Конкурс за заемане на академичната длъжност „професор" по професионално направление „Технически науки"



Дата13.01.2018
Размер127.17 Kb.
СТАНОВИЩЕ

по конкурс за заемане на академичната длъжност „професор”

по професионално направление „Технически науки”, научна специалност 02.01.52, „Роботи и манипулатори”, за нуждите на НСЗ: „Механика на дискретни системи”,

обявен в ДВ , брой 58 от 29.07.2011 г. с кандидати:


1. доц. Д-р Георги Венциславов Бояджиев;

2. доц. Д-р Костадин Грозев Костадинов.

Изготвил становището: доц. д.н. Евтим Венец Захариев.

Съгласно изискванията становището се изготвя последователно за двамата кандидати, по азбучен ред на фамилните им имена.



ДОЦ. Д-Р ГЕОРГИ ВЕНЦИСЛАВОВ БОЯДЖИЕВ е завършил висшето си образование през 1984 г. в СУ „Св. Климент Охридски”, Факултет по математика и механика, специалност „Устойчивост и управление на механични системи”, с квалификация магистър по математика. През 1989 г. е завършил редовна аспирантура към катедра „Аналитична механика” на същия факултет. Защитил е дисертация на тема „Моделиране на електромеханични системи” през 1992 г. От 1990 г. е научен сътрудник в Института по механика, БАН. От 2001 г. е доцент в същия институт. В периода 2004 – 2010 г. е бил член на Специализиран научен съвет по приложна математика и механика при ВАК.

Доц. Г. Бояджиев, според представените документи, участва в конкурса с всичките си публикации след научната степен “доктор” през 1992 г. Той обаче е защитил академичната длъжност “доцент” през 2001 г, поради което приемам за рецензиране трудовете от тази година до сега. В класификацията на трудовете, представени от кандидата, както и тези в авторската справка, изключвам трудовете преди 2001 г. Общият редуциран брой на класифицираните трудове заедно със свидетелство за регистрация на полезен модел е 63, като кандидатът участва с всички тях в конкурса. Четири от статиите не са представени – броят на заявените и представените не съвпада. Редица от публикациите са представени в работен вариант, а не както са публикувани.

Доц. Г. Бояджиев има две статии, публикувани в списания с импакт – фактор (ИФ), едната с 4 а другата е със 7 съавтори. Общ ИФ 1.1. Регистриран от Патентното ведомство е негов “полезен модел”. По решение на Общото събрание на БАН регистриран патент се признава за статия с ИФ. Не е изяснено, обаче, разликата между регистрация на “полезен модел” и патент на “изделие”. Представени са 23 статии в списания без ИФ и с ISSN. Две от статиите са самостоятелни – в издание на Съюза на учените по машиностроене. 4 от този вид публикации са под печат, като те са от 2009 г. до 2011 г. За тях не намирам представена служебна бележка, че са приети.

Кандидатът е публикувал 22 статии и доклади в сборници трудове от международни конференции. Една от тях е самостоятелна. В сборници от трудове от национални конференции е публикувал 15 доклада.

Доц. Г. Бояджиев, във своята авторска справка, представя четири основни тематични направления. Основна тематика в трудовете на кандидата е моделиране на динамиката на механични и електромеханични системи. Кандидатът претендира за формулирана нова хипотеза за въвеждане на общото енергетично пространство като разглеждат две основни характеристики на енергията – енергетичен поток и енергетичен потенциал. Тази тематика е продължение на дисертационния му труд и трудовете преди присъждането на академичната длъжност “доцент”. Не може да се прецени, тъй като в авторската си справка не е разделил тези публикации, какви са приносите в това направление за периода след академичната длъжност “доцент”. Статиите с номера 66, 70, 74, 76, признати за рецензиране, не показват ясно и точно тези приноси, макар да са свързани с моделиране на динамиката. Статиите 70 и 74 (в съавторство) са стойностни в теоретично и практическо направление. Относно тази тематика, моето становище е, че използваната терминология “енергетичен поток и енергетичен потенциал“ се отнасят до кинетична и потенциална енергия породени от различни процеси и явления – еластични деформации, магнитни, други силови полета и т.н.

Второто основно тематично направление, за което доц. Г. Бояджиев претендира, е изследване на чувствителността на манипулационни и мехатронни системи. И в тази част на авторската справка не е направено разграничаване на дейностите по периоди. Към тази група се отнасят статиите с номера 29, 34, 45, 49, 50, 52, 54, 57, 58, 59, 60. Много от тях са представени в първоначалната си форма, но не и така, както са публикувани в съответното издание. Например, в статия № 59 не са вписани дори и авторите. Публикация № 57, самостоятелна за кандидата, третира нестационарни процеси при манипулатори. Терминът нестационарни в случая не е дефиниран точно. От съдържанието се вижда, че тематиката се отнася до планиране на траекторията на роботи с отчитане на скорости, ускорения, но не и до системи с променящи се спрямо времето параметри на системата, коравини, маси и др, характерни за класическото определение за нестационарни системи и процеси. Примерът в статията е система с една степен на свобода, което не може да се приеме за нестационарна система.

Трето тематично направление се отнася към проблемите на устойчивостта и управлението на манипулационни системи. Кандидатът отнася към това направление разработките с номера 28 , 37, 40, 52, 58, 59, 60, 61, 72, 74, 87. Публикации 28 и 37, 40 не са представени. Част от статиите са свързани с предишните направления. Статия 60 притежава научно и научно-приложни приноси.

Изцяло ново тематично направление в дейността на кандидата е робот за пробиване на кости в ортопедичната хирургия. Крайната му реализация е в защитен с свидетелство за полезен модел изделие, както и изработен прототип. Работата по това устройство е свързана с публикациите с номера 31, 32, 39, 43, 46, 53, 72, 77, 87. Статия 31 не е представена. Публикациите се отнасят до системата на управление на робота, извършни експерименти, както и комплексни изследвания на конструкцията и неговата функционалност. Представени са няколко становища и отзиви за робота, всичките положителни. В становището на лекаря от университетската болница “Св. Анна”, доц. д-р Р. Кастелов се посочват както предимствата, така и недостатъци в конструктивно отношение. Направени са и препоръки. Конструкцията и системата на управление са представени подробно в публикация 72. Статия 77 е част от 72. Статия 87 е обобщаваща публикация в списание с ИФ.

Доц. Г. Бояджиев е представил данни за цитирания в 58 публикации. 12 от посочените цитати, по моя преценка, са автоцитати. Автори на статии са цитирали свои разработки, в които съавтор е и доц. Г. Бояджиев. Според обясненията на кандидата “...логично и нормално е да се смята автоцитат за автор, който в дадена работа цитира свои статии ......, а не да се смята автоцитат за негов съавтор ...”.

Доц. Г. Бояджиев не е представил документи, удостоверяващи приносите му във публикациите. Съавторството в статиите е средно около 3.4 съавтори на статия. Съвместните му публикации с Даниела Василева и с японски колеги са изключително силни в научно и научно-приложно отношение. Водещ е в тематика, отнасяща се за робота за ортопедичната хирургия.

След 2000 г. доц. Г. Бояджиев е водил лекции в Техническия университет София и Рига. Ръководител е на трима защитили аспиранти. Участник е в договори с национално и международно финансиране.

Критичните ми бележки към кандидата, имащи отношение към конкурса, са заключават в недостатъчно самостоятелни публикации и такива в престижни издания. Личните ми впечатления са предимно за отношението му към работата и към колегите му. Старателен и трудолюбив, уважаван от колегите си. Работи в колектив, като съставът му е относително постоянен.

Относно забележките към доц. Г. Бояджиев обобщавам, че има пропуски при представянето на материалите за конкурса. Статиите в престижни издания и особено тези с ИФ са малко. Не са ясни и конкретно дефинирани неговите приноси в колективните разработки. Малко са и самостоятелните публикации.

В заключение мога да отбележа че доц. Георги Венциславов Бояджиев формално е изпълнил изискванията на чл. 29 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, както и на ал. 1, т. 3 като е представил “...равностойни публикации в специализирани научни издания...”. Изпълнени са и част от препоръчителните критерии на правилниците на Министерския съвет, БАН и Института по механика за избор за академичната длъжност “професор”. Не мога, обаче, категорично да подкрепя неговата кандидатура.


ДОЦ. Д-Р КОСТАДИН КОСТАДИНОВ е завършил Техническия университет София, специалност „Електроснабдяване и електрообзавеждане на промишлени предприятия” (1981 г.). Завършил е следдипломна квалификация по специалността „Механични системи в роботиката”(1983 г.). Защитил е дисертация по специалността „Приложна механика” (1994 г.). Академичната длъжност „доцент” е придобил през 1997 г. Професионалната му дейност е изключително разнообразна. Заемал е отговорни и престижни длъжности, като понастоящем е Научен секретар на БАН, ”Математически и инженерни науки”. Ръководител е на направление Механика на дискретни системи в Института по механика. Бил е заместник директор на Института и съветник на Министъра на образованието, младежта и науката.

Доц. К. Костадинов, след придобиване на академичната длъжност “доцент”, е публикувал 72 разработки, от които 7 заявки за патенти. За участие в конкурса той е представил общо 36 разработки, класифицирани от него както следва: монографии в чужбина - 3 бр; публикации в чужбина в книги, поредици, серии и др. с ISBN – 9 бр; статии в списание с ИФ – 6 бр; статии в международни списания без ИФ – 3 бр; статии в национални списания без ИФ – 2; публикувани доклади в издания на международни конференции – 6 бр; заяки за патенти – 7 бр.

Анализът на публикациите показва, че заявените от кандидата като монографии три труда са глави от книги под редакция, които нямат качеството на монографии. Дори самостоятелната публикация на кандидата (№2) е на 16 страници ”double space formatting”. Тези две глави са от една и съща книга под печат, като в едната глава доц. К. Костадинов е самостоятелен автор, а във втората е първи съавтор. Приемам ги за рецензиране като статии в международни издания, книги и сборници. Третата глава е с пет съавтора, като доц. К. Костадинов е втори съавтор. Тя съдържа описание на процеса проектиране и управление на микроманипулатори.

В 9-те публикации в чужбина в книги, поредици, серии и др. с ISBN, доц. К. Костадинов няма самостоятелна публикация, пръв съавтор е в 4 от тях.

В 6-те публикации в списания с ИФ (според него) доц. К. Костадинов няма самостоятелна разработка. Първи съавтор е в една от тях. За статиите № 14 и 18 не е отбелязан ИФ, а в други две няма достоверни източници, доказващи посочения от кандидата ИФ. След кореспонденция с кандидата приемам че списанията, в които са публикувани посочените по-долу статии, се индексират както следва:

- публикация № 14 - SJR 0.047;

- за публикация № 15 е показана стойност 0.493, която се отнася за 2005 г. и няма данни за 2009 г, но аз приемам, че тя се индексира без да посоча стойност;

- публикация № 17 - IF 0.682.

Приемам, че обща сума на ИФ на публикациите на доц. Костадинов е под 1.0 (за № 15 не е ясна точната стойност), но не и 3,9154, както е посочил кандидата.

В 11-те публикации без ИФ (в международни списания, статии в национални списания и доклади, публикувани в издания на международни конференции) доц. К. Костадинов е самостоятелен автор в 3 от тях. Няма статия като пръв съавтор.

Заявените патенти не са все още признати и въпреки че са перспективни за реализация, а някои са и редовно отразявани в средствата за масова информация, нямам основание да ги призная като патенти и включа в крайната оценка.

Тематиката на дейностите и публикациите може да бъде обособена в две основни направления (систематизирани от кандидата).

Основната приложна дейност на доц. К. Костадинов е в синтеза и проектирането на специализирани роботи за микрооперации, производство на микропродукти, както и мехатронни устройства за извършване на микро и нанооперации. Кандидатът, в сътрудничество с чуждестранни учени и като ръководител на български колектив участва при проектирането и изработването на прототипи на роботизирани технологии и устройства RoTeMina и Hydro-MiNA, както и редица устройства за микро- и нанооперации. Има обаче съществен момент при определянето на водещия учен. Във връзка с една от основните заявки за патент съмнение предизвикват някои факти от публикация № 13. В нея първият автор, проф. Флорин Йонеску, претендира във всяка фигура, че той е източникът и е поставил знак за права (source: F. Ionescu©). В статията са отправени референции към разработки, отнасящи се към този робот. Във всичките от тях проф. Ф. Ионеску е пръв съавтор. До сега той не е отговорил на изпратените ми директно към него запитвания. Доц. К. Костадинов е представил публикацията към конкурса, но не може да ми даде обяснение за тези факти. Не е представил и документ за приносите на съавторите. В заявката за патент проф. Ф. Ионеску е последен. Не са представени проценти за участие и няма подписи на съавторите (може да не са във формулярите, представени в документацията за конкурса).

Към научно-приложната дейност доц. К. Костадинов отнася метод за управление на телеманипулатори за микро- и нанотехнологии; импедансен метод за концептуален дизайн на мехатронни системи. При теоретичните постановки на тези два метода имам съществени забележки.

Относно първия метод, за който авторът претендира за приноси, имам съществени възражения (основна публикация № 20, в която кандидатът е единствен автор). Теоретичният апарата е изложен неясно със значителни пропуски по обяснението на параметрите и тяхното индексиране. Авторът претендира за отчитане на импеданса на микроробота, изразен чрез пълните динамични уравнения (скорости, ускорения, коравини) на система – телеманипулатор. Не е ясно, обаче, как се “очувствява” тази динамика. Принципът в статията е, че ъгловата позиция на “joystick” а определя силата на изпълнителния орган. Не е ясно, обаче, как операторът чувства и управлява динамиката на манипулатора само с едно ъглово преместване, с което трябва да регулира позицията, скоростта, силата и ускорението на актуаторите. На практика, авторът може визуално да управлява само посоката на преместването на изпълнителния орган чрез ъглово преместване на “joystick”-а, както и силата на актуаторите чрез степента на това ъглово преместване. Може да задава това силово въздействие, обаче, само когато визуално констатира, че изпълнителното звено не се движи, въпреки че “joystick”-ът е отклонен. За да има чувствителност за силата, с която манипулатарът въздейства върху средата, той трябва да усеща съответното съпротивление върху “joystick”-а, пропорционално на усилието на технологичната средата. Той обаче има само визуален контакт. Не може да усеща скоростта и ускорението, както и съпротивлението на средата на системата, нито да ги управлява, а това му е необходимо за да се “почувства” импедансът, дефиниран от пълните уравнения на динамиката, на които се позовава в разработката. Това което може да прави само с ъглово преместване на “joystick”-а, в случай на визуален контакт, е да задава посоката на движение и ако има очевидно съпротивление на средата, която той може да констатира само визуално, да увеличи задвижващите усилия чрез допълнително придвижване на “joystick”-а. Това обаче не е динамично управление на базата на импеданс, зададен от пълните динамичните уравнения. Теорията във разработката не съответства на практическата реализация. Разбира се, авторът може да заяви, че роботът е снабден с най-различни сензори за дефиниране на кинематични и силови характеристики, но тогава предложения от него метод се превръща в добре познатите методи за управление на роботи.

Забележки по представянето на теоретичния апарат могат да се направят и относно публикацията отнесена към втория научно-приложен принос “импедансен метод за концептуално проектиране на мехатронни системи” (публикация № 19, в която доц. К. Костадинов е единствен автор). В нея неясно е представен теоретичния апарат и не са обяснени множество параметри в динамичните уравнения и във всички уравненията въобще. В статията уравненията 2 и 4 на динамиката необяснимо се повтарят едно след друго след четири реда, което може да се приеме за случайна грешка, ако същото не беше буквално копирано и в глава 2 от книгата (уравнения 1.6 и 1.8), за която доц. К. Костадинов претендира, че е монография. В нея дори едни параметри се обозначават с едни индекси, след няколко реда с други. Веднъж с горни индекси след това с долни. Очевидно, тази глава от книга е писана набързо, компилирана от няколко статии, без да се обърне внимание на редактирането.

Съществено недоразумение е невярното преобразуване на уравненията на динамиката и съответно невярно умножение с обратна матрица, уравнение 1 в статия № 13, където умножение с матрица от ляво се преобразува чрез умножение с нейната обратна матрица от дясно. Друга подобна грешка е делене с матрица – уравнение 36 в статия № 6 и др. В тях доц. К. Костадинов не е пръв автор, но това показва, ако не формално участие, то в най-добрия случай липсата на контрол от негова страна.

От представените материали за участие в конкурса може да се даде следната характеристика за дейностите на кандидата. Доц. К. Костадинов е изключително активен в приложната дейност и като организатор. Съумява да организира около себе си големи и разностранни колективи (средно около 4 съавтора за публикация) с честа и значителна смяна на състава. Не е представил документи, удостоверяващи приносите на съавторите и конкретно неговите. Целенасочено работи за практическа реализация на реални изделия, както и за тяхното внедряване. Ръководител е на множество национални и международни договори със значително финансиране. Под ръководството на доц. К. Костадинов са защитили трима аспиранти.

Не участва в конкурса с всичките си разработки след избора му за доцент. От представените 36 и приети за рецензиране 29 разработки 4 са самостоятелни и в 7 е пръв съавтор. За съжаление, представените заявки за патенти все още не са признати. Въпреки че според мен две от тях са перспективни, нямам основание да приема техните приноси. Теоретичният апарат в доминираните от него разработки е недостатъчен, а в някои случай неясно представен.

Трудовете, в които са цитирани статии с участието на доц. К. Костадинов, са посочени правилно в неговата справка. Общият брой цитирания е 89, като 16 са в статии с ИФ.

Личните ми впечатления от доц. К. Костадинов са, че той е трудолюбив и упорит в начинанията си. Има изключителен опит и е рационален при подготовката и реализирането на проекти за финансиране на научно-приложни разработки. Умее да работи с хора и да ги организира, както и да заинтересова колегите си за съвместна работа. Активен е при изготвянето и ръководенето на проекти, но се отнася повърхностно към теоретичните постановки и аналитични изводи. Прави впечатление, че теорията е много добре застъпена в съвместните му публикации с доц. Д. Чакъров. Оценен е от ръководителите в системата на БАН, както и от държавни и обществени институции. Награждаван е с наградата “Питагор 2010” за постижения в инженерните науки в областта на роботиката

В заключение мога да отбележа че доц. Костадин Грозев Костадинов формално е изпълнил изискванията на чл. 29 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, както и на ал. 1, т. 3 като е представил “...равностойни публикации в специализирани научни издания...”. Изпълнени са част от препоръчителните критерии на правилниците на Министерския съвет, БАН и Института по механика за избор за академичната длъжност “професор”.

В заключение обобщавам, че доц. К. Костадинов е надценил качествата на трудовете си, класифицирани от него като такива с ИФ, които не притежават това качество. Мнението ми е, че статиите в престижни издания и особено тези с ИФ са недостатъчни (3 бр. в съавторство с общ ИФ около 1). Не са ясни и конкретно дефинирани неговите приноси в колективните разработки. Това е могло да се избегне ако кандидатът беше представил документи за приносите на съавторите. Считаните от него разработки за монографии също не притежават това качество. Очевидно е, че първите две са компилирани прибързано и редактирани неточно. Самостоятелните публикации са недостатъчни за академичната длъжност “професор”, поради което не мога убедено да го препоръчам за тази длъжност.

Направи ми впечатление, при изготвянето на становището, зачестилите напоследък изяви на доц. К. Костадинов в средствата за масова информация, че все още негов патент (участващ в конкурса) не е признат. Признаването на един патент отнема повече от три години (по информация от специалисти), поради което считам, че претенциите му не могат да се приемат за основателни.


При изготвяне на становището за двамата кандидати съм се стремил да обърна основно внимание на трудовете, за които авторите претендират за приноси, към самостоятелните разработки, статиите с ИФ и тези в престижни издания. Доц. К. Костадинов е изявен ръководител и организатор, докато доц. Г. Бояджиев има предимство в теоретичните постановки. В заключение считам, че доц. Георги Бояджиев и доц. Костадин Костадинов не са представили трудове с качествени показатели достатъчни за присъждане на академичната длъжност “професор”. Предлагам на уважаемия Научен съвет да не присъжда академичната длъжност “професор” по този конкурс. Това предложение ме освобождава от задължението да представя класиране на кандидатите.
03 януари 2012 г. Изготвил становището:

София /доц. д.н. Евтим Захариев/







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница