стреми да разбере тайният смисъл на Възкресението и тъй достига до прозрение за свещената си мисия: да работи сред своя народ, като го пробуди и подготви за едно бъдещо възкресение, чрез любовта към отечеството и готовността за саможертва в името на свободата! Отвъд смъртта е Възкресението, свободния живот на народа! Какъвто е характера на човека, такава е и неговата философия – казва Фихте. Благодарение на железния си характер, на изключително силната си воля, Апостолът се издига над обстоятелствата на живота и превръща мисълта и словото в действие. „Действам, следователно съществувам” – така бихме могли да формулираме основният принцип на неговата философия, която превръща духовната практика на Дякон Игнатий (съзерцанието, молитвата) в карма – дело, действие, в отговорно служене на Бога и народа. Следвайки този път, Левски се приближава към царството на безсмъртието. Качеството на живота на Апостола определя висшата ценност на човека Васил Левски и го прави безсмъртен. Това рефлектира в народното съзнание, което пази спомена за „светеца”, „най-добрият българин”, „учителя”, „апостола” и т.н. Философията на Васил Левски е демократична и се приближава към духа на ранното християнство. Българският Апостол прави онова, което Бог иска от него, респ. онова, което народът очаква от него. Той върви по стъпките на Исус и води за ръка своя народ. Божията воля е народната воля! За Дякона критерий на нравствеността (на доброто и справедливостта) е дългът – служенето на милото отечество, освобождението на България! Като Моисей той иска да изведе българите от пустинята на Османската империя. Мисията на Апостола се оказва проповед на свободата. И в името на свободата той се жертва! В жертва се пренася героят, водачът, които е еманация на своя народ. Въпреки примирението със съдбата, очаквайки изпълнението на смъртната присъда, Левски вярва, че – народът расте и скоро ще е готов „сам да изтъче платното”. Можем да предположим, че той е искал да каже на народа още много неща – да го утеши и поучи, да предпази от прибързани действия, но всичко това е останало скрито в душата на „светеца”, в неговият вътрешен съкровен свят. Обикновенно в литературата Васил Левски се разглежда като човек на делото, действието. Но не бива да пренебрегваме вътрешния човек в Левски. Защото без последното трудно ще разберем самобитността на гения и човека! В пояснение на последното ще кажем, че основанията за новия свят на Свободата и Равноправието следва да търсим във вътрешната екзистенция на личността. Тревогата, отговорността, загрижеността на Апостола за съдбата на българският народ и болката, че народът не е дорасъл да разбере своя Учител, го водят към смърт в света и безсмъртие в бъдещето! Каталог: cntnr -> Proceduri Proceduri -> Конкурс за доцент по научна специалност 04. 01. 10 Растителна защита (Микробиология), обявен в дв, бр 83. от 25. 10. 2011 cntnr -> С п и с ъ к на научните трудове на доц д-р Виолина ангелова Ризова cntnr -> С п и с ъ к на научните трудове на проф д-р Вили харизанова cntnr -> С п и с ъ к на научните трудове на доц д-р Атанаска Радева Стоева Proceduri -> Красимира Любенова Аврамова за присъждане на образователна и научна степен "доктор" по научна специалност 04. 02. 10 „Специални отрасли /буби/” Proceduri -> Рецензия от проф дсн Дияна Лилова Светлева Proceduri -> Конкурс за академична длъжност „професор" по шифър 04 04 „хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите" Proceduri -> А в т о р е ф е р а т на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление” Изтегляне 0.94 Mb. Сподели с приятели:
|