ПОДХОДИ НА ЗАПЛАЩАНЕ- съществуват два основно подхода към системата за заплащане: - заплащане, базирано на длъжността и
- заплащане, базирано на знанията и уменията - обвързано е с най-високите равнища на умения, които притежава служителя, т.е. какво може да прави, а не с конкретно извършваната работа, т.е. какво прави.
ЦЕЛИ И ПОЛИТИКИ ПРИ ЗАПЛАЩАНЕТО цели – ефективност и справедливост (външна и вътрешна)
политики – свързани са с:
1) минимални и максимални равнища на заплащане;
2) принципната връзка между равнищата на заплащане в организацията;
3) разпределението на пакета от компенсации.
Конкретните решения, които трябва да се вземат:
1) външна конкурентноспособност,
2)вътрешна съгласуваност,
3) индивидуален принос и
4) прилагане на системата.
Системата на заплащане трябва да бъде законосъобразна, справедлива (всеки да получава съобразно усилията и способностите си), балансирана (приемлив пакет от възнаграждения), сигурна (да позволява на служителите да задоволяват основните си нужди), приемлива за служителите (да я разбират и приемат като разумна за организацията и себе си), мотивираща (да осигурява стимули за ефективна работа).
4. Оценка на длъжностите в организацията Определянето на заплащането включва две основни фази:
1) определяне на относителната стойност на различните длъжности в организацията, т.е. постигане на вътрешна справедливост и
2) определяне на заплащането на различните длъжности, което е свързано с външната справедливост Заплащането винаги е относително и се определя спрямо три групи:
- служители, работещи на различни длъжности в рамките на една организация (група А) – структура на длъжностите;
- служители, работещи на сходни длъжности в други организации (група Б) - равнище на заплащане;
- служители, работещи на същата длъжност в една организация (група В) - индивидуално заплащане.
