Поведенчески теории за проектиране на длъжността - 3 теории: 7. 1. теория за човешките отношения – движението на човешките отношения е до голяма степен реакция срещу антихуманистичните аспекти на научното управление. То не се интересува единствено от производствените изисквания на организацията, а по-скоро подхожда към длъжностите от позицията на индивидуалния служител.
7.2. модел за характеристиките на труда – модел на Хакман и Олдхам идентифицира специфични характеристики на длъжността, които притежават потенциал да мотивират служителите.
- разнообразие на уменията
- идентифицираност с задачата
- значимост на задачата
-автономност
-обратна връзка
7.3. социотехническа теория – механизацията често ограничава възможностите за социални контакти и взаимодействия, груповата работа и самостоятелността на работниците; в контраст, екипната дейност дава такива възможности. Основната цел при създаването на такива групи е ефективното разпределяне на работата, която надхвърля капацитета на една личност. Съществуват ситуации, които изискват обединяване на различни, но взаимно зависими умения, за да се изпълни трудовата задача. Според тази теория е необходимо не да се разпределя живия човешки труд около машините и съоръженията, а по-скоро да се адаптира техническата система към важните нужди на работниците в организацията.
Методи за проектиране на длъжността –има различни методи за проектиране на длъжностите от позициите на поведенческия подход.
- ротация на длъжности - При нея се изисква периодично редуване на служителите в изпълнението на различни високоспециализирани длъжности.
-разширяване на длъжността - изразява се в добавяне на повече задачи.
-обогатяване на длъжността- увеличаване както на обхвата, така и на нейната дълбочина. Предназнаението на обогатяването е основно да повиши отговорността на служителя чрез предоставяне на повече независимост и контрол.
-автономни работни групи- работни групи, които са взаимно зависими при достигане на някаква цел и които комуникират и взаимодействат помежду си с различна интензивност.
ТЕМА ТРЕТА. ПЛАНИРАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
