„История на България. Българските земи и българите ІV-ХХ в.”
1. Създаване и укрепване на българската държава. Взаимоотношения между южните славяни и прабългарите (V-VІІ в.). Кубратовата Велика България. Аспаруховата Дунавска България. Укрепване на държавата при владетеля Тервел. Преодоляване на вътрешните междуособици в кр. на VІІІ в.
2. Българската държава през първата половина на IХ в. Управлението на хан/кан Крум и хан/кан Омуртаг. Отношения с Византия и Франкската империя. Централизация на българската държава. Териториално разширение при управлението на владетелите Маламир и Персиян.
3. България при княз Борис I. Външна политика до Покръстването. Предпоставки за приемане на християнството. Напредването на покръстването и реакцията срещу него. Дипломацията на Борис I за създаване на самостоятелна българска църква. Основни институции и поделения на българската църква. Кирил и Методий и техните ученици във Великоморавия и България.
4. Политическо и културно могъщество на България при цар Симеон Велики. Външна политика. Българската култура – основни паметници на архитектурата, изкуството и книжнината. “Златният век” и културното развитие на другите славянски народи.
5. България при царете Петър и Самуил и техните наследници. Социални противоречия в средата на Х в. Руските походи срещу България в контекста на българо-византийските отношения към средата на столетието. Развенчаването на цар Борис ІІ. Отхвърляне на византийското върховенство от синовете на комит Никола. Българо-византийските стълкновения при Самуил и неговите приемници. Краят на българската съпротива.
6. Възобнова на Българското царство. Основни моменти от времето на византийското владичество – административно устройство, варварски нашествия, български заговори и бунтове, кръстоносни походи. Въстанието на Асен и Петър – предпоставки и борба. Изяви на разединение у българите.
7. България в края на ХІІ – началото на ХІІІ в. Управлението на цар Калоян и международният авторитет на държавата. Завършване на освободителното дело на Асеневци. Отношенията с Византия, Унгария и Сърбия. Унията с Римската църква и конфликтът с кръстоносците. Военно-териториални и политически колебания при цар Борил.
8. Могъществото на българската държава при цар Иван Асен II. Отношенията с Унгария, Епир, Никея, Латинската империя, Венеция и Дубровник. Скъсване на унията с Римската църква, българо-никейски съюз и възстановяване на Българската патриаршия. Административна уредба и културен подем.
9. България при наследниците на Иван Асен ІІ и при владетелите от рода Тертер. Първи признаци на упадъка и етапи в разединението на българските земи в средата на ХІІІ в. Новите варварски нашествия и отражението им в произхода на Тертеревци и промените на българския престол в последната четвърт на столетието. Зависимостта от татарите и обстоятелствата около поемането на властта от Теодор Светослав Тертер.
10. Възход и падение на Българското царство при Михаил ІІІ Шишман. Промяната на властващата династия и произходът на Шишмановия род – пътят към Видин и Търново. Отношения с императорите Палеолози. Опитът да се неутрализира напредването на Сърбия и катастрофата от 1330 г.
11. България през епохата на цар Иван Александър. Детронирането на цар Иван Стефан и дотогавашното положение на новия владетел. Утвърждаването на властта му във връзка с вътрешната децентрализация. Корените и важните образци на културния подем в страната. Българските земи извън царството. Движението на турците до 1371 г.
12. „Трите Българии” през последната третина на ХІV в. Битката при Черномен и отношенията на властващите в Търново, Видин, Карвуна и Калиакра с османците. Българското участие в подготовката за решителната среща на исляма с християнството при Косово поле и самото сражение. Падането на българите под османска власт. Териториално-административна приемственост.
13. Българският народ под турско владичество през края на ХІV – XVII в. Постепенното обезглавяване на българската знат – изтребване и асимилация. Положението на българския народ – традиция и промяна. Османските междуособици в нач. на ХV в. и движението на Константин и Фружин. Кръстоносните походи на Сигизмунд, Владислав Варненчик и Янош Хуниади. Външни влияния върху българските антитурски въстания през XVI - XVII в. Териториално-административни единици
14. Ранно българско възраждане (ХVIII - първата четвърт на ХIХ в.). Същност на Възрожденската епоха и ролята на историческото познание за израстване на възрожденци. Обществено-икономически промени в българските земи през ХVIII в. и връзката им с тласъка в развитието на националноосвободителната идеология. Паисий Хилендарски и „История славянобългарска”. Софроний Врачански – книжовна дейност, църковен и политически авторитет.
15. Движение за новобългарска просвета и култура през Възраждането. Предпоставки за възникване на просветното движение. Основни етапи. Новобългарски училища. Видни просветители. Външни влияния. Книжовността, литературата, периодичния печат, науката, изкуството. Формиране на възрожденската интелигенция и първите обучени историци.
16. Църковно-националната борба на българския народ. Положението на българската църква след падането на България под турска власт - българските земи в диоцезите на Константинополската патриаршия, Охридската и Ипекската архиепископия. Причини, етапи и характер на борбата. Първи прояви на съпротивата срещу гръцките духовници. Църковната борба след Кримската война. Идейни течения. Великите сили и решението на българския църковен въпрос.
17. Организираното националноосвободително движение (50-те - 70-те години на ХIХ в.). Обществено-икономически и политически промени в българските земи в хода на Кримската война и след това. Г. С. Раковски - идеолог на национално-освободителната борба. Политически организации и течения сред българската емиграция. Добродетелна дружина. Одеско българско настоятелство. Таен български централен комитет. Четничество. Любен Каравелов и БРЦК. Вътрешната революционна организация на Васил Левски. Съдбата на Левски и мисълта за незабавно въстание. Христо Ботев.
18. Априлското въстание - 1876 г. Опитът от Старозагорското въстание. Събранието на български революционери в Гюргево и неговите решения. Подготовка, избухване и ход на Априлското въстание. Христо Ботев и неговата чета. Характер и значение на Априлското въстание. Последици. Световната общественост в защита на българския народ. Цариградската конференция
19. Освобождението на България (1877-1878 г.). Западните велики сили и Русия по българския въпрос. Обявяване на Освободителната война. Стратегически планове на руското командване. Ход на войната. Участие на българите във войната. Санстефански и Берлински договор. Корени и трайност на Санстефанския идеал.
20. Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Разпокъсването на българския етно-културен масив. Първи опити за протест и промяна – комитетите „Единство”, Кресненско-Разложкото въстание, македонски и тракийски дружества и организации. Съединистката идея. Създаване на БТЦРК. Подготовка и провъзгласяване на Съединението. Отношението на балканските държави и Великите сили към Съединението. Дипломатическа и военна защита. Признаване на Съединението.
21. България в края на ХІХ век. Политическата криза през 1886-1887 г. Режимът на Стефан Стамболов. Стопанска политика. Външна и вътрешна политика. Управлението на Народната партия.
22. България в периода 1901-1912 г. Монархията в България – формален и неформален статут спрямо султана и българското правителство. Вътрешна и външна политика. Илинденско-Преображенското въстание. Международната обстановка в навечерието на 1908 г. Дипломатическото уреждане на Независимостта. Между Антантата и Централния съюз.
23. България и войните на Балканите през 1912-1913 г. Слабостта на Османската империя 1908-1911 г. Подготовка на България за войната – споразумения със съседите и създаване на Балканския съюз - особености. Балканската война. Българската бойна слава. Противоречия между съюзниците. Междусъюзническата война. Мирни договори. Първа национална катастрофа.
24. Участие на България в Първата световна война. България след Междусъюзническата война – отдалечаването от Антантата. Избухване на Първата световна война. Усилията на великите сили за въвличане на България във войната. Финансовото обвързване с Германия - решението. Най-известните сражения. Новоприсъединените земи. Излизане на България от войната.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
Одобрените от Министерство на образованието учебници по „История на България” и ”История и цивилизация” за съответните прогимназиални и гимназиални паралелки;
Помагала за самоподготовка и кандидатстудентски изпити.
История на България. БАН. Т. 1 – 8.
История на България в три тома: Т. 1. с автори В. Гюзелев и Ив. Божилов; Т. 2. с автори Цв. Георгиева и Н. Генчев; Т. 3. с автори Е. Стателова и С. Грънчаров.
проверени и пълноценни материали от Интернет.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
Ангелов, Д. История на Византия. Т. І-ІІІ.
Ангелов, П. Българско средновековие. Лекционен курс.
Божилов, Ив. Цар Симеон Велики (893-927).
Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци.
Генчев, Н. Българско Възраждане. Лекционен курс.
Гюзелев, В. Княз Борис Първи.
Митев, Пл. Българско Възраждане. Лекционен курс.
Мутафчиев, П. История на българския народ. Т. І-ІІ.
