Конспект по Латински език Употреба и значение на винителен падеж Употреба и значение на аблатив

BIBLIOGRAFÍA

Historia...История литератур Латинской Америки. 1 том: От древнейших времен до начало Войны для независимость. 2 том: От Войны для независимость до завершения национальной государственой консолидации (1810 - 1970). Москва, Наука, 1985 – 1988.

OTROS

1. 
   Литературна периодизация и социално-културни аспекти на на ХVІІІ век. Литература, свързана с научното познание и ерудицията.
   
2. 
   Просвещение и неокласицизъм. Художествената литература.
   
3. 
   Театърът през ХVІІІ век: жанрове, автори и произведения.
   
4. 
   Литературна периодизация и социално-културни аспекти на ХІХ век. Литературните жанрове и тяхното развитие.
   
5. 
   Романтизмът – теория и полемика. Своеобразия и тенденции в театъра и поезията. Големите произведения.
   
6. 
   Реализъм и натурализъм в романа от ХІХ век. Фантастичният разказ.
   
7. 
   Литературна периодизация и социално-културни аспекти на XX век.
   
8. 
   Модернизмът и Поколението от 98 година като историческо, социално и естетическо явление. Представителни литературни прояви.
   
9. 
   Новесентизмът. Авторите на романи. Поетичното творчество на Хуан Рамон Хименес.
   
10. 
    Панорама на поезията до 1936 г. Поколението от 27 г. Европейски контекст. Тематични и формални характеристики.
    
11. 
    Мислители и естетически направления между „края на века” и Гражданската война. Насоки в художествената проза.
    
12. 
    Театърът до 1936 г. Обновителни опити в следвоенния период и след 60-те.
    
13. 
    Литературата по времето на франкизма. Основни тендeнции в художествената проза. Поетите от 1968.
    
14. 
    Литературата от периода на изгнание. Основни автори и произведения.
    
15. 
    Социално-културни аспекти, своеобразия и тенденции в литературата след 1975 г. Новата политическа ситуация и нейната естетическа проекция. Основни еволютивни насоки в различните жанрове.
    
16. 
    Литературата през 90-те. Новата традиция. Най-скорошни тенденции. Основни автори и произведения.
    

Библиография

Bibliografía
Francisco Aguilar Piñal (ed.), Historia literaria de España en el siglo XVIII, Madrid, Trotta, CSIC, 1996.

Vicente Lloréns, El Romanticismo español, Madrid, Castalia, 1989.

Donald Shaw, La generación del 98, Madrid, Cátedra, 1997.

Santos Sanz Villanueva, Historia de la literatura española. 6/2. Literatura actual, Barcelona, Ariel, 1984.

José María Martínez Cachero, La novela española entre 1936 y el fin de siglo, Madrid, Castalia, 1997.

Michael Ugarte, Literatura española en el exilio, Madrid, Siglo Veintiuno Editores, 1999.

Francisco Ruiz Ramón, Historia del teatro español. Siglo XX, Madrid, Cátedra, 2007.

Francisco Rico (ed.), Historia y crítica de la literatura española, Barcelona, Crítica. Los volúmenes:

4 y 4/1, Ilustración y neoclasicismo.

5 y 5/1, Romanticismo y realismo.

6 y 6/1, Modernismo y generación del 98.

7 y 7/1, Época contemporánea (1914-1939).

8 y 8/1, Época contemporánea (1939-1975)

9 y 9/1, Época contemporánea (1975-2000).

1. 
   Теории на усвояването на втори език (чужд език)
   
2. 
   Комуникативна компетенция
   
3. 
   Учебни методи: Директен метод
   
4. 
   Учебни методи: Аудиолингвален метод
   
5. 
   Учебни методи: Комуникативен подход
   
6. 
   Междукултурен подход
   
7. 
   Новаторски методи
   
8. 
   Основни методи, похвати и средства при преподаване и затвърдяване на лексика. Упражнения.
   
9. 
   Преподаване на езикови структури (граматика и дискурс). Упражнения.
   
10. 
    Развитие на рецептивното речево поведение – слушане
    
11. 
    Развитие на рецептивното речево поведение – четене
    
12. 
    Развитие на продуктивното речево поведение – говорене
    
13. 
    Развитие на продуктивното речево поведение – писане
    
14. 
    Принципи на съвременното чуждоезиково обучение
    
15. 
    Функция и роля на текста в обучението по немски език
    
16. 
    Проверка и оценка на учебните постижения – езикови тестове
    
17. 
    Планиране на учебния процес по немски език
    
18. 
    Модели за анализ на учебните методи
    
19. 
    Взаимодействие (Interaktion) учител – ученик , социални форми, комуникативна ориентация на преподавателя
    
20. 
    Критерии за анализ на учебници и учебни материали
    
21. 
    Дейностноориентирано обучение по немски език
    
22. 
    Българска учебна документация – “Входно-изходно равнище”
    
23. 
    Европейска учебна документация – “Обща европейска рамка за езици”
    

1. 
   Патев, П. и др. (1993): Входно-изходно равнище на учебния предмет “Чужд език” в българското основно училище. София. Чуждоезиково обучение 4.
   
2. 
   Патев, П. и др. (1995): Входно-изходно равнище на учебния предмет “Чужд език” за гимназиалната степен (учебен курикулим). София. Чуждоезиково обучение 4-5.
   
3. 
   Симеонова, Й. (2000): Преподавателят по чужд език с комуникативна ориентация и комуникативност в обучението. София.
   
4. 
   Стефанова, П. (1999): Методика на чуждоезиковото обучение. София.
   
5. 
   Стойчева, Д. (2004): Handlungsorientierter Fremdsprachenunterricht. София. Чуждоезиково обучение 6.
   
6. 
   Шопов, Т. (2005): Вторият език. Аспекти на теорията и практиката на обучението по английски език. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”. София.
   
7. 
   Шопов, Т. (2005): Чуждоезиковата методика. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”. София.
   
8. 
   Albers, H. G. / Bolton, S. (1995): Testen und Prüfen in der Grundschule. Einstufungstests und Sprachstandsprüfungen. Kassel.
   
9. 
   Bolton, S. (1996): Probleme der Leistungsmessung. Lernfortschrittstest in der Grundstufe. GI München.
   
10. 
    Bimmel, P. / Kast, B. / Neuner, G. (2003): Deutschunterricht planen. Arbeit mit Lehrwerkslektionen. München.
    
11. 
    Dahlhaus, B. (1994): Fertigkeit Hören. München.
    
12. 
    Gemeinsamer europäischer Referenzrahmen für Sprachen: Lernen, Lehren, Beurteilen. (2001). Europarat.асаиескаепэхэLernen, lehren, beurteilen
    
13. 
    Heyd, G. (1990): Deutsch lehren. Grundwissen für den Unterricht in Deutsch als Fremdsprache. Frankfurt/Main.
    
14. 
    Kast, B. (1999): Fertigkeit Schreiben. München.
    
15. 
    Neuner, N. / Hunfeld, H. (1993) Methoden des fremdsprachlichen Deutschunterrichts. Eine Einführung. Kassel.
    
16. 
    Profile deutsch. (2006). Langenscheidt. München
    
17. 
    Schatz, H. (2001): Fertigkeit Sprechen. München.
    

Списание “Чуждоезиково обучение”

Списание Deutsch als Fremdsprache

Списание Fremdsprache Deutsch

1. 
   Възникване и развитие на европейския интерес към арабския свят и исляма. Школи и подходи в европейската и американската ориенталистика – арабистика, ислямознание и близкоизточни изследвания. Историята на арабския свят и исляма: периодизация и основни подходи към нейното изучаване.
   
2. 
   Арабският полуостров до възникването на исляма през VІІ в. сл. Хр. Общественополитически и културен облик на Древна Арабия. Религиозни вярвания. Взаимодействия със съседните цивилизации.
   
3. 
   Възникване на исляма. Мухаммад ибн Абдуллах (поч. 632) и формирането на ислямската религиозно-политическа общност (умма). „Праведни халифи”. Религиозен авторитет и политическа власт в ранния ислям.
   
4. 
   Коран и Сунна. Подходи към тяхното изучаване в мюсюлманския свят и в европейската наука. „Стълбове на исляма”. Джихад. Възникване и особености на ислямската религиозна доктрина.
   
5. 
   Арабо-мюсюлмански завоевания. Етапи и характерни черти на ислямизацията. Отношения на арабите със завоюваните народи. Последици за облика на възникващата арабо-мюсюлманска цивилизация.
   
6. 
   Схизматични процеси в ранния ислям – фитна и формиране на основните „партии” в уммата. Суннити, шиити и хариджити. Течения, секти и школи.
   
7. 
   Омеядски халифат (661–750). Обществено-политическо устройство и борби за политическо надмощие. Продължение на завоеванията в Африка, Азия и Европа. Упадък на Омеядската династия.
   
8. 
   Абасидска династия (750–1258). Етапи. Обществен живот, духовна култура и изкуство. Книжовни школи и образователни центрове. Халифи, султани и везири. Навлизане на перси и тюрки в управлението на Халифата. Буиди. Селджукиди.
   
9. 
   Независими от Абасидите владения и династии в Близкия изток, Северна Африка и Европа. Фатимиди. Алморавиди и Алмохади. Мюсюлманска Испания: етапи в историческото развитие. Особености на андалуската култура. Взаимодействие между иудейство, християнство и ислям. Реконкиста.
   
10. 
    Ислямска догматика и „религиозни науки”. Шариат и фикх. „Корени на фикха”. Религиозно-правни школи.
    
11. 
    Богословско-политически дискусии в исляма през средновековието. Ислямска теология (калам). Улеми. Ислямската „ортодоксална схоластика”. Значение на фалсафа – арабоезичният неоплатонизиран аристотелизъм. Суфизъм и ишракизъм. Политическа мисъл. Ал-Мауарди и продължителите на неговото учение. Ибн Таймия и салафизмът.
    
12. 
    Средновековните арабски историци и тяхното осмисляне на обществото през призмата на исляма. Типове и жанрове исторически съчинения и извори. Ибн Исхак и ал-Уакиди. Ат-Табари и ал-Масуди. Късносредновековни автори. Ибн Халдун.
    
13. 
    Арабският изток през късното средновековие. Мамелюци в Египет и Сирия. Кръстоносни походи и монголско нашествие в Близкия изток. Характер и исторически последици за историята на арабския свят и Европа. Османско завладяване на Близкия изток и Северна Африка.
    
14. 
    Османско владичество в арабския свят. Съперничеството между Османската империя и Иран. Колониално проникване на Запада в Близкия изток. Ход и особености на европейската колониална експанзия в арабския свят.
    
15. 
    Походът на Наполеон Бонапарт в Египет (1798–1801). Значение и последици. Египет и останалите арабски провинции на Османската империя през периода от началото на ХІХ в. до Първата световна война. „Възраждане” (нахда) и просветителство в арабския свят. Установяване и характер на мандатната система в арабския свят.
    
16. 
    Традиция и модернизация. Религия и политика. Консервативни нагласи и нови харизматични лидери. Уаххабизъм, махдизъм и сенусизъм. Модерно реформаторско движение в исляма. Сходства и различия с Реформацията в западното християнство. Етапи и представители.
    
17. 
    Арабски национализъм. Идейни течения и историческа съдба. Тенденции.
    
18. 
    Арабските страни в периода между двете световни войни. Общественополитически процеси и идейни течения. Навлизане на модернизма в политиката. Секуларизационни реформи.
    
19. 
    Арабският свят в международната политика. Палестинският проблем като основа на близкоизточния конфликт.
    
20. 
    Съвременните арабски държави. Социална структура и типове политически режими. Проблеми и перспективи в развитието. Авторитаризъм и перспективи за демокрация.
    
21. 
    Фрагментация на религиозния авторитет в исляма. Новата мюсюлманска публичност. Съвременни ислямски движения и групировки. Представители.
    
22. 
    Политически дискурси и социални практики. Властта и интерпретирането на символите в съвременния арабски свят. Проблемът за мюсюлманската жена. Джендър изследвания.
    
23. 
    Отношения между християнството и исляма. Доктринални сходства и различия. Особености и етапи във взаимодействията между двете религии.
    
24. 
    Арабският свят и ислямът в междукултурните отношения. Тезите за „сблъсъка на цивилизациите” и „ислямо-християнската цивилизация”. Предизвикателства и перспективи пред интеркултурния диалог.
    

1. 
   Айкелман, Дейл Ф. и Джеймс Пискатори. Мюсюлманската политика. Изд. „Праксис”, Велико Търново, 2002.
   
2. 
   Большаков, Олег Г. История Халифата, т. 1–3, Издательство “Наука”: Москва, 1989–1998.
   
3. 
   Евстатиев, Симеон (съст.). Ислямът. Кратък справочник. Второ преработено издание, Център за интеркултурни изследвания и партньорство, Издателство „Изток–Запад”, София, 2007.
   
4. 
   Евстатиев, Симеон. Религия и политика в арабския свят. Ислямът и публичната сфера. Хабилитационен труд, СУ „Св. Климент Охридски”, София, 2005.
   
5. 
   Евстатиев, Симеон и Дейл Ф. Айкелман (съст). Ислям и публичност: глобални и регионални измерения. Център за интеркултурни изследвания и партньорство, София, 2007.
   
6. 
   Ибн Халдун, Встъпление, превод Йордан Пеев, М. Нуридин и П. Братоева, София, 1985.
   
7. 
   Пеев, Йордан. Ислямът: доктринално единство и разноликост, София, 1982.
   
8. 
   Пеев, Йордан. Съвременният ислям, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1999.
   
9. 
   Свещен Коран, Превод Цветан Теофанов, ИК „Труд”: София, 2008.
   
10. 
    Саид, Едуард. Ориентализмът, Издателство „Кралица Маб”, София, 1999.
    
11. 
    Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, Издателство „Обсидиан”, София 2002.
    
12. 
    Bulliet, Richard W. The Case for Islamo-Christian Civilization, Columbia University Press: New York, 2004.
    
13. 
    Cleveland, William L. A History of the Modern Middle East, 2^nd edition, Westview, Oxford, 2000.
    
14. 
    Daniel, Norman. Islam and the West: the Making of an Image, Edinburgh, 1960. [Oxford, 2003].
    
15. 
    Eickelman, Dale F. The Middle East and Central Asia: An Anthropological Approach. 4^th Edition, Upper Saddle River: New Jersey, 2002.
    
16. 
    Fakhri, Majid. A History of Islamic Philosophy, 2^nd ed., New York, Columbia University Press, 1983.
    
17. 
    Geschichte der arabischen Welt. Unter Mitwirkung von Monika Gronke... Begr. Von Ulrich Haarman. Hrsg. von Heinz Halm. – 4., überarb. u. erw. Aufl. – München : Beck, 2001 (Beck’s Historische Bibliothek).
    
18. 
    Der Islam in der Gegenwart, Hrsg. von Werner Ende und Udo Steinbach, Unter red. Mitarb. von Gundula Krüger. – 4., neubearb. und erw. Auflage. – München : Beck, 1996.
    
19. 
    Lapidus, Ira M. A History of Islamic Societies, Second Edition. Cambridge University Press, Cambridge, New York, 2002.
    
20. 
    McAuliffe, Jane Dammen. The Cambridge Companion to the Qur’ān, Cambridge University Press, Cambridge, 2006.
    
21. 
    The Oxford History of Islam, Edited by John L. Esposito, Oxford: Oxford University Press, 1999.
    
22. 
    Roy, Olivier. Globalized Islam: The Search for a New Ummah, Columbia University Press, New York, 2004.
    
23. 
    
    

• 
  Общи изисквания:
  

• 
  Изисквания за настоящата докторантура:
  

• 
  Писмен изпит:
  

• 
  Устен изпит:
  

• 
  Равнище на демонстрираните от кандидата знания;
  
• 
  Умения за разработването на логично структурирано и аналитично изложение по темата;
  
• 
  Способности за заемането на аргументирано становище по разглеждания проблем, както и за формулирането на обобщения, изводи и заключения.
  
• 
  
  

1. 
   Особености на японския език като социолингвистична система.
   
2. 
   Особености на фоносемантиката в японския език. Giseigo, gitaigo.
   
3. 
   Стилистиката на съвременния японски език.
   
4. 
   Основни лексикални пластове в японския език.
   
5. 
   Формиране и особености на японската писмена система.
   
6. 
   Семиотична типология на йероглифите.
   
7. 
   Синтагматични граници на думата в японския език.
   
8. 
   Особености на епистоларния стил в японския език.
   
9. 
   Система на частите на речта в съвременния японски език.
   
10. 
    Прилагателното в системата на частите на речта в съвременния японски език.
    
11. 
    Наречието в системата на частите на речта в съвременния японски език.
    
12. 
    Словоизменение в японския език. Типология на глаголното спрежение.
    
13. 
    Граматични категории на глагола.
    
14. 
    Комуникативна типология на изречението.
    
15. 
    Частите на изречението в традиционната японска граматика.
    
16. 
    Структурна типология на изречението в японския език.
    

1. 
   Японската литература като културно-исторически процес.
   
2. 
   Автохтонно развитие и влияния в японската литература и култура през периода VІІ – ХІІ век.
   
3. 
   Автохтонно развитие и влияния в японската литература и култура през периода ХVІІ – средата на ХХ век.
   
4. 
   Традиционни жанрове в класическата японска поезия.
   
5. 
   Класически жанрови форми в японската проза от периода Хейан.
   
6. 
   Традиционни и нови литературни направления в японската проза през ХХ век.
   
7. 
   正岡子規 и лирическата поезия в литературната парадигма на Новото време.
   
8. 
   Поезията 俳句през ХХ век.
   
9. 
   Просветителски период. ( 70-90-те години XIX век). Характер и особености на “Движението за свобода и народни права”. Движение за литературни реформи.
   
10. 
    Японски литературни дружества, творчески обединения и списания, създадени през първата половина на ХХ век.
    
11. 
    Тематични и стилистични особености на творчеството на 芥川龍之介.
    
12. 
    夏目漱石и идеите на Новото време в японското общество.
    
13. 
    “Естетиката на сянката” в литературното творчество на 谷崎潤一郎.
    
14. 
    Следвоенно направление “戦後派”; Характерни теми и идеи в творчеството на “Младото поколение” японски писатели от 50-те години на ХХ в.
    
15. 
    Особености на жанра私小説.
    
16. 
    原爆文学. Атомната бомба като литературен образ на смъртта.
    
17. 
    Стилистика и особености на композиционната структура на произведенията от жанра 随筆 в класическата и съвременната японска проза.
    
18. 
    Творчеството на川端康成в общата парадигма на съвременната световна литература. За преводите на негови произведения на български език.
    
19. 
    Литературният стил на 三島由紀夫. Метафори и символи в романа 『金閣寺』 .
    
20. 
    安部公房 – писател и драматург. Превод и рецепция на творчеството му в България.
    
21. 
    Творчеството на 大江健三郎 в общата парадигме на съвременната японска литература.
    
22. 
    Японската литература в България. (За преводите на японска литературна проза от японски на български език през периода от 1977 г. до края на ХХ век).
    
23. 
    Превод и рецепция на японска поезия в България.