Конкурс за заемане на академична длъжност „доцент" по 1 Филология „Британска литература от модернизъм към постмодернизъм"

В конкурса за доцент по „Британска литература – от модернизъм към постмодернизъм“ в Софийски ,университет „Св. Климент Охридски” се е явил един кандидат - главен асистент д-р Аспарух Александров Аспарухов от Катедрата по англицистика и американистика на Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Аспарух Аспарухов е завършил английска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1982 г. От 1983 г. до момента работи като асистент, старши асистент и главен асистент по нова английска литература в Катедрата по англицистика и американистика на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет. През 1996 г. защитава докторат на тема Metaphor, Symbol and Scene in Joseph Conrad's Early and Late Novels.

Цялата научна кариера На Аспарух Аспарухов е свързана с преподавателска дейност. След краткотрайна работа в средно училище той печели конкурс и е назначен като асистент по нова английска литература в катедрата по английска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През годините преподава в бакалавърската и магистърската програма на катедрата, води семинарни упражнения по английска литература от всички периоди, има свои лекционни курсове – „Тенденции и направления в английската литература“, „Принципи на литературния анализ“, „Съвременна английска драма“, „Структура и символ на викторианския роман“. Кръгът на неговите научни интереси е в областта на прозата и конкретно романа, като основният период, който изследва, е преди и след Първата световна война, епохата на кризата на модерността в началото на ХХ век, епохата на високия модернизъм. Неговата научна продукция е реализирана в издания на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, списание „Чуждоезиково обучение“, а така също в годишника на Ягелонския университет, гр. Краков, Полша. В творческия си актив има преводи на философска научна литература.

Аспарух Аспарухов през годините се развива впечатляващо като англицист със свои ясни предпочитания и тълкувания на автори от съвременната литература – в творческия му портфейл са изследвания (статии, доклади, студии и др.) върху романа на модернизма. Той умее да концептуализира: тръгвайки през емпиричното и разполагайки научните си наблюдения върху теоретична основа, Аспарухов конструира свои оригинални и паралелни концепции, които са в съответствие с научните методи и подходи, към които е съпричастен.

Когато преразглеждаме неговото научно творчество, установяваме (и си припомняме), че този автор, който дълго и сериозно обмисля и реализира творческите си планове, преди да ги реализира, на този етап логически е натрупал необходимия академичен опит и научна зрялост, реализирани в хабилитационния му труд.

Научните заключения в хабилитационния труд на д-р Аспарух Аспарухов несъмнено са свързани с неговите по-ранни реализирани академични интереси, плод на които през 1996 година е защитената му докторска дисертация върху Джоузеф Конрад, на която посвещава близо десетина години от научната си кариера. Може да се предположи, че покрай Конрад той естествено е проявил първоначален интерес към Форд Мадокс Форд и конкретно към тетралогията „Краят на парада“. Докато при Конрад Аспарухов съсредоточава вниманието си върху ранните и късните романи – „Лудостта на Алмайър“, „Прокуден на островите“, „Шанс“, „Тайфун“, „Спасението“, при Форд той се насочва към романовите поредици на автора.

Има и друга сериозна причина, определяща неговия научен интерес през последните години към Форд и то точно към „Краят на парада“, макар че всъщност най-ранната публикация по тематиката е още от 2003 година. Аспарухов определено демонстрира засилен интерес към философските изследвания, а тъкмо тетралогията на Мадокс Форд (а не, примерно, най-популярният му шедьовър, „Добрият войник“) предлага възможности за философски анализ. Аз ще споделя и едно мое тълкуване на този интерес – според мен той най-адекватно обуславя изучаването на модернизма с цялата му сложност на филисофско-естетически модел.

Ядрото на хабилитационния труд Dialectic and Logicality in Ford Madox Ford’s Novelistic Series по същество представлява едно обемисто философско есе, една философска студия, върху чиято основа са разгледани художествените проекции на романа на Форд. Този подход е изключително ефективен и продуктивен и на практика можем да илюстрираме приложимостта му, като потвърдим, че той съвсем естествено би бил приложим и към романа, към който Аспарухов не проявява интерес – „Добрият войник“, който аз съм превел и който виртуално сякаш повторно изчетох, ползвайки основата, предложена от Аспарухов. Тази основа, тази рамка за пръв път впечатляващо открих у него и оцених какви възможности за съпреживяване и откровение предлага тя при анализа на изключително трудния, така и останал недоразбран не само у нас, но от големи световни писатели съвременници на Форд „Добрият войник“.

Разработката на „диалогичността“ и „логичността“ в монографията на д-р Аспарухов не е само и просто оригинална, тя е извлечена от интерпретацията на романовата техника на автора. За мен лично това представлява вдъхновяващ модел, защото той позволява едно преоткриване на стилистиката, техниката, развитието на романовото мислене на Форд – в цялостното му творчество, в това число и в най-експерименталния му роман, който добре познавам „отвътре“ – „Добрият войник“. Аспарухов със своите задълбочени познания на диалектиката, на философията на Хегел, на Кант, на Михалчев има принос и в това да превъзмогне едно за съжаление профанизирано и, уви, така популярно разпространено примитивно прилагане на диалектиката.

Като неотменна част от изследването на тетралогията „Краят на парада“ Аспарухов използва теориите, които самият Форд развива в и извън текста – не само тези, свързани с „военната тетралогия“, било чрез такова дефиниране чрез Клаузевиц, но и с „тюдорската трилогия“, извлича наблюденията си и от редица по-слабо известни публикации на автора. Фактически във всяка от главите, следващи логиката на развитие на изследването, се съдържа значим принос. Без да отбелязва изрично това, изследването представлява и принос към задълбоченото разбиране на модернизма, към дефинирането на неговата множественост. Сигурен съм, че по-компетентни специалисти от мен ще намерят и недостатъци в монографията на Аспарухов, че ще има препоръки, които в никакъв случай не могат да омаловажат неговите постижения. В случая аз обаче ще се въздържа от такъв коментар. Средствата, които Аспарухов използва при доказването на тезите си, затрудняват подобно „обясняване“ на неговия текст, който представлява рядко научно предизвикателство с изследваната проблематика и с подхода към нея.

В заключение преценката ми е, че Аспарух Александров Аспарухов притежава необходимите научни, преподавателски и професионални качества, за да му бъде присъдена научната длъжност „Доцент по британска литература – от модернизъм към постмодернизъм“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.