Конспект избирателно право същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система



Дата04.11.2017
Размер358.67 Kb.




ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ И ИЗБИРАТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ

Доц. Пламен Киров



Изпит – писмен

31.10.08 – 10ч. – четни

01.11.08 – 10ч. – нечетни

Поправка – 12.12.08 – 9 ч.




КОНСПЕКТ
1. Избирателно право - същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури.

2. Българско избирателно законодателство. Характеристика на съвременната българска избирателна система.

3. Принципи на избирателното право.

4. Избирателна система - същност, елементи и роля в политическите процеси.

5. Политически и избирателни системи.

6. Избирателна система, политическо представителство и политически партии.

7. Видове избирателни системи.

8. Мажоритарни избирателни системи - особености. НАБЛЕГНЕТЕ НА ТОЗИ ВЪПРОС!!!!

9. Пропорционални избирателни системи - особености. Методи за разпределение на депутатски мандати. НАБЛЕГНЕТЕ НА ТОЗИ ВЪПРОС!!!!

10. Смесени избирателни системи. НАБЛЕГНЕТЕ НА ТОЗИ ВЪПРОС!!!!

11. Организация на изборите - елементи. Изборен процес

12. Насрочване на изборите, образуване на избирателни райони.

13. Съставяне на избирателни списъци, образуване на избирателни комисии.

14. Предлагане и регистриране на кандидати.

15. Предизборни кампании.

16. Финансиране на предизборните кампании и контрол.

17. Гласуване и отчитане на изборните резултати.

18. ОТПАДА - Разпределение на мандатите при мажоритарен и пропорционален избор.

19. ОТПАДА - Втори тур и предсрочен избор.

20. ОТПАДА - Оспорване на изборите и изборните резултати, санкции.

Изпит: писмен, подготовка от лекциите.

25.09.08
ВЪПРОС 1. ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО – СЪЩНОСТ, ХАРАКТЕРИСТИКА, ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.
Избирателното право е основно политическо право на гражданите в съвременното демократично общество. То се гарантира от всички съвременни конституции. Избирателното право спада към първото поколение права и свободи и като негово основно предназначение се определя изразяване на политическата воля на гражданите, формиране на политическо представителство на интереси, формиране на състава на изборните държавни органи, определяне на политиката, която те провеждат и осъществяване на демократично-обществен контрол върху политическите институции на държавата.

Избирателното право се приема като основно политическо право, защото то най-осезателно влияе върху механизма за функциониране на държавните институции. Смята се, че останалите политически права са по-скоро производни на избирателното право.

Избирателното право тясно се свързва с формирането на представителни институции и в частност на т.нар. ранни парламенти. Още с неговата поява, то се свързва с делегирането (овластяването) на изборните институции да действат от името на избирателите, т.е. изборите, чрез които се упражнява избирателното право се възприема като овластяване (упълномощаване за осъществяване на определени действия). По начало изборите се свързват с републиканското държавно устройство. В средновековието изборите се свързват с т.нар. представителство – парламенти, които са играели роля на съвещателни органи към монарсите.

Избирателната система представлява сложен механизъм от обществени отношения, посредством който избирателите упражняват своето избирателно право и формират представителни институции. Те по Конституция осъществяват или законодателната власт, или са органи на местно самоуправление.

При републиканска форма на управление не са рядко случаите, когато чрез избирателната система се формират и други органи, извън посочените, а именно избира се Президент.
ВЪПРОС 2. БЪЛГАРСКО ИЗБОРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО,
Българското законодателство за провеждане на избори води своето начало от Търновската конституция. Непосредствено след нейното гласуване и влизане в сила през 1879 г. се приема Закон за избиране на Обикновено народно събрание. Нашето законодателство минава през няколко етапа (може да се раздели въз основа на критерия тип избирателна система, която приема):


  • от 1879 г. до 1911 г.;

  • от 1911 г. до 1934 г.;

  • от 1934 г. до 1947 г.;

  • от 1947 г. до 1990 г.;

  • от 1990 г. до сега.

Характерно е, че у нас не се създава един постоянен кодекс, който да регламентира цялата материя свързана с изборния процес, а се приемат множество единични закони за избирателното право. Характерна е една реактивност на законодателството (твърде чести промени). У нас изборното законодателство се изгражда като силно политическо законодателство. Управляващото мнозинство прави опити чрез законотворчество да получи бонификация, като се пропуска една значителна закономерност, че избори се печелят не със закони, а с гласове на избиратели.

В периода от Търновската конституция до 1911 г. се прилагат мажоритарни избирателни система. През 1911 г. се отива в противоположната точка – възприемат се пропорционални избирателни система. След 1934 г. се преминава отново към мажоритарни системи. От 1947 г. започва нов период, в който се прилага мажоритарна система, но без да има дефинитивен избор, т.е. изборите не са конкурентни, тъй като има само един кандидат. От 90 г. при нас се прилага, както смесена система, така и пропорционална система и мажоритарна.

Към момента нашето законодателство обхваща Закона за избиране на Великото народно събрание. През 1990 г. този закон не е отменен формално, но може да се каже, че той е мъртво право, защото не може да бъде прилаган. У нас действат:


  • Закона за избиране на народни представители, по който се избират депутатите в Обикновеното народно събрание;

  • Закона за избиране на Президент и Вицепрезидент;

  • Закона за местните избори, въз основа на който се избират местните органи на самоуправление;

  • Закон за избиране на представители на РБ в европейския парламент.


ВЪПРОС 3. ПРИНЦИПИ НА ИЗБИРАТЕЛНОТО ПРАВО.
Избирателното право като субективно право се подчинява на 4 класически принципа. Те, до такава степен влияят върху провеждането на изборите и изборния резултат, че са се превърнали като основни принципи на избирателните системи като цяло. Това са:

  • принципът на всеобщото избирателно право;

  • принципът на равното избирателно право;

  • принципът на прякото избирателно право;

  • принципът на тайното гласуване.

За първи път се закрепват в Конституцията на Франция през 1844 г., а оттам преминават и в конституциите на останалите европейски страни. Към момента тези 4 принципа са се превърнали в един своеобразен демократичен каталог, на който трябва да отговарят основните закони на страните, които претендират да имат демократично управление.

Принципът на всеобщото избирателно право определя т. нар. избирателен корпус. Това са всички лица, които притежават избирателно право и могат да участват в изборите като гласуват. Всеобщността това е универсалността на избирателното право като субективно право, гарантирано от Конституцията. Тази универсалност предполага, че огромната част от обществото притежава избирателно право и може да влияе върху политиката чрез излъчване на политически представители.

Избирателното право възниква като ограничено право. По-късно избирателното право е ограничено чрез законодателни промени, чрез различен тип цензура (високи възрастови, имуществени цензове, образователен ценз, ценз за отседналост и т. н.). Тази система от ценности, до такава степен ограничавала кръга на лицата, които имат право да участват в избори, че се получава изкривен израз на принципа за всеобщото избирателно право. Принципът за всеобщото избирателно право разширява избирателния корпус до всички избиратели, като предоставя право на всички лица, които са граждани на съответната държава (които са правоспособни и дееспособни) да изразяват правно валидна воля. Гласуването е образ на изразяването на волята.



Принципът на равното избирателно право включва три елемента:

1) Всички избиратели упражняват избирателно право на равно основание и това основание е конституционното закрепване на избирателното право.

2) Всички избиратели имат право на един глас или толкова гласове, колкото притежава всеки друг избирател, при което може да гласува само веднъж в съответния вид избор.

3) Гласовете на избирателите имат равна тежест, те еднакво се отнасят към изборния резултат. Равната тежест се постига чрез въвеждане на равна норма на представителство във всички избирателни райони.

Избирателното право е всеобщо когато е равно, но не винаги всеобщото е равно избирателно право.

Принципът на прякото избирателно право определя връзката между избиратели или избраници. Пряко е избирателното право, когато избирателите гласуват пряко за кандидата, когото харесват и желаят да бъде избран. Непряко е избирателното право, когато избирателите не гласуват за кандидати, а за опосрдяващи субекти.

Принципът на тайното гласуване – тайната на гласуването осигурява свободното волеизявление на гласоподавателя. Съдържанието на изразената воля съответства на формираната политическа воля на избирателя. Изразената воля на гласоподавателя остава тайна за всички, освен за него. След това се извършва отчитане на волята, но не може да бъде разкрито съдържанието на волята на конкретен избирател.

Нашата правна теория и законодателство още от Търновската конституция до наши дни (с редки изключения в периода след І св. война до 1934 г.) възприема, че избирателното право е класическо субективно право – една призната правна възможност, която избирателите могат да осъществят, но могат и да не осъществят. Дадено им е право да преценяват, дали да гласуват или да не гласуват. У нас няма задължително гласуване.

Избирателното право е чисто право, но не и задължение. Има законодателства, които по традиция възпроизвеждат двойнствен момент – право и задължение (например Белгия и Гърция са въвели задължително гласуване). Нашият конституционен законодател не допуска задължително избирателно право.
ВЪПРОС 4. СЪЩНОСТ И ЕЛЕМЕНТИ НА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА
Избирателната система се определя като съвкупност от обществени отношения, които възникват и протичат във връзка с организацията, провеждането на изборите и определянето на изборния резултат. В правната теория съществуват 3 разбирания относно съдържанието и обхвата на понятието избирателна система:

1) На първо място, под избирателна система се разбира системата от правни норми, която регулира механизма на изборите, т.е. това разбиране поставя знак на равенство между избирателна система и избирателно право в обективния смисъл на думата. Избирателната система, това са всички конституционни и законови норми, които регулират изборния механизъм. Упражняването на избирателното право не е произволен процес, т.е. избирателното право може да бъде упражнено само в определени законодателни рамки. Правната система определя нормативно ред, по който може да бъде упражнено субективното право. Извън процедурата, уредена в закона, избирателното право не може да се породи никакъв правен резултат. Резултатът е настъпил при упражняване на правото и съблюдаване на нормите, съдържащи се в избирателните закони. В същото време съществуват обществени отношения, които не могат да бъдат регулирани с правни норми, те се регулират от социални норми, но се включват в отделни елементи на изборния процес (така например, ред, по който политическите партии номинират своите кандидати не се регулира в избирателните закони). Следователно всяка политическа партия определя реда, по който се издигат кандидатите. Съществуват и други обществени отношения, които по принцип не могат да бъдат нормирани, тъй като са изключително разнородни. Например, средствата и формите на предизборна агитация.

2) На второ място, под избирателна система, често пъти, се схваща системата за определяне на изборния резултат. Системата за определяне на изборния резултат представлява съвкупност от логически и математически правила, посредством които абсолютният брой действително подадени гласове се трансформира в определен брой персонално определени мандати от състава на изборния орган. Системата за определяне на изборния резултат е своеобразен логически център на избирателните системи. В литературата надделява становището, че системата за определяне на изборния резултата, макар и много важен елемент е само част от избирателните системи.

3) Най-широко застъпеното схващане е, че избирателната система се определя като съвкупност от обществени отношения, голяма част от които са регулирани от Конституцията и избирателните закони.

Преобладаващо разбиране, относно елементите на избирателната система, включва в нея:

1. Избирателен корпус – всички лица, които имат активно избирателно право, т.е. могат да гласуват. Представа за избирателния корпус дават избирателните списъци, които легитимират избирателите като носители на субективното избирателно право.

2. Кандидати и политически партии – кандидатите са лица, които отговарят на изискванията за избираемост, определени в Конституцията и избирателните закони, т.е. това са лица, чиито кандидатури могат да бъдат издигнати и регистрирани за участие в изборите в съответните избирателни райони. Политическите партии се включват в този елемент на избирателна система, дотолкова, доколкото след втората половина на ХХ век политическите партии се превръщат в основния политически субект, който издига кандидати за участие в изборите. Те се превръщат в посредник между избирателите и кандидатите. Съвременното демократично управление е партийно управление, т.е. управление чрез политическите партии.

3. Избирателни райони – избирателните райони са трайни или временни териториални формирования, избирателите от които излъчват определен брой мандати от състава на изборния държавен орган. Избирателните райони се характеризират с 3 параметъра:

- граници - те могат да съвпадат или да се разминават с границите на административно - териториалното деление;

- население на съответния избирателен район – този параметър е важен, от гледна точка на удовлетворяване на втория принцип на избирателното право, а именно равното избирателно право. Избирателните райони не могат да се формират на базата на избирателите, които живеят в тях, тъй като избирателния корпус е постоянно променяща се величина. Поради това, като база за формиране на избирателните листи се използва населението на съответната територия, като се използва една фикция, че на равен брой население съответстват равен брой избиратели. За информация се използват официалните данни от последното преброяване на населението за цялата страна.

- броят на мандатите, които разпределя избирателният район – нарича се още магнитут на избирателния район – в зависимост от броя на мандатите, избирателните райони се делят на едномандатни (в тях се избира един кандидат) и многомандатни (при които магнитута е 2 или повече мандата).

4. Избирателни листи и избирателни бюлетини – избирателните листи включват кандидатите от съответния избирателен район, издигнати от съответна партия или чрез подписка от избирателите. Избирателните бюлетини са материалният носител на съответната листа. Ако бюлетината обхваща само една партия или коалиция - това са самостоятелни лист. Ако бюлетината включва всички партии участващи в изборите, говорим за общи (интегрални) бюлетини. Това разделение е на базата на начина, по който се гласува от избирателите с различните типове бюлетини. При самостоятелните бюлетини избирателите пускат съответната бюлетина, докато при интегралните избирателите трябва да отбележат своя вот по определен начин. От друга страна, листите, в зависимост от възможностите на избирателя да диференцира своя вот биват:

- твърди листи - при тях избирателя не може да класира или преподреди кандидатите;

- класиращи (гъвкави) листи ;

- свободни листи – на избирателя се предоставя възможност да направи своя избор, като сам класира кандидатите на различните партии на базата на предпочитанията.

5. Системата за определяне на изборния резултат – тя се основава на два принципа, за да се даде отговор, кой кандидат е избран:

- принцип на мнозинството – търси се постигане на мнозинството от гласовете на съответния избирателен район. Това са т. нар. мажоритарни системи за определяне на изборния резултат.

- принцип на пропорцията – основава се на съответствие в дяловете между гласове и мандати.

Съществуват системи за определяне на изборния резултат, който съчетават мажоритарния принцип и пропорционалните принципи и те се наричат смесени.

Системата за определяне на изборния резултат е важна, защото оказва влияние върху всички елементи на избирателната система. Именно този елемент на избирателната система се използва за класификационен критерий на избирателните системи.

6. Избирателни процедури – всяка избирателна процедура е една съвкупност от обществени отношения, която е подчинена на определена логика. Избирателните процедури се подреждат във времето в строго определен ред, поради което в своята съвкупност те определят единен изборен процес, който започва с насрочването на изборите и приключва с определянето на изборния резултат. Реализирането на една процедура е необходимо и достатъчно условия за изпълнението на следващата избирателна процедура. Веднъж стартирали в тази последователност, избирателните процедури не могат да спрат. Ако изборния процес прекъсне преди своя естествен край, неговото продължение не може да се отложи във времето, той трябва да започне отначало. Следователно изборния процес е заложен като един алгоритъм и той трябва да завърши със съответен резултат.

Избирателните процедури се обединяват в следната последователност:



  • насочване на изборите,

  • формиране на избирателните район,

  • формиране на избирателните списъци,

  • формиране на избирателните комисии или изборната администрация,

  • издигане и регистрация на партиите и кандидатите,

  • предизборна кампания,

  • гласуване,

  • определяне на изборния резултат,

  • оспорване на законосъобразността на изборите.

Последната процедура не винаги се реализира. Изборния процес завършва логически с изборния резултат, но той не винаги е търпим. Ако са извършени нарушения на конституционни и законови норми, този резултат не може да бъде приет за легитимен. Легитимен е резултатът, който се е получил в рамките на закона.
ВЪПРОС 5. ПОЛИТИЧЕСКИ СИСТЕМИ И ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ.
Избирателната система е част от политическата система на обществото. Тя служи като опосредяващо звено между гражданското общество и държавата. Именно чрез избирателната система, от една страна, се формират институциите на държавата, по-точно основните политически институции. Посредством избирателните системи се осъществява политическа интеграция на гражданите.

Избирателните системи отсяват политическите възгледи. Често пъти те предопределят формирането на коалиции. Избирателната система играе ролята на едно своеобразно контролно средство, чрез което избирателите дават оценка за ефекта от прилаганата политика. Тази оценка може да прерасне в политическа отговорност, при която управляващите отиват в опозиция а опозицията на свой ред се превръща в управляваща сила.

Избирателната система канализира, вкарва в определени законови рамки политическата надпревара. Именно тя е средството, чрез което едно политическа партия или коалиция може да дойде на власт и съответно да си отиде от властта. Това са легитимните форми на политическа борба, които обществото допуска.
ВЪПРОС 6. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО И ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ.
Избирателната система има за свое съдържание формирането на политическо представителство на интереси. Нейната цел, обаче, е да събере индивидуалните воли на избирателите и да ги превърне в един обществено признат и значим резултат, определящ състава на изборните институции. Няма избирателна система, която да може абсолютно точно да трансформира волята на отделния избирател, в абсолютно приемлив за него резултат.

Избирателната система представлява онази социална среда, в която действат политическите актьори. Политическите партии се създават именно с оглед участието им в избори. Може да се каже, че възприемането на един или друг тип избирателна система влияе върху партийната система на дадена държава.

Политическите партии се зараждат от парламента. Те се зараждат на основата на функцията, която парламента осъществява. Партиите възникват като политически обединения на депутатите в парламента, тогава когато тези представители изповядват сходни политически интереси и предлагат сходни политически решения. Това е картината до средата на ХІХ век (1894 г.). Новата Френска конституция представлява повратен момент в партийните системи в Европа. Средата на ХІХ век е времето, когато с възприемане принципа на всеобщото избирателно право то се универсализира, поради което широки групи от хора осъзнават своя общ политически интерес. Той се базира на класовото разслоение на обществото след завършилия индустриален преврат. Тази социално класова структура на обществото, която в политически план се обединява с процеса на разширяване на избирателния корпус, довежда до формирането на масовите партии (работнически, социалдемократически, селски партии и т.н.). Това извиква съответната реакция на старите партии и един процес на доминиране на политическия живот от политическите партии. Политическите партии търсят подкрепа от своите избиратели.

Средата на ХІХ век води до навлизане на нов тип избирателни системи и до доминиране на пропорционалните системи над мажоритарните. Мажоритарните системи са възникнали първи. Избирателната система силно повлиява структурата на партийната система и я моделира по определен начин.


26.09.08
ВЪПРОС 7. ВИДОВЕ ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ.
Избирателните системи се класифицират в зависимост от използваната система, в зависимост от принципа, който заляга в тези системи.

Избирателните системи се делят на 3 типа:



  1. системи, които възприемат принципа на мнозинството – мажоритарни избирателни системи, при тях формулата на победата е най-много гласове,

  2. пропорционални избирателни системи – резултата се определя на принципа на пропорцията, или съответствието между гласове и мандати,

  3. смесени избирателни системи, които едновременно използват, както принципа на мнозинството, така и принципа на пропорцията.

Това деление е условно, дотолкова, доколкото е възможно да се гласува и изборния резултат да се определя въз основа на гласовете, а разпределението на мандатите да е относително пропорционално. Възможно е и обратното, да са пропорционални избирателни системи, но при гласуване и определяне на изборния резултат да се получи една диспропорционалност на политическите партии, т.е. резултата е мажоритарен.

Тези системи не могат да се разглеждат като алтернативи, защото предимствата на едните се явяват недостатъци на другите. Няма идеална избирателна система, т.е. да комбинира само положителни страни и ефекти и да няма недостатъци. Прилагат се около 90 различни типа избирателни системи. В практиката са разработени много повече избирателни системи, но стремежа е да се създаде единна избирателна система, която да отговаря на единна система за демократично управление.

Трите системи исторически възникват в тази последователност – мажоритарни, пропорционални и смесени, но те не произтичат една от друга. В зората на политическата демокрация почти навсякъде се прилагат мажоритарни избирателни системи, те се определят на базата на мнозинството за вземане на решение. Изхожда се от презумпцията, че мнозинството винаги е право. Мажоритарните системи се използват, като се заимстват от системата на формиране на висшия духовен клир, т.е. те са заимствани от църквата и се използват за формиране на парламенти.

По-късно в средата на ХІХ в. се прилагат пропорционални избирателни системи, но ако мажоритарните се използват по силата на една традиция, която съществува от древността и по начало не се обосновават теоретично, на базата на някакви демократични критерии, то пропорционалните системи са разработени и обосновани теоретично, след което са въведени в практиката на страните от Западна Европа. Относително бързо се възприемат от всички страни и те към момента са доминиращите избирателни системи.

Годините след ІІ св. война, на базата на получения и анализиран политически опит, постепенно се появява стремеж за разработване и прилагане в изборното законодателство на смесени модели. Целта е да се комбинират положителните свойства и да бъдат сведени до минимум техните отрицателни черти. Тези системи съществуват, но техният основен недостатък е изключителната сложност на правилата, голямата трудност на самите избиратели да се ориентират как следва да гласуват и как след това се отнасят техните гласове към изборния резултат. Смесените избирателни системи не навлизат бързо в политическата практика.


ВЪПРОС 8. МАЖОРИТАРНИ (МНОЗИНСТВЕНИ) ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ.

ВАЖЕН ВЪПРОС!!!
Мажоритарните избирателни системи възникват най-рано. Те могат да се използват за избор, както на еднолични, така и на колективни държавни органи. Приложими са и при едномандатни избирателни системи (когато всеки избирателен район излъчва един победител), но могат да се използват и с многомандатни. Правилото е обаче да се формират едномандатни избирателни райони. Мандата се печели от онзи кандидат, който е получил мнозинство от гласовете на избирателите в съответния избирателен район. От значение са само действително подадените гласове. Тези гласове, съответстващи на политическите интереси, се разделят между множеството кандидати за един мандат.

Съществуват 2 разновидности на мажоритарните избирателни системи, в зависимост от мнозинството:



  • релативно мнозинство (относително)– мандата се печели от онзи кандидат, който е спечелил най-много гласове в сравнение с другите кандидати. Колкото повече кандидати се състезават, то толкова по-малко действителни гласове са достатъчни. Т.е. печелившият кандидат побеждава всеки един от опонентите си поотделно, но не и всички взети заедно.

  • абсолютно мнозинство - победителя трябва да спечели повече от половината от действително подадените гласове в избирателния район. Неговият резултат е по-висок от общия резултат на всички негови опоненти взети заедно. Би трябвало да е по-справедлива система.

При абсолютното мнозинство много по-лесно се обосновава идеята за победата на кандидата, който го е получил, но тук има проблем с ефективността на метода. Ако в избирателния район се конкурират само двама кандидати, винаги един от тях ще получи абсолютното мнозинство. Когато кандидатите са повече от двама, възможно е така да се разпределят гласовете, че никой да не получи абсолютно мнозинство, за това не винаги е ефективна. Изхода в такъв случай е повтаряне на избора, понякога се разчита и на преливане на гласове (избирателя насочва гласа си към друг кандидат, защото е сметнал, че неговият няма възможност да спечели). Това пренасочване на гласове води до нови и нови избори, а многото избори намалят избирателната активност.

В много избори проблема се решава с балотаж. Проблемите при равни резултати при мажоритарните избирателни системи се решават с няколко техники:

- провеждате се новите избори,

- по-възрастния кандидат печели.
Изборният резултат е прост, защото всеки избирател може да го изчисли, необходимо е само правилно преброяване на гласовете.

От особено значение е персонификацията на избора, пряката връзка между избиратели и кандидати. Избирателите се водят от личностните качества на кандидатите, т.е. избирателите ги определят и избират по персоналните им качества. Обикновено, това са изборни системи с относително малко избирателни райони, защото там още повече се засилва персоналната връзка. Това обаче предполага и особено ожесточаване на изборната борба, която от борба на идеи и политически платформи се превръща в открит личностен сблъсък, не са изключени и т.нар. черни кампании.



Големият недостатък на мажоритарните избирателни системи е загубата на гласове. Гласовете, които са подадени са ефективни, допринасят за изборната победа, всички останали гласове обаче за кандидатите, които губят изборите са изгубени, все едно не са били подадени. За това мажоритарните избирателни системи често се сравняват с математически игри, победителят печели всичко, а загубилият – нищо. Победителят е винаги само един, а загубилите са всички останали. Загубата на гласове може да е значителна, особено при относителните мажоритарни избори. Цялата система е изградена именно върху загубата на гласове, за да спечели един всички останали трябва да изгубят.

При мажоритарните избирателни системи формирането на районите е проблематично, защото при тях може да се приложи т.нар. избирателна география – така да бъдат определени избирателните райони, че да бъде манипулиран изборния резултат. Получава се един парадокс на гласуване. Една партия, като цяло може да получи повече гласове в рамките на една държава, но заради загубата на гласове да получи по-малко мандати.

За първи път такава система на манипулиране на вота е използван в САЩ през 1803 г. в щата Масачузец от Елбридж Джери – републиканец. Той групира така избирателните райони, като се е ориентирал по нагласата на избирателите. Тази избирателна система допуска игра с границата на избирателните райони. При нея загубата на гласове в мажоритарната избирателна система е двойна – веднъж се губят гласовете във всеки избирателен район, където друг печели, а гласовете от районите, където е спечелила се губят в крайният резултат, когато друг печели избора.

Традиционно тази система се използва във Великобритания – уестминстърски модел и в САЩ. Докато мажоритарната система на абсолютно мнозинство се прилага традиционно във Франция. У нас абсолютното мнозинство се прилага при избор на Президент, кмет на община и кмет на кметство. Мажоритарните системи ограничават броя на мажоритарните партии и обикновено свеждат основните политически партии до 2. Така е във Великобритания и в САЩ. Те имат свойството да формират стабилни мажоритарни мнозинства, което се отразява положително на управлението и позволява лесно да се излъчат еднопартийни правителства. Мажоритарната система подпомага в търсенето на политическа отговорност на провалила се партия. Често пъти те водят до успокояване на страстите и умерена политика, защото от гледна точка на очакваните реакции, избраниците смятат, че са получили мандата на базата на подкрепата на избирателите и се стараят да привлекат още избраници. За това те не си позволяват да провеждат каквато и да е политика и си дават сметка, че трябва да откликват на интересите на своите избиратели, защото ще бъдат на избори и следващия път в същия избирателен район

Мажоритарните избирателни системи довеждат до многопартийни модели, но вкарват всъщност това множество в две противостоящи си партийни коалиционни системи. Те са твърде рестриктивни по отношение на създаването и осезаемата намеса на новосъздадените партии. Мажоритарните системи често пъти създават районни избирателни крепости, райони с трайно доминиращи избирателни партии. Това са най-често малцинствените райони. Така се стига до фрагментация на политическото пространство.
ВЪПРОС 9. ПРОПОРЦИОНАЛНИ ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ.

ВАЖЕН ВЪПРОС!!!
Пропорционалните избирателни системи възникват втори по време, като последица от един политически и теоретичен дебат върху негативните страни на мажоритарните избирателни системи, които се прилагат в цяла Европа до средата на ХІХ в. Тези дебати започват във Великобритания, за това първият теоретичен модел на пропорционално представителство е подкрепен от Джон Стюард Мил във Великобритания, а самата система е разработена от английския адвокат Томас Хер. До ден днешен Великобритания не променя избирателната си система. За първи път е въведена в Белгия през 1872 г. Много бързо (до 20-те години на ХХ век) в цяла Европа, с изключение на Франция, се възприемат пропорционалните избирателни системи.

Ако мажоритарните избирателни системи може да ги наречем традиционни, то пропорционалните се разработват теоретично и се обосновават политически като справедливи системи по отношение на политическото представителство. Идеята, заложена в пропорционалното представителство, е Парламента да е едно малко огледало на обществото, т.е. да отразява максимално интересите на едно общество.

Ако при мажоритарните избирателни системи, въпроса за справедливостта се прилага от гледната точка – традиционна е, за това е справедлива, то за пропорционалните избирателни системи като политически критерий се провежда пропорционалността между гласове и мандати.

Пропорционалните избирателни системи могат да се използват за избиране само на колективни държавни органи. При това, те се прилагат само в многомандатни избирателни райони, като съществува математическа зависимост между броя на мандатите и крайният резултат - колкото по-голям е броя на мандатите, толкова по-малки са разликите между отделните пропорции и обратно.

Пропорционалните избирателни системи са по-сложни от мажоритарните, предполагат по-сложна избирателна форма (като става дума за пропорция се говори за действие деление).

Пропорционалните избирателни системи се делят на 2 вида, в зависимост от конкретния математически метод за изчисляване на пропорцията:



  • Пропорционални избирателни системи с избирателни квоти (квотни методи);

  • Пропорционални избирателни системи с поредица от делители (методи с използване на делители)

При квотните методи от значение е определяне на „цената” на един мандат в брой гласове, т.е. трябва да се изчисли колко гласове са необходими на една партия за да получи един мандат в съответния многомандатен изборен район.



Например: ако в един избирателен район се конкурират 3 партии, които получават следните резултати: първата – 6000, втората – 3000 и третата 1000 гласа, т.е. общо 10000 гласа. Избирателния район определя 10 мандата. Изчислява се избирателната квота, т.е. необходимия брой гласове, необходими за един мандат. Резултатите от гласуването се дели на квотата и се получава разпределението на мандатите.
При квотните методи при изчисляване на квотата винаги има остатъци, за това се използват и други методи – метода на най-големия остатък и метод на най-голямата височина. Възможно изчисляването на различни квоти, т.е. разпределят се повече мандати, остават по-малко остатъци. Но квотата не може да се намалява безкрайно дълго. Известни са най-различни квоти, създадени от различни математици (квотата на Хер).

При пропорционалните избирателни системи има една автоматична замяна на кандидатите, т.е. ако някой от кандидатите, които са избрани напусне Парламента, на негово място идва следващия кандидат от листата на партията. От листата първите кандидати от всяка листа са избрани. За да се стигне идеална пропорционалност се увеличава броят на мандатите. Когато се свива и се направят малки райони се наблюдава диспропорционалност.

Национална избирателна система с пропорционални райони не се практикува много. Избора не е личностен, а води до обвързване на избирателя с политическата партия, с нейните идеи.

Традиционно се използват твърди партийни листи, но за да се персонифицира избора, дори в малки избирателни райони, често пъти се въвеждат т.нар. гъвкави партийни листи, при която избирателите не само могат да изберат партията, но и да подредят кандидатите в тази листа. Неудобството е, че в челото на листата попадат само хора от съответния политически елит. При пропорционалните избирателни системи това е един голям дефект, тъй като с твърдите партийни листи неизменно попадат едни и същи лица, които формират определен политически елит. Сигурното преизбиране води до политическа корупция. Това е негативна страна на пропорционалното представителство. Напр. в Италия от 1947 г. до 1996 г. се прилагат такива и всъщност едни и същи хора са в политическия живот. Докато гъвкавите избирателни листи дават възможност за избор на кандидатите от листите, но това изисква висока политическа култура от избирателите, да са добре запознати с качествата на всеки от кандидатите. Съществуват страни където всеки избирател може да състави своя политическа листа, избирателя комбинира една листа от различни кандидати, това се използва в някои кантони на Швейцария. Пропорционални системи с гъвкави или свободни листи се използват в малки избирателни райони и с малък брой избиратели, за това и те не са много популярни.



Делителните методи при пропорционалните избирателни системи целят да се разпределят остатъците от квотите. Прави се една таблица, по вертикала се нанасят резултатите от избора подредени в низходящ ред, по хоризонтала се нанасят съответните делители 1, 2, 3 ..... (винаги цяло число). Резултата на партията се дели на съответния делител и частните се подреждат в низходящ ред до десетата позиция . След това по хоризонталата се определят, в коя партия попадат, става едно автоматично закръгляне и се избягва проблема с остатъците. Това е метода на Д`Ондт. Възможна е и друга поредица от делители, но това не променя същността на метода, важното е разликата между два последователни делителя да е една и съща и да са цели числа.

Предимство на пропорционалните избирателни системи е, че се смятат за социално справедливи, защото:



  • не може да се получи парадокс с гласуването;

  • не може да се приложи географско гласуване;

  • лесно е районирането – използва се или е много близко до административно – териториалното делене в страта.


Недостатъка е, че изборите се деперсонифицират и се издига значението на партиите при избора на отделните личности, съобразяват се изключително много с политическата идеология. Т.е депутата не е съвсем свободен как ще гласува в парламента, тъй като има натиск от две страни – от горе от политическата партия и отдолу от избирателите.

Това формира политическа корупция. Пропорционалните избирателни системи насърчават многопартийността, което води до раздробяването на политическото пространство, което води до политическо представителство на много партии в парламента с различни платформи, което води до невъзможност на еднопартийно мнозинство.

Това е сериозен недостатък на пропорционалните избирателни системи и води до известна промяна или подмяна на вота на избирателите, те гласуват за една политика а се провежда съвсем друга заради компромисите които трябва да се правят в народното събрание заради многопартийността.

Пропорционалните избирателни системи насърчават формирането на нови партии, но в същото време работят към увеличаване на избирателната активност, тъй като критериите за оценка са различни от тези, които се използват от мажоритарните избирателни системи. При пропорционалните са възможни множество победители и множество победени, критериите за оценка на победата и загубата се замъгляват.

Пропорционалните избирателни системи по принцип предотвратяват формирането на избирателни райони и избирателни крепости. Те трудно отговарят на изискването за концентрация, т.е. за стабилни мнозинства и стабилни правителства, те фрагментират политическото пространство. За това законодателите определят избирателни бариери – процент, който една партия трябва да достигне, в противен случай няма да получи нито един мандат. С въвеждането на бариерата мандатите зад бариерата се преразпределят на тези които са минали бариерата, пропорционално на техния резултат. По този начин изкуствено може да се стигне до парламентарно мнозинство. Пропорционалните избирателни системи, които не въвеждат такъв праг (Холандия) и при тях има естествен праг на представителството и този праг е избирателната квота или квотата на Хер.
ВЪПРОС 10. СМЕСЕНИ ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ.

ВАЖЕН ВЪПРОС!!!
Смесените избирателни системи комбинират мажоритарните с пропорционалните правила. Характерноте е:


  • има съставни избирателни райони - в едни резултата се отчита по мажоритарни правила, а в други по пропорционални;

  • избирателите имат повече от един глас, като с единия гласува в единия избирателен район, а с другия в другия избирателен район (при местните избори – с единият гласуват за кмет на кметството, а с другия за кмет на общината). Избраните кандидати формират състава на един и същ държавен орган.

Има 2 типа смесени избирателни системи:



  • механично смесени избирателни системи – част от състава се избира по мажоритарни правила в едномандатни избирателни райони и пропорционални правила в многомандатни избирателни райони.

  • функционално смесена система – мажоритарно избраните кандидати влизат в партийните листи на партиите в многомандатните избирателни райони.



ВЪПРОС 11. ИЗБОРЕН ПРОЦЕС.
Изборния процес обхваща избирателните процедури, подредени във времето в строго определен ред. Обхваща всички процедури от насрочването на изборите до определянето на изборния резултат и евентуално, ако има нарушения на избирателните закони, процедурата по оспорване законността на изборите.

Изборния процес обхваща едни и същи избирателни процедури, продължителността му във времето зависи от традициите на съответната държава и най-вече от това дали се използва система от постоянни избирателни райони, постоянни избирателни списъци (листи) и изборна администрация. У нас продължителността на изборния процес е около 70 дни.

Независимо от вида на изборите те преминават през едни и същи избирателни процедури. Това е отчетено, както в законодателството, така и в текстовете на Конституцията. У нас е възприета система от постоянни избирателни райони, но формирането на избирателните списъци и формирането на система от избирателни комисии не са постоянни. При всеки нов изборен процес процедурите за формирането на избирателни листи и избирателни комисии се реализират отначало, т.е. нямаме изборна администрация (причините за това са изцяло финансови).

Изборите се делят на:

- общи;

- нови;


- частични.
В зависимост от вида на избора, изборния процес се модифицира. Общите избори се реализират регулярно с изтичане на мандата, предвиден в Конституцията за съответния орган. По начало те се провеждат на територията на цялата страна, едновременно във всички избирателни райони.

Т.нар. нови избори (по-скоро са повторени избори) се провеждат в отделни избирателни райони, в случаите когато са със съдебен акт избора е обявен за недействителен (избора е касиран). Обявен е за недействителност поради нарушение на закона. В този случай решаващия орган при положение, че констатира нарушение на изборното законодателство, които са от естество да променят изборния резултат, т.е. ако не са извършени тези нарушения изборния резултат би бил друг, преценката се осъществява от съответния съдебен орган. Резултата се смята за незаконосъобразен и избора е недействителен, в този случай в съответния избирателен район се провежда нов избор. При новите избори изборния процес отново се реализира в същите му фази и продължителност.

При частичните избори става въпрос за овакантяване на мандат, т.е. прекратени са на някакво основание правомощията на един легитимно избран орган. В този случай се провежда ново гласуване в съответния избирателен район, като сроковете за реализиране на избирателните процедури са съкратени – около 50 дни. Особеното е, че при новите избори мандатът на новоизбраните органи не е на свой ред равен на предвидения в Конституцията и законите, а трае до края на мандата на органите, избрани чрез общи избори. Т.е. избраните кандидати при нови и при частични избори доизкарват мандата на своя предшественик.
ВЪПРОС 12. НАСОЧВАНЕ НА ИЗБОРИТЕ. ОБРАЗУВАНЕ НА ИЗБИРАТЕЛНИ РАЙОНИ.
Организацията на изборите обхваща избирателните процедури до самите избори. Провеждат се различни действия, които дават възможност за провеждане на самите избори. Подготовката започва с насрочване на изборите.

Насрочване на изборите.

Изборите за народни представители, за местни органи на управление, както и изборите за представители на Република България в Европейския парламент се насочват с указ на Президента в един неработен ден за цялата страна. У нас изборите се провеждат задължително в неприсъствен ден, не се насрочват по празници. Има страни, в които изборите се провеждат в работен ден. Частичните, новите избори също се насрочват с указ на Президента в неработен ден, но само за съответния избирателен район.

Изборите за Президент и Вицепрезидент се насрочват от Народното събрание. За избор на народни представители, относно срока за насрочване, Президента е обвързан със срока, предвиден в Конституцията (не по-късно от 2 месеца след края на мандата на действащия парламент), т.е. не могат да се насрочат избори преди да изтече мандата на предишния парламент.

При избирането на Президент и Вицепрезидент изборите се насрочват не по-рано от три и не по-късно от 2 месеца до края на действащия президент. Т.е. преди да изтекат мандатите се избират нови, но те встъпват след края на предходния мандат.

Няма изискване, кога точно да бъдат насрочени местните избори, при нас практиката е да се насрочват преди края на мандата.

Изборите за представители на РБ в Европейския парламент – съобразява се с решението на Европейския парламент за провеждане на избори на територията на всяка страна - членка.



Избирателните райони.

У нас е възприета система на постоянни избирателни райони. Що се отнася до избирането на местни органи на управление, избиране на Президент и Вицепрезиденти и Европарламент се подразбират. При избора на кмет, един избирателен район е едномандатен за избора на кмет и в същото време многомандатен район за избора на общински съветници (броят на съветниците се определя въз основа на населението). Територията на кметството, която обхваща едно или няколко населени места представляват едномандатен избирателен район за избора на кметство. При избора на Президент има едномандатен избирателен район с една листа за Президент и Вицепрезидент. При избора на депутати за Европарламента България е един многомандатен избирателен район за избиране на 18 мандата.

При Парламентарните избори, територията на страната се разделя на 31 многомандатни избирателни района, в които се разпределят 240-те избирателни мандата. Избирателните райони се определят с указ на Президента. У нас е създадена една традиция да се следва областно административно-териториалното деление на страната, с две изключения – София (3 избирателни района) и Пловдив (2 избирателни район – Пловдив и областта).

Мандатите се разпределят по избирателни райони по метода на Томас Хер, с правилото на най-големия остатък. У нас най-малките избирателни райони разпределят по 4 мандата – Видин и Смолян, най-много мандата разпределя Варна – 14. Разпределението на мандатите става с Решение на ЦИК.

При парламентарните, президентските избори и изборите за Европарламент се провежда гласуване и в чужбина, т.е. възможно е да гласуват избиратели и извън избирателните райони, извън страната. За местните избори гласуват само българските граждани на територията на република България и имат постоянен адрес в съответното населено място.
ВЪПРОС 13. СЪСТАВЯНЕ НА ИЗБИРАТЕЛНИ СПИСЪЦИ. ОБРАЗУВАНЕ НА ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ.
Съставянето на избирателните списъци е изключително важно, дотолкова, доколкото тази дейност формира избирателния корпус (всички лица, които към датата на изборите притежават правото да гласуват). Избирателните списъци отразяват тази общност и без тях не може да се проведат избори, едно лице трябва да е включено в избирателния списък. Избирателното право се установява по силата на Конституционната норма, а избирателните списъци само отразяват това право.

Избирателните списъци се съставят по избирателни секции (временно териториално образувания, което обхваща определено населено място, територията с постоянните адреси на избирателите, целта е избирателната секция да е близа до тях). Броят на избирателите в съответния избирателен списък на секцията трябва да е такъв, че да позволи те нормално да имат възможност да отидат и да гласуват. У нас в избирателна секция се включват до 1000 избиратели, допускат се и повече, но не повече от 1500 избиратели. Избирателните списъци се формират централизирано въз основа на масивите от информация на главната дирекция ГРАО (гражданска регистрация и административно обслужван). Това е единната система, която поддържа масив от информация за цялата страна, по съответните райони. Избирателните списъци се изготвят по постоянен адрес.

Проблем се създава от липсата на постоянни избирателни списъци.

Няма изборна администрация, за тази цел у нас се формира система от избирателни комисии. Целта е политически неутрални органи да провеждат изборите и изборния резултат, като се предотврати възможността от всякаква политическа намеса в тяхната работа. От 1990 г. се формират такива комисии, които не са включени в държавната администрация, те са обществени образувания, у нас се формира самостоятелна система от комисии за всеки вид избор.

За парламентарните се формират:

- Централна избирателна комисия (ЦИК)– за цялата страна,

- районни избирателни комисии – за отделните райони и

- секционни избирателни комисии – за всяка секция.


Районните избирателни комисии са 31, а секционните варират между 12 300 и 12 600. ЦИК се назначава с указ на президента.

За избиране на Президент се формира ЦИК, но тя се избира от Парламента. Формират се още и районни избирателни комисии и секционни избирателни комисии.

За избор на местни органи на самоуправление се формира ЦИК, общински избирателни комисии за всяка община (264 общини) и съответно секционни избирателни комисии.

За избор на евродепутати – ЦИК, районни избирателни комисии и секционни.

При президентските избори и изборите за евродепутати районните избирателни комисии играят ролята на междинно ниво за централизиране на информацията. Те нямат други правомощия. Докато районните избирателни комисии за избор на народни представители и общинските избирателни комисии за местни избори регистрират листи с кандидати. Регистрацията на кандидатите се извършва от ЦИК що се отнася до президентски избори и избори за представители в Европейския парламент. Що се отнася до изборите за народни представители регистрацията кандидатите се извършва от съответните районни избирателни комисии. Регистрацията на кандидатите при местни избори се извършва от общинските избирателни комисии.


ВЪПРОС 14. РЕГИСТРАЦИЯ НА КАНДИДАТИ
Право да издигат и регистрират кандидати имат политическите партии и коалиции от партии. За целта, партиите се регистрират преди регистрацията на кандидатите. Регистрацията се извършва в ЦИК, а Регистър на политическите партии се води от Софийския градски съд. При местните избори се осъществява повторна регистрация на партии и коалиции във всяка общинска избирателна комисия, след първичната регистрация в ЦИК.

За разлика от регистрацията на политически кандидати, независимите кандидати се регистрират от инициативни комитети на основата на определен брой събрани подписи от подписка на избирателите от съответния избирателен район.

Между Президентските избори и избори за местни органи, при регистрацията на независими кандидати, разлика няма, защото мандата е един.

Но щом се отнася за избори за Парламент, Европарламент, общински съветници, съществува проблем, защото става въпрос за пропорционални избори и регистрация на листи от кандидати. Правилата за регистрация на независими кандидати при парламентарни избори, избори за Европарламент и за общински съветници се модифицират, тъй като гласовете, които независимия кандидат е събрал повече от квотата пропадат, защото няма други кандидати в листата за да заемат тези квоти. България не позволява наистина независими кандидати.


ВЪПРОС 15. ПРЕДИЗБОРНИ КАМПАНИИ.
Предизборната кампания представлява най-динамичния период в целия изборен процес. Нашето законодателство не урежда изцяло формите за провеждане на предизборна кампания. Основните насоки са свързани с ограничаване на финансирането, недопускане на държавно финансиране извън установеното в закона, забрана за финансиране от чужди физически и юридически лица, гарантиране на публичност при набиране на фондовете за провеждане на предизборна кампания. Законодателството се стреми да изведе един публичен контрол за средствата които са използвани за предизборна кампания.

Избирателните закони провеждат правила за изборите по националните медии, като единствено в този случай се допуска едно квазидържавно финансиране на предизборната кампания. Излъчването на предизборни предавания, в рамките на кампанията, се осъществяват по тарифи определени от Министерски съвет и са еднакви за всички. Целта е в националните медии партиите да имат възможност да заплащат, но по-малки и еднакви за всички тарифи. Осигурява се също безплатно време за встъпителни обръщения и предизборни диспути, но самите предизборните кампании и клипове се заплащат.



Останалите медии - законодателството се стреми да предостави равни възможности без да може да определя тарифи, за това всички медии са длъжни да публикуват своите тарифи преди предизборните кампании. Така се предоставят равни условия за всички партии, не могат да се определят различни тарифи за различните партии, т.е. целта на законодателството е да се създадат равни условия.
ВЪПРОС 16. ФИНАНСИРАНЕ НА ПРЕДИЗБОРНИ КАМПАНИИ И КОНТРОЛ.
Законодателството установява предели за предизборните фондове, който не трябва да бъде надхвърлен. За съжаление, обаче, няма ефективна система за контрол. Това е проблем във всички съвременни демократични страни – контрола върху средствата, изразходвани за предизборните кампании. Целта на този контрол е да бъдат поставени на светло интересите, които се преплитат за да се ограничи политическата корупция. Освен това, осъществяването на финансиране на предизборната кампания често граничи с купуване на гласове.

През 1999-2001 г. за да се ограничи политическата корупция се налага държавата да поеме финансирането на партиите, които имат над 1% гласове. Като субсидията, която се получава е годишна и зависи от броя на гласовете, които партията е получила на последните парламентарни избори. У нас има ограничение на финансиране от общините.


ВЪПРОС 17. ГЛАСУВАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ.
Гласуването като процедура е идентично за всички видов избори. То е уредено в съответната глава на Избирателния закон, така че не дава възможност за, каквито и да са манипулации с гласуването, т.е. с изразяване на воля от избирателя в изборния ден.

Избирателите се легитимират с документ за самоличност. Проверява се дали съответния избирател е включен в избирателния списък (възможно е ако той не е вписан, но е навършил 18 г. и е с постоянен адрес в съответната секция, той да се впише в листата в деня на изборите). Допуска се при откраднат или загубен документ за самоличност издаване на удостоверение от Полицията в уверение на това и избирателя може да подаде гласа си с това удостоверение.

След това се дава интегрална или обща избирателна бюлетин, тя се подпечатва със сготвения печат на избирателната секция, след това той влиза в т.нар. „тъмна стаичка”, където се допуска само избирателя, с изключения когато избирателя има определени физически или психически недостатъци, които не му позволяват да гласува сам, той посочва друг избирател, който да му асистира. Избирателя отбелязва своя вот в специално каре срещу името на политическата партия или кандидатите, сгъва бюлетината, след това се поставя втори печат от избирателната секция и бюлетината се пуска.

На базата на първичните документи (протоколите на секциите) се определя изборния резултат от ЦИК.



При нас се използват бюлетини, в други страни се използва гласуване по интернет, други – гласуван с машини (САЩ), но така е възможно да не се спази принципа на тайното гласуване или сигурността, че гласа отива точно там където трябва. В държави с много неграмотно население се допускат и различни символи пред наименованието на партиите, възможно е и гласуване с перфокарти.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница