СЪДЕБНА СИСТЕМА. ВИДОВЕ СЪДИЛИЩА. ИНСТАНЦИОННОСТ И СТРУКТУРА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Специализираните съдилища са една необходимост, която дава възможност определена категория дела, отличаващи се със специфика, да бъдат разглеждани от съдилища с особена компетентност. Т.е. определени видове правни спорове се разглеждат в рамките на една система от съдилища. Това дава възможност за (макар и по тясна) специализация на магистратите, като всъщност ускорява съдебния процес до приключване на съответното дело с влязло в сила решение. Специализираните съдилища се обособяват за разглеждане на конкретен тип дела, за разлика от общите съдилища, където такава специализация не е налице. В същото време, процеса на специализация не може да бъде безкраен. Не може за всеки вид дела да бъде създадена отделна система от съдилища. Всяка отделна конституционна система определя кръга и пределите на тази специализация. Конституцията възприема двойнствен подход в тази област. Тя определя първоначално в своя текст, като специализирани съдебни органи, военните съдилища и ВАС. Т.е. това са конституционно закрепени специализирани съдебни органи. Извън тях Конституцията допуска със закон, законодателната власт, в лицето на парламента, да прецени необходимостта от създаване на други специализирани съдебни органи. Дадена е възможност за гъвкава реакция в случаи, когато се констатира нужда от специализирана подсистема на съдебния орган.

Конституцията обаче не допуска създаването на извънредни съдилища. Извънредни са онези съдилища, които се създават за конкретен случай (ат-хок), да разгледат и решат конкретен казус. Когато се създава съдебен орган, който да реши конкретен спор, това означава, че състава на съда не може да гарантира своята безпристрастност по отношение на субектите на спора (страните). Именно поради този факт, демократичните конституции не позволят създаването на извънредни съдебни органи.

У нас се изграждат две системи на съдебни органи:

1. Система на общи съдилища – включва районни, окръжни, апелативни съдилища и ВКС. Те действат в режим на триинстанционност, т.е на вътрешен контрол в рамките на системата, с оглед гарантиране законосъобразността на решението - присъдата по делото, която влизат в сила.

2. Военни съдилища (като специализирани органи) – изгражда се в съответствие с дислокацията на военните части на територията на страната и нейните райони се определят по предложение на Министъра на вътрешните работи и Министъра на отбраната от ВСС. За страната се изгражда един Военен апелативен съд. Военните съдилища разглеждат само наказателни дела за престъпления, извършени от военнослужещи или приравнени към тях. Само един вид гражданско - правни спорове се разглеждат от военните съдилища – делата за финансови начети във военните поделения на РБ. Производството е триинстанционно, като първа инстанция действат военните съдилища, втора инстанция е Военно апелативния съд, трета инстанция е ВКС, т.е. за трета инстанция служи орган от системата на общите съдилища.

3. Конституцията е създала като специализиран орган Върховния административен съд, който разглежда като върховна и апелативна инстанция административни дела. До миналата година административните дела се разглеждат от окръжните съдилища, т.е. от общите съдилища в двуинстанционен режим, като втора инстанция беше ВАС. Специализацията се проявяваше във втората инстанция. С приемането и влизане в сила от м. март 2007 г. на АПК беше създадена цялостна система на специализирани административни съдилища. Към момента административните дела се разглеждат, като първа инстанция от административни съдилища, които имат за съдебен район района на окръжните съдилища. Като втора инстанция действа ВАС.

Това е картината на системата на съдилища към момента.

1) Районният съд е общ първоинстанционен съд, той разглежда дела, които не са предоставени със специален закон в компетентността на окръжния съд като първа инстанция. В системата на общите съдилища като първа инстанция могат да действат Районния съд и Окръжния съд.

2) Втора инстанция (апелативна инстанция) са окръжните съдилища по отношение на първоинстанционните актове, постановени от районните съдилища. Втора инстанция са и апелативните съдилища по отношение на първоинстанционните актове постановени от окръжните съдилища.

3) Трета (касационна) инстанция е Върховния касационен съд.

Касационната инстанция не събира нови доказателства нито ги квалифицира. Тя се произнася само по това, дали при първоинстанционното и второинстанционното разглеждане правилно е приложен материалния и процесуалния закон, т.е. касационното производство е само производство по законосъобразност на решенията, на актовете на първа и втора инстанция. Затова третата инстанция се нарича контролно - отменителна.

Въведената система на общите съдилища и триинстанционността, при която тя действа има своите предимства и недостатъци. По принцип, триинстанционното производство е бавно и скъпо производство Предимството е, че едно дело минава през две контролни инстанции, което създава гаранции, че решението/присъдата ще бъде справедливо и законосъобразно.

До 1991 г. у нас е съществувало двуинстанционно производство с една възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове, по реда на извънредните способи. През 1991 г. законодателят приема триинстанционно производство. В този период Европа се отказва от триинстанционното производство, тъй като то е твърде бавно и е по-лошо, отколкото да се допусне в някои случаи да влезе в сила не съвсем справедлив акт. Затова, сега съществува деление на делата, като едни от тях подлежат на двуинстанционно разглеждане, а други на триинстанционно.

В състава на ВКС влизат: т.нар. пленум, в който влизат всички съдии от ВКС, от колегии, отделения и състави. Длъжностите са: председател на ВКС, заместник - председател на ВКС, председатели на отделения и съдии във ВКС. Заместник - председателите оглавяват съответните колегии. В пленума на ВКС (когато става въпрос за уеднаквяване практиката на съдилищата, при осъществяване на върховен съдебен надзор), освен съдиите от ВКС, участват и прокурори от ВКП, председателят или член на висшия адвокатски съвет, Министъра на правосъдието, председателите на апелативните съдилища. Могат да участват също и представители на правната теория. ВКС разглежда и решава спорове за подсъдност между апелативни съдилища. Когато има спор за подсъдност между ВКС и ВАС, от двете съдилища пленума излъчва общ състав, който се произнася по спора за подсъдност. Председателя на ВКС е член по право на ВСС, ръководи дейността на ВКС и председателства пленума на ВКС. Той прави предложения за разпределението на съдиите по състави и отделения. Той инициира и приемането на тълкувателни решения.

1. 
   Той действа като апелативна и касационна инстанция по отношение на административните съдилища. В този смисъл, стои на върха на пирамидата на съдилищата в системата на административното правосъдие.
   
2. 
   ВАС осъществява върховен съдебен надзор в сферата на административното производство.
   
3. 
   ВАС осъществява контрол за законосъобразност на актовете и действията на Министерския съвет, министрите и ръководителите на централни ведомства. Извън контрола за законосъобразност са изведени актовете на президента. По отношение актовете на Министерски съвет, ВАС съдейства като първа и последна инстанция, тук се включват не само законодателните, но и подзаконовите актове на правителството. Ако при производството пред ВАС се констатира, че акт на правителството противоречат на закон, ВАС отменя акта на правителството като незаконосъобразен. Чрез тази дейност на ВАС се осъществява принципа, че всички административни актове подлежат на контрол за законосъобразност.
   

ВАС действа само в колективен състав. В състава на ВАС влизат колегии, отделения и състави. Пленумът на съда включва всички съдии във ВАС, като реда за работа на пленума и компетентността са аналогични на тези на ВКС. Председателят ръководи дейността на съда и в същото време е член на ВСС. Той може да прави предложения пред ВСС за повишаване преместване понижаване или освобождаване от длъжност на съдии в административните съдилища. Може да командирова съдии от един административен съд в друг административен съд, също може да възбужда дисциплинарни производства срещу съдии от административните съдилища пред ВСС. Той свиква и ръководи заседанията на пленума и предлага проекти за решения.

09.02.2008 г.

Военен съд – военните съдилища са специализирани съдилища, които разглеждат наказателни дела за престъпления, извършени от военнослужещи или приравнени на тях. Статуса на военнослужещите се определят в Закона за отбраната и военните сили. Върховния съдебен надзор над дейността им и контрол като трета инстанция се осъществява от ВКС. Освен наказателни дела, военните съдилища разглеждат само един тип граждански дела – такива, които засягат имуществото на въоръжените сили, това са дела свързани с ревизии на материално отговорни лица. Подсъдими на военните съдилища са и цивилни лица, в случаите когато е извършено престъпление в съучастие с военнослужещи. Съдебните райони се определят от ВСС по предложение на Министъра на правосъдието и Министъра на отбраната. Съдебните райони зависят от разположението на въоръжените сили на територията на страната.

Ранговете на съдиите във Военния съд са: Председател на военен съд, заместник председател и съдия във военен съд. Особено е, че магистратите, освен специфичния си статут на магистрати, са на действителна военна служба, т.е. дисциплинарната отговорност, която носят е по две линии - като магистрати и като военнослужещи за спазване на Закона за отбраната и въоръжените сили и съответните устави за въоръжените сили. Съдебните заседатели задължително са военнослужещи, когато състава включва съдебни заседатели. Като втора инстанция действа Военно апелативния съд, който е единен за цялата страна със седалище в София. Тези съдебни органи бяха създадени по силата на конституционна норма, но към момента те са лишени практически от съдържание, защото броя на делата, които разглеждат е изключително малък. Уеднаквява се постепенно статута на военнослужещите с този на обикновените граждани. За извършено престъпление те носят наказателна отговорност на общо основание. Когато става въпрос за военна тайна, има механизми когато тайната и без друго може да бъде запазена. Най-вероятно тази система на военните съдилища ще бъде премахната.


СПЕЦИФИКА В ПРАВОЗАЩИТНАТА ДЕЙНОСТ НА ПРОКУРАТУРАТА. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОКУРАТУРАТА - ПРИНЦИПИ И СИСТЕМА.

СЛЕДСТВЕНИ СЛУЖБИ. ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЛЕДСТВЕНИТЕ СЛУЖБИ.
Прокуратурата е самостоятелна система в рамките на съдебната власт и по силата на Конституцията от 1991г. намира място в магистратурата на страната. Основната функция на прокуратурата е да осъществява надзор за законност. Прокуратурата и нейните органи не решават правни спорове, т.е. дейността на прокуратурата не е юрисдикционна. Само в един случай прокуратурата може да се намеси за уреждане на правен спор – това са случаите на самоуправство. Това са случаи на правни спорове когато правен субект претендира едно свое субективно право и предприема действие да го защити без да има постановен съдебен акт.

Прокуратурата се изгражда и функционира на принципи, които се различават от принципите на организация и дейност на съдилищата. Ако при съдилищата в организационен план се включват инстанционността на разглеждане на дела, то при прокуратурата действа принципа на единоначалието. Въз основа на него се изгражда една вертикална структура на прокуратурата, с връзки на субординация и централизация, като цялостната дейност се ръководи от Главния прокурор на републиката. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Иначе, структурата на прокуратурата се изгражда в съответствие със структурата на системата на общите съдилища. В страната се създават районни прокуратури с район на действие, който съвпада с района на съответните районни съдилища, окръжни прокуратури, съответно военни прокуратури към военните съдилища, апелативни прокуратури, прокуратура към Военно апелативния съд, Върховна касационна прокуратура и прокуратура към Върховния административен съд. Това е структурата на прокурорската система.

Системата е субординирана, защото ако съдиите са независими при осъществяване на техните функции при разглеждане на всеки един казус и прилагат закона по съвест и убеждение, никой друг съдия не може да въздейства или да определя тяхното убеждение в дадения казус. В дейността на прокуратурата това не е така, писмените разпореждания на висшестоящия прокурор са задължителни за изпълнение, с оглед на извършване на процесуални действия за упражняване на функциите на прокурорския надзор. В този смисъл е закрепеното правомощие на Главния прокурор да осъществя методическо ръководство върху всички прокурори в страната.

Прокурорският надзор е надзор за законосъобразност, той никога не засяга целесъобразността на едни или други действия. Този надзор се разпростира в следните направления:

• 
  Прокурорски надзор върху следствието – прокурорът ръководи предварителното разследване и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Самият прокурор може да извършва следствени действия, заедно или вместо разследващите органи (следователи и дознатели).
  
• 
  Прокурорски надзор върху съдебното производство – в рамките на този надзор прокурорът може да протестира актове и действия на съда пред по-горна инстанция, когато ги смята за незаконосъобразни.
  
• 
  Прокурорски надзор върху изпълнение на наказанията и в принудителните административни мерки. В този смисъл прокурорския надзор се разпростира върху местата за лишаване от свобода, за принудително лечение и т.н.
  
• 
  Прокурорски надзор за отмяна на незаконосъобразни административни актове (общ надзор) – в случая говорим за надзор, защото прокурор не може да отменя административни актове, колкото и незаконосъобразни да са. Надзора се осъществява чрез възможността на прокурора да протестира съответния административен акт пред по-висшестоящ административен орган или пред съд.
  

Основната функция на прокуратурата свързана с надзора е тъй наречената обвинителна функция. Прокурора следи служебно за привличане към наказателна отговорност за лица, които са извършили престъпления, като повдига и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Прокурорът се явява обвинител от името на държавата и обществото, спрямо лица извършили престъпления от общ характер. Практически борбата с престъпността, на първо място, се осъществява от прокуратурата от гледна точка на привличане на лицата извършили престъпления, като обвиняеми. От друга страна, тази дейност е последваща по отношение на разкриване на самото престъпление и дееца на престъплението, което се осъществява от разследващите органи. Дейността на прокурора е функционално свързана с органите на предварителното разследване. В крайна сметка, качеството на прокурорската дейност зависи от качеството на дейността на тези органи, практически, те осъществяват заедно борбата с престъпността, като се започне от разкриване на извършеното престъпление и се стигне до изтърпяване на наложеното наказание. Дейността по разследване се извършва под надзора на прокурор, който може да издава разпореждания за извършване на процесуално - следствени действия.

Във връзка с процеса на присъединяване на РБ към ЕС, възникват проблеми с мястото и ролята на следствието в системата на съдебната власт. Започна да се търси една по-добра структура на разследващите органи. ЕС дава препоръки за ликвидиране на следствието и прехвърлян на функциите му в изпълнителната власт. Това не може да стане без промяна в Конституцията. Промяната в структурата, на която й да е власт променя структурата на държавно управление и формата на държавната власт. Конституционните промени в тази част не се правят от ОНС а следва да се свика ВНС. Поради това, беше приложен друг похват - с решение на Конституционния съд се прие, че извън следствените органи могат да съществуват и други органи, които да осъществяват разследване по наказателни дела. През 2006 г. се изменя текста на Конституцията, като се посочва, че следствените органи и органите на съдебната власт извършват предварително разследване, в случаите предвидени със закон. Т.е. Конституцията дава възможност за формиране на други органи, които да осъществяват същата функция, но които да не бъдат част от съдебната власт, а част от изпълнителната власт.