Източници на Европейското дружество

3.Източници на Европейското дружество

а) разпоредбите на националното законодателство, въвеждащи общностни мерки, специално отнасящи се до Европейското дружество. Тези мерки трябва да са в съответствие с Регламента и Директивите [чл. 9, ал.1, б. c (i)];

б) разпоредбите на националното законодателство, които биха се приложили за акционерно дружество, образувано в съответствие с правото на държавата-членка, в която Европейското дружество има седалище по регистрация [чл. 9, ал.1, б. c (ii)];

в) устава – по същия начин, както за акционерно дружество, образувано в съответствие с правото на държавата-членка, в която Европейското дружество има седалище по регистрация [чл. 9, ал.1, б. c (iii)].

Националното законодателство, към което препраща Регламентът, в повечето случаи ще е законодателството на държавата-членка, където Европейското дружество има седалище по регистрация. Препращането бива два вида – общо и конкретно. Общо е посоченото по-горе препращане в чл. 9, ал.1, б. c (ii) от Регламента, приложимо при наличието на празноти в Регламента. Конкретното препращане се съдържа в отделни разпоредби на Регламента. Такъв характер има препращането в чл.5 от Регламента, отнасящ се до капитала, акциите и облигациите на дружеството, които се уреждат от правото на държавата-членка, където е регистрирано Европейското дружество. В чл.15 от Регламента е посочено, че образуването се урежда от правото на държавата-членка, където Европейското дружество има седалище по регистрация.

Ако характерът на дейността на Европейското дружество се урежда от специален режим по националното законодателство този режим трябва също да се прилага и по отношение на Европейското дружество.

За разлика от общностното право, касащо дружествата по националното право, Регламентът предвижда в чл.8 възможността за свободно преместване на седалището на Европейското дружество от една държава-членка в друга.

Императивно изискване на Регламента е седалището по регистрация на Европейското дружество да е в същата държава-членка, където е и седалището по извършваната дейност (чл.7). Предвидена е и възможността държава-членка да наложи изискването седалището по регистрация и седалището по извършваната дейност да са в едно и също място (чл.5 от Регламента).

Седалището по регистрация може да бъде преместено в друга държава-членка без да се стига до прекратяване на дружеството с ликвидация и до създаване на ново юридическо лице. Тъй като двете седалища – по регистрация и по извършвана дейност трябва да се намират в една държава-членка, по необходимост с преместването на седалището по регистрация ще трябва да се премести и седалището по извършваната дейност. Последицата от неспазване на това правило е посочена в чл.64, ал.2 от Регламента – прекратяване с ликвидация на дружеството, ако не отстрани в определен период недостатъка.

В литературата се поставя въпросът доколко изискването в Регламента е в съответствие с решението по делото Überseering, тъй като едно Европейско дружество може да се възползва от правото на свободно установяване и да реши да извършва основна търговска дейност в държава, различна от мястото му на регистрация. Според едно от становищата това изискване не е съвместимо с разпоредбите за свободата на установяване, залегнали в Договора за ЕИО. То може да се оправдае единствено при наличието на изключението, касаещо “общото добро”, т.е. причини, налагащи извикването му в обществен интерес.

Друго виждане, обаче, приема, че тълкуването следва да се извърши в съответствие с аргументацията на съда по делото Überseering, а именно: дружествата по националното право следва да се подчиняват на изискванията на това право, тъй като те са негово творение. Европейското дружество, обаче, е творение на общностното право и следва да се подчинява на изискванията му, касаещи неговото възникване и съществуване.

Преместването на седалището ще доведе по необходимост до промяна на приложимото право, макар това да не е посочено изрично в Регламента, който в чл.8, ал.10 изисква дружеството да приведе устава си в съответствие с правото на приемащата държава-членка.

Процедурата по преместване на седлащето цели закрила на всички лица, които могат да бъдат засегнати от това дейстиве – кредитори, акционери и работници и служители. Властите на държава-членка могат да се противопоставят на преместването само на основание обществен интерес.

Процедурата включва:

Първо, Предложение за промяна на седалището от управителния или административния орган. То трябва да се публикува в регистъра на държавата по седлището на дружеството. Между публикуването на предложението и взимането на решение от общото събрание трябва да има поне два месеца (чл.8, ал.6 от Регламента).

Второ, Доклад от управителния или административния орган с посочване на правните и икономическите аспекти на преместването и влиянието му върху акционерите, кредиторите и работниците и служителите;

Трето, Кредиторите и акционерите имат право да проверят предложението и доклада поне един месец преди общото събрание и да получат, при поискване, копия от тези документи безплатно. Държава-членка може да предвиди закрила за малцинствените акционери, които се противопоставят на преместването.

Четвърто, За да се премести седалището е необходимо органите на държавата по регистрация (съд, нотариус или друг компетентен орган) да издадат сертификат, че са спазени всички изисквания преди преместването (чл.8, ал.8 от Регламента). Компетентните органи ще откажат да издадат сертификат, ако интересите на лицата, на които е предоставена закрила, не са защитени в съответствие с правото на държавата по регистрация преди преместването.

Пето, Решение на общото събрание, прието с мнозинство 2/3 от гласовете (чл.8, ал.6 във връзка с чл.59 от Регламента), освен ако държавата-членка, където е регистрирано Европейското дружество изисква или разрешава по-голямо мнозинство.

Преместването на седалището и последващото изменение на устава влизат в сила от датата на вписването на Европейското дружество в регистъра на приемащата държава, който уведомява регистъра по предишната регистрация. Заличаването на дружеството се извършва след получаване на уведомлението, не и преди това (чл.8, ал.11 от Регламента). Вписването в новия регистър и заличаването в стария регистър се публикуват в съответствие с Първата Директива 68/151 ЕИО.

Поставя се въпросът може ли държавата, където дружеството е имало седалище преди преместването, да наложи плащането на данъци, каквито се дължат при прекратяване на едно дружество. Макар дружеството да продължава да съществува, преобладаващото мнение е в полза на допустимостта на начисляване на данъци при преместване на седалището от държавата, където се е намирало то до преместването. Противното би означавало намеса във фискалната политика на държавата, което противоречи на Договора за ЕИО. Чл.7, ал.2 от Регламента също може да се използва като аргумент, ако под “компетентни власти” се разбират и данъчните органи.¹⁰

Европейско дружество не може да премества седалището си, ако е в процедура по ликвидация, несъстоятелност, неплатежоспособност или друга подобна процедура (чл.8, ал.15 от Регламента).

Традиционно по отношение на акционерното дружество европейските национални законодателства възприемат една от двете системи на управление – едностепенна или двустепенна. Едностепенната е характерна за английското право и за южните европейски държави, докато двустепенната е традиционна за Германия и за страните от германския правен кръг, включително и за скандинавските държави. В някои държави, като например Франция, е въведена опционна система – акционерните дружества могат да избират между едно- и двустепенната система на управление.

Всяка от системите на управление има свои предимства и недостатъци, като съвременното развитие на корпоративното управление показва наличието на все по-голямо сближаване и преодоляване на съществените различия помежду им. Още повече, че при едностепенната система в повечето случаи всекидневното управление се извършва от вътрешни (изпълнителни) членове, докато външните членове (често независими от вътрешните) имат специални функции по надзора. Реформите, които се извършват във Великобритания и Германия също оказват влияние за преодоляване на сериозните различия между двете системи.

Регламентът възприема опционната система. Органите на Европейското дружество включват общо събрание и право на избор между две системи на управление – двустепенна (надзорен съвет и управителен съвет) и едностепенна (административен орган).

При двустепенната система на управление ясно са разграничени контролните от управителните функции, които се упражняват от отделни органи. От друга страна, обаче, както се изтъква в литературата, ежедневното управление се извършва от управителния съвет, а надзорният съвет контролира дейността му, но тъй като не участва активно в управлението на дружеството, последният понякога не може да го контролира ефективно. Освен това личната зависимост на членовете на някои членове на надзорния съвет от членове на управителния съвет би могла да компрометира надзора.

а) право да се изисква информация (текуща и извънредна). Текущата информаиця се предоставя от управителния съвет навсеки три месеца (чл.41, ал.1 от Регламента). Извънредната информация може да бъде от всякакъв вид, нужна за упражняване на контрола (чл.41, ал.3 от Регламента);

б) право да се предприеме или да организира проучване, необходимо за изпълнение на дейността му (чл.41, ал.4 от Регламента);

в) право на преглеждане на цялата предоставена информация. Това право принадлежи на всеки член на надзорния съвет (чл.41, ал.5 от Регламента).

Членовете на първия надзорен съвет могат да бъдат определени в устава, като се държи сметка за участието на работниците и служителите в управлението (чл.40, ал.2 от Регламента). Броят на членовете на надзорния съвет или начинът на определянето му следва да се съдържа в устава на дружеството, но държава-членка може да предвиди броя на членовете за Европейски дружества, регистрирани на нейна територия или минимален и/или максимален брой (чл.40, ал.3 от Регламента).

5.2 Едностепенна система

При едностепенната система няма толкова ясно обособяване на контролните функции, както е при двустепенната. Затова в Преамбюла на Регламента (§ 14) се посочва, че трябва да е налице ясно разграничение на отговорностите на членовете, отговорни за управлението и членовете, отговорни за надзора.

Управлението се извършва от административен орган, който е единственият постоянно действащ орган. Регламентът допуска държава-членка да предвиди, че ежедневното управление ще се осъществява от изпълнителен/ни директор/и при същите условия, както за акционерни дружества със седалище по регистрация на територията на тази държава-членка (.чл.43, ал.1 от Регламента).

Членовете на административния орган се избират от общото събрание. Ако има уговорка за участие на работниците и служителите тя трябва да бъде спазена. Броят на членовете на административния орган или начинът на определянето му следва да се съдържа в устава на дружеството, но държава-членка може да предвиди минимален или, където е необходимо, максимален брой. Административният орган трябва да има поне трима работници или служители в състава си, ако участието им се урежда съобразно Директива 2001/86 ЕО.

Административният орган трябва да заседава поне веднъж на три месеца на интервали, посочени в устава (чл.44 от Регламента). Всеки член на административния орган има право да преглежда цялата информация, която му е предоставена.
5.3 Общи правила за двете системи на управление

Мандатът на членовете на съветите следва да се определи в устава, но не може да е по-дълъг от 6 години. Доколкото не е уговорено друго в устава членовете могат да бъдат преизбирани за период не по-дълъг от 6 години (чл.46 от Регламента).

Държавите-членки могат да предвидят участието на юридическо лице като член на орган, ако това е допустимо по отношение на акционерните дружества в държавата-членка, където Европейското дружество има седалище по регистрация (чл.47, ал.1 от Регламента). В такъв случай юридическото лице трябва да определи физическо лице, което да упражнява функциите му в органа.

Уставът следва да установи кои сделки се нуждаят от одобрението на надзорния съвет при двустепенната система или от изрично решение на административния орган при едностепенната система. Държава-членка може да предвиди, че надзорният съвет може сам да определи за кои сделки ще се иска неговото одобрение (чл.48, ал.1 от Регламента).

Уредено е и задължението за лоялност и забрана за разкриване на информация дори и след прекратяване функциите на член на съвета (чл.49 от Регламента), както и отговорността за вреди, причинени на дружеството вследствие на законово, уставно или друго, присъщо на функциите им, задължение (чл.51 от Регламента).

Ако държава-членка, където Европейското дружество има седалище по регистрация, не е въвела двустепенната, съответно едностепенната система на управление, Регламентът й предоставя възможност да обмисли въвеждането й по отношение на Европейското дружество (чл.39, ал.5, съответно чл.43, ал.4 от Регламента). Например в Германия акционерното дружество се управлява само по двустепенната система и германският законодател може да обмисли въвеждането на едностепенна система на управление.

Това е един от начините за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки по отношение на Европейското дружество.
6.Участие на работниците и служителите в управлението

6.1 Функциониране на участие на работниците и служителите в управлението в Германия

Това е въведение, наложено от Германия (Mitbestimung), където то съществува и се радва на широка политическа подкрепа, най-вече на синдикатите. За първи път то е въведено след Първата Световна война, когато новоизграждащата се германската икономика възприема принципа за равно участие на капитала и труда в управлението на дружеството. Този принцип е разширен след Втората Световна война. Германското разбиране за целите на корпорацията включва защита интересите на три отделни групи субекти - акционерите, кредиторите и работниците и служителите в корпорацията.

В Германия работниците и служителите участват в работата на надзорния съвет (Aufsichsrat). Важно е да се подчертае, че това участие се отнася до всички въпроси на управлението, а не само до условията на труд. В общия случай, когато наетите лица в дружеството са над 500 души, те формират 1/3 от членовете на надзорния съвет, който може да е максимум 21 члена.

Предимствата на участието на работниците и служителите в управлението се считат: по-ефективна работа, мотивация и интеграция на работната сила, по-бързо изпълнение на взетите решения.

Недостатъците са: забавяне на процеса на взамане на решения, опасност от разпространяване на търговските тайни на дружеството (поради което управителния съвет не е склонен да излага всички въпроси на ранен етап пред надзорния съвет), образуване на фракции на акционерите и на работниците и служителите в надзорния съвет. Въпреки това участието на работниците и служителите функционира сравнително добре в Германия.

6.2 Участие на работниците и служителите в управлението на Европейското дружество

Както се посочи в началото задължителното участие на работниците и служителите в управлението на Европейското дружество е един от въпросите, който се явява трудно преодолим за приемането на предложенията за Европейско дружество.

Целта на задължителното участие на работниците и служителите в управлението на Европейското дружество е да не се стигне до преустановяване или намаляване на възприетите разрешения, съществуващи в дружествата, които образуват Европейското дружество. Възприет е принципът на преди-и-след (before-and-after principle) - ако преди образуването на Европейско дружество в някое от формиращите го дружества участието на работниците и служителите е било задължително, то следва да се запази и в Европейско дружество. Това се отнася и до структурните промени в съществуващо Европейско дружество ( § 18 от Преамбюла на Директива 2001/86). Ако никое от участващите дружества не предвижда задължително участие на работниците и служителите в управлението последното не е задължително.

В няколко разпоредби Регламентът изрично изисква да са спазени изискванията на Директива 2001/86 относно участието на работниците и служителите в управлението като предпоставка за извършване на вписване. Например чл.12, ал.2 от Регламента предвижда, че Европейското дружество не може да се регистрира, ако няма сключено споразумение по чл.4 от Директивата или решение по чл.3, ал.6 от Директивата или периодът за преговори по чл.5 от Директивата е изтекъл без да има сключено споразумение.

Уставът на Европейското дружество не може да противоречи на уговорките за участие на работниците и служителите в управлението. Ако е налице такова противоречие уставът трябва да бъде съответно изменен. Дава се възможност на държава-членка да предвиди в законодателството си, че управителните органи могат да направят такава промяна без решение на общото събрание. При сливане и при образуване на холдинг-Европейско дружество се изисква да са спазени процедурите на Директива 2001/86 (чл.23, съответно чл.32, ал.6 от Регламента).

6.3 Процедури по Директива 2001/86 за участие на работниците и служителите в управлението на Европейското дружество

При образуването на Европейско дружество изпълнителните органи на участващите дружества са длъжни след представяне на плана за учредяване да започнат веднага преговори с представители на работниците и служителите относно условията на тяхното участие (чл.3, ал.1 Директивата). Създава се специално тяло за преговори, представител на работниците и служителите на участващите в образуването на Европейското дружество. Трябва да се осигури поне по един представител на работниците и служителите от всяко участващо в образуването дружество, което има работници в държавата-членка.

Преговорите трябва да започнат от конституирането на специалното тяло по преговорите и могат да продължат до изтичането на 6 месеца след това. Този период може да бъде продължен по съгласие на страните за не повече от една година от конституирането на специалното тяло за преговори (чл.5 от Директивата).

Последната възможна процедура, предвидена в Директивата се нарича Стандартни правила (чл.7 от Директивата). Те се прилагат, когато страните са се съгласили за това или ако след изтичането на срока за преговорите не е сключено споразумение и компетентните органи на участващите в образуването на Европейското дружество решат да приложат Стандартните правила за учасите на работниците и служителите. Последните се съдържат в анекса към Директивата.

За да се предотврати изтичането на информация, която може да увреди дружеството държавите-членки могат да предвидят задължение за специалното тяло за преговорите да не разкрива поверителна информация (чл.8, ал.1 от Директивата). Държавите-членки могат да предвидят в отделни случаи и при стриктно посочени предпоставки, че надзорният или административният орган на Европейското дружество или на участващо във формирането му дружество не са длъжни да разкриват информация, която може да увреди дружеството (чл.8, ал.2 от Директивата).