Конспект по биохимия за студенти по фармация

1. 
   Белтъци. Структурни нива на организация на белтъците. Глобуларни белтъци – миоглобин и хемоглобин. Особености в структурата, свързани с функцията им. Хемоглобинопатии.
   
2. 
   Фибриларни белтъци – колаген и еластин. Особености в структурата. Биосинтез. Нарушения в обмяната на колаген и еластин.
   
3. 
   Характеристика на ензимите като биокатализатори. Класификация. Водоразтворимите витамини като ензимни кофактори.
   
4. 
   Ензимна кинетика – скорост на ензимната реакция. Влияние на концентрацията на субстрата върху скоростта на ензимната реакция. Влияние на концентрацията на ензима, рН и температурата върху скоростта на ензимната реакция.
   
5. 
   Регулация на ензимна активност – алостерични ензими. Инхибиране на ензимното действие. Регулация чрез обратима ковалентна модификация, лимитирана протеолиза, индукция и репресия на ензимния синтез. Изоензими – обща характеристика, биологично значение. Диагностично значение на ензимите.
   
6. 
   Централна роля на АТФ в клетъчната биоенергетика. Молекулно устройство на дихателната верига. Спрягане на дишането с фосфорилирането – химиосмотична теория на Митчел. Инхибитори на електронния транспорт. Разпрягащи агенти на окислителното фосфорилиране.
   
7. 
   Екстрамитохондриално окисление – окисление в пероксизомите. Скъсени електрон-пренасящи вериги – цитохром Р₄₅₀ и десатуразна система. Свободно радикалово окисление – източници за образуване на активни кислородни форми в организма, биологична роля. Антиоксидантна защита.
   

6. 
   Сигнални молекули. Рецептори. Ефекторни вериги. Вторични посредници. Видове рецептори – вътреклетъчни рецептори, рецептори-йонни канали, G-протеин свързани рецептори, ензимни рецептори. Ефекторни вериги.
   
7. 
   Храносмилане и резорбция на въглехидратите. Анаеробна гликолиза: енергетичен добив, субстратно фосфорилиране, регулация, биологично значение. Съдба на пирувата в аеробни условия.
   
8. 
   Цикъл на трикарбоновите киселини – биологично значение, механизъм. Регулация на цикъла на трикарбоновите киселини. Енергeтичен добив от пълното разграждане на глюкозата при аеробни условия. Съдба на цитозолния НАДН – совалкови механизми за пренос на водорода.
   
9. 
   Глюконеогенеза – биологично значение. Механизъм, ключови ензими. Реципрочна регулация на гликолизата и глюконеогенезата.
   
10. 
    Гликоген – структура и биологично значение. Гликогеногенеза и гликогенолиза – механизъм. Регулация на гликогеногенеза и гликогенолиза. Нарушения в обмяната на гликоген, гликогенози. Хормонална регулация на кръвната захар. Хипер и хипогликемия
    
11. 
    Пентозофосфатен път на разграждане на глюкозата. Биологично значение. Механизъм. Глюкозо-6-фосфатдехидрогеназна недостатъност. Обмяна на галактоза и фруктоза.
    
12. 
    Храносмилане и абсорбция на липидите. Ензими, участващи в храносмилането. Роля на жлъчните киселини. Транспорт на екзогенни липиди. Хиломикрони – структура, роля, метаболизъм.
    
13. 
    Липолиза – механизъм, регулация. Съдба на глицерола и ВМК, получени при разграждането на ТАГ. Окисление на ВМК, енергетична равносметка. Кетогенеза и кетолиза. Кетоацидоза.
    
14. 
    Биосинтез на ТАГ. Биосинтеза на ВМК. Транспорт на ендогенни липиди. VLDL – структура, роля, метаболизъм.
    
15. 
    Обмяна на холестерол. Роля на LDL и HDL за транспорта на холестерол. Рецептори за липопротеиновите комплекси. Нарушения в обмяната на холестерола – атерогенеза.
    
16. 
    Производни на холестерол (стероидни хормони, вит. Д, жлъчни киселини) – структура и биологична роля.
    
17. 
    Обмяна на глицерофосфатиди. Ейкозаноиди – видове, синтеза и биологична роля.
    
18. 
    Храносмилане на белтъците от храната. Роля на солната киселина. Ензими, участващи в храносмилането на белтъците. Абсорбция на аминокиселините.
    
19. 
    Общи реакции на разграждане на аминокиселините: трансаминиране, окислително дезаминиране, трансдезаминиране. Механизъм и биологично значение. Декарбоксилиране на аминокиселините. Биогенни амини.
    
20. 
    Амониогенеза, токсично действие на амоняка. Начини за обезвреждане на амоняк в периферните тъкани и в черен дроб. Регулация на урейния цикъл.
    
21. 
    Метаболизъм на въглеродния скелет на аминокиселините. Гликогенни и кетогенни аминокиселини. Ензимопатии.
    
22. 
    Биосинтез на пуринови нуклеотиди de novo и по салважния път – роля на тетрахидрофолиевата киселина. Регулация. Разграждане на пуринови нуклеотиди. Нарушения в обмяната на пуринови нуклеотиди.
    
23. 
    Биосинтез на пиримидинови нуклеотиди. Регулация. Биосинтез на 2^- дезоксирибонуклеотиди. Регулация. Биосинтез на тимидинтрифосфат – роля на тетрахидрофолиевата киселина.
    
24. 
    Биосинтез на хем – механизъм и регулация. Нарушения в биосинтеза на хем. Порфирии.
    
25. 
    Разграждане на хем – жлъчни багрила. Директен и индиректен билирубин. Нарушения в метаболизма на жлъчните пигменти. Жълтеници. Обмяна на желязото в организма. Протеини, участващи в абсорбцията, транспорта и депонирането му.
    
26. 
    Хранене. Хранителни вещества. Есенциални и неесенциални ВМК, заменими и незаменими АК. Хранителни добавки. Функционални храни. Пробиотици. Храненето като предпоставка за здраве и метаболитни нарушения.
    
27. 
    Метаболизъм на ксенобиотици. Цитохром Р450.
    
28. 
    Клетъчен цикъл при бозайници – регулация. Синтез на ДНК. Отстраняване на грешки при репликацията. Циклини, циклин-зависими кинази. Пуринови и пиримидинови аналози като антиракови и антивирусни агенти. Туморсупресорни гени и онкогени.
    
29. 
    Биосинтез на РНК и белтък. Условен (консенсусен) модел на промотор. Регулация на траснкрипцията. Алтернативен сплайсинг. Инхибитори на белтъчната синтеза. Протеинови модификации. Сортиране на белтъци.
    

1. 
   Янкова, Т., Д. Герова. Биохимия в схеми. Университетско издателство, Медицински университет “Проф. Д-р Параскев Стоянов”, Варна, 2004.
   
2. 
   Косекова, Г., В. Митев, А. Алексиев, Т. Николов. Лекции по биохимия. Централна медицинска библиотека, София, 2004.
   
3. 
   Ангелов, А., Е. Гачев и др. Биохимия. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1995.
   
4. 
   Baynes J. W. and M. H. Dominiczak: Medical Biochemistry. 2nd edition Mosby, 2004.
   
5. 
   Meisenberg G. and W. Simmons. Principles of Medical Biochemistry, 2nd edition, Mosby, 1998.
   

Изготвил:

Катедра по Биохимия, молекулна медицина и нутригеномика/

молекулна медицина и нутригеномика