Конспект от уеб-сайта на югозападния Петко Венедиков Система на бг вещо право, 1993 и сл по стария закон от 1904 Ново вещно право някои от въпросите

Ново вещно право – някои от въпросите

Любен Василев – Българско вещно право – 1000 стр. по 5 въпроса

Александър Джеров – за любители на особени мнения

Георги Боянов – Вещно право – 2004г.
Нормативните актове ще бъдат посочване в хода на работата.
Уводен въпрос: поняртия, предмет система и източници
Вещно право – терминът се използва с няколко значение:

1. 
   Като обективно право, т.е. сма от правни норми, които уреждат отношенията на собственост и владелческа власт върху специфични материални блага – вещи – от там е получил наименованието си. Казана вкратце урежда права върху вещи.
   
2. 
   С този термин се означава и особен вид граждански права, а именно вещни субективни права – вещно право в субективен смисъл на думата
   
3. 
   Така се нарича и учебната дисциплина, която задължително се изучава
   
4. 
   Най-сетне има и такава наука, к изучава неговите норми и приложението им.
   

Казахме, че урежда права върху вещ, т.нар вещни права или вещни субективни права. Кое е х-на за тях.

1. 
   Най-хно е, че за разл от др. граждански права винаги имат за обект вещ – материални предмети.
   
2. 
   Друго характерно за вещните права е, че те са определни на брой и тяхното съдържание е също определно от закона.
   
   1. 
      това са право на собственост
      
   2. 
      и т.нар ограничени вещни права, а именно
      
      1. 
         право на строеж,
         
      2. 
         право на ползване и
         
      3. 
         сервитути
         
3. 
   Др х-но е, че те служат за задоволяване на интереси. вс гр п се признават и служат за задоволяване на интереси. специфичното за вещното права е тяхното съдържание. те са така устроени, че носителят им задоволява своите интреси чрез непосредствено въздействие върху вещите. Така собственикът ввладее своята вещ, служи си с нея, упражнява власт, господство, помощ и съдействие не му трябва. Това е видимата част, която е подвела някои изследователи да приемат, че в областта на вещното право има правни отношения между “субект и обект”, между човек и вещ? А далие така? Това са правни отношение между хората по повод на вещите. Ако на едно олице се признава опред власт в/у една вещ, те по отн на др. лица са задължение за бездействие – да не си служат с нея. Някои мислят, че вещ права имат абс. характер, че кръгът на техните лица е неопределен, не се прекратяват при неупр за разлика от др,. права, че са от категорията на прехвърлимите.
   

Затова характерен за него е метода на равнопоставеност в отношенията св с съобств и др вещни права.

Чл 2 – вс видове сст се позлват с еднакви възм за развитие и закрила. Това са мн важно ОО, понякога ву тах се оказва въздействие със средствата на админ право.
СИСТЕМА НА ВП

Липса на ГК затруднява систематизацията на нормите му.

Смата обхваща т.нар обща част – общи положения във вр с вещите и специална част – видовете вещни права, способите за придобиване и защита, владението като практическо състояние и вписвания в имотния регистър. Тази система разкрива обхвата, предмета на вещното право.
ИЗТОЧНИЦИ НА ВП

има се предвид нормативните източници

многобройни, различни по вид и ранг, приемани в различно време

Конституцията – разпоредбите, к гарантират частаната сст и изкл. двна сст

Законови актове:

Зн за собствеността от 1951 г. – 116 текста

Зн за държавната сст 1996

Зн за общинската сст 1996

ЗУТ

З за кадастъра и имотния регистър от 2000 г.

водите

подземните богатства

зн за енергетиката

в семейния кодекс има въпроси за сост

Подзаконови актове:

Правилоници за приложение на съотв актове

Наредби за прил на съотв актове. По ЗУТ има 12 наредби.

зн за приватизация и следприватизационен контрол

1. 
   ПОЯТИЯ И ВИДОВЕ ВЕЩИ
   

1. 
   корпоралноист, телесност, вещта е явление на материалния свят, същ вън и независимо от съзнанието ни, тя е нещо, к можем да възприемем със сетивата си. Не е необх да е винаги само твърдо тяло. Приравнена на вещ е енергията. Само човекът не е вещ, той е субект на тяло, но части от чов тяло може да се третират като вещи
   
2. 
   обособеност – за да бъде годен обект на вещни права, вещта тр да е самостоятелно съществуване, да е отделена от други вещи. Тази обособеност в едни сулчаи
   
   1. 
      възниква в рт на природни закони. – птици животни
      
   2. 
      в др. случаи възниква в рт на действията на човека (камъни от кариера, въглища)
      
   3. 
      възн по юридически път – земната повърхност не може да се раздели на части, но дели по юридически път – макар, че не са материализирани границите – влизат в оборота
      

Не е вещ съвкупността от вещи – библиотеката вкъщи.

Не е вещ и имуществото – то е съвк от имущ права и задължения на едно лице или само права, ког се изп за обезпечение. ИМа и невещни права – облигационни, вземания, задължения.
Освен тези два основни признака веното законодателство, вещноправната наука сизползват и др. признаци, за да се нарпави разграничение на видовете вещи.
Видове вещи:

Могат да се изп различни разграничителни критерии:

• 
  според начина на закрепване към земята:
  
  • 
    недвижими
    
  • 
    движими
    

Кои са движими – които не са недвижими – всички останали

Какво е правното значение на това разграничаване. В мн направления:

• 
  с оглед на формата на сделките – ако 1 договор за продажба има за предмет недвижим имот – тр да се скл в най-тежката писмена форма – нотариален акт. Ако е движима вещ – в книжарницата си купуваме
  
• 
  във вр с видовете сделки някои от тях. договор за ипотека може да се скл само ако има за предмет недвижим имот. договор за залог само предмет движима вещ. във вр с придобиване на право на сст по давност – недв 10, дв 5г. комптетнтонст на нотрариусите – не може имот в русе да се продаде пред нотариус в сф
  
• 
  според потребимостт аим
  
  • 
    потребими и непотребими
    
    • 
      потребимите унищожават се при първа употреба
      
    • 
      непотре – не при първа употреба
      
    • 
      заем за послужване – не може за предмет да е потребима вещ, защото трябва да се върне същата вещ. Да се учреди пшраво на позлване ву шоколад е невъзм
      
• 
  според делимостта:
  
  • 
    делими и неделими
    
  • 
    делими са тези, к могат да се разделят на части и всяка от тях може да се използва според първоначалното, основното предназначение. 100 дка ниви се наследяват – могат да се разделят на две.
    
  • 
    има неделими вещи, които ако се разделят не могат да се използват по първоначалното предназначение
    
    • 
      значението е във вр с прекратяване на съсобственост. често една вещ принадлежи на 2 или повече лица – как да я прекратим
      
• 
  спред определността им:
  
  • 
    има вещи родово определни. те се характеризират само с родови признаци – картина, книга, сграда
    
  • 
    индивидуално определните са характеризирани с индивидуални признаци – картината “Закуска на тревата”,
    
    • 
      значението – ще се изучава в облигационното право – чл 24 ззд във вр с преминаване на сста при сделки с такива вещи, ког една продажба има за пд индивидуална вещ, сста преминава ву купувача с постигане на съгласие
      
• 
  според съотношението им има вещи
  
  • 
    главни, които могат самостоятелно да се изп независимо от други вещи
    
  • 
    и т.нар принадлежности. принадлежността е отделна, самостоятелна, но тя е създадена или поставена да обслужва друга главна вещ, защото сама по себе си не може да задоволява особени потребности. напр. телевизор с дистанционно.
    
    • 
      правно значение – намира израз чл 98 ЗСста който установява правилото – принадлежността следва главната вещ – това е нейната правна съдба. Ког си купуваме главна вещ, продавача тр да ги продава заедно. Правилото е диспозитивно – освен ако е уговорено друго. Ако нищо не е уговорено – така тр да бъде.
      

3. 
   ВЛАДЕНИЕ
   

Отеблязахме, че вещн права дават възм техният ттитуляр да упр права възд ву дадена вещ. така сс-ка може да све разпорежеда. Извършва тези въздйствия защото има право да гиизвършва, защото е с-к и това е нормално, но не винаги е така. случва се лица, к не е носител, нямам вещно право, в нашия пример не е собственик, фактически да упражнява права върху една вещ. Най-общо това лице наричаме владелец.

Едно е правното положение на една вещ, друго е фактическото – има такива случаи.

(оставено палто). Именно това лице наричаме владелец. Ако го срещне с-ка може да възникне спор. На гражданите не е позволено сами да правораздават. затова зна урежда владението, за да го защити

каво е владението чл. 68 – упр-е на фактическа власт върху вещ, коеот владелецът държи лично или чрез другиго като свое.

от тук иенно произтича, че владеенето има 2 съществени признака:

1. 
   обективен: - видим. владеенето се изразява в това, че едно лице упражнява фактическа вещ.
   

2. 
   признак е намерението на владелеца – анимус.
   
   1. 
      намерението му е да свои вещта, т.е. иска да придобие сста ву нея или вече се смята за с-к. понеже е факт от душевния мир трудно се доказва, но се предполага, че щом едно лице я владее, сика да я свои
      

по-старите автори сочат и другио признаци:

• 
  постоянно, в см трайно да изразява воля да свои
  
• 
  да е явно – тази фактич власт явно се урпажнява, едва ли може да се нарече владение едно правно действие ако едно лице по вечерно време понякога прескача в имота на съседа.
  
• 
  владелецът държи чужда вещ като собствена. няма право да я държи, ползва, но фактически е рпав.
  

• 
  държане – такова разграничение се прави в закона. Става въпр за правна, не еточеска
  
  • 
    68 (3) упр на фактическа власт ву вещ. която лицето не държи като своя
    
    • 
      от обкет, стр държането има обект признак – но липсва втория елемент – намерението, той признава чуждото право на с-ст. наемателят – не е с-к, упражнява фактическа власт, но намерението – не се мисли за с-к. др. пример е превозвачът на стоки – упр-а фактическа власт в/у товара, но намерението не е да свои. залогоприемателя – е др. пример. владелецът има намерение да свои.
      
• 
  тр да се отличава и от правото на владение – с-к също има право на власт, той е с-к, не се мисли какво мнисли той – субективния аспект
  

Ако зна урежда владението то е за да свърже с него опред правни последици.

влад-то не е вид вещно правно, то е юр факт. 2 последици:

1. 
   материално правни последици - след опред пд от време владелеца може да придобие с-ста по давност, във вр с разноски, подобрения може да поиска
   
2. 
   процесуални – то е правно защитено владението, за да не се променя положението на вещите ВП брани статуквото на вещите.
   

Видове владение:

2 вида:

1. добросъвестно и

3. 
   ДОБРОСЪВЕСТНО ВЛАДЕНИЕ
   

Има законово определение чл. 70, ЗСста

владелец е добросъвестен когато владее вещта на правно основание, годно да гонаправи ск без да знае че праводателят е ск или че предписаната от зна форма е била опорочена.
Способи за придобиване на владение: няма уредени. зна урежда права, владението не е права.

Науката и практиката: как може да се придобие владението с разл. правни и неправни действиея:

• 
  с едностранни без съгласието на с-ка и др владетел, кражба – който отнеме чужда дв вещ от владението на др с анмерението противозаконно да я присвои...
  
  • 
    крадецът не е с-к, установява фактичесвка влат, намерение – да свои – от вещноправна гл. т е владелец –
    
  • 
    със съгласието на с-ка – договор, платено на купувача, но гдоговорът е нищожен по осн от чл 26 ззд – какъв е той => не е с-к, владелец е.
    

Признаци на добросъвестното владение:

то е вид владение, затова тр да има и двата вече познати ни признака – да се упр фактическа власт и намерение да се свои.

доброс владение чл 70 към тях добавя и др признаци:

• 
  да е получено владението на правно основание:
  
  • 
    не с едностранни действия, а на правно основания и
    
  • 
    има изисквания – не на какво да е правно основание, а каквото е годно да го нарпави с-к, трябва да е годно действително рпавно оснвание, ако е дог за продажба да не страда от дефекти, к го правят нищожен.
    
  • 
    и което прехв с-ст – дог за продежбам, владение, замяна, по-рядко съдебно решение – правни способи, к прехвърлят с-ст.
    

С-к НС В1

с-к купува, купувач е
при добросъвестното владение, седваща хна черта е, че

• 
  правното основание има недостатъци 2 на бой:
  
  • 
    чл 70: 1 недостатък, че праводателят не е с-к, т.е. продавачът в нашия ример не е с-к. Може ли като не е ск купувача да стане – не. затова купувачът не може да стане с-к. Щом платил и се оказва, че не е с-к. В такъв случй е владелец. Това е единият дефект
    
  • 
    2 дефект на правното основание по чл 70 – възможно е купувачът да придобива от с-к, но при тази сделка, това правно основание има опорочена форма и че предписаната от закона форма е била опорочена
    
    • 
      Пример продажба на недвижим имот. може да е опорочена откъм форма – може да форма на норатиален акт чл 18 ззд. ако не се спази тази форма сделката е нищожна по чл. 26 (2) ЗЗД поради липса на форма. Щом това е така, значи предишното изискване е нарушено. самото правно основание не годно. А зн иска да бъде годно. Когато чл 70 говори за опороченост на формата става не за липса на предписана от зна форма, а за опороченост на тази писмена форма като процедура, като производство. Защото при продажба на недвижим имот се подготвя при нотариус нотариален акт, нотариусътр извършва ред действия, тр да им прочете от начало до край, да ги запита дали са съгласи, ред на полагане на подписите – така е съставена изискваната от закона форма – нотариален акт. Ако в хода на тази процедура – нарушение, не го е прочел, не го подпише – това е опороченост на процедурата. Поради което целият документ – нот акт е нищожен, опорочен. следовта по чл 26 сделката е нищожна. какъв ще е той –владелец?
      
    • 
      необх е владелецът да не знае в момента на сделката за тези недостатъци, да не знае,че има пропуски в порцедурата. – тогава се смята за добросъвестен. при наличие на всички тези признаци владележът е добросъвестен
      
    • 
      ако не отговаря на тях е обикновен владелец или недобросъвестен
      
    • 
      това разделние се прави, защ добрс е в по-благопр полож от недобр във вр с придобиване на имот по давност и т.н.
      

4. 
   ЗАЩИТА НА ВЛАДЕНИЕТО
   

не на право на сст – владлецът не е с-к. зн дава защита на влад като юр факт, за да не с епроменя статуквото на вещита, да няма правоуправни действия. защитава се фактическото състояние

нормално е, ког 1 вещ се владее от някого той да е с-ка. но докато се разбере – по-добре да не се променя положението на тази вещ.

Има 2 спец иска за защита на владение:

1. 
   посесорни -, владелчески
   
   1. 
      за защита на нарушено владение
      
   2. 
      за защита на отнето владение
      

петиторни – когато се интересува от с-ка

в общински жилища са държатели

б. чл. 76 вкл и държателя – отнета чрез насилие. при втората зашита тя се отнася както за владелец, така и задържател. не се изивка влад да е продъжило период от време. тук е квалифицирано – вещта е отнета и то чрез насилие или по скрит начин

ГПК – изменение – бързи производства и за владение

6. 
   ПРАВА НА ВЛАДЕЛЕЦА ЗА РАНОСКИ И ПОДОБРЕНИЯ НАПРАВЕНИ В ЧУЖД ИМОТ
   

Уводни бележки:

владелецът не е с-к, тои упр фактич власвт ву чужда вещ, има намерение да я свопи, владее я, ползва я. За да я ползва той прави разноски. Защо ги прави след като не е с-к? Прави ги защото е повярвал на чл. 79, който му обещава, че ако селд 5 г е добросъвестен владелец, ще придобие този имот по давност, недобросъвестност - 10. Не винаги така става. Преди да изтече с-ка предява иск за защита на правото си на с-ст.

Преди 9 г. този имот е бил пуст, сега е подобрен, с коеот с-ка ще се обогати.

Правото не дошуска през правно основание разместване на мат балга. в облиг право се нарича неоснователно обоготяване. вс, к е получил нешо неправомерно е длужен да го върне.

ВП урежда отн му с-ка на вещта и владелеца във вр с разноски и подобрения, к последният е направил по чуждия имот или вещ.

1. 
   добр. владелец има право да получава добивите от чуждата вещ до предявяване на иск за нейното връщане.
   
   1. 
      с-ка не може да има претенции във вр с плодовете, к имота дава
      
2. 
   добр. владелец има право да иска да му се платят необходимите разноски - това са тези разноски, които се правят за запазване на вещта от погиване, унищожаване или съществено увреждане – да се ремонтира покрива, за храна на животното.
   
3. 
   Освен тях има и др вид разноски наречени подобрения – някои ги наричат нововъдения – не са св до запазване на целостта на вещта, а обективно водят до увеличаване на нейната стойност, цена. Не е подобрение да сменят ключовете.
   

Имот струва 10 000 към момент на установяване на владение. Похарчва 2000 за подобрения, В р-т на тях днес новата цена на имота е 15 000. Има право да търси от с-ка да му плати 5000, нищо, че е изразходвал само 2.

До заплащане на необх разноски и подобренията добр владелец има право на задържане – няма да освободи имот а, докато с-ка не му плати необходимите разноски и подобрения.
Права на недобросъвестния владелец – не на правно основание, без съгл на с-ка.

1. 
   няма право да получава добивите от чуждата вещ. Обратното – той ги дължи на с-ка, даже и тези, от които го е лишил – дължи обезщетение за тези реално причинени вреди илои пропшуснати доходи – това е плодоносна вещ
   
2. 
   има право да му се платят необх разноски чл. 74 – може да иска за подобренията, к е направил само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с к се е увеличила стойнсотта на имота в р-т на тези подобрения. Същия пример за недобросъвестен – има право на 2000 или ако е изразходвал повече, а няма увеличение на стойността - никакви.
   

1. когато с-ка е знаел и не се е противопоставил (74), тогава се урежда по по чл. 72.

тогава ще получи по-голямата сума.

2. ког владението е придобито по силаат на предварителен договор – той не е годно правно основание, възм е да се платри част от цената и да се живее докато се скл сделката, прави се подобрения, не се стига до сделка. не е доброс, защ няма годно правно основание от чисто правна гл. точка – тогава има право на обезщетенията, к се полагат на добросъвестен владелец.

Могат тези искове да се предявяват с отделен иск или с възражения – погасяват се с общата 5-давност за всички вземания.
Тук говорим за владение к не е от категорията на вещните права – юр факт, с к се св разл правни последици.
Традиц 4те ВП се подразделят на пълни и ограничени в правната книжнина.

единств пълно е правото на сст, защ дава най-гол власт ву една вещ.

др са огранич защ са вп ву чужда вещ, дават по-малка власт
ПРАВО НА ССТ

няма дефиниция – малко са зак-вата, к са се опитали да го дефинират.

срещат се разл дефиниции, важно е съдържанието

Работно определние:

ПРАВОТО НА ССТ Е ПРИЗНАТА и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да позлва и да се разпорежда с определна вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействия върху нея.

Тук правото на сст е дифиирано чрез нег съдържание

съдържание:

вс право на сст се свеждо до тези три осн правоощия.

Първото е владение – то дава възм на с-ка да упражнява фактическа власт върху вещта. Той я упражнява защ има право да я упр. това е ног “право на владение”, затова го наричаме правоощие. По това се отличава от владелеца – той няма право. Ту упр фактич власт, защ има право. Нужни са др признаци, Джеров смесва с намерението да се свои
ползване – дава възм на ска да извлич ВЪЗМ НА С-КА ДА ИЗВЛИЧА ПОЛЕЗНИТЕ СВОЙСТВА НА вещта. Може да се изрази не само с пряко служене с вещта. то дава възм да се получават и добивите, к дават неговата вещ.

3. 
   правомощие е разпореждането – дава възм на с-ка да извършва такива правни актове, с к да прекрати правото си на сст. ии съществено да го обремени: нмар да продаде, да учреди вещни права, да я ипотекира. но ни е др действия като наем – това не е разпореждане.
   

вс пр на сст се свежда до тези 3 правомощия, но не е аритм сбор от тях. Не е необх да упр и трите, за да остане с-к. Като отдаде под наем за него остава една nuda proprietas

Безсрочно (не се загубва при неупр.)

Защитата му не се погасява по давност.
Пнсст е едно от най-пълните вправа. Но все пак има ограничения на пнсст.

В римското право са поставяли въпроса докъде са тези права – нагоре до звездите, надолу до ада. Проф Венедиков – може ли с-ка да ограничи прелитането на аероплани?

50, 52 зсст – ограничения
ВИДОВЕ ПРАВО НА ССТ (ВИДОВЕ ССТ ЗА КРАТКОСТ)
Зните да се обърнем към тях:

К-та 1991 – чл. 17 – сст в РБ е публична и частна

без да посочва разграничителни критерии. изброяват се обекти, к са изкл. двна сст.
чл2 ззсста – сста принадлежи на двата, на общините, кооперациите и др ЮЛ и на гражданите.
оскъдна уредба на видовете сст – води до смущения в съдебната практика.

не се отчита обстоят че в зак-во се изп разл разграничителни критерии.

в едни сл са субектите, титулярите на сст

др критерии може да бъде видът и предназначението на вещите

Има законодателна опора да смятаме, че един осн разграничит крит, к се изп и в к-та е титуляра – субкета на правото на сст. С оглед на този крит сста се разграничава на публична и частна.

Носители, титуляри на публична сст могат да бъдат само правни субекти, които притежават, упражняват властнически правомощия. А това са държавата и общините. Ето защо от своя страна публичната сст бива държавна или общинска.

тя се хра и с интереса, к е призвана да задоволява.

К18 двната сст тр да се урпажнява в интерес на гражданите и овот.

чл 136 – общ сст да се упражнява в интерес на тероториалната общност. Служи за задоволяване на публични интереси.

ПО начало обекти са такива вещи, к не са двна и общ сст. няма изиксване тя да се упражнява в публичне, обществен интерес – служи за задов на частни интреси и потребности.

Няк колеги смятат, че графич изразяване е по-елемнтарно
схематично да изразим казаното до тук

Видове сст

Схема 1

видове сст

двна общ фл юл

8. 
   ПРАВО НА ДВНА ССТ
   

То е вид сст, има същото съдърж (3 правом.)

1. 
   Субекти – кой е титулят, носител на правото на двна сст – държавата.
   

2. 
   Обекти – могат да бъдат всякакви вещи. Има обекти избр. в чл 18, к могат да се притежават само от държавата.
   

1:недвижими имоти и движими вещи, к са двна сст

2: сста на двата е публична и частна. Разграничаването на двната сст на публична и частна е според друг разграничителен критерий. Той е: видът и предназначението на вещите и правния режим, в който те са поставени.

Очевидно, че това е така ако погледнем ал.2 – едни вещи са публична двна сст, други – не.

1. 
   2(2) ПДС са обектие, к са изкл двна сст по 18(К)
   
2. 
   имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на ф-те – сградата на парламента, МС, министерествата, областаната админситрация. Тази катег вещи имат за предназначение да обслужват.
   
3. 
   имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. Напр. Нац парк Рила.
   

Вс останали вещи дв и недв са нейна частна двна сст (ЧДСст).

С изкл. на 2-та категория не е дадено веднуж за винаги. Ако се промени предназначението – ако се построи нова сграда на съда.
Какъв е смисълът на това разграничаване: Тези вещи са поставени в различен правен режим. Имотите, по-точно вещите, к са ПДСст – в такъв режим са, не могат да се отчуждават. Ву тях не могат да се учреедяват ограничени вещни права – на строеж, позлване. Не могат да се ипотекират, да се апортират в търг дружества, с тях да се участва в капитала на търг. два. не могат да се придобиват по давност. Казано на кратко те са извадени от гражд оборот поради тяхната обща ползеност.
Обратно:

Вещите, к са частна двна сст са в режим на обикновената ЧСст. Тях двата може да отчуждава, да обременява с вещни права, да ги ипотекира, да ги отдавапод наем, да участва с тях в капитала на търг два. Могат да се придобиват по давност.

8. 
   СЪДЪРЖАНИЕ И УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ДЪРЖАВНА ССТ
   

Правото на двна сст по своето съдържание се изразява в влад, ползв и разпоребдане.

Как двата упражнява правото си на сст.

Двата е мн политическа орг на овото. Тя се проявява чрез своите органи – законодат – парл, изпълните – минитри и обл. управители

Владението, позлването разпореждането как се осъществяват? Всяко имуществено право може да се упражнява лично от титуляра или чрез друго лице. Не е възм двата като организационна структура да упр правото си на сст непосредствено. Най-често го упр като предоставя на двни юридеически лица за стопанисване и управление, а в последните години само за урпавление, свои недвижими имоти и движими вещи. С предоставянето на вещите двните ЮЛ не стават собственици, те само получават възможността от свое име, за своя сметка и отговорност да упражняват правото на двна сст. Това е едно своебразно право, което преди се наричаше стопанисване и управление, сега се нарича вече управление, макар че остава задлъжл на двните ЮЛ да ...??поддържат имот.

Двните ЮЛ не са собственици, но не са и владелци, защото владението предполага освен ... и намерение да се свои – не могат и не могат да го придобият по давност.

Има разлиака между органите и ДЮЛ.
Имотите и вещите, к не са предоставени на двни ЮЛ, минитерества, ведомства, др. учебни заведения се стопанисват, управляват от областните управители. Но ОбУпр не става сст, само организира поддръжката, двата може във вс момент да предостави този имот на друг.
Обекти на двна сст са много.Има и обекти, к са вкл. в капитала на търг два (поради трансформация на сста, като рпедмет на частно право двата губи сста си ву веществените активи вкл в капитала на тдво, те стават част от активите му и те могат да се разпореждат с тях като обикн двна сст. защо тези вещи, к са били двна – вече става ообикновена частна. Дори при едноличните с изкл двно участие – сста е на дружеството. двата въздейства по др начин като назначава органите на управление

как се променят с помощта на правото отношенията на сст – трансформират се.

8. 
   ОБЩИНСКА ССТ
   

за разлика от свната е нова

1904 един закон

1991 ЗМСМА зн за местното самоупр и МА поставя начало на уредбата преди К

1996 ЗОС – тя се утвърждава и е факт.
Субекти на общ сст са общините.

За разлика от двната тук нямаме един титуляр – има толкова колкото са общините 272 – и няколко.

По К общините са признати за ЮЛ, субекти на частното право, равнопоставени. Но все пак общината е особено ЮЛ. Тя е публоичноправно ЮЛ. Защото тя е носител на властнически правомощия – там се реализира МСиМА. Ето защо по своята правна същност тя е вид публоична сст. Титуляр, носител тук е общината като единна админситративна териториална бщност – публичноправно ЮЛ. Ето защо отделните нас места, вкл в състава на общината нямат право на сст, то принадлежи на общината като единна АТЕ, призната и за ЮЛ.
ОБЕКТИ:

вещи, к не са публична двна сст.

Преди години нямаше – като се създаде => трябват и обекти

чл. 2 з’96 изброи 1-тина вида обекти, к с вл в сила на закона стават обекти.

Осст е придобитото от общ чрез правни сделки, дарения и т.н.
Тук логиката на правната уредба на ОСст е същата като ДСст

чл. 3 обявява, че ОСст е публична и частна.

• 
  Имоти и вещи – по закон,к доколкото са предоставени.
  
• 
  Имоти предоставени за изпълнение на фунцкиите
  
• 
  Др. имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.
  

Значение :същото

Публичните ...

В режим на частна – вс правни сделки и действия могат да бъдат извършени по отн. на тях.

То не е от катеогрията на вещните права (те са органичени на брой – на сст, на строеж, сервитут).

Това особено право на ползване не е от този вид. Има забрана върху обекти на ПДСст да се учредяват вещни права. То е по-скоро от облигационен характер и по-близко да наема.
Със своите имоти и вещи в режим на ЧСст общините могат да изв и стоп дейност. По 2 начина:

1. 
   Като апортират такива вещи в състава на търговски дружества с общинско участие.
   
2. 
   да извършват и пряко стоп дейност чрез т.нар общински предприятия.
   
   1. 
      Става по реш на ОС, назначава се директор, персонал
      
   2. 
      тези общ предприятия не са самост. ЮЛ, те са структурни звена на общината. Поддръжка, ремонт на сграден фонд, гробищни паркове
      

ЧАСТНАТА ССТ

Няма спец правен режим

Има 2 текста в Закона за сста освен К’91. – чл. 28 и 29

За чест на ссътавителите се запази наименованието частна сст, не е порменяно. В литературата – наречена лична. Беше ограничена. Обекти – да не са Д и Общ сст и да не са забранени съ закон.

По закон имаше ограничения.

Този зн отменен – няма ограничения откъм обектите стига да не са забранени.

Титуляри – Ф и ЮЛ.

Има ФЛ бг граждани и ФЛ – чужди. Чл. 28 и 29 претърпяха силна еволюция – от право на позлване – с посл промени в К отпада забраната за придобиване на право на сст върху земя – по ред и усл определни със зн – тр да се нарпавят съотв изменние, защ ограничения има в зн за земеделската земя и т.н.

Чуж ЮЛ – по международни договори.
До тук в класич вид правото на сст и неговите видове.
На кооперации – те са юридически лица.