Конкурс за професор в професиоално направление История на дъжавата и правото за д-р Екатерина Михайлова

от проф. д-р Евгени Танчев

по конкурс за професор в професиоално направление 3.6. История на дъжавата и правото за д-р Екатерина Михайлова

Представям настоящата рецензия в изпълнение на запвед 3-РК 296 от 27.04.2016 г.на Ректора на НБУ.

Екатерина Михайлова участва в множество публични форуми, организирани както от държавни институции, така и от неправителствени организации, посветени на основни конституционни въпроси, проблеми на съдебната власт, на гражданските права, противодействието на корупцията и множество други. Тя също така е участник в многобройни публични и медийни изяви по тези теми.

Екатерина Михайлова е почетен професор на НБУ от 2007 г. Принос в дейността й е прочита на историята и настоящето на държавното устройство на България, съчетавайки го с безценния опит на юридическата ни школа от първата половина на ХХ в.

Разработва изцяло нови курсове за обучение на студентите в областта на развитието на българския конституционализъм, парламентаризма и правовата държава в България; политическите модели на управление; гражданските права и задължения в българската държава и общество ХІХ – ХХІ в.; правни анализи. Тя включва изучаването на историята и държавата след 1944г., което се прави за първи път в университет в България. За провеждането на обучението на студентите изработва и ползва многобройни мултимедийни продукти, като има и изработен мултимедиен учебник за една от дисциплините.

Монографиите и публикациите на Екатерина Михайлова са основно в областта на историята и развитието на институциите на българската държава и взаимоотношенията между тях. В тях тя се явява защитник на конституционализма, парламентаризма и на върховенството на закона, на демократичните реформи и общочовешките ценности. В тях съчетава теорията и практиката, използва интердициплинарни методи. Изследванията й са върху институциите при действието на Търновската конституция, като тук характерното е, че черпи от идеите на големите автори на българската правна школа проф. Баламезов, проф. Киров, проф. Владикин, проф. Гиргинов и др.

Тя анализира и периода на тоталитарната държава, като са фокусира основно в трансформацията на държавата и правото в този период, на принципите и явленията, които го характеризират. Обект на работата й е и най-новата история на България. Проучванията, които прави, в различните периоди се базират основно на парламентарните дебати, държавните архиви, както и на изследователите от съответните периоди от време, с което се търси максимална обективност за констатациите й.

Характерно е, че в почти всички публикации анализите й завършват с оценка, която е придружена с конкретни предложения, за подобряване на проучените дейности.

Кандидатът в кокурса участва с редица публикации както това е видно от приложения списък.

• 
  СПИСЪК С ПУБЛИКАЦИИ СЛЕД ЗАЩИТАТА НА ДОКТОРСКАТА ДИСЕРТАЦИЯ
  

България (1944-1946), С.2015, кн.2, Conservative Quarterly, Институт

за дясна политика. ISBN 2367-6981

2. Ролята на държавния глава в законодателния процес. Преглед на българските конституционни модели, (2015), ИК "Нов български

университет". ISBN 978-954-535-860-9

3. Учебник за това какво е властта, Четем Вера Мутафчиева, С. 2015,„Следва“, списание за университетска култура, бр.32, НБУ

ISBN 1311-9060

4. Формата на държавно управление според Търновската конституция и

ролята й за изграждането на българската държава. Търновската

конституция и Конституцията на Република България от 1991г.,

С.2015, Годишник на департамент ПРАВО, НБУ, С. 2014,

ISBN 1314-8087

5. Политическите рискове пред демокрацията в България и

възможностите за преодоляването им. Институционални възможности

за противодействие на политическата корупция, В: Нови заплахи пред

демокрацията в България, С.2015, издание на Лаборатория за

публични политики на НБУ, Европейски институт и с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“, бюро България

6. Парламентарният надзор над медиите след 1989г., В: Медиите в България: 25 години по-късно, С.2015, ИК "Нов български

университет", ISBN:978-954-535-890-6

7. Оставка на правителството и процедури, водещи до предсрочни

избори, В:25 години промени. Граници и периодизация на прехода, институции и качество на демокрацията в България, издава фондация „Софийска платформа“,С.2015, ISBN: 978-619-90431-3-4

8. Вотът на доверие като институт за политическа отговорност на

правителството, Списание „Политически изследвания“, кн. 3-4 от

2015г., издава Българска асоциация по политически науки, под печат

9. Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане

България в световната война срещу съюзните народи и за

злодеянията, свързани с нея от 6 октомври 1944г., Юбилеен сборник

на департамент „История“, НБУ, под печат

Работата на д-р Екатерина Михайлова е първото цялостно обективно изследване на тоталитарната държава в България през периода 1944 – 1989 г. в българската политологична и историко-правна литература извън контекста на обременените с идеологеми съчинения, издадени през този период.

Научната и практичната ценност на монографията се състои преди всичко в обективния подход като предпоставка за опознаване на историческите процеси в сферата на българската държава и право и като необходима гаранция за предотвратяване на рецидиви или поява на сурогати на демократичните стандарти в последващото и бъдещото развитие. Същевременно полезността на работата е и в това, че въпреки, че историята не е и не би могла да бъде повторение на миналото в съответствие с циклите на О. Шпенглер, то анализът на настоящето и предвиждането на бъдещето е невъзможно без познаване и осмисляне на миналото.

Монографията има стройна и логична структура, която предопределя последователността в анализа и изключва повторенията. Формулирането на тезите на автора е ясно, изложението сбито, научния характер на изследването не води до излишно усложняване на изразяването, което прави труда достъпен не само за подготовката на студентите в учебния процес, но и за по-широка аудитория, която проявява интерес към проблематиката на тоталитарната държава и право в България през изследвания период.

Сполучливо е изградена периодизацията на хронологията на тоталитарната държава през изследвания период. Д-р Михайлова приема, че трите конституции, които действат в периода между 1944г. и 1989г. са естествените разделителни линии на етапите, през които преминава развитието на държавата и законодателството.

Материята е структурирана в 5 глави, които следват естествения ход на историческото развитие в живота на тоталитарната държава.

Добре са обобщени теоретичните характеристики на тоталитаризма изведини от Х.Арендт, К.Фридрих, Р.Арон , З.Бжежински, Ж. Бартелми и др.4-9стр.

В очертаните периоди, чийто водораздел са трите действащи конституции – Търновската, Конституцията от 1947 и Конституцията от 1971 г. след анализа на основните закони се проследява нормативното регулиране в раличните правни отрасли. Разкрити са приемствеността и различията между конституциите, а също така и теоретичните конструкции ,създадени за да обясняват проявите на тоталитарната държава и право от политиците и учените на режима. Конституцията от 1947г. е създадена под влиянието и въздействието на идеите и принципите на съветската правна школа, като се ползват постановки от съветската конституция от 1936г.. наречена Сталинска докато действителният автор Н.Бухарин попада в ръга на репресираните при действието на създадената от него конституция. Възпроизведена е идеологическата основа от съветската конституция, правни институти и учреждения, които са заимствани от нея. Като такива може да се посочат формулировката на Народното събрание като върховен орган на държавна власт, както и създаването на Президиум на НС по подобие на Президиума на Върховния съвет на СССР. Принципът за народния суверенитет, според който цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа, се възприема и като диктатура на пролетариата и единство на властта. В теорията се приема, че след като конституцията е социалистическа, то в нея се „закрепва принципът на диктатура на пролетариата, т.е. принципът на политическо господство на работническата класа в съюз и начело на всички останали социални групи на трудещите се от града и селото“. При второто четене на закона в чл.2 се приема като принцип за единство на властта и отричане на разделението на властите катовместо него се различават законодателна, изпълнително-разпоредителна и съдебна дейностил

Конституцията определя представителна форма на управление, чрез избрани представителни органи. Въпреки че в закона се отрича разделението на властите, различните държавни органи са обособени по начин, който следва този принцип. В отделни глави са обособени народното събрание като законодателен орган, правителството като изпълнителен орган и съдебната власт.

Наред с това са отречени демократичните конституционни принципи на разделението на властите, правото на опозиция и правовата държава, като вместо тяхсе въвеждат единството на властта, ръководната роля на БКП, демократическия централизъм иформалната законност. Разкрити са особеностите на правното регулиране в периода 1947 - 1971 в отрасловото законодателство сферата на

ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО,

ВЕЩНОТО ОБЛИГАЦИОННОТО И СТОПАНСКОТО ПРАВО

СЕМЕЙНОТО И НАСЛЕДСТВЕНОТО ПРАВО

НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО

ГРАЖДАНСКОТО И НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО

Изследвани са измененията в институционната рамка и структурата на държавните органи, настъпили с приемането на конституцията от 1971 г. В новия основен закон са заложени два изключително важни принципа, които до този момент функционират и се прилагат, но не са превърнати в правни, при това конституционни норми. Първият – ръководната роля на партията - типичен принцип на тоталитарните режими. Еднопартийността на управлението е в основата на този вид форма на държавата. Вторият – интернационализмът, изразяващ се в подчинение на държавния суверенитет спрямо социалистическата общност и най-вече спрямо СССР. Това е принцип, основан на доктрината за „ограничения суверенитет“, който намира приложение в потушаването на реформите на Пражката пролет от 1968 г. чрез войски от страните, членуващи в организацията на Варшавския договор. Други новости на конституцията от 1971г. е замяната на частната собственост с ограничената по обекти и обхват лична собственост на гражданите, а сред органите - безспорно създаването на Държавния съвет, в резултат на Научно- техническата революция, който е постоянно действащ орган на работещото на няколко наколко дневни сесии в годината Народното събрание , в който се сливат законодателната и изпълнителната дейност, а неговият председател съединява върховете на държавната и партийната власти като разполага със значително по-широки правомощия от президентите в президентските републики.

Развитието на законодателството на социалистическата държава след приемането на конституцията от 1971 г. е анализирано в отраслите на гражданското, вещното, стопанското и семейното право.

В сферата на публичното право са разкрити измененията в правното регулиране в наказателното право и процес, в гражданското процесуално и административно процесуалното право.

Предложеният труд притежава множество достойнства и ще обогати съществено литературата, посветена на проблематиката на историята на тоталитарната държава и право в България. Той ще бъде полезен не само за обучението на студентите, но представлява интерес също така и за значително по-широка аудитория.

Представените за рецензиране трудове на д-р Екагерина Михайрова (хабилитационен както стагиите и студиите) представляват цялостни научни изследвания със значителни научни приноси.

Като имам предвид достойнствата на монографията и на цялостното творчество на д-р Екатерина Михайлова препоръчвам на журито да вземе решение да предложи на Съвета на департамента по право да избере д-р Екатерина Михайлова на длъжността професор на Нов Български университет в професиоално направление 3.6. История на дъжавата и правото

14.07.2016