Конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни
Изтегляне 0.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6. ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОСНОВНИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ И ШКОЛИ
- Първата класификация е според хронологичния критерии, според това кога възниква всяка от школите
- Идеализмът
- Теории на (за) международната общност Политическа икономия
- Либералистите описват МО така: МО са система, в която държавите си сътрудничат с цел поддържане на международния мир и с оглед преследване на собственото развитие.
- Икономическите либералисти
- Представителите на марксизма
- 10. ТЕОРИИТЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ
- За теорията на международната общност ключова категория и ценност е опазването на международния ред
- 11. ОСНОВНИ ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА СИСТЕМАТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
- 12.СТУДЕНАТА ВОЙНА , РАЗГЛЕДАНА ОТ ВОЕННОСТРАТЕГИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА
| ТЕОРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Ст. ас. Мариета Рабохчийска Изпит: – тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22.11 – събота – 16 ч. - четни 23.11 – неделя – 16 ч. - нечетни 24.11 – понеделник – 9 ч. – четни, 10,30 ч. – нечетни Поправка: 15 декември – 9 ч. Информатика: 306 зала – 22.11 – 9 ч. – четни 23.11 – 9 ч. - нечетни Препоръчителна литература: Георги Стефанов – „Теория на международните отношения”, „Външна политика. Дипломация”, „Теория на международната сигурност” 6. ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОСНОВНИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ И ШКОЛИ Обща характеристика на основните школи в науката за МО. Първата класификация е според хронологичния критерии, според това кога възниква всяка от школите. Това става в рамките на 20 век. От началото на 20 век нататък може да се говори за по-сериозно развитие на науката за МО. В рамките на 20 век можем да разграничим времево 3 основни школи:
Идеализмът се появява като школа в ТМО в началото на 20-те-30-те години на 20 век. Това е е времето между двете Световни войни. Политическият реализъм се появява в края на 30-те години. 40-те години се утвържадава. Тази школа доминира по времето на цялата Втора световна война. Политическият реализъм доста дълго време доминира в теорията. Политическият реализъм успява да измести идеализма и го измества като школа и като разбиране за МО. Бихейвиоризмът се появява и е най-силен в края на 50-те – началото на 60-те години на 20 век. Особеното при него е, че той не измества предходната школа. Когато изследват МО идеалистите си служат с категориите на правото, морала, философията и историята. Така че идеализмът като школа се характеризира с това, че изучава МО като си служи с морално-етични категории и с правно-философски категории. Идеалистите не отричат, че в МО е възможно да съществуват конфликти, но особеното при тях е, че смятат, че международните конфликти са по-скоро изключение на МО. За тях конфликтът е временно изкривяване на естествената хармония на интереси. Идеалистите смятат, че водещото, ръководното начало не трябва да са интересите на отделните участници в МО, а етиката и моралът в МО. Политическите реалисти са много по-груби. Основоположник на политическия реализъм е американският учен от немски произход Ханс Моргентау. Политическият реализъм възниква и се утвърждава най-напред в САЩ. За политическите реалисти е характерно, че те за да обяснят МО и това, което се случва в тях, тръгват от една много песимистична нагласа за човешката природа – те смятат, че конфликтът и съперничеството са естествено присъщи на самите хора. Политическите реалисти смятат, че водещата ценност в МО е силата. Това е основната категория, с която си служат политическите реалисти. Политическите реалисти смятат, че конфликтът като явление е естествено състояние в МО. Те смятат, че международните конфликти могат са се решават основно чрез сила, чрез война. Те обрисуват международната политика като силова политика. Те въвеждат това понятие и основно боравят с него. За политическите реалисти субектите на МО трябва да съградят международната политика като съобразят другите с каква сила разполагат. За политическите реалисти в международната политика не може да се говори за прогрес. Това е така, защото те боравят с презумпцията, че международната политика и МО са това, което те определят като международна анархия на суверенни държави. За политическите реалисти основни ценности са: националната сигурност, оцеляването на държавата, балансът на силите. Балансът на силите е основна категория за тях. Политическите реалисти смятат, че в международната политика, международни задължения, в моралния смисъл на думата, не може да има, защото участниците в МО са независими, суверенни държави. За политическите реалисти онсновният участник в МО е държавата, националната държава. Бихейвиоризмът е третата школа от първата класификация, като бихейвиоризмът е израз на т.нар. модерно, модернистично течение. Бихейвиористите са модернистите в ТМО. Бихейвиористите се опитват да изучават МО като правят опити да класифицират явленията, да ги измерват, в смисъл, опитват се да ги измерват като търсят някакви закономерности в развитието на МО, които дори да изразят с формула. Бихейвиористите се опитват да обяснят МО като формулират общи закони, като се опитват да изведат някакви закономерности и за целта се опитват да прилагат закони от други науки, служат си с похвати на други науки и се опитват да ги прилагат към МО. Въз основа на тези 3 школи в ТМО се говори за т.нар. големи дебати между школите. 2 са тези големи дебата:
Според друг възглед дебатът в рамките на 20 век е един и този голям дебат е между традиционалистите (обединяват реалисти и идеалисти) и модернистите (бихейвиористите). Втората класификация на ТМО е според 5-те основни ценности за участниците в МО. Тези 5 основни ценности са: сигурност, свобода, международен ред, справедливост и благополучие на участниците в МО. Въз основа на тези 5 ценности идва втората класификация на ТМО. Говори се за 4 основни школи в ТМО. Тези школи са:
Политическият реализъм си служи с ключови категории като: сила, конфликт, война. Въз основа на тези ключови думи политическите реалисти дават следното определение за МО: за тях МО са свят или система, в която въоръжени държави си съперничат в преследване и защита на националните си интереси и периодично стигат до конфликт и война. Либерализмът си служи с ключови категории като сътрудничество, мир, развитие. Либералистите описват МО така: МО са система, в която държавите си сътрудничат с цел поддържане на международния мир и с оглед преследване на собственото развитие. Теориите за международната общност си служат с категории като: споделени интреси, правила, институции. Те описват МО като система, в която държавите имат общ интерес от това да се поддържа международният ред и международната справедливост, като за целта, държавите се подчиняват доброволно на общи за тях правила и си служат с международни институции. Политическата икономия си служи с ключови думи като: богатство, бедност, равенство, неравенство. Характерното за представители на политическата икономия е, че те разглеждат МО като система, която има преди всичко социални и икономически характеристики, а не военни и политически. Те разглеждат системата на МО като система, в която има равенство или неравенство между участниците, общото за всички тях е, че те се стремят към собственото си благополучие. 8. ЛИБЕРАЛИЗЪМ Либералистите си градят разбиранията за МО от това, че са оптимистично настроени км човешката същност. Според либералистите, ако хората използват разума си, няма как да не стигнат до сътрудничество помежду си, защото либералистите смятат, че сътрудничеството между тях ще е от взаимна изгода. За либералистите основният участник в МО не е държавата, а индивидът и всякакви общности от индивиди. Либералистите търсят и работят, изследват ролята в МО на другите участници извън държавите. Те ги считат за субект на МО. Либералистите не отричат конфликта, но те считат, че не конфликтът, а сътрудничеството между участниците е водещото и трябва да бъде доминиращият фактор. Либерализмът като школа в ТМО се подразделя на 4 течения:
Социологичният либерализъм – За него ключовото понятие са т. нар. транснационални връзки. Представителите на социологичния либерализъм изучават транснационалните неправителствени връзки между различни общества. Транснационални връзки са отношенията между хора, индивиди или между групи от хора и организации, които принадлежат към различни държави. Това са неправителствени връзки. Като водеща фигура в изучаването на тези транснационални връзки и отношения се откроява Карл Дойч. Социологическите либералисти считат, че отношенията между отделните хора са много по-податливи на сътрудничество. Много по-лесно може да се установи сътрудничество между такива групи, отколкото между правителства на държави. Зависимостта, която извеждат тези либералисти е, че колкото повече на брой са транснационалните мрежи в света, колкото по-развити транснационални отношения има в света, толкова по МО са по-сигурни. Карл Дойч смята, че големият брой транснационални връзки и мрежи може да доведе до състояние на интеграция между участниците. Джон Бъртън е създателят на „модела на паяжината”. 
Взаимно зависим либерализъм – самото наименование поставя акцент върху взаимната зависимост на държавите. Тези либералисти акцентират върху явлението. Според представителите на този либерализъм взаимозависимостта на държавите нараства с модернизация, което прави военната сила все по-малко полезно средство. Според тези либералисти с оглед на взаимозависимостта държавите се интересуват все повече за собственото си благополучие. Представителите на този либерализъм извеждат следната зависимост : в международната икономика нараства специализацията на труда. Колкото е по-висока специализацията на труда, колкото е по-висока степента на модернизация, толкова повече държавите зависят една от друга и толкова по-малко са конфликтите между тях. Според представителите на този либерализъм конфликтите или войните не могат да изчезнат напълно от МО, но тези представители смятат, че конфликтите и войните ще са в по-малко развитите държави. Доминиращият фактор за производството е земята. Поради тази причина, че доминиращият фактор за производство става земята, а не организацията, ,според тези либералисти, по-слаборазвитите държави, спорейки за земя предизвикват конфликт помежду си. Републиканският либерализъм е направление, което обяснява случващото се в международното отношение по следния начин: демокрациите не воюват помежду си. Водещото в това направление е демокрацията, и то либералната демокрация. Представителите на тази школа смятат, че либералните демокрации са по-мирни, избягват конфликтите и спазват закона в много по-голяма степен, отколкото другите политически системи. Това поднаправление разглежда нещата така: либералните демокрации не воюват помежду си. Това, че не воюват помежду си, се дължи на 3 причини:
Институционалният либерализъм – при него акцентът е върху ролята на международните институции и ролята им върху развитието на МО. Институционалните либералисти се занимават не просто със сътрудничеството между държавите. Те изучават организираното сътрудничество между държавите. Именно то е намерило израз в международните институции. Те разбират 2 неща под международни институции:
Двете разбирания за международна институция вървят заедно, което означава, че на съответните правила съответства съответната организация. Ролята на международните институции се обяснява по следния начин: международните институции помагат на държавите да разрешават проблеми и конфликти помежду си и въобще да не стигат до тях, като се опитват да повишат доверието сред държавите, да ги стимулират те да си сътрудничат. Опитват се да накарат държавите да приемат дадената сфера, общите правила на тази международна институция, за да не стигат до конфликти помежду си. След което международните институции преценяват сътрудничеството между държавите и степента на институционализация между тях, като си служат с методите на бихейвиоризма. Международните институции определят степента на институционализация на държавите. Те определят тази степен, като измерват 2 неща: 1. обхвата на сътрудничеството на държавите 2. дълбочината Дълбочината се мери чрез това до колко самите международни институции могат да налагат правила в отношенията между държавите, доколко те могат да променят тези правила и то да го правят самостоятелно. Международните институции мерят, определят степента на сътрудничество и институционализация. Международните институции отговарят на въпроса дали са допринесли реално за това сътрудничество. 9.ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ Представителите на политическата икономия изследват взаимодействието между политика и икономика или те изследват взаимодействието между държавите и пазарите и вече изследвайки това взаимодейстивие те вадят изводите как се отразява това взаимодействие върху международните отношенията. В рамките на политическата икономия има 3 поднаправления:
Меркантилизмът – за меркантилистите икономиката е подчинена на политиката. Те не отричат необходимостта една държава да се развива икономически, но те разглеждат икономическото развитие на държавите в контекста на цялостното развитие на държавите. За меркантилистите националните интереси на държавата трябва да доминират. Меркантилистите изповядват възгледа, че богатството и силата на една държава не трябва да са съперничещи си цели, но според тях, ако възникне конфликт между икономическите интереси на една държава и интересите на сигурността й, предимство трябва да имат интересите на сигурността. Икономическите либералисти приемат, че пазарната икономика е автономна сфера в развитието на всяко едно общество и на всяка една държава. Според тях тази сфера трябва да функционира по свой собствен закон. Според тях икономика и политика трябва да съществуват, но не трябва едното да се подчинява на другото. Според представителите на това поднаправление именно икономиката е тази сфера, в която не само държави, но и отделните хора най-бързо, най-лесно, най-безболезнено могат да стигнат до сътрудничество – напр. ЕС. Представителите на марксизма се характеризират с това, че имат много особени възгледи за развитието на обществата в държавите и ги пренасят в международните отношения. Идеите им за развитието на обществата се свързват с концепциите за неравенството, за социалните класи, за експлоатацията. Според представителите на тази школа икономиката се свързва с възможност за експлоатация и неравенство между социалните класи в една държава. Те определят социалните класи като буржоазия и пролетариат. Според тях в едно общество този, който доминира икономически, той ще доминира и политически.Тезата им е,че има неравенство между държавите и, че едни държави се опитват да доминират над други държави. 10. ТЕОРИИТЕ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ Като концепция, като доктрина, международната общност е някъде като разбирания между реализма и либерализма. Като теория борави с 2 основни понятия:
Общността от държави е надграждане на системите. Система от държави имаме, когато имаме най-малко 2 държави. Тези държави поддържат помежду си отношения и достатъчно контакти, така че да могат да следят взаимно за поведението си, така че когато формулира всяка от държавите своята външна политика, тя да държи сметка за поведението на другите. Идеята на системата е, че поведението на другите държави е елемент в преценката на собствената външна политика. Това става възможно благодарение на контактите от тази система. Общността от държави е нещо по-висше от системата. В смисъл, че при общността същите тези държави, които са в система, за да изградят общност помежду си, възприемат общи правила. Имат общ елемент със системите – правилата, на които се подчиняват държавите. За теорията на международната общност ключова категория и ценност е опазването на международния ред, като представителите на тези теории считат, че в МО отговорност, в политическия смисъл, за поддържането на този международен ред и справедливост носят най-силните държави в МО. Представителите на това течение разграничават в МО 3 вида отговорност:
Това са 3 основни постулата, от които се ръководят общо всички теории за международната общност: 1. Според тези теоретици МО са клон на човешките отношения. В основата на които човешки отношения стоят няколко основни ценности. Тези ценности са: - справедливостта - реда в отношенията между хората - независимостта на всеки човек - личната сигурност на всеки човек 2. Представителите на това течение са склонни и практикуват и това да тълкуват мислите и десйствията на хората, които имат отношение към практикуването на международната политика. Представителите на тази школа отделят и много сериозно внимание на държавниците и ролята на държавниците за провеждането на международната политика. 3. Представителите на това направление също приемат международните отношения като анархия, само че анархия разбирана в добрия смисъл на думата. Разбират я като едно взаимодействие на независими участници, които обаче се подчиняват на общи международни правила. Разбират я като правило за независимост, равнопоставеност, но в същото време тази независимост търпи граници. Това са международните правила, които държавите са се съгласили доброволно да спазват. 11. ОСНОВНИ ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА СИСТЕМАТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ Системата на МО се свързва с възникването и развитието на националната модерна държава. Началото на системата на МО се отнася към времето, когато възникват националните суверенни държави. Това става в средата на 16 век. От този момент нататък можем да говорим за етапи в развитието на системата на МО. Развитието на дипломацията е много съществен момент в развитието на системата на МО. 16 век е времето на испанското превъзходство в МО. Преди 20 век системата на МО все още не е станала глобална. 16 век в развитието на системата на МО се характеризира с 2 оси на противоречия. Едната ос на противоречие е на континента, където съперничеството е на Испания с Франция. Втората ос на противоречие е за морско господство. Там Испания си съперничи с Великобритания. 17 век е времето, когато друг участник има водещата роля в системата на МО. Това е Франция. Отново има оси на противоречие. Тези оси на противоречие са за влияние на континента и за морско господство. Нидерландия и Великобритания са основните съперници. 17 век е важен и с още нещо – един френски държавник формулира, обосновава теоретично една концепция, от която се ръководят държавите и която става основополагаща. Това е концепцията „raison d’etat”. Това е теоретична концепция, която е обоснована от кардинал Ришельо и зад нея стои правото, смисъла на съществуване на държавата. Като теоретична концепция тя се свързва със съществуването на националната държава, с правото на националната държава да преследва националните си интереси и с върховенството на тези национални интереси, оттук и правото й да защитава тези национални интереси с всички средства. За времето, когато е лансирана, тази концепция изразява един много модерен подход към развитието на МО. 18 век е век, в който не може да се каже, че една държава господства в МО. 18 век се характеризира с една ос на противоречие – между Франция и Англия. 18 век е времето, когато Великобритания ще обоснове една друга концепция за развитието на МО. Тази концепция е известна като „баланс на силата”. „Баланс на силата” е една концепция, зад която стои Великобритания, която ще прилага европейската демокрация следващите 200 години. При „баланс на силата” няколко са теоретичните характеристики. За да има баланс на силата като система, трябва в нея да има поне 5 участника: това са т.нар. Велики сили, като Велика сила е понятие, което навлиза в МО през 1815 г. за пръв път. Условно можем да разделим на 2 групи тези участници: 1. Великобритания, Франция и Русия 2. другите участници в системата са: Германия и Италия, които можем да отнесем към една втора група. 6-тият участник в системата е: Австро-Унгария.
1. 1-вият етап е до края на Първата световна война. 2. Периодът между двете Световни войни. 3. Самият период на Втората световна война. 4. Целият период на Студената война – от края на ВСВ (1945) до началото на 90-те години. 5. След края на Студената война. В рамките на 20 век трябва да се спрем на няколко важни неща: 1.1-вото нещо е една нова концепция, лансирана от САЩ. Тази концепция обаче така и не успява да се наложи. Това е философията на Уилсънианството. Тогавашният американски президент се е казвал Уилдроу Уилсън и оттам идва името на концепцията. Тази концепция е лансирана от САЩ след края на Първата световна война. Уилсънианството възниква като концепция въз основа на един конкретен документ. Това е документът, в който се посочват 14-те точки. Тези 14 точки на Уилсън са 14 принципа, които САЩ предлага да се спазват от държавите, когато сключват мирни договори. От тези 14 принципа се ръководят изобщо МО. Тези 14 точки можем да разграничим в 2 групи: - едната са съвсем конкретните начала, които САЩ предлагат с оглед край на самата война. - по-важни са принципите, които засягат следвоенното устройство на света. 14-тата точка е предложението на САЩ да се създаде световна организация за опазването на мира и сигурността – това е бъдещото ОН. Тезата за равнопоставеността на участниците в МО. Уилсънианството е един нов възглед, лансиран от САЩ за това как да се развиват МО и в основата му МО и тяхната система трябва да се развиват на основата на правото и на морала, а не на силата и националните интереси. В основата на Уилсънианството е ролята на международното право, на морала. Уилсънианството е една философия, която отрича и отхвърля дипломацията, защото балансът на силите, демокрацията, са довели до световна война. Уилънианството не успява да се наложи. 20 век е особен и с още нещо – налагането на известната под името Версайска система. Така че Уилсънианството възниква като философия, но не се реализира на практика. На практика се реализира Версайската система. Под Версайска система се разбира съвкупността от мирни договори, които се сключват с победениет държави след ПСВ и МО на основата на заложеното в тези мирни договори. Версайската система има няколко характеристики: 1. Като географски обхват – тя е ограничена до мащабите на Европа. 2. Като характер е наказателна система. 3. В рамките на тази система МО се развиват с признака на победители и победени. 4. Така както тя е наказателна, така в същото време липсват средства – политически и правни, тя да бъде опазена. Основното средство, което е замислено за опазване на Версайската система е ОН. 5. Това е система, която съществува кратко време. Формално се казва, че това е системата между двете Световни войни – налага се след края на Първата световна война до избухването на Втората. С голяма мъка просъществува до идването на Хитлер на власт. По времето на Студената война се налага един модел, един тип система на международните отошения, който се характеризира със следното:
12.СТУДЕНАТА ВОЙНА , РАЗГЛЕДАНА ОТ ВОЕННОСТРАТЕГИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|