Конкурс за заемане на академична длъжност „доцент по професионално направление 3

за

на гл.ас. д-р Силвия Серафимова

представени за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „доцент”

по професионално направление 2.3 Философия, за нуждите на секция Етически изследвания

ИИОЗ, БАН

За целите на настоящото становище ще се спра само на онези ключови моменти, които са заявени като приносни в списъка с приносите, част от документите по този конкурс.

Впечатляващата монография Ethical Aspects of 20^th Century Norwegian Ecophilosophies представлява оригинален и първи в българската философска литература опит за компаративен анализ на норвежките екологически философии през 20 век. Водещата цел на този анализ е да изследва критично влиянието на тези философии върху норвежката политика в областта на екологията от същия период, като надхвърля стандартно приетия подход, който стъпва на класическите в областта концепции на Арне Нес, основател на дълбинната екология.

Трудът демонстрира убедително необходимостта от въвеждането на терминологична спецификация, която да отговори адекватно и в пълнота на многоаспектната реализация на феномена. Формулира и обосновава аргументирано две водещи тези; първо, че скандинавската концептуализация на норвежките екологически философии се случва в Норвегия, а не в друга скандинавска страна, като ключова за това е ролята на не друго а норвежките планини, които са водещият фактор за появата на наистина уникалната “философия на катеренето”, която стъпва на принципи от областите на приложната и онтологическата етика. И второ, тезата, че затрудненията, които следват от “радикалния биоцентризъм” на Арне Нес са пряко свързани с “дискредитирането на нормативната валидност на етиката за сметка на гещалтната онтология, което обаче отговаря по своите функции на определението на онтологическата етика”.

Д-р Серафимова развива оригинална аргументация в подкрепа на тезата за отнасянето на противоречията в “дълбинната екология” на Нес до “подмяната на критерия за нормативна валидност с критерия за верификация” като заключава, че това рефлектира върху “утвърждаването на етическите категории по дедуктивен път”, като искам да акцентирам върху предложението за дедукция, а не на индукция, и особено в контекста на критериите за верификация.

Трудът също анализира етическите аспекти на биософията и основанията тя да се дефинира като “експериенталистка философия”. Д-р Серафимова изследва и влиянието на етическия градуализъм и на радикалния биоцентризъм.

Без да съм тесен специалист в областите и проблемните полета, в които се позиционира монографията, намирам, че текстът е събитие за българския философски живот и дори сам по себе си, без присъствието на останалите монографии, студия и статии, предложени от д-р Серафимова за целите на настоящия конкурс, отговаря и всъщност значително надхвърля законовите изисквания за заемането на академичната длъжност “доцент”.

Монографията на български език Пет ракурса на съвременната скандинавска етика. От рецепцията на Киркегоровия „страх от спонтанността” до появата на Сократ в глобалното село е новаторски и оригинален по същността си опит да

се представят актуални философски концепции от областта на модерната скандинавка нормативна етика, отново следвайки компаративния модел, който намирам за удачно избран и за успешно и продуктивно приложен. Текстът акцентира на дефинитивните спиецифики на концепциите и върху тяхната връзка с някои водещи европейски и американски традиции във философията.

Д-р Серафимова анализира нуждата от преосмисляне на класическите проблеми, произхождащи от етиката на Киркегор, като приема перспективата на онтологическата етика в комбинация с т.н. “религиозно-маркирана онтология”. Текстът анализира ролята на “болката като маркер” на човешката ситуация и предлага проясняване на многопластовата и многоаспектна свързаност на моралното възприятие и моралната мотивация. Обръща се внимание на риска от от абсолютизирането на пантеизма като фактор за “утвърждаването на моралния е еписемологичен релативизъм” и извежда основания, които водят до легитимирането на моралния релативизъм при деконструирането на някои Сократически практики. Отново, взет сам по себе си и този текст задоволява изискванията по смисъла на закона за заемането на академичната длъжност “доцент”.

Приемам заявените приноси на предложените за целите на конкурса текстове за налични и допринасящи за развитието на дисциплинарните полета, в които са позиционирани монографиите, студията и статиите. Намирам, че тези приноси отговарят и отново, надхвърлят академичните изисквания за академичната длъжност “доцент” по смисъла на Българския закон. Нямам общи публикации с авторката. Препоръчвам на уважаемото научно жури да предложи на Научния Съвет на ИИОЗ, БАН, да избере гл.ас. д-р Силвия Серафимова на академичната длъжност доцент в професионално направление 2.3 Философия, за нуждите на секция Етически изследвания.

Доц. Д-р. Борис Грозданов