Конкурса за заемане на академичната длъжност „професор" по научна специалност Филология (антична култура), обявен от су „Св. Климент Охридски"



Дата30.04.2017
Размер58.17 Kb.


СТАНОВИЩЕ

по конкурса за заемане на академичната длъжност „професор”

по научна специалност 2.1. Филология (антична култура),

обявен от СУ „Св. Климент Охридски”

в ДВ, бр. 58/26.07.2016 г.

от доц. д-р Анна Б. Николова

член на научното жури

Единственият кандидат в конкурса доц. д-р Виолета Петрова Герджикова е завършила Националната гимназия за древни езици и култури (1982 г.) и специалността „Класическа филология” в Софийския университет (магистър по класическа филология 1987 г.). От 1991 г. до 1997 г. е асистент и старши асистент по антична култура в катедрата по класическа филология. От 1998 г., когато защищава дисертация на тема „Идеи и понятия за култура в старогръцката проза V-IV в.”, до 2006 г. е главен асистент, а от 2006 г. до днес доцент в същата катедра.

*

За конкурса са представени 21 статии и една монография. Настоящето становище се базира на нея и на 19-те авторски публикации, като се отчита високата версираност в областта на старогръцката литература и култура в Граници и диалектика на устно и писмено в старогръцката култура и литература според изследванията на Богдан Богданов (в съавторство с доц.д-р Н. Панова) и в увода към Речи на Изократ (в съавторство с Н. Шаранков). Всички публикации са от периода 2006-2016 г. след получаване на научното звание доцент. Във всички текстовият анализ достига до изводи, отнасящи се до различи аспекти на античната култура, в пълно съответствие с научната специалност на конкурса.



Осем статии разглеждат различни страни на проблема за мястото на заниманията с класическата древност в наши дни, а и за класическата филология в България от създаването й през 1921 г. до днес.

Особено важна за разчитане на тенденциите в българската литература в контекста на различни културни и обществени статуси е ,според мене, In the Labyrinth of Allusions: Ancient Figures in Bulgarian Prose Fiction. Точно доловените насочващи щрихи за явяващите се персонажи и символи (Одисей, Орфей, Лабиринтът) могат да дадат основата за едно много по-обемно изследване, осветляващо в дълбочина пътя на сближаването на българската литература с класиката.

Също тъй важна, но вече по-специално за историята на класическото образование у нас и на основателите на катедра класичека филология, е статията Филологията като наука и като хуманитарна култура: визии и модели на основателите на класическата филология у нас – размисъл за съдбата на специалността, особено важен в навечерието на нейната 100 годишнина.

Контурът на присъстието на класиката днес минава през няколко характеризиращи съвременната култура зони: интернет (Knowing of Antiquity in the Social Net: Experiences, Games, Boundaries; Why Classics or How Do Classics Departments Advertise What They Sell on the Internet) , хеви метъл (Quidquid Latine dictum, altum videtur. Метъл поезия и латински; Латинските фрази в текстовете на Moonspell ) кино („Сатирикон” на Фелини през погледа на критици и класици). Мнението на авторката във всяка статия е изградено върху задълбочено познаване на текстовия материал и на необходимата литература. Oттук и важността на констатациите й за статуса на класичекото образование, на латинския език и на екранизацията на класически текстове.

11 статии почиват на анализ на антични текстове и като източници на познание за идеите и понятията на античната култура. 4 от тях, свързани с изследването на Изократ, започнало в докторската дисертация на В. Герджикова, продължават с наблюдения върху културната парадигма, очертана в речите му (Културното пространство в речите на Изократ на фона на „Одисея”), погледа му върху драмата (Жанр и действителност: Изократ за драмата със сбита версия на английски в Isocrates on Dramatic Рoetry), върху проблема за самоидентификацията (Митологичният образ и погледът към чуждото и своето у Изократ – случаят Бузирис). Преглед и лична позиция за тълкуванията на най-известното стихотворение на Сафо, дискутирано векове наред, дава статията Сафо в мрежата на интерпретациите

Останалите 6 статии са посветени на римската литература и културата на Рим, почти липсваща от полезрението на българската хуманитаристика, традиционно обърната повече към старогръцката култура и литература. Централно място заема поезията на Катул, много сполучливо избран литературен материал за наблюдаване на нюансите на усещането за идентичност у поета от Верона в пространството на Рим. Въз основа на проницателен филологически анализ се доказва използването на дома и града като означения на пространства на реализиране съответно на интимна близост и отворена общодостъпност (Places of closeness and estrangement : spaces in three poems of Catullus ( 68, 37, 58). В символиката на видимост/невидиост се открива индикация за разколебаната иденичност, един от основните проблеми на Катуловата поезия (Видимост и невидимост в поемата „Атис” на Катул). Пак „през погледа на погледа”, в термините на „виждане-невиждане” е изследвана рецепьцията на пресонажа на Ариадна (Looking (at) Ariadna: Vision and Meaning in Catullus, Ovid and Hofmannsthal) – амбициозно намерение, заслужаващо задълбочаване в посока opus mixtum, какъвто е „Ариадна на Наксос” на Хофманстал. Прочитът на инвективите на Катул в понятийната мрежа на Ж. Батай ги изяснява и като засягащи цивилизацията въобще (Секс, телесност и цивилизация: поглед през стихотворенията на Катул).

Погледът върху Рим от това време не е едностранен: поведението и общуването на социалния и културния елит в рамките ма традиционните римскн ценности се тълкува въз основа на текстов материал от изключително важната Цицеронова кореспонденция чрез съвременни антрологични модели (Quintus Filius tricked: Cicero ad Atticum 13.42)

Ориентирането на изследователските интереси на В, Герджикова към I в.сл.Хр. представя статията The Rhythme of the Day: Poetry and Prose. A Reading to Martial, която задълбочава нахвърляни през 2004 г. наблюдения. И то е резултат на вътрешна логика, която свързва Катул от Верона с Марциал от Билбилис чрез общия за двамата проблем за самоидентичността на поета, който по произход не е римлянин, в лабиринтите на caput mundi.

Сред всички статии изпъква Природа и култура в римската villa urbana с поглед към тази вила като особено културно пространство, изградено сред природата, за да я направи използваема от човека по неговия начин – като разчлененост, подредености структура (стр. 71). Изследвано е съотношението природа-култура във физическата реалност на вилата, нейната социална реалност и културата на вилата като текст главно въз основа на Плиниевата кореспонденция. Тези аспекти и няколкото ясно формулирани мотиви–индикатори на нагласата на римския автор – умереност, съобразяване на архитектура и природа, съотношение между вътрешно и външно пространство (стр.70 сл.) могат да послужат като опорни точки при бъдещи изслеване на подобни антични текстове..

Несъмнено най-значим и приносен труд е монографията Градското пространство в поезията на Марциал (2016), `чиято стабилност почива на отлично познаване на античния текст и на класическите и новите изследвания на този автор (вж. библиографията, стр. 139-144), а оригиналността му – на фокусирането върху присъствието на въшното пространство във върешното пространство на текстовете (стр. 18). Така пространственото ориентиране и поведение се свързва с визията за собствената идентичност – задача без съмнение културноисторическа, опит за доближаване до разбирането как хората в Рим от I в.сл.Хр. преживяват своя живот (стр. 19). В безукорен академичен стил трите еднакви по обем глави разглеждат общата картина на града (Градски пейзаж, стр. 23-64), вътрешната му разчлененост (Вътрешни маршрути, стр. 65-108) и протичането на времето в него (Време и пространство, стр. 109-131). Напълно обосновани са изводите в заключението, че пространството на града в епиграмите на Марциал се проявява като преживяно просранство – гледано, усещано, мислено, преодолявано и като място, където човек си пробива път към малки и големи цели (стр. 136) и че противоречията в образа на града указват на сложното самоидентифициране (стр. 137).

*

Доц. д-р Виолета Герджикова преподава в катедрата по класическа филология във ФКНФ на СУ от 1991 г. В момента води курсовете по дисицилините Увод в класическата филология, Старогръцка култура, Римска култура и Академическо писане в катедрата в Софийския университет, има лекционни курсове по латински език и старогръцка литература в Пловдивския университет, преподавала е латински език и автори (специалност класическа филология), антична култура в специалността културология (ФФ на СУ) и латински език в различни специалности на ФКНФ.



От 1997 до 2016 г. е участвала в 10 изследователски и научно-приложни проекти. През десетилетието 2006-2016 г. е имала доклади на 27 научни конференции у нас и в чужбина. Съавтор е в написването на 12 учебници и учебни помагала. Отличните й качества на редактор се проявяват особено отчетливо в списването на Studia Classica Serdicensiа.

*

Поради изключително високите качества на научните изследвания на доц. д-р Виолета Петрова Герджикова, на нейната преподавателска работа и най-дълбоката й съпричастност към всички дейности, подкрепящи класическото образование и култура у нас, с пълна увереност подкрепям кандидатурата й за академичната длъжност професор по 2.1. Филология (антична култура) в катедрата по класическа филология при Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски”..



6 декември 2016 г. доц. д-р Анна Б. Николова



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница