Конкурс за професор по научно направление 7 „Архитектура, строителство и геодезия опит при ликвидиране на последиците от уранодобива в българия
Изтегляне 374.72 Kb.
|
Списък с резюмета на научните трудове надоц. д-р Павел Евстатиев Павлов за участие в конкурс за професор по научно направление5.7 „Архитектура, строителство и геодезия“ОПИТ ПРИ ЛИКВИДИРАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ УРАНОДОБИВА В БЪЛГАРИЯ Драганов Л., Павлов П., Петров П.,Тондера Д., Клаперих Х. Резюме. Статията описва проучването и частичния добив на урановите руди в България. В южна България са експлоатирани 47 находища, с обследвани и доказани запаси от 35 374 т, от които са получени 16 255 т уран. През 1992 г. с постановление на Министерски съвет уранодобива е преустановен и започват рекултивационни дейности на различни обекти. Ликвидирането/рекултивирането на обектите от уранодобива е свързано с инженерно-геоложка и хидрогеоложка характеристика, със земно- и скалномеханичната оценка, както и с радиационното въздействие на конкретния обект върху околната среда и населението, и не на последно място – със законовите изисквания при проектирането и реализирането на тези дейности. Приложен е научно-изследователски подход при извършването на рекултивационни дейности, които се отнасят до определени група обекти – подземни рудници, кариери, насипища, хвостохранилища, преработвателни заводи, уредби и площадките им за геотехнологичен (сондажен) добив. Част от статията е отделена за конкретни извършени проучвателно-проектни работи и рекултивация на ликвидирани уранодобивни обекти. Разгледани са само два големи обекта - района на завод „Металург“ и хвостохранилище „Бухово“ и района на участък „Дружба 1 и 2“, с. Елешница. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕЛАСТИЧЕН И ДЕФОРМАЦИОНЕН МОДУЛ ПРИ СТРОИТЕЛСТВО С НАТИСКОВА ПЛОЧА Павлов П., Митев Ив., Тотев Л. Резюме. В статията е акцентирано върху интензивното нарастване броя на новостроящите се обекти с промишлено и гражданско предназначение. С цел, улесняване работата на проектантите и повишаване качеството на строителството е належащо да бъдат извършвани предварително множество инженерно-геоложки проучвания. Важни показатели са еластичен и деформационен модул. Точното им определение „in situ“ е предпоставка за коректно и надеждно изпълнение на фундаментните и строителни работи. Такова предварително теренно изпитване на земната основа се осъществи при строителството на склад в гр. София. Използва се натискова плоча с диаметър 300 mm. Определен е еластичен и деформационен модул на уплътнени и несвързани почви. Доказаха се стойности, подходящи да бъде изградено промишлено и търговско хале от сглобяема стоманобетонна конструкция, лежаща на стъпкови фундаменти. Hydraulischer Versatz von unterirdischen Hohlräumen mit Abfallstoffen – Grundprobleme Draganov L., Pavlov P. ХИДРАВЛИЧНО ЗАПЪЛВАНЕ НА ПОДЗЕМНИ ПРОСТРАНСТВА С ОТПАДЪЧНИ МАТЕРИАЛИ – ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ Драганов Л., Павлов П. Резюме. Запълването на подземните пространства дава възможност за управление на скалния натиск, запазване на подработените площи и съхраняване на отпадъци. Изяснени са главните свойства на запълнките и изискванията към тях. Представени са основните проблеми при масово използвананото хидравлично запълване с високи обемни концентрации на запълващите смеси. Дава се формула за общите загуби на налягане. Подчертава се необходимостта от спазване на условието: скоростта на запълващия поток (Vп) да е по-голям от критичната скорост (Vkp), под която настъпва седиментация на материала. Разработена е методика за проектиране на хидравличното запълване. За постигане на по-добра течливост на смесите са необходими пластифициращи добавки, правилно подбрана зърнометрия на компонентите на запълнките и отношение между тях. Посочен е положителния екологичен и икономически ефект. ЕКОСЪОБРАЗНО ДЕПОНИРАНЕ НА ПРОМИШЛЕНИ ОТПАДЪЦИ ВЪРХУ ТЕРЕНИ В ОТКРИТИТЕ РУДНИЦИ НА „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” АД. Тотев Л., Павлов П. Резюме. В резултат на дейността на минно-енергийния комплекс Марица-Изток се отделят голямо количество промишлени отпадъци. До момента те са оставени на временни, неорганизирани депа. След извършения оглед на терени подходящи за построяване на депа са определени площадки на територията на Мини Марица Изток. На тях са направени изследвания и е доказана пригодността им за построяване на депа, отговарящи на изискванията на българското и европейското законодателство. Untersuchung von Flächen zur Errichtung eines Zwischenlagers für Industrieabfälle auf dem Territorium der „Gruben Maritza Ost“. Pavlov P., Totev L., Tondera D. ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕЖДИННИ ДЕПА ЗА ПРОМИШЛЕНИ ОТПАДЪЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ Павлов П., Тотев Л., Тондера Д. Резюме. Изследвана е възможността на територията на миннодобивния комплекс „Мини Марица изток“ да бъде построена площадка за временно съхраняване на промишлени отпадъци или депо. Избран е подходящ терен на територията на рудник „Трояново 3“. Взети сондажни проби от различни дълбочини. Определени са техните физико-механични параметри и коефициент на филтрация. Обследвано е нивото на грунтовите води и неговата годишна цикличност. Доказана е пригодността да бъде построено депо върху терена и да се съхраняват отпадъци от ежедневната дейност на рудника. Einsatz des Sprengsystems „Cardox” im Bergbau Bulgarien Totev L., Pavlov P. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВЗРИВНА ТЕХНОЛОГИЯ „Cardox” ПРИ МИННИЯ ДОБИВ В БЪЛГАРИЯ Тотев Л., Павлов П. Резюме. Технологията КАРДОКС се основава на безвзривното разрушаване на скали, въглища в опасни от самозапалване рудници и на други твърди материали. Прилага се в специфични случаи, където конвенционалните пробивно-взривни работи не могат да бъдат прилагани. Посочен е конкретен случай при строителството на „Търговски комплекс МОЛ Плевен“. Einwirkungen des Bergbaus auf die Umwelt in Bulgarien und Inovative Loesungsaetze Pavlov P., Tondera D., Totev L. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МИННИЯ ДОБИВ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА В БЪЛГАРИЯ. ИНОВАТИВНИ РЕШЕНИЯ Павлов П., Тондера Д., Тотев Л. Резюме. При стопанската дейност на нашето общество, ежегодно се отделят голямо количество отпадъци. На територията на страната ни има регистрирани 14 482 dka промишлени депа за минни отпадъци. Съвременните отпадъчни насипища трябва да отговарят на редица изисквания. В българското законодателство са дефинирани конкретни изисквания, на които трябва да отговарят покриващите и дънни изолиращи прегради. Описани са видовете отпадъци, които са източник на замърсявания, като са конкретизирани количествата индустриални отпадъци в резултат на минно – добивната дейност. Посочени са видовете депа за отпадъци и конструкциите на изолиращи системи, като е акцентирано върху подходящите конструкции на изолиращите системи, върху коефициентите на водопропускливост и дифузна проницаемост. Предложени са няколко конструкции подходящи изолиращи системи, които могат да минимизират замърсяването и изтичането на вредности в локалните екосистеми.
Тондера Д., Павлов П. Резюме. В публикацията се разглежда алтернативен композитен материал, направен от промишлени отпадъци с добавка от инертни пълнители. Материалът е предназначен да бъде използван като предпазна бариера в изолиращите системи в депата за промишлени и битови отпадъци. Тествани и доказани са физичните и механични свойства, възможностите за усилване, устойчивостта на органични и неорганични разтворители. В продължение на две години е изследвана стабилността на композитния материал по отношение на конвекционен и дифузен трансфер на вредности. Тъй като композитния материал е направен от отпадъци и евтини пълнители, цената му е няколко пъти по-ниска от цената на досега известните материали. Количеството на скъпа глина е значително намалено, скъпата изолираща подложка е подменена и времето за изграждане на изолиращите системи е съкратено. ЗАЩИТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА Панайотова М., Павлов П. / учебно пособие / Резюме. Представени са основните понятия, които се използват при изучаване на замърсяването на околната среда и източниците на замърсяване. Накратко е описано влянието върху здравето на хората и върху природата (растения, животни) на основните и най-опасните замърсители в различните компоненти на околната среда – вода, въздух, почва. Дадена е информация за световното, Европейското и българско законодателство по отношение на опазване на околната среда и хармонизирането на българското законодателство с Европейското. Представени са най-добрите практики по отношение на опазването на околната среда. Предоставени са материали за самостоятелна проверка на знанията. В приложението са предоставени оригиналните наименования и интернет-адресите, на които могат да бъдат намерени действащите в момента нормативни актове (международни, европейски и български), които касаят опазването на околната среда. Голяма част от материала е адресирана към ученици и други обучаеми със сравнително малко познания по отношение на опазването на околната среда. Частите, посветени на законодателството са насочени основно към преподавателите и студентите. Education of waste processing and recycling Panayotova М., Pavlov P., Panayotov V., Anastassakis G. & Koutsoukos M. ОБУЧЕНИЕ ПО ПРЕРАБОТКА И РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ Панайотова М., Павлов П., Панайотов В., Анастакис Г, Кутсукос М. Резюме. Европейското законодателство изисква постигане на 50% повторна употреба и рециклиране на твърдите отпадъци до 2020г. Целта не може да бъде изпълнена без участието на цялото общество. Настоящата публикация представя проучване върху нивото на знания за рециклирането на отпадъците, желанието за повече информация и накрая, мотивацията и подготвеността на българските студенти, ученици и работещи възрастни, както и обучаеми от гръцки лицей за по-нататъшно самообучение чрез електронно обучение и използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Направеното заключение е, че са необходими образователни инструменти, както и трансфер на най-добрите налични практики. За да се преодолее пропастта между реалността и необходимите знания от една страна и осведомеността на обществото за събиране и рециклирането на отпадъците от друга страна, четири партньора (Колеж по минно дело и Формопласт АД – Кърджали, България, Лаборатория по обогатяване на минералите, Технически университет на Атина и Технически колеж на Ютланд, Дания) обединиха сили в един проект с цел пренасяне (като се адаптира, доработи и модернизира) в Югоизточна Европа на датския опит за разделно събиране и рециклиране на отпадъците. Специално внимание се обръща на пластмасовите отпадъци. Статията представя работата, извършена в рамките на проекта. Quality Management and Economics in Plastics Recycling Panayotova M., Pavlov P. МЕНИДЖМЪНТ НА КАЧЕСТВОТО. ИКОНОМИКА ПРИ РЕЦИКЛИРАНЕТО НА ПЛАСТМАСА Панайотова М., Павлов П. / учебно пособие / Резюме. На достъпен език са представени: въздействието на отпадъчните пластмаси върху околната среда, начините за опазващо околната среда справяне с проблема, начините за рециклиране на пластмасите, най-често срещаните погрешни схващания, свързани с разделното събиране и рециклиране на пластмасите. Специално внимание е обърнато на маркирането и начините за рециклиране на пластмасите, които са най-често използвани от населението, както и на стандартите за класификация на вече използваните от потребителите пластмаси. Описани са добри практики за рециклиране, използвани във водещите в това отношение страни – Дания и Германия. Представена е информация за действащото в момента Европейско законодателство, свързано с рециклирането на пластмасите. Дадена е основна информация за икономиката при рециклирането на пластмасите, като е обърнато особено внимание на бариерите и възможностите за устойчиво развитие на рециклирането на пластмаси. Посочена е необходимостта от гарантиране качеството при изделията от рециклираните пластмаси и начините за постигане на това качество, както и предимствата за рециклиращите пластмаси предприятия от прилагането на стандартите от сериите ISO 9000 и ISO 14000. Учебното пособие е предназначено за обучение по химия, опазване на околната среда, рециклиране на отпадъци на студенти от началната фаза на обучение и ученици от гимназиален курс. РЕЦИКЛИРАНЕ НА ПЛАСТМАСОВИТЕ ОТПАДЪЦИ Панайотова М., Павлов П., Панайотов В. Резюме. Анализиран е проблема с непрекъснато нарастващото количество на пластмасовите отпадъци, при нарастване на разнообразието в състава и обхвата на употребата им. Представени са методите за третиране на отпадъците. По-специално внимание е обърнато на рециклирането и особено – на рециклиране на пластмаса от остаряло електрическо и електронно оборудване, рециклиране на полиетилен терефталат (РЕТ) и на експандиран полистирен (стиропор). Дискутирани са трудностите и възможностите за устойчиво развитие на рециклирането на пластмаси. Recycling for construction activities sustainability Panayotova M., Pavlov P. РЕЦИКЛИРАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ ОТПАДЪЦИ Панайотова М., Павлов П. Резюме. Описани и коментирани са различни начини за рециклиране на материали, останали след строителство, обновяване и разрушаване. Специално внимание е отделено на рециклиране на метали и PVC. Посочени са икономическите ползи от повторната употреба и рециклиране на строителни материали. Plastics recycling Panayotova M., Pavlov P. РЕЦИКЛИРАНЕ НА ПЛАСТМАСА Панайотова М., Павлов П. Резюме. Коментирано е въздействието върху околната среда на производството на пластмаси, производство на пластмасови стоки и пластмасовите отпадъци. Възможните начини за справяне с пластмасови отпадъци са представени и обсъдени. Основно внимание е отделено на рециклирането на пластмаси - вида на рециклиране, предимствата и недостатъците на различните видове рециклиране, жизнеспособността на рециклираните пластмаси. Altlastensanierung In-Situ Dekontamination eines Chromatschadens Mueller P, Pavlov P „In-Situ“ САНИРАНЕ НА ЗАМЪРСЕНИ С ХРОМАТИ ПОЧВИ Мюлер П., Павлов П. Резюме. Хетерогенните подземни условия на конкретни обекти само частично позволяват единен метод при саниране на индустриални обекти. Замърсителите и съставът на почвата могат да бъдат много различни, което има директно влияние върху избора на подходящ метод за саниране. Методът „in-situ“ дава възможност да бъдат избегнати последващите трудности при правене на изкопи в застроени и замърсени зони. При този метод от голямо значение е пропускливостта на основата, която трябва да бъде определена в хода на проучването на местоположението. Подвижният и токсичен шест валентен хром е много подходящ за този вид (in-situ) обработка на ненаситена почва, тъй като при смесване на подходящ редуктор може да бъде създадена редукционна бариера. Тези изкуствено създадени условия превръщат шест валентните хромови в нетоксични три валентни хромови съединения, които седиментират в земната основа, свързват се със състава на почвата и по този начин не попадат в подпочвените води. Характеристика депонирoванных отходов переработки медной руды в Республике Болгария и их рекультивация. Тотев Л., Павлов П. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДЕПОНИРАНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ ПРЕРАБОТВАНЕТО НА МЕДНА РУДА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ДЕПАТА Тотев Л., Павлов П. Резюме. Депонирането на отпадъците от миннодобивната промишленост с високо съдържание на бързоокисляващи се минерали и води до акумулиране на води с висока киселинност и висока степен на замърсяване с тежки метали. Екологичният риск за съседните територии и площи е голям и заедно с това трудноотстраним. На територията на Република България от медно-порфирни залежи се добиват следните руди: сулфидни, със съдържание на меден окис до 10% с основна минерализация от халкопирит, пирит, кварц, каолин и др.; смесени, със съдържание на меден окис от 10 до 30%, основни материали-халкозин, ковелин, борнит, кварц, биотит и др.; окисни, със съдържание на меден окис над 30%, и минерализация от малахит, азурит, хидрохетит, хетит и др. Целта на изследването е да се определи способността за киселинно – отделяне от отпадъците, депонирани при добива и преработката на медна руда и възможните технологии за рекултивация на нарушените терени. Воздействие добычи руды на баланс экосистем. Павлов П., Тотев Л. ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ДОБИВА НА РУДА ВЪРХУ БАЛАНСА НА ЕКОСИСТЕМИТЕ. Павлов П., Тотев Л. Резюме. В резултат от човешката дейност земната повърхност се уврежда, деградира или се замърсява. Една от причините е миннодобивната дейност. Основен източник на замърсяване на почвите е рудодобивната и рудопреработвателната промишленост, които генерират огромни количества промишлени отпадъци (земно-скални и шламоподобни материали), закислени скални отпадъци, замърсяване с тежки метали и токсични елементи, засоляване и други деградиращи процеси. Около 5% от територията на Република България са заети именно с такива повърхности. Анализ на проведените у нас изследвания показва, че добивът на руда предизвиква „значително“ антропогенно въздействие върху геоложката основа и „интензивно“ до „опасно“ въздействие на подземните и повърхностни води. След извършване на ликвидация на някои рудодобивни предприятия, въздействието върху подземните води остава „значително“ до „опасно“. Натоварването върху геоложката среда, подземните и повърностни води е значително като продължителност, в т.ч и непрекъснато. Провеждането на мероприятия с цел намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда при добива на руди е задължително. За реализирането на подходящи мерки са необходими значителни финансови средства и вероятно поради тази причина в следващите години отрицателното въздействие ще продължава. Aufbau einer Deponie für Industrieabfälle bei „Neochim“AG, in Dimitrovgrad, Bulgarien Totev L., Pavlov P. ИЗГРАЖДАНЕ НА ДЕПО ЗА ИНДУСТРИАЛНИ ОТПАДЪЦИ В „НЕОХИМ“АД, ДИМИТРОВГРАД, БЪЛГАРИЯ Тотев Л., Павлов П. Резюме. В резултат на повече от половинвековна дейност на Неохим АД, гр. Димитровград са натрупани огромни количества опасни производствени отпадъци. Част от промишлените сгради, в това число и цеха за сярна киселина са силно амортизирани и изведени от експлоатация за последващо разрушаване. За осигуряване на терен за депониране на опасни производствени отпадъци и отпадъци от разрушаването на сградите се проектира ново депо с площ 37.142 m2 и вместимост 493.673 m3, отговарящо на всички съвременни изисквания за строителство, експлоатация и последващо саниране на такъв тип съоръжения. Altbergbausituation in Bulgarien an ausgewählten Beispielen Totev L., Pavlov P. Tondera D. СЪСТОЯНИЕ НА МИННО – ДОБИВНИЯТ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ И ИЗБРАНИ ПРИМЕРИ Тотев Л., Павлов П., Тондера Д. Резюме. В настоящата разработка е разгледано състоянието на минно-добивния сектор в Р. България. Направен е обзор на промените, настъпили след приватизацията и как това рефлектира върху работата на минните предприятия, които се подчиняват на пазарни принципи и работят в условията на конкуренция. Посочени са два конкретни примера за конюнктурни решения, довели до ликвидация на новопостроени рудници за добив на кафяви въглища. ИЗГРАЖДАНЕ НА СОФИЙСКИЯТ МЕТРОПОЛИТЕН С ПРИЛАГАНЕ НА ЩИТОВ МЕТОД Тотев Л., Павлов П. Резюме. Разгледани са два основни метода за прокарване на тунели в градски условия – щитов и нов австрийски тунелен метод. И двата са приложими за условията на град София и се използват при строителството на метротрасето в централните градски части. Направено е сравнение между двата метода. Разгледана е технологията за прокарване на участък от втори метродиаметър посредством тунело-пробивна машина. Посочени са нейните основни технически и технологични параметри. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАТОВАРВАНИЯТА ПРИ ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА КОНСТРУКЦИЯТА НА МЕТРОСТАНЦИЯ ІІ-3 Тотев Л., Митев Ив., Павлов П. Резюме. Отритият способ за строителство на метростанции се прилага в участъци, където могат предварително да се осигурят укрепени котловани или котловани с откоси в зависимост от наличието на сгради в близост до трасето или наличието на свободни пространства. В тези котлавани се изграждат конструкциите на метростанциите или на тунелите. Последствие те се засипват и се възстановява повърхността над тях. В статията се описва оразмеряването на метростанция, на която заложението, на покрива на станцията е 1,30 m от терена. Метростанцията е с един вестибюл, разположен в ос среда - перон на първо подземно ниво. На това ниво са разположени вентилационна уредба, контролен пункт на станцията и др. На същото ниво са разположени пешеходен подлез и търговски обект. На второ подземно ниво е кабелното помещение. На югоизток нивото остава във въздуха над пероните, от което се получава по-голяма височина в тази част от перона. На трето подземно ниво са пероните и коловозите, на четвърто ниво са инсталационните колектори. За метростанция II-3 са определени типа и размерите на конструкцията и натоварванията. Изчисляването на конструкцията на станцията е направено в съответствие с изискванията на нормите за натоварване, нормите за проектиране за сгради и съоръжения в земетръсни райони и нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Взети са предвид постоянните товари, кратковременните натоварвания и особените натоварвания от сеизмични въздействия във вертикална и хоризонтална посока. Въз основа на изчисления са оразмерени сеченията на конструкцията. ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ХИДРОИЗОЛАЦИЯ ПРИ СТРОЕЖ НА МЕТРОСТАНЦИЯ ПО ОТКРИТ СПОСОБ Павлов П., Борисов Б. Резюме. При строителството на подземни метросъоръжения е препоръчително да се предвиди хидроизолационна защита с цел осигуряване на тяхната експлоатационна надежност и дълготрайност, както и необходимите санитарно-хигиенни условия. В представената статия са разгледани технологии за осигуряване на водонепропускливостта на метростанции, изграждани по открит способ. Описани са технически решения за хидроизолационна система на битумна основа, подходящи за метростанции в укрепен и неукрепен котлован. Взети са предвид характеристиките на строителните почви и физико-механичните характеристики на огъваемите битумни мушами. Разгледан е вариант за хидроизолация на метростанция, изпълнявана в строителна яма, укрепена със система от пилоти, анкери и обединяващи греди, върху които са монтирани армировъчни мрежи и е нанесен торкретбетон. Подробно са описани и други видове - хидроизолация под фундаментна плоча, хидроизолация на външни стени, хидроизолация върху покривна плоча и хидроизолация по работни фуги. Разликата при изграждането на хидроизолационна система на метростанция, изграждана по открит способ в укрепен и неукрепен котлаван, се състои в това, че вертикалната хидроизолация се полага по стените на метростанцията. Същата се защитава чрез покриване с геотекстил и изпълнение на защитен зид. След полагането на хидроизолацията на горната плоча, се прави връзка с „чакащата изолация“ на стените. Einsatz einer Tunnel-Bohrmaschine bei der Auffahrung des zweiten U-Bahn-Tunnels der Sofioter Metro. Pavlov P., Totev L., Tondera D. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТУНЕЛО-ПРОБИВНА МАШИНА ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА ВТОРИ МЕТРОДИАМЕТЪР НА СОФИЙСКИ МЕТРОПОЛИТЕН Павлов П., Тотев Л., Тондера Д. Резюме. В публикацията са разгледани два възможни метода за строителство на тунелите от 2ри метродиаметър на Софийски метрополитен. Изборът за прокарване с тунело – пробивна машина или използването на нов австрийски тунелен метод се основава на характеристиките на строителните почви, които са типични за избраното метро – трасе. Направено е сравнение между двата метода. Доказана е технологичната им приложимост и разликата в тяхната себестойност. ПРОИЗВОДСТВО НА СТОМАНОБЕТОННИ СЕГМЕНТИ ЗА ТУНЕЛНА ОБЛИЦОВКА ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА СОФИЙСКИ МЕТРОПОЛИТЕН - ПЪРВИ МЕТРОДИАМЕТЪР Павлов П., Тотев Л., Борисов Б. Резюме. При изграждането на Първи метродиаметър от Софийски метрополитен е използвана тунелно-пробивна машина. С нея са изградени 3,47 кm еднопътни метротунели, които са с облицовка от предварително изготвени стоманобетонни сегменти. В настоящият доклад е разгледан процеса за производство на сегменти – организация на производствената база, използвано оборудване, технология на производство, влагани материали, типове сегменти, техните характеристики, предназначение и др. Разгледани са и процесите по осигуряване и контрол на тяхното качество, както и възприетите методи за възстановяване на конструктивните елементи. ИЗГРАЖДАНЕ НА МОНОЛИТНА СТОМАНОБЕТОННА ОБЛИЦОВКА СЛЕД РАЗГЛОБЯВАНЕ НА ТУНЕЛНО - ПРОБИВНАТА МАШИНА ПРИ РАЗШИРЕНИЕ НА СОФИЙСКИ МЕТРОПОЛИТЕН - ПЪРВИ МЕТРОДИАМЕТЪР Борисов Б., Павлов П. Резюме. За първи път в България при изграждането на Софийски метрополитен е използвана тунелно-пробивна машина. С нея са изградени еднопътни метротунели в най-гъсто застроените централни градски части при неблагоприятни геотехнически условия. В разработката са разгледани трасето, заложението и конструктивните особености на тунелите, последователността на изпълнение на подучастъците, геотехническите условия на масива в зоната на тунелния пробив. Акцентирано е внимание върху технологичните процеси при окончателното разглобяване на тунело-пробивната машина и последващото изграждане на монолитна стоманобетонна конструкция при изходната шахта, в района на Метростанция СУ „Св. Климент Охридски“. Verbesserte Verfahren zur Sanierung von kontaminierten Böden Draganov L. & Pavlov P. ПОДОБРЕН МЕТОД ЗА САНИРАНЕ НА ЗАМЪРСЕНИ ПОЧВИ Драганов Л., Павлов П. Резюме. Почвите в близо 0,7% от земеделските земи в България са силно замърсени. Проведено е изследване върху ефекта и приложението на DSR – метод за пречистване на почвите, които са замърсени от петролни продукти. Създадения метод за пречистване е патентован. Количествата абсорбиращи и капсулиращи добавки са уточнени според вида и количествата на замърсителите – карбонатхидрати. Представена е технологията за прилагане на този метод, както и положителните резултати при пречистването на замърсените почви „In - Sity“. Особенности технологии и контроль качества при возведении литых железобетонных шлицевых стен Павлов П., Борисов Б.
Павлов П., Борисов Б. Резюме. В стремежа към все по-голямо усвояване на подземните градски пространства и във връзка с спецификата на строителството във високоурбанизираната градска среда, шлицовите стени намират се в по - широко разпространение в българската строителна практика. Прилагат се и елементи от постоянните конструкции в подземните пространства под зданията и съоръженията. Могат да изпълняват както постоянно, така и временно укрепващо предназначение. Затова въпросите, свързани с използването на правилна технология и качествено изпълнение на тези структурни елементи, са особено актуални. Подробно са разгледани условията в които се прилагат шлицовите стени, технологията за тяхното изграждане и изискванията по отношение на качеството. Использование горных способов при обеспечении безопасности старых отвалов для отходов Павлов П.
Павел Павлов Резюме. Отделените от човешката дейност отпадъци се транспортират, съхраняват в депа. Много често тези депа не отговарят на екологичните изисквания за съхранение. Замърсяват околната среда с отпадъчни води, тежки метали и др. Във връзка с това е необходимо предепониране и преместване на депата или тяхното последващо екологично обезпечаване. Като подходяща мярка може да се посочи обезопасяването на депата по минен способ. Прокарват се една или няколко дренажни галерии под тялото на депото. От тях, странично се прокарват слабо наклонени сондажи, които осушават и дренират тялото на депото. Замърсените води се улавят от дренажните сондажи и се изпомпват на повърхността за пречистване. Leaching of target metals from mining wastewaters by iron nanoparticles in magnetic reactor. Loukanov A., Angelov A., Bratkova S., Pavlov P.
Луканов А., Ангелов А., Браткова С., Павлов П. Резюме. Нула-валентното желязо с наноразмер (nZVI) беше използвано като магнитен наноматериал за извличане на целеви метали (Cu2+, Co2+ and Ni2+) от промишлени отпадъчни води чрез външно магнитно поле в подходящ реактор. Бяха проведени системни експерименти с модели разтвор, за да се оцени ефективността на магнитната нано-технологична система. Беше установено, че ефективността на реакцията е силно зависима от pH, което наложи последваща неутрализация на третирания разтвор преди изхвърлянето му в околната среда. Първоначалните данни от изследванията показват, че nZVI може да бъде използван като ефикасен наноабсорбиращ материал. Независимо от това, се извършва допълнителна икономическа оценка с цел практическото приложение на докладваната технология. ТЕХНОЛОГИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА СТРОИТЕЛСТВОТО ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ УЧАСТЪК ОТ ІІІ-ТИ МЕТРОДИАМЕТЪР НА СОФИЙСКОТО МЕТРО Павлов П., Джоргов А. Резюме. Съществен проблем при строителството на тунели в слаби почви в гъсто застроените централни градски части е, че освен сигурността на самия тунел е необходимо да се обезпечи и сигурността на сгради, инфраструктурни съоръжения и реки, намиращи се само на няколко метра над самия тунел. При изграждане на метротунели в големите градове буквално на всеки 100 – 200 m се преминава под или в непосредствена близост до големи сгради, паметници на културата или важни транспортни съоръжения, повредата на които би довела до транспортен хаос в града. В тази връзка, изборът на подходяща технология се оказва от първостепенна важност за реализиране на подобен проект. СТРОИТЕЛСТВО НА ЕДНОПЪТЕН МЕТРОТУНЕЛ ПО НОВ АВСТРИЙСКИ ТУНЕЛЕН МЕТОД. РАЗШИРЕНИЕ НА ПЪРВИ МЕТРОДИАМЕТЪР, СОФИЯ – УЧАСТЪК ОТ МС 13-19 Павлов П., Борисов Б. Резюме. Разглежда се строителството на два еднопътни, паралелно прокарвани тунела посредством Нов Австрийски Тунелен Метод. Изграждането им е част от разширението на първи диаметър на софийското метро. Пояснени са принципите на метода и са разгледани конкретни технологични и конструктивни решения от строителството на участъка. Описани са съпътстващите дейности по проветряване, водоотлив, геодезически, маркшайдерски мониторинг и др. Показани са времевите темпове за извършване на строителните работи. Направени са основни изводи. Interaction Behaviour of Geosynthetics in Cohesive Soils Tomaskovics N., Tondera D., Pavlov P. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ГЕОСИНТЕТИЧНИ МАТЕРИАЛИ И КОХЕЗИОННИ ПОЧВИ Тамашкович Н., Тондера Д., Павлов П. Резюме. При уникално, системно и задълбочено експериментално изследване, с прилагането на тестващо устройство - рамка с напречна тангенциална сила е наблюдавано взаимодействието между различните геосинтетични материали и кохезивни почви с и без наличие на стабилизиращи добавки. За да се достигне ефикасна схема на експериментите, са направени успешни многоетапни тестове за срязване, триене и извличане в голяма рамка с напречна тангенциална сила. Сравнението с едноетапни експерименти при еднакви почвени механични условия показва, че многоетапните тестове дават почти идентични експериментални резултати. Взаимодействието на различните геосинтетични материали с кохезионните почви демонстрира, че перфектната връзка с повърхностните показатели се достига рядко. Повърхностните показатели показват по-високи стойности при проблеми с триенето отколкото при проблеми с извличането на тестваните геосинтетични материали. Използването на стабилизиращи добавки води до влошаване на характеристиките при взаимодействие с повърхността. При тестването на геосинтетичните материали възникват и други проблеми, които водят до допълнителна информация за поведението им. ПРИНЦИПИ ЗА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ПОЧВИ И ТЕРЕНИ, НАРУШЕНИ ОТ МИННО-ДОБИВНАТА ДЕЙНОСТ Павлов П. Резюме. В настоящата статия е представен анализ за отрицателното въздействие на земята и земните ресурси, следствие на добивната и преработваща дейност. Описани са факторите за възстановяване функциите на нарушените земи след провеждане на техническа и биологична рекултивация на нарушените терени. Представени са законодателните мерки за ограничаване или преодоляване на деградационните процеси на почвите, и също така и европейската практика за конвенционален триетапен подход. Мерките за ограничаване и преодоляване на неблагоприятните последици от деградацията на земите, причинени от добива са установени на базата на интегрирания подход и анализ на функциите на екосистемите в нарушените територии. Описани са възстановителните и рекултивационни дейности при открит добив, и др. При избора на подходящи мерки и методи за преодоляване на последиците от минно-добивната дейност е водещо прилагането на екосъобразни технологии, целящи минимизиране на количеството генерирани отпадъци и максимално запазване, респ. подобряване устойчивостта на средата при добив и преработка на подземни ресурси. НАРУШЕНИЯ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ПОДЗЕМЕН ДОБИВ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ Павлов П., Банов М. Резюме. Представената статия е свързана с изследване на терени при подземен добив на въглища и изготвяне на препоръки за тяхното възстановяване и включване в обработваемия фонд. Разгледани са принципите за рекултивация на земите, нарушени при провеждане на подземен добив на полезни изкопаеми. Обосновани са отделните етапи на рекултивация – техническа и биологична и са препоръчани конкретни мероприятия за постигане на изискванията, на Наредба №26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт. Разработена е примерна сеитбооборотна схема за възстановяване плодородието на рекултивираните терени. НАРУШЕНИЯ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ПОДЗЕМЕН ДОБИВ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ Павлов П., Банов М. Резюме. Подземните минни работи изключват площите на повърхността за продължително време от фонда на земеделските земи. След ликвидация на подземния добив, въпреки направени запълнения на подземните пространства много често се формират мулди. В публикацията са описани всичките възможни нарушения на околната среда. Описани са методите за последваща техническа и биологична рекултивация. Направени са изводи. ИЗСЛЕДВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТЕРЕНИ, НАРУШЕНИ ПРИ ПРОМИШЛЕНА ДЕЙНОСТ Банов М., Павлов П. Резюме. Проведено е изследване на територията на цехът за производство на сярна киселина, който е разположен на промишлената площадка на “НЕОХИМ” АД, гр. Димитровград. Установено е, че територията на обекта се характеризира със съдържание на тежки метали, превишаващо горния праг по изискванията на Холандски списък на стандарти за почви и подземни води по отношение на медта. Предвидени са мероприятия за преодоляване на неблагоприятните характеристики на почвите, които се заключават в следното: разчистване на площадката на обекта; варуване на терена; запълване на разчистените терени с геологични материали от района на “Нови рудници”, които се характеризират с песъкливо-глинест механичен състав, неутрална реакция на средата и слаба запасеност с основните хранителни елементи за растенията - азот, фосфор и калий; разстилане на слой от хумусни материали с мощност 40 cm; затревяване, което ще се извърши чрез засяване на тревни смески. ПРОМЯНА НА НАПРЕГНАТОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВИ ЧРЕЗ ЗАЗДРАВЯВАНЕ, ПРЕДИ ПРЕМИНАВАНЕ НА ТУНЕЛОПРОБИВНА МАШИНА ПОД СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ Павлов П., Джоргов А. Резюме. Една от най-безопасните технологии за прокопаване на тунел е т. нар. „Щитов метод”. Технологията позволява минимални деформации на повърхността и осигуряване на безопасност, на сгради и съоръжения в близост до трасето на тунела. Изключително е подходяща за прилагане в централни градски части. Понякога сградите и съоръженията са в лошо състояние, често липвса информация за тяхната конструкция и начин на фундиране. Вторични деформации на земната повърхност от само няколко милиметра биха имали сериозен негативен ефект върху тях. Именно поради тази причина паралелно с прилагането на технологията, често се налага разработване на специални технически решения за ограничаване влиянието на промяната, на напрегнатото и деформируемо състояние на почвите над тунелите. Един от методите е заздравяване на почвите. Чрез него се постига подобряване на някои характеристики на напрегнатото състояние на масива, което от своя страна води до намаляване на деформациите и е предпоставка за сигурност на съоръженията. В конкретния случай е изследвано влиянието на изменението, на напрегнатото и деформирано състояние на масива при различни начини на заздравяване, респективно подобряване на физико-механичните характеристики на скалите и почвите. GEOTHERMAL RESEARCH PROJECT “ALGÄU 2.0” RESEARCH CONCEPTS, LABORATORY INVESTIGATIONS AND PLANNING OPERATIONS Tamaskovics N., Tondera D., Blöcher G., Moeck I., Pavlov P., Bems C., Hild St. ГЕОТЕРМАЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ „АЛГАУ 2.0“ – ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНЦЕПЦИИ, ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПЛАНИРАНЕ Тамашкович Н., Тондера Д., Блохер Г., Мьок И., Павлов П., Бемс К., Хилд Ст. Резюме. Планирането и използването на геотермални системи изисква количествено изразяване на механичните свойства на порестите скали и устойчива разработка на геотермалния резервоар. Статията очертава инженерните и геотехнически аспекти при засиленото проучване от Горноюрската карбонатна скала в югозападния Баварски Моласки Басейн. По-точно, прокаран е сондаж, на дълбочина от 4000 m на изследваното местоположение Мауерстатен, близо до Кауфбьорен. Направено е интензивно изследване на прорезите за биостратиграфия, докато сондажните ядки все още не са извадени. Проведени са геотермални тестове с аналогичен скален материал, който е взет от сходни находища във Франконския Алб близо до Инголщад. Лабораторните анализи на скалните проби включват петрографски, петрофизични и геомеханични тестове. По-точно, скалата с резервоара се намира на вертикална дълбочина от 3600 m и е със средна плътност ρ=2.4 g/cm3, което води до очаквано вертикално напрежение σv~85 MPa. Методологическата комбинация от хидравлично и структурно геоложко характеризиране, последвано от триизмерно геоложко и хидравлично моделиране на резервоара, спомага за разбирането на въздействието на обособените разломни популации по време на работата. Резултатите показват, че пукнатините на срязване значително повишават пропускливостта на скалата. Possibilities for Reclamation by Using Suitable Geological and Waste Materials Pavlov P., Banov M., Ivanov P. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕКУЛТИВАЦИЯ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОДХОДЯЩИ ГЕОЛОЖКИ И ОТПАДЪЧНИ МАТЕРИАЛИ Павлов П., Банов М., Иванов П. Резюме. Настоящата статия разглежда проблемите, свързани с натрупването на отпадъци /пиритни угарки/ на територията на Химически завод „Неохим“, гр. Димитровград, България. Въз основа на подробно проучване на засегнатите райони се препоръчва технология за възстановяване на нарушени зони. Технологията включва: неутрализиране на неблагоприятна реакция на средата – рН; изграждане на повърхностен слой от подходящи материали за техническа и биологична рекултивация/пепелина от топлоелектрически централи, почвени и геоложки материали/; подбор на подходящи растителни видове; органо-минерално торене с подходящи норми. Restoration of Land Damaged in Mining Activities Banov М., Pavlov Р., Blagiev M. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТЕРЕНИ, НАРУШЕНИ ПРИ МИНЕН ДОБИВ Банов М., Павлов П., Блажиев М. Резюме. Настоящият доклад разглежда възможностите за техническа и биологична рекултивация на пострадалите райони от област Монтана, община Чипровци. Извършени са физико-химични характеристики на почвените различия от територията на Чипровци, нарушени при добива на рудни изкопаеми. Описани са почвените различия от района и са представени климатични характеристики. Използвани са стандартни научни и аналитични методи. Установена е възможността за провеждане на рекултивационни дейности при отсъствието на достатъчно количество хуминови материали. Определена е необходимостта от внасяне на органични и минерални торове поради ниското естествено плодородие на рекултиваните земи. Предложени са мероприятия /затревяване и залесяване/ за възстановяване плодородието /биологична рекултивация/ на нарушените и замърсени земи и почви. Environmental Consequences of Copper Mining Pavlov P., Banov M., Totev L. ЕКОЛОГИЧНИ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ДОБИВА НА МЕД Павлов П., Банов М., Тотев Л. Резюме. Защитата и възстановяването на компонентите на околната среда, променени от минната дейност, са свързани първо с установяването на щети, причинени от тази дейност. Размерът, видът и степента на нарушение зависят от технологията за разкриване на рудните хоризонти. Откритата минна дейност причинява особено големи поражения върху околната среда. Този вид добив е икономически изгоден и широко разпространен. Почвата е компонент, подложен в най-голяма степен на въздействието на открития добив. От една страна, тя се разрушава при изграждането на котлована на рудника, а от друга, се замърсява при депонирането на геологичните материали от разкривката. В статията се разглеждат проблемите, свързани с нарушението на сиви и кафяви горски почви в района на минен комплекс ЕЛАЦИТЕ-МЕД, който се намира в северната част на Етрополския Балкан в България. Установено е, че откритата минна промишленост променя основно релефа и ландшафта на комплекса. Като резултат от проведеното проучване се препоръчват някои конкретни мерки за възстановяване на нарушените терени, за намаляване на ерозионните процеси и за създаване на плодороден слой за развитие на горска и тревна растителност върху табаните /насипищата/. REMEDIATION APPROACHES FOR LIQUEFACTION SUSCEPTIBLE DUMPS OF FORMER OPENCAST LIGNITE MINES Tamaskovics N., Pavlov P., Tondera D., Drebenstedt C. ПОДХОДИ ПРИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОДАТЛИВИ НА ВТЕЧНЯВАНЕ НАСИПИЩА В СТАРИ ОТКРИТИ ЛИГНИТНИ МИНИ Томашкович Н., Павлов П.,Тондера Д., Дребенщад К. Резюме. Спонтанното втечняване на почви е една от най-опасните аварии в геотехниката. Локално втечняване може да се получи без да има някакви предварителни признаци и да доведе до вредно движение на маси, разпростиращо се на големи площи. Най-консервативното и устойчиво във времето техническо решение за стабилизиране на насипища, податливи на втечняване, е тяхното уплътняване до необходимото и достатъчно ниво с бърз и икономически изгоден метод за уплътняване, при който се комбинира геотехническото проучване на земните маси, възстановяването и контрола на качеството в един общ технически процес. При неблагоприятни геотехнически условия може да се приложи също тампониране на почвата като алтернативен и много ефикасен стабилизационен метод. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГЕОЛОЖКИ МАТЕРИАЛИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА РЕКУЛТИВАЦИЯТА. Павлов П., Банов М.,Тондера Д. Резюме. Изследвани са геоложки и почвени материали от депо за складиране на хумусни и почвени материали на територията на летище София; насипи и почвени материали, депонирани при изграждането на строителни обекти на територията на гр. София и такива, насипани на депото за твърди отпадъци – с. Яна. В резултат от проведени теренни проучвания и получени аналитични резултати е установено, че изследваните почвени и земни насипи се характеризират с липса на токсични съдържания тежки метали и радионуклеиди. Доказано е, че материалите са подходящи за извършване на техническа и биологична рекултивация. Препоръчва се подобряване на водно-физичните и биопродуктивните качества на повърхностния слой, чрез внасяне на минерални, органични торове или подходящи субстрати. ФИЗИКО-ХИМИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАСИПИЩА С ГЕОЛОГИЧНИ МАТЕРИАЛИ, ИЗГРАДЕНИ ПРИ ДОБИВ НА МЕДНА РУДА Банов М., Павлов П. Резюме. Изследвани са отпадъчни насипища, формирани при открит добив на медна руда от района на Еко-Медет. Получените резултати показват, че насипищата се характеризират с изключително ниско естествено плодородие. То се определя от едрочастичния състав на механичните фракции, ниското съдържание на органично вещество и на хранителни елементи за растенията и силно киселата реакция на средата (рН във вода), съчетано с присъствие на сулфидсъдържащи минерали. Наличието на токсични количества мед и цинк поставя ограничения по отношение използването на терените за отглеждане на фуражна и културна растителност без предварителна мелиорация. Предложени са групи от мероприятия, които в максимална степен ще преустановят вредното въздействие върху околната среда и населението и ще позволят да се възстанови плодородието на нарушените терени, и да се подобри ландшафта на местността. ГЕОТЕХНИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ГЛИНИТЕ ОТ ДОЛНИЯ ХОРИЗОНТ НА ВЪТРЕШНОТО НАСИПИЩЕ НА РУДНИК „ТРОЯНОВО -1“, КЛОН НА „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД ВЪВ ВРЪЗКА С ВТОРИЧНОТО МУ ИЗЗЕМВАНЕ Иванова В., Карачолов П. , Малинова Д., Павлов П., Балев В. Резюме. Вторичното изземване на откривка с приблизителен обем 50 млн m3 от вътрешното насипище на открития рудник „Трояново-1“ ще даде възможност да се разблокират почти 45 млн т въглища от „Трояново-север“. Изземването на горните хоризонти е започнало през 2007 г. с роторен багер Rs-470 и няколко еднокофови багера, а транспортирането е осъществено чрез гумено-лентови транспортьори и камиони. В периода 2016-2017 г. ще започне изземването на по-ниските хоризонти и има идея да се включи роторен багер К-400. В долните хоризонти на насипището преобладават черни глини и смес от черни и сиво-зелени глини. Определени са якостните и деформационни свойства на изследваните глини. Направени са динамични пенетрационни изследвания. Направен е заключителен анализ и методика за бързото откриване на слабите зони в насипа. OЦЕНКА НА ГЕОТЕХНИЧЕСКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВТОРИЧНО ИЗЗЕМВАНЕ НА ДОЛНИЯ ХОРИЗОНТ НА ВЪТРЕШНОТО НАСИПИЩЕ НА РУДНИК „ТРОЯНОВО -1“, КЛОН НА „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ Иванова В., Карачолов П. , Малинова Д., Павлов П. Резюме. Направена е оценка на геотехническите свойства и носещата способност на глините от II – ро насипищно стъпало, на рудник „Трояново – I“. Взети са предвид натоварванията от ходовата част на багер RS – 470. Определено е граничното разрушително натоварване и ръбовото критично натоварване от веригите на багера. Изчислена е максималната дълбочина на пластичните зони, както и допустимото натоварване под ръбовете на веригите. Направено е заключение и е доказано, че багерите в сухо време могат да работят безаварийно. Направени са препоръки за отводняване на работната площадка, както и за корекция в паспорта на работа на багерите. Анализ проявлений горного давления в капитальных выработках горно-добывающих предприятий Корчак А.В., Тотев Л., Павлов П., Пшеничный В.А. АНАЛИЗ НА СКАЛНИЯ НАТИСК В КАПИТАЛНИТЕ ИЗРАБОТКИ НА МИННО – ДОБИВНИТЕ ДРУЖЕСТВА Корчак А.В., Тотев Л., Павлов П., Пшеничный В.А. Резюме. Фактор за оптималното проектиране на конструкциите в подземните съоръжения е анализът на минно-геоложката ситуация в района на бъдещото строителство, с цел определяне на възможните натоварвания. От това се определя себестойността на строителството на изработката и сигурността при експлоатация. Основни проявления на скалния натиск, определящи натоварването на крепежа са изместването на скалния контур и обрушаването на скалите в горнището на изработката. За съжаление в нормативните документи не се отделя нужното внимание на обрушаването на скалите и при проектирането на крепежите, за разлика от деформациите, те не се отчитат. В настоящата работа са анализирани причините за обрушаванията като се отчита технологията на строителството на изработката. Получени са зависимости за определяне на техните параметри, които може да се използват при определяне на натоварването на крепежните конструкции. Folgen des Erzbergbaus und Einwirkungen auf die Umwelt Bulgariens sowie deren regionalen Ökosysteme – Rekultivierung von Bergbaubetrieben Pavlov P., Totev L., Tondera D. ПОСЛЕДИЦИ ОТ ДОБИВА НА РУДИ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ БАЛАНСА НА ЛОКАЛНИТЕ ЕКОСИСТЕМИ. ПОСЛЕДВАЩО УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ Павлов П.,Тотев Л.,Тондера Д. Резюме. Съществуването на човечеството в глобален аспект се основава на развитието на минно-добивна дейност. Тази дейност предизвиква ерозинни процеси, обрушавания, слягания, обратими и необратими замърсявания на горните земни слоеве. Голяма част от тези последици се дължи на минния добив. Част от площите в минните райони на страната ни е заета именно с такива замърсени терени. Проучванията, които са направени показват, че, добивът причинява голямо въздействие върху геоложката среда, повърхностните и подземни води. Разрушава се необратимо земната основа. Въздействието е с голям териториален обхват, дълготрайно и непрекъснато. Наложително е прилагането на оздравителни мероприятия върху околната среда по време и след приключване на активна добивна дейност. Извършен е кратък обзор на въздействието на минния добив върху баланса на екосистемите в България. РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ОБРАБОТВАЕМИ ЗЕМИ, НАРУШЕНИ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКИ КОРИДОР №8 Павлов П., Банов М. Резюме. От прокарването на трасетата на автомагистрали, пътища, ж.п. линии и тръбопроводи – газопроводи, нефтопроводи, водопроводи при изграждането на коридор № 8, се предизвиква нарушаването и унищожаването на почвите. Тези обекти са изключително сложни по отношение възстановяване на почвеното плодородие. Тяхното изграждане е свързано с нарушаването и унищожаването на разнообразни по състав, свойства и биопродуктивни възможности на почвените разновидности. Допълнително усложнение представлява и изискването по трасето на тръбопроводите да не се засаждат растителни видове с дълбока коренова система за да не се предизвикат повреди по тръбната разводка. Също така, пътните и ж.п. съоръжения предизвикват трайни нарушения в почвената покривка. Това налага преди тяхното изграждане да се извършва събиране и депониране на хумусния хоризонт, който след това подлежи на допълнително оползотворяване на базата на специален проект. Предлагат се следните мерки за намаляване и преодоляване на вредните последици върху почвите от изграждането на Коридор №8: 1. Подробно полско проучване на почвената покривка по трасето на Коридора преди началото на строителните работи. 2. Разработване на проекти за рекултивация на нарушените територии, съчетани със специфичните изисквания на ползувателите и почвено-климатичните условия и в съответствие с Наредба №26. 3. Събиране, депониране и ефективно оползотворяване на хумусния хоризонт от нарушените почвени различия и др. Copmutational Pothole Mining Subsidence Analysis Tamaskovics N, Pavlov P., Totev L., Tondera D. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН АНАЛИЗ ПРИ СЛЯГАНЕТО НА МУЛДА Тамашкович Н., Павлов П., Тотев Л., Тондера Д., Резюме. Използването на терени, разположени над стари или действащи рудници или такива с мулди на повърхността предполага повишен технически риск. Строителството може да бъде възпрепятствано поради непланирани деформации на грунтовия слой. Обичайните начини на пропадане включват пропадане на отвора в горнището на мулдата или проява на срутища, при които пластовете земна маса се деформират и постепенно се изместват, придвижвайки се към обрушващ се фуниевиден отвор. Процесът на пропадане продължава, докато се стигне до стабилно статично равновесие и се предотврати по-нататъшното разпространение на деформациите. За да се определи вероятността за деформация на даден участък в резултат от пропадане на отвора на мулдата, е необходимо да се предложи ефективен изчислителен прогностичен метод за практическото определяне на очаквания обем, слягане и др. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МИНЕРАЛНОСУРОВИННИЯ ОТРАСЪЛ ВЪРХУ ЗЕМИТЕ И ПОЧВИТЕ. ПОСЛЕДВАЩО УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ Павлов П. Резюме. Съществуването на човечеството в глобален аспект се основава на развитието на минно-добивна дейност. Същевременно тази дейност предизвиква ерозинни процеси, обрушавания, слягания, обратими и необратими замърсявания на горните земни слоева. Голяма част от тези последици се дължи на рудодобива. Генерират се огромни количества отпадъци – кисели шламове, замърсени с тежки метали води, токсични продукти, земно-скални маси и др. Част от площите в рудодобивните райони на страната са заети именно с такива замърсени терени. Проучванията, които са направени показват, че добивът на руди причинява голямо въздействие върху геоложката среда, повърхностните и подземни води. Деструктира се необратимо земната основа. Въпреки извършваните следликвидационни мероприятия, въздействието върху подземните води остава значително. Това въздействие е с голям териториален обхват, дълготрайно и непрекъснато. Наложително е прилагането на адекватни и активни мерки, целящи намаляване на негативното въздействие върху околната среда по време и след приключване на активна добивна дейност. Извършен е кратък обзор на въздействието на рудодобива върху баланса на екосистемите в България и възможните мерки за устойчиво управление на земите. Neuartige Baustoffe zur Herstellung von mineralischen Dichtungsschichten im Deponiebau für die Sanierung von Bergbaualtlasten Pavlov P., Totev L., Tondera D. НОВИ СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА МИНЕРАЛНИ УПЛЪТНИТЕЛНИ СЛОЕВЕ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕТО И САНИРАНЕТО НА ДЕПА ЗА МИННИ ОТПАДЪЦИ Павлов П., Тотев Л., Тондера Д. Рeзюме Предложен е строителен материал, съставен от индустриални отпадъци с инертни запълнители. Композитният материал е годен за прилагане в състава на минералните уплътнителни слоеве при строителството и санирането на минни депа за отпадъци. Доказани са качествата на предлагания материал. Устойчив е на конвективен и дифузен пренос на вредности и др. Може да се прилага кото алтернатива на скъпоструващите изолационни слоеве от глина. Съкращава се времето за строителство на депата за минни отпадъци. Каталог: new -> docs -> N Juri N Juri -> Кратък обзор и резюмета на представените публикации основните направления в представените публикации включват docs -> Д е к л а р а ц и я списък на договорите за строителство сходни с предмета на обществената поръчка изпълнени през последните пет години, считано от крайния срок за подаване на оферти docs -> Д е к л а р а ц и я справка-информация за оборота от строително ремонтни работи на улици и пътища за последните три години/2011г.,2012г и 2013г./в зависимост от датата на която участникът е учреден или е започнал дейността си N Juri -> Министерство на образованието и науката на р. България N Juri -> За участие в конкурса за доцент по професионално направление Изтегляне 374.72 Kb. Сподели с приятели:
|